"Някои раждат бавно, други бързо. Някои раждат с упойка, други предпочитат без. Някои се страхуват за плода си, поради опасността за него от вируса. Други не се страхуват.

При мен раждането на новата ми поетична книга "Братовчедката на Зорбас" започна бавно, без упойка, с огромен страх за нея, дали ще оцелее, когато види бял свят. Въпреки това, напук на ковида и неясните прогнози за бъдещето на книгите, във време, в което хората все още се страхуват да се прегърнат и да влязат в книжарницата, избрах книгата да излезе точно сега.

Без компромиси. Без автографи на живо. Без премиера в София. (очаквайте наесен) Без представяне в други градове и извън България.

Сама. Оголена като нерв.

И мисля си, ако поезията в нея е силна, ще издържи.

Все пак "Братовчедката на Зорбас" се предполага да е силно момиче. Ще се изправи, ще удари по масата и ще накара всички край нея да затанцуват. И все пак нямаше да съм толкова окрилена и сигурна в нейния полет, ако не бяха няколко човека, които в продължение на 2 месеца работиха по нея, въпреки ограниченото си време и извънредното положение.

Пет години от живота ми намериха място в 88 страници. Ваши са."

Говорим с Рене Карабаш (Ирена Иванова) за последната й поетична книга "Братовчедката на Зорбас", която излиза отново със знака на Издателство "Жанет-45". Можете да я разпознаете по атрактивната розово-лилава корица, която сама по себе си е истинско изкуство, дело на илюстраторката Люба Халева. Рене отново е избрала за редактор на своята книга носителката на най-голямата френска награда за поезия "Аполинер" - Аксиния Михайлова:

Ирена Иванова (Снимка: Иван Григоров)

- Чудя се как ли изглежда братовчедката на Зорбас?
- Обезателно красива. С малко коремче. Шумна с другите, но със себе си тиха.

Заземена и летяща. Пееща, докато простира, докато танцува и докато страда. Жена, която знае смисъла на "тук и сега". Жена, която може да ти е роднина.

- И колко е различна тя от детските спомени в проза, през първата книга, началото на втората и след последния стих, както си разделила стихосбирката?
- Ако се проследят стихотворенията от началото до края, ще се усети трансформацията през която минава(м). Започвам с прозаичния текст за детството ми, като най-дълбокия корен на живота ми, който малцина познават. После продължава с цикъла за семейните рани и дарове, за смъртта, за Бог и първата книга свършва. После започва втората книга. Там дървото се издължава нагоре и короната му минава през зимата на любовта.

И най-сетне достига до пролетта, когато дървото разцъфва, защото в един момент, връщайки се до корените си, е разбрало, че може да избира - дали да бъде зима или пролет.

Снимка: Надим Шефкетов

- В първия прозаичен текст разказваш за детство, което в технологичното ни, смазващо забързано ежедневие е като един изгубен свят. Можем ли да си върнем частици от него и какво би казала на детето от онези години днес?
- Можем да си върнем частица от него именно като се потопим отново в спомените за този безсмъртен живот, който сме водили. Това беше и моята цел, да накарам читателя да се върне към себе си през детството и така да върне на душата си парчетата, които е изгубила по пътя си.

А на детето от тогава бих казала: "Оказа се права - онова, което бляскаше в ямата на изгорялата къща на село наистина беше злато."

- А на Зорбас?
- Защо не ми каза по-рано, че сме роднини?

- Кога порастваме всъщност? Мъдростта, която носи твореца, спокойствие ли ти дава или тъга?
- Много често подписвам книгите си със следното изречение: "Нека умът е тяга, никога тъга".

Интелигентността в човека се определя от начина, по който той използва ума си. Ако го използва правилно и го владее, тогава този ум може да бъде наречен мъдрост. Ако се оставя да бъде контролиран от брътвежите на ума си, тогава този ум се нарича тъга.

Снимка: Виктория Никифорова

- Какви са оръжията на Ирена Иванова срещу "решетките" и тази война печели ли се?
- Печели се, когато си дадеш сметка, че ти доброволно си влязъл във войната и си направил този несъзнателен избор. Това е първата стъпка към бягството от тези решетки във всяка сфера на живота.

Такива воински периоди все пак са нужни понякога, защото служат за трамплин към себеобичането.

- Колко време подготвяш книгата? Предполагам си минала през различни етапи, кога си готов да събереш минало и настояще в нещо като равносметка?
- Може би когато усетиш, че творчеството ти започва да се променя с теб самия и зад теб чакат толкова много стихотворения, които искат да влязат в книжно тяло, в което няма място съвсем за всички.

То е някаква нужда, готовност да събереш всичките си емоции и мисли през тези няколко години и да си кажеш - ето, подарявам ви тази моя капсула и влизам в нова.

Затова бих нарекла книгите на писателите точки на техните житейски пътища.

- Ако трябва да поставиш "Братовчедката на Зорбас" на сцена, какви ще са декорите?
- Ха-ха, имам такива въжделения, веднага щом приключим с екранизацията на романа, с режисьора Костадин Бонев. Не съм мислила за това, но със сигурност ще бъдат в естетиката на магическия реализъм. И със сигурност няма да заложа на битовия реализъм, защото самата история не предразполага такъв тип разказ. Очаквайте, надявам се скоро, да видите тези декори. 

Снимка: Надим Шефкетов

- Някога изпитвала ли си страх от празния лист?
- Не мисля, че съм имала момент, в който да седна да пиша и листът пред мен да е бял и да нямам какво да кажа. При мен обикновено се събира много за написване и само тогава сядам и по-скоро страхът ми е бил дали ще успея да пиша със скоростта на мисълта си. При писането на по-дълга творба разбира се е нужна дисциплина. Но аз лесно се вдъхновявам и потъвам в това състояние, от което излиза потокът на съзнанието.

Ужасявам се, когато нямам лист и нещо за писане в чантата, защото вдъхновението ме намира навсякъде - в супермаркетите, по улиците, клубовете.... Тогава направо ме е срам от себе си, че уж съм писател, а нямам нищо за писане в мен.

Затова сега съм сложила на ключовете си една микроскопична тетрадка с малки бели листи, около 3 см, именно за такива моменти.

- Ако имаше трета книга в стихосбирката, тя би започнала...
- "Книга трета" и двайсетина бели страници за писане.

- Спомена за екранизация на романа ти "Остайница", кога да го очакваме на голям екран?
- Да, преди няколко дни проектът ни за идея към НФЦ беше приет и то на първо място, от което съм много щастлива и вярвам още повече в неговото случване и успех. Сега предстоят следващите стъпки - работа по сценария, търсене на чуждестранни копродуценти, актьори, локации и разбира се занемането му. Надявам се 2021 или 2022 да го видим на големи екран.

Ирена Иванова (Снимка: Иван Григоров)

- Споделяла си, че в изкуството се оцелява с мъжки характер, промени ли се боецът Ирена Иванова през последните години?
- Да. Даде си сметка, че не е нужно постоянно да си боец и да си обезателно с мъжки характер и че женският характер не е по-малко борбен и силен. И че, емоционалността и уязвимостта не са недостатък, а оръжия на мира.

Избрах по-светлите пътеки, което не означава, че са най-лесните. Също погледнах изкуството от друг ъгъл, от който не е нужно да страдаш или да ти разбият сърцето за да напишеш нещо добро. Истинският творец според мен е този, който не зависи от външните обстоятелства, а открива вдъхновението в себе си и във всичко, което го заобикаля.

То е като да виждаш един метафизичен свят около себе си, който другите не забелязват и ти имаш нуждата да им го покажеш. Кой казва, че трябва да си с разбито сърце, за да го видиш? Същото е и с Бог, търсим го, когато нагазим до шия в неприятности. Той обаче е там и когато сме щастливи. Да мислим за тези неща.

Снимка: Виктория Никифорова

- От години правиш Академията за творческо писане "Заешка дупка". Какво се случва с нея в момента, когато цялото изкуство особено болезнено "боледува"?
- Не смея да кажа, че минахме между капките на тази криза в изкуството, но ще избера да не се оплаквам, а с радост да съобщя, че в момента тече приемът за есенното ни издание, което ще започне на 28-ми септември.

Така че, който има интерес към него и иска да се потопи в света на литературата и писането за 10 седмици, да потърси повече информация на страницата ни във Facebook и да ни пише. Нямаме търпение вече да се запознаем с новите поети и писатели в класовете ни и да им помогнем да сбъднат мечтите си, защото така сбъдваме и нашите.

- Следващото предизвикателство е...
- Да не правя нищо един месец. Трудна, но нужна задача, защото често забравяме да си почиваме, а аз определено имам нужда от почивка, преди да направя следващата си голяма крачка към екранизацията на романа ми и премиерата на новата ми книга наесен.

За да носиш повече от една диня под мишница, трябва да имаш здрави ръце. А това се постига с дълго пребиваване на плажа, празна глава и приемане на големи дози витамин "море". Препоръчвам го на всеки.

Интервю на Тина Философова

Снимка: Петра Денчева

Рене Карабаш (Ирена Иванова) има дипломи за преводач и театрален режисьор, но диплома за актриса няма. Което обаче не ѝ пречи да бъде сред най-награждаваните български актриси. На етажерката ѝ са наредени международни награди от филмови фестивали в Локарно, Стокхолм, Сараево, Варна...

Сред тях е и "Златна роза", за ролята ѝ във филма "Безбог" (реж. Ралица Петрова). През 2016 година Ирена получава специална покана за членство в Европейската филмова академия, създадена в годината на нейното раждане - 1989.

През 2019 г. на същата тази етажерка с отличията се нарежда и престижната национална литературна награда "Елиас Канети", която Рене Карабаш получава за дебютния си роман "Остайница". Същият роман ѝ носи и две важни номинации - за Роман на годината на и Литературни награди "Перото".

"Остайница" влиза в официалния каталог Contemporary Bulgarian Prose 2019: Ten Books from Bulgaria на Националния център за книгата, заедно с книгите на още девет доказани съвременни български писатели. Романът "Остайница" е преведен вече на френски и арабски и предстои да бъде публикуван във Франция и Египет. Текстове на Рене Карабаш са включени в сборника Антология на най-превежданите български писатели.

Предишната ѝ стихосбирка "Хълбоци и пеперуди" е с номинация за Национална награда за поезия "Иван Николов", което нареди Рене Карабаш сред най-младите номинирани за наградата поети. Отличена е и с първа награда за белетристика в Националния литературен конкурс "Боян Пенев", а книгата, освен в България, е представяна и в Кеймбриджкия университет, в Лондон и в Прага.

В областта на театъра Ирена Иванова се развива като режисьор и драматург. Сред нейните театрални проекти са спектакълът "Очи сини коси черни" (по едноимения роман на Маргьорит Дюрас), поставен от нея на сцената на Театър "Възраждане", и участието ѝ в спектакъла "Портретът на Дориан Грей" (реж. Стайко Мурджев, по романа на Оскар Уайлд), на който тя е драматург и асистент-режисьор.

Ирена Иванова (Снимка: Личен архив)

Ирена Иванова е основател на Творческа академия "Заешка дупка", която ангажира изявени български писатели, сценаристи и драматурзи, които помагат на пишещите хора в България да усъвършенстват и издадат своите текстове и ръкописи. Приемът за есенното издание на Академията в момента тече, в търсене на своите нови таланти на словото. (Повече за него можете да откриете на страницата на Творческа Академия "Заешка Дупка" във Facebook).

Отвъд всичко това Рене е човек като вас, деликатен и безразсъдно смел, който ще опознаете още от първата страница на стихосбирката й "Братовчедката на Зорбас".

Книгата вече може да бъде намерена в по-добрите книжарници, а тук можете да я откриете с 10% отстъпка!

*Ако в някоя книжарница все още не е налична, можете да я поръчате на книжаря и да ви бъде доставена.

"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане", сподели Георги Господинов за "Братовчедката на Зорбас"

 Из "Братовчедката на Зорбас":

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КАПИТУЛАЦИЯ

Тази любов е минно поле
премислям всяка крачка
изчислявам разстоянието между окопите
прехвърлям възможностите за капитулация

Понякога бомбата гърми в краката ми
друг път я чувам далече зад мен
само тогава обърквам огъня ѝ за цвете
което шеметно желая

но не мога да помириша

***

ТАЗИ КОЯТО СИ ТРЪГВА

Родена в грешната епоха
тя завършва държавния университет
по Масови напускания с отличен
след което написва
Книга на изоставянията
страховете ѝ се превеждат на множество езици
след премиерата на книгата авторката изчезва
безследно
някои казват че са я виждали да маха
от сбърканите букви в книгата ѝ
други изобщо отричат подобна книга да съществува
трети си обясняват изчезването
с академичната ѝ квалификация
от която тя научи най-важното:

Напускането се случва само веднъж
в ден съвсем обикновен
птиците пеят колите летят
и никой не забелязва

празната половина на синята пейка в парка

***

КАКВА ШЕГА

Обичам те
каза Пинокио
и ми бръкна в окото

***

AMOUR

Може би това е любовта:

да наблюдаваш струйката кръв
потекла от носа на любимия
да бършеш своя собствен нос

и кръвта отсреща да изчезва

***

МОМИЧЕТО С НАЙ-МНОГО ПРОФЕСИИ

Сутринта я видях да разхожда кучетата на всички съседи
после я разпознах в кварталния магазин
продаде ми три лимона и ми се усмихна
след час беше служителка в банка
обслужи ме подобаващо и ми пожела приятен ден
в три на обяд водеше новините
по първи канал
в пет часа пълнеше резервоара
на колата ми
след половин час ми каза че ме обича
в шест ми роди деца
в седем ми сервира вечерята
в осем ми показа точно колко ме е чакала
в девет ме попита как е минал денят ми
в десет остаряхме заедно
в единайсет целунахме внуците
и в 12 вече сънувахме онзи сън
от който щяхме да се събудим
в следващия наш живот
като новородени

***

ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА

Един и същи сън всяка нощ:
аз съм Исус
и Юда ме целува преди да се събудя

Отварям очи и поглеждам ръцете си

белезите от кръста сивеят в шепите
като очите на гугутка
и един въпрос не спира да ми дава мира:

Защо Юда ужасяващо прилича на мен?