Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Катя Антонова и нейните "Десет женски изневери"

Катя Антонова и нейните "Десет женски изневери"

"Любовта е ореолът на връзката", казва Катя

Наскоро излезе вторият роман на писателката Катя Антонова "Десет женски изневери", която е втората ѝ книга за възрастни след "Призракът". Тя се появи на пазара през 2012 г., а през това време Катя бе вложила цялото си вдъхновение в детската литература.

И докато твореше за децата, нея я вълнуваха някои чисто човешки неща, както всяка друга жена и всеки мъж. Тя не пише, ако няма какво да каже. Затова решихме да ви покажем какво има да ни каже Катя с откъс от книгата ѝ "Десет женски изневери" на издателство "Будлея".

Част от историята на София - героиня от книгата.

"Бракът им се бе превърнал в затвор за душите им. И по решетките на килията се стичаха сълзи и кръв.

Иван и София си общуваха с кодове. През цялото време кодираха и декодираха упреци. Бяха се научили да си говорят с недомлъвки, с погледи, дори с въздишки. Умееха да скрият в едно възклицание толкова много смисъл. Думите им винаги носеха подтекст и всяка от тях разказваше непроследимо дълги истории. Притежаваха свой собствен език, до такава степен усложнен, че можеше да се изучава в университета. Прекрасен език за тормоз, за вменяване на вина, за огорчение. В него липсваше любов и нежност - колкото и да разплиташ сложните послания, нямаше да намериш нищо мило.

Да говориш на този странен език, беше мъчително, беше болезнено. Тровеше ума и сърцето. Съсипваше достойнството. Но вместо да се разведат и да се освободят, те предпочитаха да останат заедно - просто защото най-много от всичко искаха да се наказват взаимно. Желаеха го повече, отколкото желаеха свободата.

Много държаха да покажат на другия какво им е причинил. Какъв адски злодей е, та дано се засрами от себе си и най-накрая (и съвсем справедливо) се почувства като нищожество, да се покае и да измисли достатъчно интересен и силен начин да изкупи греховете си. Защото, да, и двамата се надяваха другият да изкупи греховете си. За да могат все пак да останат заедно. Защото май под тоновете болка, упреци и обиди все още се гърчеше (макар и полуживо) слабото тяло на любовта.

София отиде в банята, за да си вземе душ, както обикновено. Погледна се в огледалото, както обикновено. И както обикновено, се опита да се зарадва на хубавата си фигура и плоския корем, който не успя да приюти нито едно бебе. Въпреки няколкото инвитро процедури. Очите ѝ все още бяха влажни. Въпреки че не беше плакала от месеци."

Ето какво каза Катя пред Impressio:

- Винаги, когато се говори за изневярата, в съзнанието ми изниква онази реплика от "Улицата", в която Христо Гърбов казва: "В изневярата има хем вяра, хем и изне"? Колко вяра има, според теб в "изневяра"?
- Всяко наше действие може да е съпроводено от вяра. "Пътят към ада е постлан с добри намерения", както се казва. Обикновено каквото и да правим, вярваме, че то ще направи живота ни по-хубав.

- И понеже всяка връзка е основана малко или много на вярата - че си попаднал на точния човек, че ще сте вечно заедно, че ще намерите пътя един към друг, когато го няма. Къде е мястото на любовта?
- Според мен любовта е ореолът на връзката. Ако няма любов тази връзка не е свещена, а сведена до една житейска търговия, при която единият предлага нещо, от което другият се нуждае и за което си плаща. И обратното. Това нещо може да е и просто присъствие. Често пъти използваме партньора си, за да успокояваме наши страхове и комплекси. Любовта все по-рядко е причина да сме с някого. Затова и връзките ни са толкова безрадостни - дори когато се чудесно подредени.

- В откъса, който ми предостави, едно изречение гласи: "Защото май под тоновете болка, упреци и обиди все още се гърчеше (макар и полуживо) слабото тяло на любовта." Как се стига до една такава ситуация?
- Стига се, когато влезеш във връзката мръсен. Когато по теб е полепнала нечистотията на миналото, когато сърцето ти не е оздравяло. Когато в душата ти е безпорядък. Повечето от нас сме точно в това състояние. Тогава с партньора започват едни игри на чувства, един емоционален шантаж и едно безкрайно взаимно нараняване. Все си мисля, че първо трябва да се научим да обичаме себе си. За да можем да обичаме и другиго. Да го обичаме правилно и да сме в състояние да получим любов (също понякога е трудно).

 

- Кога настъпва моментът, в който една жена може да признае пред себе си, че трябва да промени нещо?
- Има един много точен признак, че всичко е наред - ако си щастлив и се чувстваш добре, всичко е наред. Ако си тъжен, потиснат и гневен, нещо определено не е наред. Дори на пръв поглед да изглежда, че връзката функционира добре. Хубаво е да си правим равносметка. Защо сме с този човек? Защо сме се събрали с него? Все още ли причината да се съберем с него е толкова важна за нас? Но трябва да сме наистина честни. И смели! Защото понякога най-много се страхуваме от истината.

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

"В края на дъгата" - неиздавани досега разкази на Джек Лондон

ИК "Изток-Запад" пусна на българския книжен пазар нова книга на изключителния разказвач на истории

"Психология на глупостта": Възможен ли е свят без глупаци?

Книгата е под редакцията на Жан-Франсоа Мармион и предлага аутопсия на глупостта във всичките й форми

Какъв е "Мостът на тайните" на Сергей Гризунов?

Дипломатическият роман на руския журналист и професор по международни отношения вече е и на българския пазар

Време е за приказка: "Мъдрата кралица Дагмар"

ИК "Изток-Запад" пусна на книжния пазар "Скандинавски приказки", превод и подбор на Венера Атанасова, илюстрации от Борис Стоилов (откъс)

Осем номинации за националната награда "Елиас Канети"

Победителите ще бъдат обявени на 30 октомври тази година, в навечерието на Деня на народните будители, на церемония в Доходното здание в Русе

Изненадващо двойно награждаване - Маргарет Атууд и Бернардин Еваристо са носителките на "Букър"

За първи път две писателки получават отличието за най-добър роман на английски език, а Еваристо е първата чернокожа жена носител на престижната литературната награда