Кой може да накара цели класове да четат? Ванилия! Особено, ако е пикантна

Има истории, които са откровено детски - приказни, вълшебни, пълни с поуки и всички съставки, които се предполага да грабнат децата. Има и такива, които уж са писани за малките, но така въвличат възрастните, че започваш да се чудиш коя аудитория е искал да привлече авторът. Такъв е случаят с "Феята от захарницата".

Очакването е за сладникава, розова, фейска история, а още първите редове те приковават с безапелационно чувство за хумор, умело преплетено със съвременни мотиви и идеалната доза приказност. Веднъж хванал историята, можеш да погълнеш всички книги накуп - всъщност четири до момента, и дори да останеш разочарован, че вероятно трябва да почакаш малко, докато авторът пише следващата.

И не, това не е реклама, защото поредицата нашумява достатъчно "от уста на уста", че да няма нужда от какъвто и да било маркетингов трик. По-скоро въпросът, който повдига малката, досадна, "гениална" Ванилия, е що за човек така умело използва и перото, и съвремието, че да засегне актуални въпроси без да размахва пръст и да те накара да се замислиш, докато се превиваш от смях. 

Питаме лично Катя Антонова как можа да създаде образ като Ванилия:

"Ванилия се роди като персонаж, вдъхновена от моята голяма дъщеря, която по онова време много приличаше по характер на нея - образ, който едновременно те влудява, но и умилява и въобше толкова интензивно поражда различни емоции. Едно от любимите ми нейни качества е точно това, че тя обръща внимание по начин, който не е императивен, не е досаден, не те оставя с чувство за вина, че си много грешен, сбъркан, но въпреки това умее да посочва дефектите на начина ни на живот, на нашите залитания". 

Другият главен гергой в историите за Феята от захарницата е Филип - разумно 9-годишно дете, което в четвъртата част - "Баобаба", вече е на 11 г. Момче, което обича математиката, съумява да изтърпява феята, колкото и досадна да е тя на моменти, и на което често се налага да оправя кашите на феите и хората. И което обожава математиката и училището. 

"Не го свързвам с конкретно дете, но много го харесвам като герой. Знам, че има такива деца и много ми се иска малките читатели да харесат и него и поведението му, и да ги вдъхнивява, защото е много позитивен герой, но и много мъдър. Въобще, чудесен е!", признава авторката. 

Филип и Ванилия далеч не засенчват останалите герои, като строгата и не толкова справедлива Всесилия, гениалната, но неразбрана доскоро Технора, нонстоп белещата картофи с ролки на главата мама Петя. Може да ги срещнете в някоя от или във всички части от поредицата "Феята от захарницата". Не можем да спорим, че всички те са страхотни. 

Дали обаче Катя Антонова е очаквала и книгите, и героите ѝ да станат такъв хит, че цели класове да я четат без, разбира се, това да е задължителна литература. 

"Факт е, че цели класове четат Ванилия, но всичко тръгна по начин, който е твърде хубав, за да съм си го представяла някога. Едно дете запалва второ, то трето, учителката пита какво четат, запалват и нея. И така целият клас... Много често ме канят на гости в училищата.

По-сладък от този начин няма. Но аз избягвам да споделям за успеха, който тази книга има чисто като продажби. И въпреки това, тя се превръща в абсолютен бестселър за България за своята категория. Никога не ми е минавало през ума, че нещо подобно ще се случи. Никога! И не съм го планирала, а не знам и дали бих могла", разказва гордата авторка. 

И идва резонният въпрос - за деца ли е писана историята или за възрастни, че така успешно да въвлича и двете възрастови групи?

"Убедена съм, че я написах за деца. Факт е, че и възрастните се забавляват, но мисля, че това е така, защото Ванилия казва истини за нашия свят, към който може би малко сме претръпнали. Докато на нея ѝ правят впечатление дребните неща, всъщност и големите я впечатляват. И ги вижда по един чист начин. А когато тя ни каже някоя истина, това буди хем смях, хем, надявам се, че се опомняме малко за това, в което живеем", казва Катя Антонова. 

Стремежът и мотивацията ѝ в писането на книги е да сподели впечатления, разсъждения и наблюдения с по-широка аудитория. Конкретно с Ванилия целта ѝ е децата да обикнат четенето, забавлявайки се с историите ѝ.

"Те наистина са много забавни и когато четем нещо препълнено със смешни ситуации и диалози, го четем по-лесно. Така, че се надявам тя да отвори широко вратите на книгите пред децата. Най-големият комплимент за мен е, че всеки пети родител споделя, че това е била първата книга, към която детето им е проявило интерес.

Няма по-голямо щастие за мен от тази обратна връзка! Затова се надявам Ванилия да отвори широко вратите за книгите, а през тях впоследствие да минат и класиците, и други стойности четива. Но сега грижата е да отворим широко вратите, без да ни се кара и разсмивайки ни, да ни обърне главите в посока на истината", разкрива още популярната писателка. 

Катя Антонова е автор и на редица други книги - и за малки, и за големи. В кой момент разбира за себе си, че може да пише, питаме: 

"Това беше моментът може би, в който спрях да се противя на идеята да се занимавам с писане и в който приех смирено, че това е, което ще правя цял живот. Аз пиша от дете, много неуспешно в началото според моите преподаватели, а после - пак според тях - все по-успешно.

Докато пишех, съм мечтала да бъда какво ли не. Да имам най-различни професии, да се реализирам по най-различни начини. Докато съм мечтала да бъда ветеринарен лекар и архитект, аз не спирах да пиша и много рано в живота ми се изравниха тези два момента - печелех парите си с писане и писането е нещо, което непрекъснато правя.

А когато започнах да получавам добри отзиви и още повече - хората да използват доста силни думи, си казах, че трябва да зарежа всички други идеи и наистина да се отпусна в писането. И това се случи много рано, така че аз цял живот се занимавам с писане. Най-големият ми барометър са децата - при тях няма задни мисли, няма цензура. Много е скъпо, когато получа ласкава обратна връзка от деца. Аз съм най-щастливият човек в професионално отношение. Те ме поддържат и ми дават сила". 

За художничката Мила Лозанова, която така фино долавя чертите на Ванилия, Катя Антонова казва, че е страхотен професионалист:

"Преди да се спрем на нея като илюстратор бяхме пробвали с няколко други също чудесни артисти. Но Мила най-добре усети тази пикантност на характера на Ванилия, защото тя не е просто фея. Когато кажем, че е история за една фея, хората вероятно си представят история за мило, ефирно, нежно същество, което лети тихичко над цветята, идилия... Ванилия е далеч от този образ и тя е доста пикантна и мисля, че Мила доста добре улови точно тази подправка, която не е точно ванилия, а по-скоро нещо лютичко и пиперливо". 

След като ви разказахме повече от "кухнята" на Ванилия, ви оставяме, защото имаме важна работа - да изпробваме рецептите ѝ. Защото Коледа освен време за курабии, чай и хубава книга, е време и за готвене.