СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова
"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката
Автор: / 573 Прочита 0 Коментара
Писателката и илюстратор Нуша Роянова (Снимки: Издателство "Дъбови листа"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg)
Тя е от онези талантливи хора, родени да вдъхновяват другите с това, което правят, докато имат щастието да сбъдват своите мечти. Животът ѝ я отвежда на близки и далечни пътешествия в света на книгите, с които се чувства свързана още от дете.
Природата и хубавите истории, които открива по пътя на писането и рисуването, я зареждат с творческа енергия за последната ѝ авторска книга - "Чин Чин", чието послание - "Чуй отвътре" - развълнува родителите, а заедно с тях и децата.
Ето какво още ни разказа писателката Нуша Роянова, която е и илюстратор на книгата:
Писателката и илюстратор Нуша Роянова (Източник: Издателство "Дъбови листа")
ЧИН ЧИН ИНТУИЦИЯ
- Здравейте, Нуша, каква история разказвате на децата с книгата "Чин Чин"?
- История за обич и приятелство, която ни разказва защо трябва да слушаме "гласчето" в нас.
- А на възрастните?
- Историята е същата, но възрастните ще я усетят по-различен начин от децата, най-вероятно, когато я прочетат, ще си припомнят забравени неща, ще се запитат кога за последен път са чули онова "гласче" в себе си.
- Красивите илюстрации в "Чин Чин" са съчетание между живопис и графика, което превръща книгата в истинско произведение на изкуството, сякаш виждаш нещо различно всеки път, когато се загледаш в тях. Ще ни споделите ли нещо повече за творческия процес отвътре?
- Във всяка моя книга следвам вдъхновението, което получавам от различните текстове, затова и стиловете ми на илюстриране са различни.
В "Чин Чин" има и графика, и живопис. Графичните рисунки са вдъхновени от характера на Гонзалес, който живее сред мрачните и студени планински склонове.
Интересното е, че в същото време, докато рисувах и пишех, се намирах в планината Шамони. Тогава връх Монблан се промъкна между думите и илюстрациите, настани се трайно в графиките, като остана завинаги там. Така се случи и с други природни дадености, каквито са Побитите камъни. Те се превъплътиха във великаните, които се привиждат на чинталчето в планината. Оказа се много вълнуващо изживяване.
Цветните, носещи светлина илюстрации, са вдъхновени от характера и светогледа на Чин Чин. Вярвам, че и графиката, и живописта ще въздействат на децата и родителите, като ще пробудят още повече любопитството им към красотата на природата.
- Вие сте автор и илюстратор на книгата "Жабчето Жо" ("Дъбови листа", 2018) - история, в която отново насочвате поглед към още една важна тема, свързана с "търсене на Нещото". Какво е общото и различното между двете книги?
- Общото между двете е по-философското им тълкуване - какво е "нещото" в живота и трябва ли да го търсим - това е посланието в "Жабчето Жо", докато "Чин Чин" обръща внимание на вътрешното "гласче", сякаш ни казва "чуй отвътре", като разказва защо си заслужава да се вслушваме в своята интуиция.
Книгата "Чин Чин" е подходяща и за по-малки, и за пораснали деца, като подарък, за който възрастта не е от особено значение.
- Ако връзката с природата, от която се вдъхновявате за историята на Чин Чин, развива чувствителността на сетивата, как тази по-духовна нагласа на възрастните към света, може да промени живота на децата към по-добро?
- Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него.
Забелязала съм, че дечицата имат огромно доверие на възрастните, а това е голяма отговорност за тях.
Например, ако започнем да им говорим от малки за интуицията, за търсенето и откриването на "нещото", за стремежа да сбъдват мечтите, които имат, наистина ще направим живота им по красив, по-техен, по-добър.
Писателката и илюстратор Нуша Роянова (Източник: Издателство "Дъбови листа")
ЧИН ЧИН ВЯРА
- В какво вярват Вашите герои - Чин Чин и Гонзалес?
- Чинталчето вярва във вътрешното "гласче", следва го и се бори със страховити неща, като не се отказва. Но и ролята на армазила никак не лесна, неговата битка не бива да се подценява, защото той се променя в продължение на историята - и то по негово желание, допуска обичта в себе си и заслужено я получава. Браво и на двамата!
Те не са обикновени персонажи, а истински герои в живота!
- Вярвате ли, че възрастните са все още способни да чуят отвътре гласа на детето, което са били, преди да забравят да се вслушват в него?
- Разбира се, колкото по-често го чуваме, толкова по-често ще чувстваме лекота и щастие. Заслужава си, всичко е много хубаво, когато изберем да вървим по този път.
- Чин Чин обича да се люлее, но сякаш неговата люлка е необикновена. С какво тя е по-различна от останалите?
- Няма дете, което да не обича да се люлее, поне аз не съм срещала такова. Докато гледате изражението му на люлката, ще забележите, че то м е ч т а е.
Всички люлки си приличат по това, тази на Чин Чин е същата, само мечтите му са различни.
- Разкажете ни случка от живота, в която силната вяра, както и това, че не сте се отказали от конкретно желание, са двете най-важни неща, които са Ви помогнали да сбъднете една мечта.
- Връзката ми с книгите е откакто се помня, винаги съм вярвала, че животът ми ще продължи с тях.
Минаха много, много години, преди да сбъдна тази мечта - "работя книги", вече не съм само читател.
Издателство "Дъбови листа" е една от моите мечти, които сбъднах, защото не я изоставих.
Писателката и илюстратор Нуша Роянова (Източник: Издателство "Дъбови листа")
ЧИН ЧИН ОБИЧ
- Какво може да разтопи "страшните" ледени висулки, приличащи на странни същества, с които дребничкото и пъргаво чинталче се среща по пътя?
- Обич, чиста и обикновена.
- Чин Чин е много добро същество, което харесва думата "БЛАГОДАРЯ", децата със сигурност ще забележат това в книгата. Как благодарността може да промени живота?
- Благодарността е още едно нещо, което може да ви направи щастливи.
Наистина е така.
Дори и когато благодарим за най-дребните неща, усещаме как ставаме по-светли и по-леки.
Писателката и илюстратор Нуша Роянова (Източник: Издателство "Дъбови листа")
- Вашите герои живеят в различни светове, като никой от тях не знае за света на другия, но сякаш цветето върху корицата на книгата ги свързва по необикновен начин. На какво ухае това цвете?
- Маргаритката е любимото ми цвете, на майка ми също.
Затова най-вероятно мирише на безгрижно детство, което възрастните си припомнят, откривайки нещо от него в очите на децата.
- Очите на Чин Чин са толкова изразителни във всяка от илюстрациите, че казват нещо различно, когато ни поглеждат от страниците. Коя е най-силната емоция, която изпитва, докато се изкачва към върха на планината?
- Искрена вяра, надежда и обич.
- Гонзалес е "голямо, направо грамадно, рошаво и тромаво създание", създание, което живее само, но не е лишено от чувства. Какво си представя най-често, когато е със затворени очи?
- Заобиколен от ледени слонове и сумрак, може и да му се привиждат сенките на огъня, докато е със затворени очи.
- Освен истинското приятелство и желанието да вдъхнеш кураж на някой, който не познава радостта и светлината на деня, защото почти винаги е живял в "тъмната страна", ще разкриете ли мъничко от това, което се крие отвъд добрия край на историята?
- Историята е вдъхновена от едно истинско приятелство, себеотдайност, обич и промяна, на които бях свидетел. Такива неща наистина съществуват, затова исках да ги разкажа.
Интервю на Виолина ХАРАЛАМПИЕВА
С новата книга "Чин Чин" издателство "Дъбови листа" започва разговор, посветен на всички деца, родители и учители, които вярват в положителната сила на вътрешния глас и истинското приятелство, като развиват своето въображение чрез хубавите истории в книгите.
Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Нуша Роянова е родена през 1969 г. в София. Живее, учи, работи, рисува и пише в различни градове в България и в САЩ. Автор и илюстратор е на поредицата за кученцето Джак, котката Ема и тяхната господарка - деветгодишната Вики. Това са книги по истински събития: и тримата замесени са нейните реално съществуващи домашни любимци!
Освен това и на "Жабчето Жо" - историята на жабчето, което на пръв поглед си има всичко - къща, работа, приятели...но си няма "НЕЩОТО" в живота, затова тръгва да го търси. Както и на "А, защо не?" - история, в която се сбъдват мечти, дори и най-щурите: например мечтата на един докер да танцува.
В момента Нуша Роянова живее във Варна със съпруга си, който е музикант, порасналата Вики и порасналите котка и куче.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}