ТЕАТРАЛНА ПРЕМИЕРА
"О, ти, която и да си" ... - Народният отбелязва 170 години от рождението на Вазов
Лиричен колаж за любовта по стихове, писма и спомени на големия ни поет от Мирела Иванова
Редактор : / 1662 Прочита 0 Коментара
Сцена от постановката "О, ти, която и да си...", реж. Бойка Велкова (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")О, ТИ, КОЯТО И ДА СИ... - премиера на 7, 8 и 9 юли 2020 г. в Камерна зала
ПРЕДСТАВЛЕНИЯ - 29 юли, сряда, 19:00 ч., 30 юли, четвъртък, 19:00 ч., 31 юли, петък, 19:00 ч., 05 август, сряда, 19:00 ч., 07 август, петък, 19:00 ч.
"О, ти, която и да си..." е лиричен колаж за любовта по стихове, писма и спомени на Иван Вазов от Мирела Иванова
Постановъчен екип:
Режисьор - Бойка Велкова, Сценография и костюми - Нина Пашова, Музика - Теодосий Спасов,Хореография - Мила Искренова
С участието на: НЕНЧО КОСТОВ, РАДИНА БОРШОШ, БИЛЯНА ПЕТРИНСКА, ПАРАСКЕВА ДЖУКЕЛОВА, ЕВА ТЕПАВИЧАРОВА
Драматург на постановката - Мирела Иванова
Асистент-режисьор - Боряна Митева
Художник на плаката и програмата - Янина Петрова
Вазов: обичан и обичащ
Първоначално актрисата Параскева Джукелова даде идеята да се направи рецитал по любовните стихове на Вазов, а след това замисълът се разрастна и работата по лиричния разказ за любовта потръгна с невероятна всеотдайност и встрастеност. Интимните стихове на Вазов са най-уязвимата му страна - на първо място от художествена гледна точка.
Вазов започва да пише на 19 годишна възраст, вдъхновен от любовта си към Катерина, още няма изграден лирически почерк, няма образци, ако щете, няма и литературен език, и стиховете му са само чувствена стихия. Повечето от тях изгарят при опожаряването на Сопот, а някои оцелели, а също и написаните по-сетне в Русе, влизат в "Майска китка".
Много по-късно, чак през 1919 в личната му антология "Люлека ми замириса" срещаме изградени, добре структурирани и овладяни интимни стихотворения - но и най-успешните сред тях не достигат по сила и мощ истинските му шедьоври.
Интимните стихове на Вазов са най-уязвимата му страна и защото по особен начин сме му отказали тази принадлежимост към чувствената, лична същност на живота, а и той самият е бил повече от сдържан, лаконичен и дискретен по въпроса, тук-там отронва някоя и друга болезнена дума пред проф. Шишманов или в писмо. За личното битие на писателя циркулират само догадки, нездрав интерес към смъртта му и почти никакво разбиране за епохата, мисията, патриархалното възпитание и ценностната последователност, които предопределят огромната му, макар и трепетна от увлечения, влюбвания и вдъхновение САМОТА. Сам и поделен с всички, с народа си.
"О, ти, която и да си..." е лиричен колаж, който с много театрално въображение и почтителност се опитва да отговори на въпросите: Кои са обичаните, тайнствени жени, вдъхновявали поета? Кои са жените зад неговата величествена осанка? Какво е присъствието на Съба Вазова, майката, бдяща до края на живота си като орлица не само над своя първороден син Иван, но и над всичките си девет деца?
Все пак се знае колко обичан и обичащ е поета - от първата любов с Катерина до залезната - към Евгения Марс, на която посвещава негласно антологията си "Люлека ми замириса" през 1919 година. Несподелимата любов с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която Вазов дава поетичното име Зихра, като в едноименната, посветена й поема, и разтърсващата, съдбовна среща и двегодишно преживяно щастие с Пелагия в Пловдив са сред знаковите събития в лиричния разказ за поета, одухотворен от много негови стихотворения, откъси от писма и спомени...
Мирела Иванова