Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Една филмова Мила Робeрт и нейната шумна самота

#URBN

Една филмова Мила Робeрт и нейната шумна самота

"На чаша вино" е един есенно-зимен проект на #URBN и вината Pixels на New Bloom Winery, който ще ви среща с онези възхитителни и специални личности, с които не всеки има възможност да поговори за живота, любовта и да разисква философски теми. Затова ги поканихме на задушевни разговори на чаша вино, което винаги е инерция в подобни моменти. Първият събеседник, който пожелахте да си "хвърли" душата на масата е ... Мила Роберт.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Tя е Мила Робeрт. Напоследък чуваме това име често и никак не ни идва прекалено. Тя пее, рисува и следва актьорско майсторство. Може да превърне автентичната чалга на Ивана "Квартална кръчма" в сатиричен поп хит, който да достигне други измерения. Тя е една от най- забавните, диви "звезди" на социалните мрежи, които могат да те накарат да се разсмееш бързо и лесно.

Широката аудитория познава Мила Робeрт във всичките й въплъщения и по-малко като самата нея - градска, свежа, неподправена, спонтанна и неглиже. От малка е глезена от камерата, като участва на невръстна възраст в музикален клип. Израснала е с музиката на "Нова генерация", "Остава" и "Ред Хот Чили Пепърс". Била е влюбена в Руши Видинлиев и е драскала името му в тетрадките си, след което старателно го е ограждала в сърце.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

"Тогава бях в първи клас. Мама (бел.ред. - певицата и писател Ваня Щерева) вижда тетрадките ми и решава да каже на Руши, че съм луда по него. Беше доста неловко и срамно, но такива дребнави неща като срам и позор се преживяват лесно с времето".

Не й се налага да се въздържа, когато е с най-близките си приятели - предимно момчета. Когато e ядосана гледа да мълчи, но твърди, че никога не й се получава.

"Добре че много рядко съм ядосана", казва и пояснява, че когато има проблем с някой, предпочита да го разрешава на чаша вино. Може и на две.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Да си дойдем на думата - in vino veritas е израз, който е валиден във всяка ситуация. За този разговор допринасят и New Bloom Winery, които ни осигуряват това розе Pixels. А за дамите Pixels винаги е в услуга, защото гали небцето с онзи "провансалски финес", който идва от специалния френски сорт Гренаш, който развързва езици.

И така с Мила Роберт разговорът продължава на друго ниво. За разлика от традиционните й срещи на по вино с приятели, този път не се държим като "чичковци", които крещят на градус и си пускат дебелашки шеги. Но пак се смеем с пълно гърло и от време на време тя леко снижава тона, защото разговорът навлиза в интимните сфери на нейното съзнание.

Мила е без характерните котешки или тигрови ушички, с които за пръв път я видях на сцената на музикалния формат "X Factor" с впечатляващо изпълнение - кавър на "Wicked Games" на Крис Исаак, който ми споделя, че е вдъхновен от мигновеното й влюбване в едно момче от риалити формата. Тогава Мила напусна шоуто преждевременно. Казва ми, че го е направила защото...:

..."Имам някакъв проблем с публичността, но сега се замислям, че е момент, с който явно трябва да свикна. Затова предизвиквам себе си чрез активността ми в Инстаграм. Влязох рязко, както обичам, през последната година, защото осъзнах, че нещата, които правя без социалните медии, на които се гради цялото общество в момента, няма да достигнат до своята публика. Социалните мрежи са постижението на новия век, свръх социалността е навсякъде. Ако не станеш част от нея ще стоиш встрани и ще се чудиш защо не ти се случва това и онова. Не се случва, защото не си част от днешното време".

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

За по-малко от година Мила Роберт се превръща в едно от най-смешните лица в Инстаграм, просто защото е нетрадиционна във всичко, което прави. Напоследък все по-често спрягат името й като истински майстор на неочаквани кратки истории (story) в мрежата. Следи крави, говори с бикове, вози се в каруци или заедно с приятелите докарват сърцебиене на нищо неподозиращ доставчик на пица, на който са спретнали забавен номер. Понякога спира за импровизирано интервю непознати хора по улиците. Една луда в най-приятен смисъл Мила Роберт, такава, каквато всъщност е - с възможно най-шарените дрехи с анималистични краски и без никакъв грим. Или с много грим, който си прави сама, рисувайки смело по себе си.

"Просто осъзнах, че критикуването на социалните мрежи и предразсъдъците са пълни глупости. Осъзнах чара на story-то в Инстаграм. Има я и другата гледна точка - филмовата: можеш да си правиш малки филми със ситуациите и случките, които те впечатляват. На мен ми влияе добре на въображението. Дава ми идеи", разкрива Мила.

Напредваме с виното и съвсем очаквано атмосферата на Галерия "Червената точка" на столичната уличка "Св. Св. Кирил и Методий 24" ни действа още по-отпускащо.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Мила кръстосва един върху друг предизвикателно безкрайно дълги, красиви крака. С кожените ръкавици и френски каскет демонстрира неин, измислен френски, след което запява нещо като шансон на език, който наричаме на шега "МИЛски", защото само тя знае какво иска да каже. В изкуството на Мила, което струи от повечето й гримаси, жестове и изразявания - на листа или чрез музиката, не може да се предполага току-така какво е искал да каже авторът. Разговорът преминава в любимите ми абсурдни измерения, за да стигнем до момента на влюбването след Руши и до въпроса защо е любимка дори на най-недостъпните мъже.

"Защото съм филмова, бе, защото съм пич. Затова ме харесват, защото съм лека поетична мадама", шегува се Мила, смее се фриволно и отново замята тези дълги крака. Любовта явно я вдъхновява. След втората чаша Pixels разбираме, че е непрекъснато влюбена. И не се занимава да ходи по срещи.

"Намирам си любов във всичко. Била съм влюбена в много от приятелите си. Обичам си ги много. Но не се влюбвам в плътското. Влюбвам се в идеи, в общо виждане, когато вървим по един път и гледаме в една посока".

Колкото и да ни се иска да кажем, че Мила Роберт е арт - ще трябва да й го спестим, защото мрази тази обобщаваща дума, която, според нея, не съобщава много. Обича да напомня, че "цялата история е леко клише и такова трябва да е", което е запомняща се реплика към летния й хит "Наше си е, Саше". Текстът обяснява с думите:

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

"Обичам клишета. Хората сме ходещи клишета".

Притежава онзи свободен, морски дух поради факта, че е половин варненка и не се спира пред нищо. Пък било то и изпит по актьорско майсторство.

"Майка ми и баща ми никога не са коментирали с какво ще се занимавам, макар че баща ми никак не искаше това да е изкуство. Казваха ми, че не си струва. Майка ми даже помня как реагира: "И ти ли в НАТФИЗ, мамо бе, такава загуба на време".

И макар да носи музикалното амплоа на майка си и спортната дисциплина на баща си, Мила Роберт има нещо много свое, което Галерия "Червената точка", където се срещаме, отключва. Всъщност Мила рисува цял живот. Винаги по много.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

"Картините ми са били по хладилниците на приятели и роднини. Най-сериозно започнах, когато открих маслените бои. Като малка съм продавала картини. Но всъщност сериозното завръщане към четката се случи, когато си счупих крака докато бях първи курс в НАТФИЗ. Снимахме клипа на "Нашият сигнал" - кавър на Емил Димитров. Направихме нещо като пародия на рапърските клипове, които напоследък заливат музикалните телевизии. Танцувах на една камина в нас - хвърлях пари като рапърите и както казвам - счупиха ми крака отгоре. Защото имаше нужда от някакво осъзнаване. Единственото нещо, което правих, докато бях с гипс, бе да рисувам. В един момент се оказах с 40 картини в нас на 70 квадрата площ, където живеех с още трима човека и една котка. Нямаше как да задържа всичко това. Направих изложба през месец март и всичко се продаде за нула време", казва Мила.

Обича да рисува повече жени, макар да обича повече мъжете. Мечтае да нарисува вода, защото е влюбена в морето.

"Рисувам наивистично и нереално, но единствено водата искам да нарисувам така, че да си помислиш, че може да се намокриш, ако я пипнеш. Много големи художници са опитвали, много са успявали. Всеки път се опитвам, но никога не става толкова добре, колкото е в главата ми. Много време ще ми отнеме вероятно да нарисувам водата, но това е моя цел, най-голямата ми мечта и затова присъства често море в картините ми. Мисля, че съм била русалка някога".

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Опитите с рисуването започва още когато посещава детска градина. Тогава има моменти, в които не желае да говори с никой. Просто си драска ли драска в тетрадките, а в 7 клас си купува такива с бели листи, за да рисува още повече.

"Бях неприятно дете, не говорех с хората. Или исках всички да ме слушат, или ако не ме слушат се депресирах, затварях се. Бях малко тарторка. Абе, кофти дете. Всички са много изумени, че се превърнах в някакъв приятен човек. Промяната се случи някъде след пубертета като минаха най-тегавите периоди и станах 8-ми клас - смирих се, хванах си гадже. Любовта някак си ме накара да осъзная много неща и тя все така си ме води оттогава. Мисля повече за другите вече".

Най-големият недостатък, с който се бори ежедневно е, да не е егоистична. Приятелите й я успокояват, че това се случва само понякога.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

"Израснала съм в идеалите на моята глава, които са доста по-добри от реалния живот, който съм си представяла. Гледам да се уча всеки ден да съм по-свестен човек, защото се случва и да се лигавя чисто по женски. Покрай приятелите си раста много, но и много ме търпят. Понякога ми избива онова женското лигавене, но се старая да не правя фасони, особено по време на работа. Реплики от сорта: "не съм доволна от това тука" се опитвам да избягвам, но е много трудно. Женските сетива трябва да се овладяват понякога".

Може би целия този шлайф, за който говорим, по тялото и сетивата на Мила Роберт до голяма степен настъпва след приемането й в НАТФИЗ в класа на Иван Добчев и Маргарита Младенова. Разкрива, че са я набелязали много преди да реши да кандидатства.

"Сама се подготвях с най-добрия ми приятел, който вече беше техен ученик. Четях много и преди това, защото бях в школата на Малин Кръстев, който ни задължаваше да четем. Беше ми ясно, че ще ме приемат, не съм имала съмнения".

И ето я вече - завършваща НАТФИЗ, играла на московска сцена, от където се завърна и с награда само преди дни.

Класът по Актьорство за драматичен театър на проф. Иван Добчев, който представи България на 38 Международен театрален и филмов фестивал на ВГИК, Москва прибра специалната награда за спектакъла "Изгубеното поколение" по Робърт Патрик с режисьор Сава Драгунчев. Целият екип получи комплименти и приз за съвременна интерпретация на комплексните теми на модерното общество.

Следващата голяма роля, за която мечтае Мила е в дипломното представление "Чайка", по което ще работи с професора си Иван Добчев. Иска да се въплъти в Ирина Аркадина. Защото обича да прави нещата така, както иска. Защото е непокорна и защото си е обещала да работи с най-готините режисьори, които същевременно анализира по време на процеса.

"Такива режисьори, които усещат актьора и са честни с него и заедно правят едно цяло, което е успешно заради вложената енергия. Има и такива, които искат да командват и не виждат какво стои като качество пред тях, като твърдоглави коне с капаци. Такива дано не срещам. Искам режисьори, които да знаят, че между актьор и режисьор трябва да има пинг-понг".

Говори така, както се чувства - богопомазана по някакъв начин, защото всичко до момента й се случва лесно и бързо. И се страхува, съвсем естествено, това да не се промени.

"Имам опасения приказката да не се обърне в някакъв момент. Това е заради онази част от моя мозък, от която се опитам да избягам. Винаги си представям най-лошия сценарий. Но човек може да изключи тази функция. Не мисля, че си обречен на каквото и да е. Бягам от тъмните мисли, когато ги пиша. Или отивам с приятели някъде, където да не правим нищо и да се смеем с часове, гледайки глупави филми"

Казва, че се смее постоянно, но смехът е нейната защитна реакция срещу онази постоянна тревожност, заради която зацикля понякога. 

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

"Напоследък се стремя към абсолютна промяна в живота - прекарах много време в тъга и безсмислие. Благодарна съм, че всичко ми се случва лесно, но дълго време не осъзнавах какви възможности имам, какви комплименти ми прави съдбата и че аз мога да направя всичко около мен да се случва още по-добре. Зациклянето в теми, които не ме водят към нищо добро ме накара да се променя. И сега, когато се натъжа, осъзнавам, че правя нещо грешно. Наблюдавам се отстрани в дадена ситуация и винаги я има онази мъдра костенурка, която казва: "ти сега си тъжна, но това ще мине. Ще мине след много малко, няма да е след месеци". Да, признавам - имам склонност към депресии, колкото и добре да го прикривам. В моята глава не се чувствах добре дълго време".

След такова признание, събеседникът на чаша вино млъква. Това е част от един друг разговор - на мълчанието. Случва се, когато се навлезе неочаквано и в никакъв случай самоцелно в онези деликатни теми от човешката същност. Тогава човек трябва да слуша. И сякаш чула мислите ми Мила добавя неочаквано:

"Човек трябва да знае кога да млъкне, защото в някакъв момент започва да говори глупости. Има едно особено млъкване, което върви ръка за ръка с говоренето. Можеш да говориш истински, ако се научиш да чуваш какво ти казват отсреща. Трябва да знаеш кога да мълчиш, което научих от любимите ми лекции в НАТФИЗ при Николай Михайлов. Той разнищва проблема за тревогата, защото моята тъга е постоянна тревожност, превръщаща се в нещо като инертно състояние. Не е от стрес. Не съм имала кой знае какъв стрес, макар да имам истории, които биха изумили хората. Не са само любовни. Но не са и болка за умиране. Всичко това боря с активност!"

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Такава е Мила Роберт със или без чаша вино, със или без четка и микрофон. Не обича да спи много, но спи до късно, защото си ляга в малките часов. Изцяло нощна птица, която иска да живее постоянно. Която гледа да свърши още работа във всеки един момент, докато е будна.

"В моя свят се чувствам все по-добре. В моя свят, съставен от най-милите ми приятели, с които се подкрепяме с каквото можем. Не съм самотна, защото съм с много самотници. Живея в шумна самота. Всеки ден вярвам все повече и повече, че животът може да е лесен. Към момента Господ ми го дава нежно. Забравям онези моменти, в които съм ревала, било то и за момчета, но не ми се разказва. Ще им посветя песен някой ден, може би. Болката гледам да я забравям и да спира да ме боли, за това, което ме е боляло. Защото зациклиш ли в мелодрама може цял живот да те боли. Нямам какво друго мъдро да кажа по темата".

В този момент диктофонът загадъчно спира. Батерията е пълна, но машината смята, че сме чули от Мила достатъчно.

Разговорът естествено е стигнал до кулминацията си, в която виждаме една друга, загадъчно артистична, леко драматична млада актриса на име Мила Роберт в едно интервю, което си е само наше.

Вино: розе Pixels от винарна New Bloom Winery. Ще го разпознаете не само познаете по розовия, малинов цвят, но по красивата бутилка със специална VINOLOK стъклена тапа, която ще ви позволи да му се наслаждавате по-дълго време, дори и когато е отворено. Характеризира се с плодов финес с нотки на червени плодове и екзотично ухание.

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Вкусът има свежо начало, апетитни киселини, елегантна структура и приятна дължина. Сочен и емоционален финал с плодов спомен - казват професионалните дегустатори. А останалото в това вино - препоръчваме да откриете на по чаша две с приятели и снимки за Instagram.

Интервюто взе: Криси Димитрова

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Благодарим на галерия "Червената точка" за гостоприемството 

Гардероб: H&M

Фотограф: Георги Казаков

Стилист: Сирма Маркова

Грим: Росина Георгиева

PM: Йорданка Вълчева

Коментирай 0

1/1

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Календар

Препоръчваме ви

Захари Карабашлиев: Егото е враг, с който трябва да се съобразяваш. И приятел, от който трябва да те е страх

"Да не се ограничаваме с това да празнуваме буквите. А това, което казват", е посланието на писателя в навечерието на 24 май

Канадският хореограф Марио Пиаца: Всеки от нас е едно гето

Мисля, че танцът наистина може да промени света, защото артистите, танцьорите са атлетите на Бог, казва той

Кирил Икономов на 65: Алчен съм за звук!

"Не го крия и не ме интересува какво ще говорят по мой адрес, но аз имам два кумира - Сталин и бай Тошо!"

Легендата Виктор Захарченко: Мечтая един ден да пеем в храма заедно с българите

"Ние сме си излели сълзите, и нас ни слушат със сълзи на очи", казва ръководителят на Кубанския казашки хор малко преди турнето им в България