Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Биляна Петринска: Щастието не се крещи

ЛИТЕРАТУРНИ МУЗИ

Биляна Петринска: Щастието не се крещи

Най-новото й лице на сцената е свързано с любов, с женска съблазън и с... Вазов

Биляна Петринска и Ненчо Костов в сцена от постановката "О, ти, която и да си...", режисьор Бойка Велкова (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")

Тя е от актрисите, за които може да се каже, че режат като нож, и няма ден, и няма нощ - както се пее в една песен. Биляна Петринска е дама. Тя е силна, вдъхновяваща се от малките красиви неща и безмилостно принципна - триединство от качества, които я правят уникална и способна да понесе суетата на професията, шума на фалшивите аплодисменти и болезнеността от евентуален неуспех.

Най-новото й лице на сцената е свързано с любов, с женска съблазън и с... Вазов - тя играе едновременно няколко от големите сладки грешки на Народния поет. Тя е неговата покръстена туркиня Зихра, мистериозната Тамара и неговата одеска любов Вера А. Тимони - три коренно различни свята, успели да спечелят сърцето на един голям мъж.

Петринска "ляга" със забележителна лекота в натюрела на всяка от тези дами, за да покаже какво е било истинското щастие за Вазов - онова, което стига но хората, но само дотолкова, че да потвърди, че нищо човешко не бива да е чуждо и за най-обожествяваните. А Вазов е бил мит още приживе.

С Радина Боршош, Параскева Джукелова и Ева Тепавичарова в сцена от постановката "О, ти, която и да си...", режисьор Бойка Велкова (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")

Щастието не бива да се крещи, казва актрисата по повод пословичната дискретност на Патриарха на българската литература. Самата тя, като че ли, изповядва подобно верую, доказателство за което е цялостното й излъчване, достойно присъствие в българската култура и приятна загадъчност, оцветена в приказно светли тонове. Неслучайно тя определя себе си като "многоточие"...

Биляна Петринска пред БТА - за премиерния спектакъл "О, ти, която и да си...", за преоткриването на Вазов, за мъжа Вазов и за мъжете днес, за идеалния свят, за любимата епоха, за живота на културата по време на криза, за страха от сцената и адреналина, за моноспектаклите и стендъп комеди, и за нейната завидна, но все още немного позната музикална кариера.

В сцена от постановката "О, ти, която и да си...", режисьор Бойка Велкова (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")

-Не е ли малко "опасно", че един почти 100 процента дамски екип разказва за любовта на една от най-големите личности в българската литература?
- Защо? Не смятам, че е опасно... Напротив, една жена, а в случая пет актриси, едната, от които в ролята и на режисьор, имат доста голяма сетивност и интуиция за мъжката природа.

- В спектакъла се превъплъщавате в ролята на Зихра - покръстена туркиня от Берковица. Чисто човешки, какво Ви впечатли в този интересен и не много познат персонаж от живота на Вазов?
- Образът не е познат, наистина. И аз доста се изненадах, а смятам и зрителите ще открият, че Вазов е имал толкова любими, които са го вдъхновявали и движели през живота.

Всяка една е била значима и е сложила своя отпечатък в творчеството му... Разбира се, има и по-важни и доминиращи сред тях... Но ние не сме били съвременници на Вазов и няма как да твърдим всичко на 100 процента и не бихме могли да дадем отговори на всички загадки. Ползваме документите и писанията, които са стигнали до нас...

Още

 Биляна Петринска: Любовта не ограничава, а дава свобода

Биляна Петринска: Любовта не ограничава, а дава свобода

Но спектакълът не е суха документалистика, той се движи по ръба на загадката, на мистерията, той е вдъхновен от силата на любовта.

Тя отключва вдъхновението на поета, то го движи през целия му път и, макар и самотен, той явно винаги е бил влюбен... Зихра наистина е съществувала и е била доста потайна негова любов. Водили са му я скрита в плетен кош, защото, представяте ли си, връзка на Вазов с туркиня. Доста смело. При цялата информация за майка му, която е била доста властна жена и заместител на бащината фигура за цели девет деца.

Още

"О, ти, която и да си" ... - Народният отбелязва 170 години от рождението на Вазов

"О, ти, която и да си" ... - Народният отбелязва 170 години от рождението на Вазов

- Влизате в ролята и на мистериозната любов на Вазов, която е по-скоро събирателен образ, както и в образа на неговата одеска любов - Вера А. Тимони. Що за мъж е бил Вазов според Вас? Как го усетихте лично Вие, както се казва - чисто по женски?
- Много обичащ, елегантен и фин човек. Той е бил странен самотник, вдъхновяващ се от жените, обожаващ, възпяващ природата като изначалното за всичко. Обичал е жената. Боготворил е майката.

- Има ли такъв тип мъже в днешно време?
- Не мисля, че такива сравнения трябва да се правят или пък отричат. Живеем в различно време, но любовта - дълбоката, вдъхновяващата, е една. Дали си способен на дълбоки чувства, емпатия, това са други неща. Времето, в което живеем, е доста консуматорско. Всичко е лесно заменяемо. А любовта не изисква, не търпи натиск, не се търгува...

Ненчо Костов, Биляна Петринса, Параскева Джукелова, Радина Боршош и Ева Тепавичарова в сцена от постановката "О, ти, която и да си...", режисьор Бойка Велкова (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")

- Вазов е бил доста патриархална личност, доста дискретен и е държал настрана личния си живот. Загубил ли е от това според Вас в емоционален план? Факт е, че пише първата си любовна стихосбирка, когато е 69-годишен.
- Не мисля, че е загубил. Въпрос на емоционалност. Просто е запазил всичко за себе си. Това му е било нужно, това е следвал. Щастието не се крещи. Така е бил щастлив. Точно това може би го е движело.

- Бихте ли живяла във времето на Вазов? Коя е Вашата епоха?
- Да, определено. 19-и век е най-силното време в световен мащаб за литература, музика, поезия - въобще, подем в изкуството. Много хора в България са получавали образованието си по света, привнасяли са култура, различен мироглед, опитност. Какви архитектурни сгради, колко адвокати, лекари, цели фамилии. За съжаление, всичко след това е заличено. Знаем историята. Но това е една тъжна тема за разговор...

Моите години са ранните на 20-и век - 20-те и 30-те. С удоволствие бих снимала филм в тази епоха.

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

- След репетициите до момента и Вашия път към този спектакъл, наречен "О, ти, която и да си...", към Вазов и към неговите любими, успяхте ли да си дадете отговор на въпроса: Коя си ти, Биляна?
- Не. И не мисля, че трябва да зная отговора. Бих определила себе си като "многоточие"... Искам цял живот да се изненадвам.

- Как би изглеждал идеалния свят за живеене - в няколко думи или в едно изречение?
- Любов.

Още

Произведения на Иван Вазов, съхранявани 150 години, показва БАН

Произведения на Иван Вазов, съхранявани 150 години, показва БАН

- Успяхте ли да намерите време за себе си и да се възползвате по най-добрия начин от тази принудителна 3-месечна пауза, на която бяха подложени почти всички артисти? 
- О, да, аз си починах и отдадох цялото време на сина си. Бях плътно с него и съм щастлива, защото той точно сега има най голяма нужда от това. Макар да смятам, че опасността от вируса не е отминала и апелирам за повече зрялост и отговорност. Също така, надявам се да не ни делят на "свободни" и "несвободни", а да се намери механизъм по който културата да бъде подпомогната, а в момента, в така наречения независим сектор творците са в затруднено положение от март. Без "едните" да искат да вземат от "другите" и обратно. Трябва да има стратегия за развитие в посоката.

Невъзможността за единност ни играе години наред лоша шега, но това е национална черта и явно е невъзможна за изкореняване. Културата като стълб може да съществува само в силна държава. А държавата сме всички ние.

- Как се е променял страхът от сцената през годините? По-силен ли е сега? Ваши колеги с болка обобщават, че по време на това извънредно положение е станало ясно, че без изкуство може да се живее...
- С годините практика идва и опитността. Нищо не става по-леко, а просто повече познато, но това не е формула за успокояване. Винаги съществува този адреналин преди излизане на сцена. Ако успееш да го овладееш, разбираш, че е необходим. А иначе без всичко може да се живее...

Въпросът е на каква цена, какви са липсите и пораженията. Ако не виждаш "само до носа си", ще разбереш, че плодовете са за след години. Именно от липсата на тази перспектива се оскотява. Защото изкуството е бягане на дълги разстояния. Не можеш да спреш на стоте метра. Инвестицията е за поколенията. Изкуството според мен възпитава емпатия и това отличава човека от животното. Винаги съм казвала, че животните са по-добри същества от хората. При тях има инстинкт, а не умисъл.

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

- Само доброто ли е подложено на изпитание днес?
- Всички добродетели са.

Осезаема липса на почтеност и благородство на характера. Даже най-често липса на всякакъв характер бележат съвремието ни...

- Наскоро малка част от Вашите почитатели успя да Ви види в още един по-скоро непознат образ - този на оперна певица? Смятате ли да "развивате" този образ?
- О, да. Аз развивам това си можене от години. Според мен музиката е голямо богатство и да го имаш като част от СV-то си е предимство. Бих се радвала да имам още поводи да го пласирам все повече на сцената. Пяла съм и във филмова роля, и на сцена. И то в роля писана за мен. Щастлива съм, че са ми са се случвали смислени неща и срещи.

Това е най-прекрасното, което може да се случи на артиста. Записвала съм песен, написана за мен в студио. Казва се "Отрова" и е писана от Веселин Веселинов-Еко, текстът е на Гери Турийска. Предстои ми пак запис на песен по музика на Димитър Вълчев и текст на Иво Тицин за проект на Игор Марковски.

Снимка: Студио КАРЕ за #URBN

Още

Любовта е златен сън - най-съкровените истории на Иван Вазов в стихове и писма

Любовта е златен сън - най-съкровените истории на Иван Вазов в стихове и писма

- Пазите в шкафа специално написани за Вас парчета и от Еко, и от "Мери бойс бенд". Кога ще им дойде времето?
- Когато е писано. Търся им продуцент.

- Аз лично се впечатлих не само от умението Ви да изпълнявате оперни арии, но и от харизматичния Ви импровизаторски талант. Харесвате ли стендъп комеди?
- Да, благодаря. Оказва се, че и на мен ми е приятно да говоря пред публика и да импровизираме заедно. Но да си призная, не се виждам в стендъп. Но пък знае ли човек... Имам чувство за хумор, както и чувство за остра характерност на сцената... определено, и обожавам такива хора... Но стендъпът ми е леко наивен. А и ние тук нямаме традиции в това, то е специфично умение. Не мисля, че е просто да споделяш нещо с публиката.

С Параскева Джукелова, Радина Боршош, Ненчо Костов и Ева Тепавичарова в в сцена от постановката "О, ти, която и да си...", режисьор Бойка Велкова (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")

- А какво е отношението Ви към моноспектаклите. Ако се съди по броя им спрямо активно играещите актьори, това явно не е трудна работа.
- Хич не е лесна, но всеки с вкуса си. В наши дни всичко "върви".

Пляска се на всичко, всеки е наричан "звезда"... Всеки е "символ" и "пример" за нещо. Какво да искаш от сферата, след като всеки тук може да се кандидатира за президент, и то с огромно самочувствие и вяра в себе си. Светът се променя драстично, и то в недобра посока.

Иначе аз харесвам тази форма - на моното. Но съм много критична към това, което бих предложила. И именно този перфекционизъм ме спира... Някой ден сигурно ще се осмеля да го направя. Казват, че е страшничко да си сам на сцената и да зависиш само от себе си, но аз смятам това за плюс в случая. "Когато ученикът е готов, учителят идва", както се казва. Така че, когато се появи текстът, ще се случи, а той ще се появи, когато съм готова за него.

Интервю на Даниел Димитров/ БТА

Още

Народният театър учредява награда на името на Иван Вазов

Народният театър учредява награда на името на Иван Вазов

Още

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах

Още

Народния с кампания "Препрочитаме Вазов" от 3 март

Народния с кампания "Препрочитаме Вазов" от 3 март

Още

"Вазов е нашият бряг и нашата безкрайност" - Столична библиотека с уникални издания

"Вазов е нашият бряг и нашата безкрайност" - Столична библиотека с уникални издания

Още

22 септември 1921 г. - последният ден на Иван Вазов

22 септември 1921 г. - последният ден на Иван Вазов

Още

169 години от рождението на Вазов: България е вечната спътница в живота му

169 години от рождението на Вазов: България е вечната спътница в живота му

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас