ВЪЛШЕБНИЯТ СВЯТ НА БУКВИТЕ
Децата ги вдъхновиха, а те им върнаха магия
Някои от най-обичаните съвременни творци в детската литература разкриват какво движи тяхното перо
Автор : / 1205 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg
Детският свят е вълнуващ, магичен и необикновен. Днес празнуваме именно този неизчерпаем източник на вдъхновение за това светът да върви напред с надежда и да не спираме с опитите си да го направим по-добър за децата. Ако има аспект, в който като възрастни не се проваляме в тази си мисия, това е детската литература.
Доказват го и съвременните български автори, които успяват да претворят светлината в детските очи във вълнуващи приключения, които после връщат като дар обратно на своите вдъхновители.
В Деня на детето говорим с някои от тях, за да научим какво ги е подтикнало да се вгледат в детските души.
Радостина Николова е човекът, който стои зад някои от най-търсените заглавия сред малчуганите у нас - "Моите красиви рога" и "Кико без крила". Поредицата ѝ "Приключенията на мотовете" пожъна небивал успех не само в родината, но и отвъд границите на континента, като само в Китай бяха продадени над 50 000 екземпляра, а друга нейна творба "Имам късмет с моите родители" миналата година направи глобален пробив на американския и полския пазар.
На пролетния Панаир на книгата в София тя имаше вълнуваща среща с децата покрай последната "Шантавия до шия". Питаме Радостина Николова книгата ли е най-хубавото нещо, което родителите могат да подарят в Деня на детето.
"На 1 юни може да подарим на децата книга, но да ги учим да обичат четенето е нещо, което трябва да им даряваме всеки ден. Това е дар, който ще бъде с тях до края и от чийто блага ще черпят несъзнателно през целия си живот. Четенето ще им помага и в ученето, и в житейски ситуации не само като знания, но и като умения, с които да се справят в живота и да посрещат всякакъв вид трудности. В даден момент то може да им се струва трудно, но в следващия ще бъдат щастливи колко много им е дало".
На въпроса какво я е вдъхновило да пише за деца, тя казва:
"Децата имат удивителното качество да са изключително честни в начина, по който комуникират едни с други и с възрастните, а от това можем да научим много. Това е и което ме вдъхновява - да гледам начина, по който резонират с всеки един текст."
"При комуникацията с деца ме вдъхновява това колко са честни, открити и непринудени. Изключително много ценя това качество у тях. Когато ги запознавам с дадена книга, по реакцията им мога да прочета какво най-много ги докосва и какво ги вълнува", споделя още Радостина Николова пред Impressio и Dir.bg.
Възхищава се на децата за това, че са изключително любопитни: "Те имат голяма нужда да чувстват, да съпреживяват. Когато ние като писатели им поднасяме искрени истории и сме честни с тях, те ни се доверяват. Успяват да влязат в обувките на героя и заедно с него да преминат през най-различни премеждия и приключения. Това ги прави много по-силни и подготвени за порастването. Именно в това е силата на книгите".
Освен това Радостина Николова се учи от децата: "Понякога искрено ме разсмиват с идеите си, с тяхната честност и непринуденост, с реакциите им. Това ме провокира да се стремя да бъда още по-добра в писането, да не ги подведа, да не ги разочаровам и те да вземат максимума от книгите, за да порастват по-добри, по-можещи, по-вдъхновени".
Авторката на поредицата за мотовете е убедена не само, че трябва да учим малките да обичат книгите още от първия ден, но и да се доверяваме на свободния им избор за четиво.
"Ставала съм свидетел как, когато дете посегне към дадена книга, родителите не му позволяват да я вземе с аргумента, че не е подходяща за него, защото е твърде малко или твърде голямо. Независимо дали книгата е с пет или с 500 думи, това е неговият избор и той трябва да бъде уважен. Това е сред нещата, които стоят в основата на възпитаването в любов към четенето".
Затова и тя насърчава родителите да заведат децата си в книжарница или на провеждащия се в момента Панаир на книгата и да им позволят да изразят себе си и желанията си, да се вслушват в това какво искат да четат в момента, от какво имат нужда и какви са техните въпроси, чийто отговори ще открият в книгите.
А изборът за интригуващи заглавия към днешна дата е огромен, при това голяма част от тях - на наши съвременници български автори. Като Катя Антонова и нейната обичана поредица "Феята от Захарницата".
Огромният интерес, който предизвика с първите пет книги, резонно роди и шеста под напора на детските молби за още и още Ванилия. Премиерата на предисторията за феята, озаглавена "Две трудни цветя и един фейояд", е днес на сцената в градинката на НДК в рамките на Панаира на книгата. Тя излиза първо под формата на аудиосериал с 10 епизода, представена лично от авторката и от актрисата Силвия Петкова, с чийто глас звучи новата история за любимата фея.
Какво вдъхновява "виновника" за "Принцесешки истории и други необикновени случки", "Седмицата на мишлето", "Двете кралства" и "Рибка" да пише за деца. Специално в случая на "Феята от захарницата" се оказва, че това е нейната голяма дъщеря:
"По онова време тя много приличаше по характер на нея - образ, който едновременно те влудява, но и умилява и въобще толкова интензивно поражда различни емоции. Едно от любимите ми нейни качества е точно това, че тя обръща внимание по начин, който не е императивен, не е досаден, не те оставя с чувство за вина, че си много грешен, сбъркан, но въпреки това умее да посочва дефектите на начина ни на живот, на нашите залитания", разкри пред Dir.bg Катя Антонова още в зората на успеха ѝ с Ванилия през 2021 г.
Друг обичан майстор на перото за деца - Петър Голийски, също споделя, че прототип на небезивестната му приказна героиня Елизабет е реално дете. Дъщерята на негови близки се оказва и главното действащо лице в "Елизабет и тронът на Медния град" и "Елизабет и тайната на Живата вода".
"От малка Елизабет расте пред мен и реших да ѝ направя подарък, тъй като имах и намерения да опитам в жанра фентъзи за подрастващи. Тя бе не само прототип, но и обект за наблюдение, колкото и академично да звучи - не ми се налагаше да измислям начини на говорене и мислене, а просто използвах нейните.
Разбира се, вкарах я в измислени приключения и вълшебни светове. Елизабет се яви като решение на моите колебания какъв герой да избера. Така започнах в това детско направление".
Дали обаче всяко дете е извор на вдъхновение за подобни истории? Петър Голийски отговаря утвърдително:
"Със сигурност! Самата Астрид Линдгрен пише историите си за своите деца и после ги публикува. Подобно нещо прави и авторът на проекта за Нарния, който пише и посвещава книгите си на своята племеница Луси. Истинските деца са най-доброто вдъхновение и пример за това как може да бъде направена една достоверна история, която да не звучи натрапена и изкуствена".
За първата си книга той получава отзиви, че децата са били впечатлени от достоверния начин на говорене и на мислене на героинята. Но това не ни учудва, предвид, че за Голийски "най-добрият вдъхновител за подобен тип литература са самите деца".
Питаме го и какво можем да научим от децата. "На първо място, те са много чисти души. Интересно е дори как хитруват - някак чисто и не с цел реална лъжа и измама, а по-скоро "аз имам три бонбона, но ще кажа, че имам два и ще ми дадат още един". Но това са безобидни хитрувания. В "Междузвездни войни" учителят Йода казва в една сцена, че децата имат невероятно красив ум. Те могат да ни научат на първо място на доброта".
Писателката, която стои зад любопитните истории за интуицията, приятелството и вярата в необозримото - "Чин Чин", и за смисъла на съществуването и призванието да бъдеш някой - "Жабчето Жо", също черпи вдъхновение от тези, които след това стават и нейни читатели. Нуша Роянова споделя:
"Вдъхновението да започна да пиша дойде от самите деца. Като художник, който обучава деца в школата си по рисуване, аз им разказвах най-различни истории - измислени, или реални, за кучето, за котката. В един момент едно дете ми каза, че трябва да започна да записвам тези истории, за да не ги забравя.
Замислих се много върху думите на това дете и казах на семейството ми, че ще започна да пиша. Така започна моята писателска кариера. Просто послушах гласа на това дете и към ден днешен търся и намирам вдъхновение в самите деца."
Нуша Роянова има щастието да общува ежедневно с деца - тя самата е художник, и не само илюстрира книгите си, но помага и малките да развиват своя талант.
"Това наистина ме вдъхновява много. Тяхното въображение, енергия - те са на друго ниво и просто трябва да усетим тази вибрация. Много се радвам, че имам това удоволствие да общувам с тях, тъй като всяко дете е отделна вселена", споделя с благодарност тя.
А трябва ли възрастният да носи детето в себе си, за да може да усети тази вибрация?
- Да. Убедена съм, че всеки възрастен има дете в себе си. Въпросът е, че някои не му обръщат внимание, а би трябвало, за да може да стане този истински контакт. В последната си книга говоря именно за интуицията. Сега и покрай Панаира на книгата общувам с много деца и е прекрасно! Беше много вълнуващо, децата ми зададоха толкова интересни въпроси и споделиха толкова невероятни неща с нас, че си припомних още веднъж защо трябва да слушаме децата.
Нов поглед за това откъде може да се почерпи вдъхновение дава режисьорът и разказвач на вълшебни истории Ясен Григоров. Като илюстратор на детски книги, тази година отново участва в детския панаир на книгата в Болоня. Негово дело е и историята с фантастични герои и любов във всичките ѝ форми - "Лили Рибката", филм-приказка за отговорни родители и чувствителни деца.
На въпроса ни откъде черпи вдъхновение, за да твори за деца, казва:
"Тази енергия намирам в моето дете, тоест аз - детето. Смятам, че всеки, който има някаква претенция да се изявява в тази сфера на детска литература, илюстрация, кино, е добре да стои свързан с детството си и да черпи от там вдъхновение. Да говори на себе си преди всичко. Сигурен съм, че по този начин той стига до всички останали деца."
"Аз това правя, вдъхновявам се от моето собствено детство, от любимите ми усещания към някои книги, илюстрации, филми и го предавам в нещата, които правя. То е като разговор с мен", разкрива още деликатният философ.
Попитан може ли да се каже, че е пагубно човек да изгуби детето в себе си, Ясен Григоров е категоричен: "Не, няма нищо пагубно, освен насилието. Всеки има право да губи детето, да е само възрастен или да пази детето си. Не мога да определя кое е правилно и кое не. Не е в моите правомощия".
"Обичам да пиша с деца, защото обичам да говоря с деца. За свой късмет познавам все деца, които се интересуват от сто неща едновременно, правят най-неочаквани асоциации, радват се на света в неговия най-чист вид. И покрай тях и ти започваш да го виждаш такъв - пълен с лакомства за ума."
Това пък сподели за Impressio преводачката и автор на книги Зорница Христова, която е част от творческите екипи, стоящи зад "Вкусна география" и "Орелът, врабецът и капчукът". Преди години Христова се нае с нелеката задача да създаде издателство, което да се посвети на образователната детска литература, а именно "Точица". Тя доведе на бял свят и творби като "Когато искам да мълча", "Нарисува за децата Вадим Лазаркевич" и много други.
След като надникнахме в света на детските книги, дълбоките души на техните създатели и още по-дълбоките очи на техните вдъхновители, едва ли са останали колебания с какво да зарадвате празнуващите днес.
Дали ще се придържате към български автори и ще посегнете към вълшебните страници на "Слончето, което искате да лети" на Лиляна Дворянова, "Агата" на Александра Георгиева, образователните предизвикателства на Георги Грънчаров, поредицата "Маргаритка" и още много, много други, или ще се доверите на така популярните чужди автори - "Детективите Агата и Лари" на Стийв Стивънсън, "Приключенията на един Дръндьо" на Джеф Кини, прелюбопитните заглавия на Дейвид Уолямс, важното е да чуете първо детето.
Доверете се на неговата интуиция за това какво му е важно да прочете, а един ден то ще ви благоДАРи.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}