ПРОЧУТИ ДИЗАЙНЕРИ
Не знаят къде е гробът на ирландката, която изкуши с креслото си модния елит на Лондон и Париж
Айлийн Грей е призната за един от най-големите дизайнери на 20-и век
Редактор : / 3446 Прочита 1 Коментара
Айлийн Грей / Снимка: eileengray.co.uk
Нейното име е Катлийн Айлийн Морай Смит. Ражда се с това име на 9 август 1878-а година в Енискорти, графство Уексфорд, Ирландия. Ще дойде ден, в който ирландското момиче ще диктува световната мода в мебелите и интериора с името Айлийн Грей и ще бъде световно призната като архитект и дизайнер.
Автор е на сгради, на креслото "Дракони", Bibendum стола и други нововъведения, които се считат за авангардни и се произвеждат и до днес. Грей умира на 98-годишна възраст на 31 октомври 1976-а година, но творбите й са харесвани и предпочитани и днес.
Съвременен дизайн в стил Айлийн Грей
Айлийн Грей / Eileen Gray / е завършила Школата за изящни изкуства "Слейд" и академиите "Джулиан" и "Колароси". Считат я за един от пионерите на модерното движение в архитектурата.
По време на кариерата си, си сътрудничи със забележителни европейски художници от своята епоха, като Катлийн Скот, Льо Корбюзие, Жан Бадовичи и др. Най-известната й творба е къщата /б.а. вилата/, известна като Е-1027 в Рокбрюн-Кап-Мартин, Франция.
Грей е родена в многодетно протестантско англо-ирландско семейство, като най-малкото от пет деца. Баща й Джеймс Макларън Смит бил шотландски пейзажист. Именно той насърчил интереса й към рисуването.
Бракът на родителите й се разпаднал, когато Айлийн е на 11 и баща й напуска Ирландия, за да живее и да рисува из Европа.
Майката на Грей, Евелин Паундън, е графска внучка, макар и доста назад в потеклото си. Благороднически е и родът на баща й. Айлин става 19-ата баронеса Грей през 1895-а година, след като баща й приема тази фамилия по линия на брат си. Новото фамилно име е променено с кралски лиценз и четирите деца на Джеймс Смит стават Грей.
Айлийн Грей се образова като съвместява обучението си между Brownswood House в Ирландия и дома на семейството в Kensington, London. За кратко посещава училище в Дрезден, Германия. Сериозното й художествено образование започва през 1900 г. в школата на Slade в Лондон, където учи до 1902-ра.
Именно там се среща с реставратора на мебели Дийн Чарлз и е заинтригувана от работата му. Взима уроци по техника на лакирането в неговата компания в Сохо.
Удобно кресло за почивка, автор: Айлийн Грей
През 1902-ра годиина Айлийн Грей се премества в Париж заедно с приятелите си Катлийн Брус и Джеси Гавин. Заедно с тях се записва да учи в Académie Colarossi - художествено училище, популярно сред чуждестранните студенти. По-късно се премества в Académie Julian.
През 1905-а година се завръща в Лондон, за да се грижи за болната си майка и след време се връща отново в Париж. Във френската столица учи при японеца Seizo Sugawara и получава шофьорска книжка - Айлийн Грей е една от първите жени в Париж с шофьорска книжка.
От усърдие в изучаването на лаковите покрития получава болезнен обрив по ръцете, но продължава да работи - двамата със Сугавара се готвят за участие в изложението в Париж.
През 1910-а година Айлийн Грей отваря лак работилница със Sugawara. Двамата работят по поръчки на най-богатите клиенти в Париж. По време на Първата световна война Айлийн кара линейка. Тя е истинска фурия във всичко, което прави.
През 1917-а година е наета да препроектира апартамента на ул. "Rue de Lota" на мадам Матьо Леви, собственичка на модна къща и на мелница.
Жилището на "Rue de Lota" е наречено от пресата "олицетворение на стила арт деко". От Harper's Bazaar от 1920-а година описват апартамента като "напълно съвременен, въпреки че има много усещане за антика".
Мебелите включват някои от най-известните дизайни на Айлийн Грей, като Бибенданския стол. Столът наподобява човека на "Мишлен" с формите си гуми, "седнали" върху хромирана стоманена рамка.
Финансовият успех на този проект, подтиква Айлийн да отвори собствен магазин през 1922-ра година. Магазинът "Jean Désert " е кръстен на въображаем мъж, на име Жан.
Айлийн сама проектира фасадата на магазина, а вътре продава килими с абстрактни геометрични форми, проектирани от нея и изтъкани в работилниците на Евелин Уилд.
Магазинът на Айлийн Грей „Jean Désert“
Айлийн Грей първоначално използва за мебелите си луксозни материали като дървесина от екзотични дървета, слонова кост и кожи.
В средата на 20-те години, обаче, опростява материалите и самите форми на мебелите си, като ги прави "по-индустриални", т.е. по-лесно изпълними фабрично.
Интериор с мебели на Айлийн Грей
До 1921-ва година Айлийн Грей е романтично обвързана с румънския архитект и писател Жан Бадовичи, който е с 15 години по-млад от нея. Той насърчава нарастващия й интерес към архитектурата.
Тя изучава теоретични и технически книги, взима уроци по архитектура и обикаля строителни площадки. Пътува с Бадовичи, за да изучава ключови сгради и да се обучава с негова помощ.
През 1926-а година започва работа по ваканционен дом близо до Монако, който да споделя с Бадовичи. Тъй като Айлийн е чужденец във Франция и според закона не може изцяло да притежава имот, тя купува земята и я записва на името на Бадовичи, превръщайки го в свой клиент на хартия.
Строителството на къщата отнема три години, през които Айлийн е почти постоянно на обекта, за разлика от приятеля си. Къщата е кръстена с енигматичното име Е-1027 - код към имената на двамата влюбени.
Вилата на Айлийн Грей - E-1027
E-1027 е бял кубоид, изграден върху скалиста земя с издигнати върху нея стълбове. Сградата има хоризонтални прозорци, отворена фасада и достъп до покрива по стълбище.
Критиката не приема еднозначно тази архитектура. Излизат подигравателни статии, в които характеризират сградата като "нещо, което прераства от мебели в сграда". По този начин архитекттите се опитват да омаловажат работата на Грей, изтъквайки факта, че тя е дизайнер на мебели.
Към онзи момент Айлийн наистина е известна повече като моден мебелист. Тя създава леки, многофункционални мебели, които шеговито нарича "къмпинг стил".
Създава причудливи нововъведения като количка за чай с коркова повърхност, за да намали тракането на чаши, целулоидна ниша за шапки с мрежести рафтове, за да се избегне запрашаването им и други подобни "странни" неща.
Оригинален шкаф с чекмеджета на Айлийн Грей
Когато вилата E-1027 е завършена, Бадовичи й посвещава цял брой на списанието си и се обявява за неин архитект? Това, разбира се не е вярно и бива опровергано от Дженифър Гоф, уредник в Националния музей на Ирландия.
Според него всички съществуващи планове на къщата са били само на Грей и "ролята на Бадовичи е била само на консултант", пише той. Всъщност, Айлийн и приятелят й се разделят, но за разлика от него, тя никога не подценява влиянието му в работата си.
Модерен интериор, в стил Айлийн Грей
В 6-годишното си сътрудничество с Бадовичи, Грей създава 9 сгради, 4 от които са били кредитирани от Бадовичи, и тя му признава тези заслуги.
През 1931-ва година, когато се разделят, Айлийн започва работа върху нова къща без Бадовичи. Кръстена "Tempe à Pailla" / прев. "Време и сено", заглавието на провансалска поговорка/, това е малка къща с две спални и голяма тераса.
Голяма част от мебелите вътре в къщата били пригодени за трансформация чрез механизми за разширяване и сгъване. Грей залага и на новости в интериорния дизайн, като обръща особено внимание на потока от естествена светлина. Тя създава кухня на три нива при затворен прозорец, в стил Маргарете Schütte-Lihotzky.
През 1919-а година Десетият салон на изкуството Artistes Decorateurs предлага евтини следвоенни мебели. Целта на Salon des Artistes е бързо да заличи белезите от войната. По време на тази следвоенна реконструкция тласъкът към модернизация става все по-очевиден. Грей участва в изложбата, но творбите й не са записани.
По време на Втората световна война, дизайнерката е интернирана като чужда гражданка, къщите й са разграбени и много от рисунките и моделите й са унищожени от бомбардировките. Германски войници използват вилата й Е-1027 - "любовната къща" на спомените й.
Възраждане на интереса към работите на Айлийн Грей започва през 1967-а година, когато историкът Джоузеф Рикверт публикува есе за нея в италианското дизайнерско списание "Domus". След публикуването на статията много "студенти започнаха да звънят на нейната врата", пише биограф на модната дизайнерка.
Първата ретроспективна изложба на Грей, озаглавена "Айлийн Грей: Пионер на дизайна", се провежда в Лондон през 1972-ра година. Следващата година творби на Грей се появяват на изложението в Дъблин, на което вече 95-годишната дизайнерка е наградена от Кралския институт на ирландските архитекти.
Автор: Айлийн Грей / Снимка: eileengray.co.uk
През 1973-та година Грей подписва договор за възпроизвеждане на стола Bibendum и други нейни творби. Те остават в производството на мебели и до ден-днешен.
Айлийн Грей умира на Хелоуин 1976-а година и е погребана в гробището Père Lachaise в Париж, но тъй като семейството й пропуска да плати таксата на гробното място, мястото му днес не може да бъде идентифицирано.
Параван на Айлийн Грей / Снимка: eileengray.co.uk
Интересен е не само творческият път, но и личният живот на Айлийн Грей. Според биографите й тя била бисексуална.
Пресата обсъждала връзката й с певицата Дамия през 40-те години на миналия век. След като се разделят, двете никога повече не се потърсват една друга.
Килим "Море" на Айлийн Грей / Снимка: eileengray.co.uk
Животът на Айлийн минава като космополит и законодател на световната мода в интериора, но в едно от последните си интервюта тя казва с носталгия: "Аз съм без корени, но ако имам такива, те са в Ирландия".
Националният музей на Ирландия има постоянна експозиция на нейната работа в сайта на Collins Barracks
Бар столове, модели на Айлийн Грей / Снимка: eileengray.co.uk
През февруари 2009 г. креслото на Грей "Дракони", направено от нея между 1917-а и 1919-а година, което е придобито от ранния й покровител Сюзан Талбот и по-късно става част от колекцията на Ив Сен Лоран и Пиер Берге, бе продадено на търг в Париж за 21,9 милиона евро, поставяйки рекорд за продажба на декоративно изкуство от 20-и век.
През 2016-а година излезе книга за живота на Айлийн Грей със заглавието "Цена на желанието". Цената, която е платила ирландката, е наистина висока, но и скъпоценна.
Вижте творби на Айлийн Грей ТУК
За края на февруари до юни тази година бе планирана изложба с творби на Айлийн Грей в Ню Йорк, но откриването й бе отложено заради пандемията от коронавирус.
Източници: Eileen Gray website | Collins Barracks музей
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}