В ЦАРСТВОТО НА КНИГИТЕ
Пролетният панаир на книгата се завърна: 140 издателства очакват своите читатели
Изложението в парка пред Националния дворец на културата ще продължи 10 дни - до 2 юни
Редактор : / 1619 Прочита 0 Коментара
В духа на празника и под открито небе започна най-голямото книжно изложение у нас - Пролетният панаир на книгата в София, който ще представя избрани заглавия от днес до 2 юни.
В пролетния панаир на книгата, изложен в парка пред Националния дворец на културата, участват 140 издателства, които представят и български, и чуждестранни автори.
Официалното откриване на панаира бе от 17 часа. Културната програма обаче стартира от сутринта с Людмила Андровска, която раздаде автографи на "Катерина Медичи от Горно Усойно" и "Мария Тертер-Царицата".
В рамките на изложението с четящата публика днес се срещнаха и Красимира Макавеева, Мира Папо, Миглена Миткова, Сатанасов, Димитър Шумналиев, Александрина Валенти.
Среща с автограф бе предвидена и с Георги Господинов и Анджела Родел. Събитието бе озаглавено "Честито чудо на езика!", като с него отбелязана една година от връчването на международната награда "Букър" на автора и преводача на "Времеубежище".
"Книгите са това, което ни дава надежда. Книгите са нашата памет за историята. Ако я нямаше писмеността, ако ги нямаше книгите, ние нямаше да знаем собствената си история и щяхме да правим едни и същи грешки непрекъснато, отново и отново", каза служебният министър на културата Найден Тодоров на откриването.
"Искам да благодаря на всички вас за това, че сте тук, в този момент. 24 май е за мен най-хубавият празник. Празник, който може само да ни обединява. Защо? Защото думите ни обединяват. Начинът, по който говорим един към друг, може да ни обединява, може да ни накара да изпитваме един към друг кога любов, кога нещо различно. Думите са начинът, по който ние можем да се разбираме един с друг. Къде можем да намерим най-интересните думи? В книгите", каза още Тодоров.
Той цитира превода на българската азбука на светите братя Кирил и Методий: "Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото, както хората мислите, наша е тя опора! Изричай словото твърдо! Нагоре всеки ден да летиш! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и с разум! Във вярна посока и с ясно съзнание върви! Напред! Слава!".
"Аз мисля, че със своята азбука те са казали всичко, което ние трябва да знаем, за да вървим напред - избягвайте червея и летете високо, допълни служебният министър на културата", цитиран от БТА.
Председателят на на управителния съвет на Асоциация "Българска книга" Десислава Алексиева
"Книжовността днес е тук, в парка пред НДК, и всеки един от нас вижда книгите и може да се срещне с тях", каза Десислава Алексиева - председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга", които са организатор на панаира.
"Всички днес сме се събрали за едно - да покажем, че културата има значение. Да покажем, че това, което правим всеки ден, е нещо, което гради нашето утре. Това, което ще се случи утре, зависи днес от нас. Зависи от всяка издадена книга, зависи от всяка прочетена книга, зависи от това дали ние четем. Нека четем повече. Прочитайки светове, ние променяме бъдещето", отбеляза Алексиева.
Директорът на Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи Искра Джанабетска
Директорът на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи Искра Джанабетска обясни, че мотото на осмото издание на форума - "Книгата - приключение безкрай", е отговор на въпроса как да бъдат приобщени и запалени децата по литературата и словото.
"От 27 май, понеделник, до 1 юни - Деня на детето, те ще могат да се срещнат лично с много писатели и илюстратори от България, но и от широкия свят, сближен от издадените книги. Ще могат да се запознаят с нови кодове за общуване, нови азбуки като жестокия език и брайловата азбука, защото е важно да създаваме среда, в която децата да познават различните, но и да откриват общото - това, което ни сплотява", каза Джанабетска.
Тя посочи, че в програмата на фестивала са включени работилници, а посетителите - както малките, така и големите, ще могат да чуят и гласа на историите, разказани от деца. Част от сплотяването ни като общество е да искаме да чуем какво казват децата, защото те са важни, допълни директорът на фестивала.
Книгоиздаването в София е на трето място по икономически принос от общо 13 културни индустрии, а в страната е на четвърто място, съобщи Яна Генова - заместник-кмет на Столичната община по направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности".
"Това означава, че вече в този момент българският книжен бизнес е стабилен, развиващ се и устойчив", каза тя. Според нея това е условието читателите да имат достъп до широкото разнообразие от съдържание, предлагано от издателите.
Служебният министър на културата Найден Тодоров
Сред официалните гости на събитието бе председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров. "Двадесет и четвърти май е един от най-великите празници. Празник, който ни е дал не само буквите, но и думите, а след тях - книгите", каза той.
Председателят на комисията по образование, култура, наука и културно многообразие в Столичния общински съвет Мирослав Боршош отбеляза, че "безкрайните бели шатри, пълни с книги и знание" са една от най-красивите гледки в родния му град.
Той посочи, че тези шатри ще имат значение, когато възрастните полагат усилия всекидневно, а не само празнично, за да могат децата да израснат с книга до себе си и да се превърнат в четящи и знаещи хора.
Тази традиция става все по-мащабна и се превръща в празник на книгоиздаването в съвременната литература за деца и младежи, и се налага като място за смислени срещи между читатели, издатели, писатели, илюстратори, преводачи и разпространители, каза по време на откриването доц. д-р Милена Ангелова - главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
От рано сутринта градинката пред НДК се напълни с хора, които с нетърпение заставаха пред шатрите, за да разгледат богатата селекция от книги.
На този фон се оказва, че има сериозен ръст на посещенията на библиотеки, музеи, театри и кина през 2023 г. Това показват данните на Националния статистически институт, който традиционно публикува данните на 24 май.
Най-големият ръст спрямо 2022 г. е при публиката на театри и сценични изкуства, която се увеличава средно с девет души на представление, или ръст от 31%. Повече са посещенията и в кината - с 15 на сто. Увеличение има при музеите с над 24%.
В библиотеките регистрираните читатели са 270 хил., което е с 14% по-малко в сравнение с предходната година, но посещенията се увеличават с 15.7%.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}