Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Катя Антонова и нейните "Десет женски изневери"

Катя Антонова и нейните "Десет женски изневери"

"Любовта е ореолът на връзката", казва Катя

Наскоро излезе вторият роман на писателката Катя Антонова "Десет женски изневери", която е втората ѝ книга за възрастни след "Призракът". Тя се появи на пазара през 2012 г., а през това време Катя бе вложила цялото си вдъхновение в детската литература.

И докато твореше за децата, нея я вълнуваха някои чисто човешки неща, както всяка друга жена и всеки мъж. Тя не пише, ако няма какво да каже. Затова решихме да ви покажем какво има да ни каже Катя с откъс от книгата ѝ "Десет женски изневери" на издателство "Будлея".

Част от историята на София - героиня от книгата.

"Бракът им се бе превърнал в затвор за душите им. И по решетките на килията се стичаха сълзи и кръв.

Иван и София си общуваха с кодове. През цялото време кодираха и декодираха упреци. Бяха се научили да си говорят с недомлъвки, с погледи, дори с въздишки. Умееха да скрият в едно възклицание толкова много смисъл. Думите им винаги носеха подтекст и всяка от тях разказваше непроследимо дълги истории. Притежаваха свой собствен език, до такава степен усложнен, че можеше да се изучава в университета. Прекрасен език за тормоз, за вменяване на вина, за огорчение. В него липсваше любов и нежност - колкото и да разплиташ сложните послания, нямаше да намериш нищо мило.

Да говориш на този странен език, беше мъчително, беше болезнено. Тровеше ума и сърцето. Съсипваше достойнството. Но вместо да се разведат и да се освободят, те предпочитаха да останат заедно - просто защото най-много от всичко искаха да се наказват взаимно. Желаеха го повече, отколкото желаеха свободата.

Много държаха да покажат на другия какво им е причинил. Какъв адски злодей е, та дано се засрами от себе си и най-накрая (и съвсем справедливо) се почувства като нищожество, да се покае и да измисли достатъчно интересен и силен начин да изкупи греховете си. Защото, да, и двамата се надяваха другият да изкупи греховете си. За да могат все пак да останат заедно. Защото май под тоновете болка, упреци и обиди все още се гърчеше (макар и полуживо) слабото тяло на любовта.

София отиде в банята, за да си вземе душ, както обикновено. Погледна се в огледалото, както обикновено. И както обикновено, се опита да се зарадва на хубавата си фигура и плоския корем, който не успя да приюти нито едно бебе. Въпреки няколкото инвитро процедури. Очите ѝ все още бяха влажни. Въпреки че не беше плакала от месеци."

Ето какво каза Катя пред Impressio:

- Винаги, когато се говори за изневярата, в съзнанието ми изниква онази реплика от "Улицата", в която Христо Гърбов казва: "В изневярата има хем вяра, хем и изне"? Колко вяра има, според теб в "изневяра"?
- Всяко наше действие може да е съпроводено от вяра. "Пътят към ада е постлан с добри намерения", както се казва. Обикновено каквото и да правим, вярваме, че то ще направи живота ни по-хубав.

- И понеже всяка връзка е основана малко или много на вярата - че си попаднал на точния човек, че ще сте вечно заедно, че ще намерите пътя един към друг, когато го няма. Къде е мястото на любовта?
- Според мен любовта е ореолът на връзката. Ако няма любов тази връзка не е свещена, а сведена до една житейска търговия, при която единият предлага нещо, от което другият се нуждае и за което си плаща. И обратното. Това нещо може да е и просто присъствие. Често пъти използваме партньора си, за да успокояваме наши страхове и комплекси. Любовта все по-рядко е причина да сме с някого. Затова и връзките ни са толкова безрадостни - дори когато се чудесно подредени.

- В откъса, който ми предостави, едно изречение гласи: "Защото май под тоновете болка, упреци и обиди все още се гърчеше (макар и полуживо) слабото тяло на любовта." Как се стига до една такава ситуация?
- Стига се, когато влезеш във връзката мръсен. Когато по теб е полепнала нечистотията на миналото, когато сърцето ти не е оздравяло. Когато в душата ти е безпорядък. Повечето от нас сме точно в това състояние. Тогава с партньора започват едни игри на чувства, един емоционален шантаж и едно безкрайно взаимно нараняване. Все си мисля, че първо трябва да се научим да обичаме себе си. За да можем да обичаме и другиго. Да го обичаме правилно и да сме в състояние да получим любов (също понякога е трудно).

 

- Кога настъпва моментът, в който една жена може да признае пред себе си, че трябва да промени нещо?
- Има един много точен признак, че всичко е наред - ако си щастлив и се чувстваш добре, всичко е наред. Ако си тъжен, потиснат и гневен, нещо определено не е наред. Дори на пръв поглед да изглежда, че връзката функционира добре. Хубаво е да си правим равносметка. Защо сме с този човек? Защо сме се събрали с него? Все още ли причината да се съберем с него е толкова важна за нас? Но трябва да сме наистина честни. И смели! Защото понякога най-много се страхуваме от истината.

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

Завладяващият роман на Изабела Хамад "Парижанина" хвърля светлина върху историята на Палестина

Първокласен дебют, препоръчван от Зейди Смит и Джонатан Сафран Фоер

Поетът Иван Ланджев: Трябва да си имал думи, за да позволиш на нещо хубаво да те остави без думи

"Само на 24-ти май всички сме тук и споделяме едно и също, неподправено вълнение. И не минаваме поотделно, а вървим заедно. Изкушавам се да кажа – към светла бъднина", каза поетът, поканен да изнесе традиционното слово за празника пред Националната библиотека

Грамотността ще бъде фокусът на Пролетния панаир на книгата

Изложението ще бъде открито официално на 30 май в 11:00 ч. пред Националния дворец на културата и ще продължи до 5 юни

Кои са носителите на юбилейните 100-ни награди на Съюза на българските писатели

Поетите Елка Няголова и Кирил Назъров получиха своите призове заради творбите си „Парапет за душата“ и „Искри в тъмата“. Наградите бяха дадени съответно в категориите за поезия и за хумор и сатира

Коя е голямата любов на Ориана Фалачи?

На български език излиза ново издание на eдна от най-личните творби на журналистката - "Един мъж"

Британският "Гардиън" за "Времеубежище" на Георги Господинов: Смешна и абсурдна фикция, в която читателят разпознава бъдещето

От комунизма до референдума за Брекзит и конфликт в Европа, "Времеубежище" на Георги Господинов е забавен, но и плашещ роман, който изследва носталгията като оръжие, написа британският в. "Гардиън"