Жена, невъзможна за забравяне. Бохем, мечтаещ за сън и спокойствие. Стратег и боец. Градско момиче, което не ходи по земята. Музика във вените. Лъвица в очите. Леа Иванова в тялото и душата.

#URBN среща актрисата Рая Пеева, за да получи ключовете за личния й рай. Той е съставен от театър, музика, йога, книги и ... актьорът Явор Бахаров.

А коя е Рая?

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Казва, че е самата себе си. Урок номер 1, който получава през 2018-а година. Преди пак е била себе си, но е искала да бъде нещо различно.

Другите казват, че е преродената легендарна певица Леа Иванова. Случайно или не, когато е на 24 години получава най-отговорната задача в живота си - да се въплъти именно в нея. В българския филм на режисьора Радослав Спасов - "Пеещите обувки" (2016г.). Лентата е наградена на престижния Московски фестивал на киното със специален приз "Сребърен Георги". Връчва го лично големия руски режисьор Никита Михалков, а журито сравнява Спасов с Федерико Фелини.

"Девет месеца кастинг. 10 килограма отгоре. Потъмняване на косата. Звучи си като раждане. Раждането на моето дете - героинята ми, която всъщност наричат Лиа във филма. Защото името на Леа е Лилия, и защото все пак в него има известна доза творческа измислица", разкрива Рая. Първоначално не е сигурна дали е Леа. Леко скандално й звучи частта с напълняването, предвид факта, че се чувства добре в кожата си. В крайна сметка - количества сирене, кашкавал и 10 килограма отгоре са факт.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Психически се трансформирах. Ставах в 4 сутринта, влизах в друга епоха - 40-50-те години на миналия век. Интересувах се от самата Леа, четях мемоарите й "Да имам два живота". Говорих с баща ми (бел.ред. фронтменът на група "Спринт" - Пейо Пеев) за нея - той я е познавал. Самият режисьор - Радослав Спасов е познавал Леа. Каза ми, че имам осанката й, енергията, усмивката и тембъра й. Леа до ден днешен е в мен. В най-трудните ми моменти чувам нейна песен или виждам някакъв билборд и ми се набиват три букви - "Леа'. Тя е в мен и за винаги ще остане в мен", казва Рая.

Най-добрата приятелка на певицата среща Рая след прожекцията на фестивала "Златна роза" и й казва "Леа, ти си тук". Разказвайки тази история, лъвските очи на актрисата се насълзяват. Гласът й е матов, кадифено-дрезгав. Леа означава Лъвица. Как се пази Леа, обаче?

"Лъвски", категорична е Рая.

Такава е, когато трябва да се пази сама или да брани друг. Движи се по остриетата на собствените си думи. Мисълта изпреварва и без това бързия й говор.

"Смятай как ми тече мисълта", сама се замисля над констатацията си.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Водя я в "Кабаре" - нощно заведение в центъра на столицата. Избираме мястото, защото Рая е актриса, пасваща идеално на пищните спектакли. Защото животът е кабаре, а Рая Пеева не спира да се движи. "Не спирай да се движиш или животът ти ще спре", е казвала самата Лайза Минели. И това за нея и за Рая се случва именно в "Кабаре" - мястото, където развлекателното и художественото се срещат, където музката, пиесата, танцът и скечът се сливат в едно. А Рая гори за изкуството във всичките му форми и подобия. Може би по тази причина не е получавала отказ за роля, която е пожелала. Отказвала е роли в сериали, до поканата за хитовия "Скъпи наследници", където играе палавата, фриволна и цапната през устата Поли. И тогава я помита неочакваната популярност.

"Масовата известност на моменти ме изморява. Бях особено дива преди, сега се опитвам да се окопитя. Започвам да мисля за сериозни ангажименти, искам да видя какво е животът. Казват, че той е да имаш дете. Може би съм готова за това и искам да опитам. Макар че аз раждам всеки ден - героините си, премиерите си, моите деца. Мисля, че с Явор искаме да запазим любовта си, такава голяма, като сега - за която не намираме думи. Приличаме си по бохемството и егоизма. Защото артистът е егоист, каквото и да си говорим. Най-важното е да се обичаме"

Различна е от времето, когато завършва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Здравко Митков през 2014г. Само година по-късно вече играе в Младежкия театър, а към момента е едно от остриетата на трупата.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Била е Саша в "Иванов" по Чехов ( реж. Стефан Мавродиев) и Моли в "Любовна песен" от Джон Колвенбак (реж. Андрю Волкофф). Виждали сме я и като Гъсеницата от "Алиса в страната на чудесата" по Луис Карол. (реж. Анастасия Събева). Но любимата й роля е тази, за която получава наградата "Икар 2012" за дебют. Тогава още е първи курс.

"Главната роля на Алис в пиесата "Отблизо" на Патрик Марбър". Повери ми я проф.Здравко Митко. Играя психично болна стриптизьорка, която се самонаранява. Ходих в Курило няколко дни, за да срещам жени с това заболяване. Жени, които го правят, за да привлекат внимание, да са жертви. Мисля, че сме много различни с героинята. Аз нося на болка. Силна съм. Смея да твърдя, че съм борбена. Но съм на мнение, че трябва да се съхраняваш. Аз се съхранявам, като оставам сама, с книги, чета езотерика. Уча се да живея за момента. Много трудно се оказа. Йога всеки ден от години. След време мисля да преподавам дори. Обичам да работя за духовното си израстване. Това съм аз"

Динамиката на емоциите и думите й е впечатляваща. Такава, каквато е на сцената. Присъствието й е силно, позата дръзка и провокативна, и същевременно на моменти се усеща ранима, искрена и необичайно истинска. Казва, че се е отпуснала от разговора, но се притеснява и да не "изпусне" някоя дума, надбягала мисълта й.

"Държа на думите много, не обичам да се изкривява истината. Като обичам - обичам, казвам го и да - тогава ставам лъвица".

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Затова и ролята на Жената с главно "Ж" в постановката "Петел" на Стайко Мурджев е точно за нея. Една жена, която води, но не следва, замесена в любовен триъгълник. Това, в този момент от реалния й живот, може да се случи само на сцената, където Рая Пеева се появява с малка червена рокля. Казва, че "Петел" е любимото й представление, защото е провокативно, модерно и същевременно засяга една любимата класическа тема - дилемите в любовта. Рая е извън етикета отдавна, но има своите притеснения. Те са да не се изложи и така да нарани близките си. Не плаща данък обществено мнение, просто защото...

"Трудно приемам чуждо мнение. Трябваше да ме очука живота, за да стигна до тука. Бях голяма лудетина като малка. Работих в "Червило" в най-добрите години на заведението. Бях сервитьорка, барманка. Най-лудите ми преживявания. Не съм спала с дни. И сега нямам време да спя, но като ми галят косата - заспивам. Разбрах, че е лесно да си вземеш квартира, трудно е да я направиш дом. Когато го постигнеш - не излизаш от собствения си рай. Минала съм през периода с купоните и всички онези неща, които може да те накарат да се притесняваш от постъпките си на следващия ден".

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Родена и израснала в София е. Като дете на актриса и музикант, ходила е на пиано и солфеж от малка. Казва, че актьор се раждаш, а не ставаш по-късно. Първите спомени - "Златният Орфей", разбира се.

"Бяхме на Златни пясъци с баща ми - всяка година. Най-забавният ми спомен е, когато съм казала на Лили Иванова, че изглежда много "напукана". Директна от малка съм. Тя ми е казвала Малък Пейчо, защото съм приличала на баща ми. Помня кашкавал пане с домати - любимата ми храна. Помня купони в нас от малка. Майка ми и баща ми - бохеми"

Страхува се да не преминава граници, но понякога го прави. Държи да не излиза извън ценностите си.

"Художниците създават гранични линии, в които да обрамчват. В живота няма такива. Земята няма ъгли. Не искам да наранявам близките си, не искам да страдат хора - това са моите граници. Моята разкрепостеност и лудост на моменти е донякъде бунт. В една пиеса "Летище" има много точна реплика. По памет цитирам: "Ако можеха на хората мислите им да бъдат като субтитри, да не ме лъжат". Това искам аз - да не се лъжем. Когато имаш доверие в една любовна връзка например и разбереш, че са ти изневерили - това е голям удар, за мен поне. Моля се хората да започнат да са по-директни и открити. Макар че самата аз се опитвам да спестявам напоследък. Стремя се към златната среда, която някак не откривам, а знам, че я има. Всеки е лъгал - лъжата е валутата на света. Трудно е чисто и искрено да обичаш в днешно време".

Няма проблем да говори за себе си, но й е трудно за другите. Не слага общи знаменатели. Не обича да поставя етикети. Не прощава предателства. Крайна и същевременно търсеща е. Театърът е там, където, като зодия Риби, се чувства в свои води. Винаги на първо място.

"Проф. Зравко Митков ме научи, да виждам във всяка роля хубавото. Защото един път му казах, че не си харесвам разпределението и той ми отговори: "Ето, сега си отряза главата до кръста". След време разбрах,че когато един човек ти се кара, вижда в теб потенциал и по този начин иска да те въздигне. А професорът е менгеме, праща те с ритник в големия живот на сцената".

Затова и се справя впечатляващо. В момента е във вихъра си. Две премиери в рамките на месец, за които репетира от сутрин до здрач. В "Иначе казано" (реж. Владимир Петков) е блондинката Ема, развела гаджето си Патрик (Веселин Калановски). В "Лунните деца"(реж. Мартин Киселов) е хипарката Шели, готова да се самозапали заради човешкия мир - Джон Ленън в женски вариант, както сама я нарича.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"За какво бих се самозапалила аз...? Не бих се самозапалила, защото не можеш сам да поставяш края на живота си. Защото вярвам, че всеки е пратен с мисия, да дава нещо. Взимат те като си свършиш задачите. Не можеш сам да даваш и вземаш правото да разпръскваш ум или глупост"

Казва, че в живота си, макар дете на известни родители, няма сянка. От близките си получава подкрепа.

"Радвам се, че хората покрай мен вече взеха да научават кой е баща ми. Родителите ми са шокирани, че напоследък ги разпознават и покрай мен, защото те са по-известни. Опора са ми, а лихвите, които плащам да съм дете на известни родители са минимални".

Фотограф: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

За достигането на рая, в който напоследък е Рая Пеева няма рецепта. Денят й започва много рано с чаша кафе, закуска за моята любов Явор, репетиции и представления. И разбира се музика в ушите - електронна, deep techno.

От една истинска Лъвица трябва да запомните: Рая Пеева винаги може и още.

Благодарим на клуб Кабаре за гостоприемството по време на снимките.

Интервюто взе: Криси Димитрова

Фотограф: Георги Казаков

Стайлинг: Сирма Маркова

Грим: Росина Георгиева

Коса: Димитрина Колева

PM: Йорданка Вълчева

Още

Пиано, барабани и едно падане зад сцената

Още

Една филмова Мила Робeрт и нейната шумна самота

Още

Йоана Буковска-Давидова: Пристрастена към героини, които я плашат

Още

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес