Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Буквите не си стоят на мястото? Не се тревожете, дислексията е преодолима!

ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ

Буквите не си стоят на мястото? Не се тревожете, дислексията е преодолима!

Ричард Брансън, Стив Джобс, Уолт Дисни – само част от имената, за които е трудно да повярваме, че някога са имали затруднения в четенето и писането

Илюстрация: iStock by Getty Images

Ричард Брансън, Стив Джобс, Хенри Форд, Уолт Дисни, Том Крус, Чанинг Тейтъм - общото между всички тях е, че в някакъв момент от живота си са били изправени пред невъзможността да обработят правилно информацията при четене и писане. Или иначе казано, имали са затрудненията, които днес имат немалка част от децата (средно между 10-20% от хората по света), а именно дислексия.

Състояние, което - бързаме да кажем - се преодолява и далеч не означава, че човек с подобно нарушение ще остане встрани от необятния свят на книгите. 

Месец след началото на учебната година родителите вече имат своите наблюдения как се справят децата им в училище. Каквито и притеснения да ги сполетят обаче, специалистите са единодушни - просто потърсете помощ. Откриването на проблема по-бързо благоприятства за това детето да върне самочувствието си и да се впусне спокойно в морето от знания. 

С помощта на клиничните психолози Христина Дамянова от Института за психично здраве и развитие, и на Рени Велчева, която е и педагогически съветник в 41-во Основно училище "Св. Патриарх Евтимий" в София, обобщихме онова, което може да насочи родителите да тръгнат по правилния път с детето си, когато състоянието касае дислексия. 

Какво представлява дислексията? 

Рени Велчева: "Дислексия" идва от гръцки език и буквално означава "трудна дума" (dys - трудна и lexis - дума). Това е специфичен тип обработка на информацията на лингвистични стимули като букви, на начина, по който се обработва тя при четене, писане и смятане, понякога е свързана и със затруднения при прости аритметични операции.

Често има наследствена обремененост, около 49% се смята, че се предава от родители на деца и около 40% - между братя/сестри. 

Илюстрация: iStock by Getty Images

Проявява се в специфични, но еднакви по смисъл грешки при четене и писане. Хората с такова нарушение разбират текста, когато някой им го чете, но самите те се затрудняват да го прочетат, защото например може да прескочат цял ред. Разменят се букви, които визуално и звуково си приличат, изпускат се гласни или цели думи.

Дадена дума може да бъде разпозната на една страница, а на следващата - не. Може да познават писмената форма на буквата, но да не могат да я разпознаят, чувайки я. Невъзможността да декодират правилно информацията обаче далеч не значи, че тяхното IQ не е в норма. Дори напротив - те компенсират с други техни творчески изяви. Дори има случаи, в които състоянието се открива чак когато са учениците станат студенти. 

Много често хората с дислексия имат кръстосана доминантност на ляво и дясно, тоест, трудно се определя коя е водещата страна - лява или дясна ръка, ляв или десен крак и т.н. Невинаги, но се наблюдават и затруднения в пространствената ориентация.

Понякога нарушението може да е в съвсем лека фирма, но в други случаи може да стане така, че академичните постижения на дете с дислексия да са по-ниски, от което да последва етикетиране, от това да пострада неговата самооценка и съответно да последват емоционално-поведенчески проблеми. 

Христина Дамянова: Дислексията е състояние, засягащо много от областите на ученето и научаването, проявяващо се като специфична трудност в овладяването на основни училищни умения като: четене, спелинг (звуко-буквен анализ), писане, като не е задължително всичките области да бъдат засегнати. Математическите, музикалните, моторните и организационните умения също могат да се окажат нарушени.

Терминът "дислексия" отразява клиничния модел в разбирането на нарушенията, а терминът "специфични нарушения на способността за учене" съответства на социалния модел.

Илюстрация: iStock by Getty Images

Още

За малките "трудни" читатели – две поредици, които превръщат четенето в детска игра

За малките "трудни" читатели – две поредици, които превръщат четенето в детска игра

Четенето обикновено е с по-бавен темп, насечено, а не плавно, обичайно е разместването на позициите на буквите в думите, пропускането на редове и трудното им проследяване при четене, обичайно е допускането на грешки в писането - изпускане на букви - особено при струпване на гласни или съгласни звуци, разместването на местата им, заменяне със сходни по звучене или визуална прилика, възможно е и добавянето на букви/звуци.

Среща се и огледалното изписване на буквите и/или цифрите. Често е затруднението с поставянето на препинателни знаци, както и интонационното им изразяване при прочит на текст. Нарушено е разбирането на текст, особено когато те сами го четат. На фона на всичко това е характерно и бързото изчерпване и лесната уморяемост. Възможно е да е затруднено интерпретирането на математическите знаци и символи. 

На пръв поглед такива деца изглеждат разсеяни, невнимателни и работят с по-бавен темп. Съответно това се свърза с трудности във фонологичната обработка, вербално-слуховата перцепция, зрителната перцепция (бел. авт.: сетивно възприятие, отражение на нещата в съзнанието чрез сетивните органи). Не е задължително всичко това да присъства като нарушение по едно и също време или всички аспекти да се проявяват. Възможно е трудностите да са ограничени само до някое от изброените - писане, четене, спелинг, цифри. Много характерно за дислексиците е, че изразяването им устно е по-лесно, за сметка на по-затрудненото писмено изразяване.

При невропсихологичните изследвания на деца с дислексия често се наблюдават и базови дефицити, свързани с ритъма, пространствената ориентация, времевия гнозис, мануалния праксис, координационните умения и фината моторика.

Дислексия се характеризира с разграничаващи се модели на трудности, свързани с процесите на преработка на информацията, които се демонстрират като несъответствие между очакваните за възрастта и реалните достижения. 

Тя не се дължи на:

• липсата на стимули,
• на сензорни увреждания,
• на психиатрични синдроми,
• неподходящо преподаване или
• неподходящи условия, въпреки че може да съжителствува с тях.

Свързани са с отличаващи се характеристики на:

• слуховите,
• фонологичните,
• зрителните,
• моторните и/или
• познавателните процеси. 

Как да сме сигурни, че става дума за дислексия и какво следва? 

Рени Велчева: Много важна е добрата диагностика, за да се изключат други езиково-говорни нарушения, които могат да имат отношение към самата дислексия. Първо учителите са тези, които би трябвало да забележат, че детето допуска такъв тип специфични грешки или има обучителни затруднения, които разбира се, може да са по много причини. Учителят по български език и литература може да забележи специфичните грешки при четене и писане, учителят по математика също може да забележи затруднения с прости аритметични операции.

Може да го забележат и родителите, като те трябва да се консултират с детски психолог, клиничен психолог, логопед, за да може да се постави точната диагноза. Тоест, родителят може да помогне най-вече с това първо да заведе детето на специалисти, които да направят цялостна комплексна оценка на всички познавателни процеси, памет, внимание, мислене, интелект, да се изключат други езикови нарушения и да се стигне до извода, че става дума за дислексия. 

Илюстрация: iStock by Getty Images

След това работата се определя от това доколко силно изразени са тези симптоми и с какво темпо детето работи при психолога и логопеда. Може да продължи година или две, но няма крайни срокове за резултатите, тъй като зависи от това как се повлияват постиженията на самото дете, как се чувства то, на кое точно дислексията му пречи, кое го подтиска и как компенсира своето затруднение.

И трябва да се работи за самооценката му. Важно е на детето да не му се казва, че не справя. Напротив, то може и ще му се помогне да се справи с последователни консултации. Може дори това състояние изобщо да не му пречи и да му се даде възможност да изявява силните си страни. Тоест, пътят е в правилната диагностика и редовните консултации със специалисти. Родителите трябва да са отворени за такъв тип подкрепа. Да, не става с вълшебна пръчка, но могат да се постигнат много добри резултати. 

Христина Дамянова: За откриването на подобно нарушение е необходимо децата да са в училищна възраст, като е важно да им е дадено достатъчно време за овладяване на новите знания и умения. Смята се, че 8-годишна възраст е достатъчна за откриването на дислексията. Често още в средата на първи клас започват отчетливо да личат различни проявления.

Трябва да отбележим, че за диагностицирането на дислексията важен аспект е изключването на умствената изостаналост, както и увреди на слуховата и зрителната модалност. Обикновено съществуват предиктори за дислексия още в предучилищна възраст и те са свързани с особености в развитието на моториката, речта, когнитивните функции (затруднено изговаряне на многосрични думи, не достатъчно добрата моторна координация, затруднения в представянето на времето и пространството), но за дислексия можем да говорим едва след като детето е систематично обучавано в придобиване на грамотност. 

При съмнения родителите е важно да се обърнат към психолог, който да направи невропсихологично изследване и ако е необходимо, и допълнително изследване за дислексия, след което да се състави терапевтичен план. Всичко е строго индивидуално, но с децата с дислексия е важно да се работи, за да бъдат подпомогнати и много често в тандем с работата по дислексичните прояви се работи и за емоционалното, социалното и поведенческото функциониране. Тъй като при липса на терапевтична дейност тези сфери също биват вторично засегнати.

Затова често тези деца биват етикетирани като отдръпнати, некомуникативни, агресивни, хиперактивни, невнимателни, лесно възбудими и разсеяни. Затова пък систематичната терапевтична работа облекчава състоянието, затова родителите не следва да да го считат за увреда.

Илюстрация: iStock by Getty Images

И накрая нещо любопитно. От няколко години е достъпен и може да бъде свободно използван в училищата у нас специален шрифт за българската азбука, който помага на хора с дислексия да възприемат по-лесно писан текст на кирилица.

След като по света има много подобни такива, предимно с латински букви, учейки в Националната художествена академия, младата българка Кристина Костова, се изненадва, че няма подобен шрифт на български. И самата тя го го създава специално българските деца и по-големи хора с дислексия: http://adysfont.com/

Интервю на Елза ТОДОРОВА

Още

Книги, с които да подкрепим децата в първите стъпки в училище

Книги, с които да подкрепим децата в първите стъпки в училище

Още

 "Ах, тези родители!" - възкликва най-четеният съвременен гръцки писател Макис Цитас

"Ах, тези родители!" - възкликва най-четеният съвременен гръцки писател Макис Цитас

Още

Две книжки, с които ще държим скуката надалеч през лятото

Две книжки, с които ще държим скуката надалеч през лятото

Още

"Кой каза мяу?" във вълшебното букварче на Владимир Сутеев

"Кой каза мяу?" във вълшебното букварче на Владимир Сутеев

Още

Спортни приключения за духа и тялото с книжка в ръка

Спортни приключения за духа и тялото с книжка в ръка

Още

3 книги, с които да подхраним детското любопитство към света

3 книги, с които да подхраним детското любопитство към света

Коментирай 5

Календар

Препоръчваме ви

Своенравните деца се завръщат в книгата "В небивал сън"

Четвъртата част от култовата фентъзи поредица на Шонин Макгуайър е вече на българския пазар

Още щури приключения с "Хапливите истории на Бари 2" от Стефан Георгиев (откъс)

Любимият четириног приятел на децата се завръща с още по-забавни и невероятни истории, в които нищо не е невъзможно

Библиотеката на София с атрактивна програма по случай Международен ден на детската книга

"За най-важните хора на света" - такъв надпис стои в една от залите на Детския център на Столична библиотека, най-големият в България, който разполага с 67 хил. тома книги и има над 16 хил. читатели деца

"Невероятната история на гигантската круша" от Якоб Мартин Стрид

"Нeвероятната история за гигантската круша" започва в Слънчев град, който е така вълнуващо пресъздаден в книжката, изпъстрена с възхитителни илюстрации

"Приключенията на врабчето Незабравко" дава крила и на малки, и на големи

Първата детска книжка на журналистката Маргарита Благоева вече е факт