НА ФОКУС
Милена Фучеджиева: Контролът над мисълта е едно от най-ужасяващите неща
"Всяко несвободно общество е обречено на крах", казва писателката, с която разговаряме за политическата коректност и случващото се в САЩ
Автор : / 11789 Прочита 0 Коментара
Снимка: Павел Вълчев
Милена Фучеджиева е писателка, публицистка, сценаристка и драматург. Автор е на книги с разкази, поезия и проза, между които е романът в два тома "Сексът и комунизмът". Тя е създател и главен сценарист на сериалите "Седем часа разлика", "Ягодова луна" и "Пътят на честта".
Разговаряме с Милена Фучеджиева за случващото се в САЩ, борбата за повече справедливост и политическата коректност:
Милена Фучеджиева пред магазин в Охрид, на чиято витрина е Партийния дом. (Снимка: Личен архив)
- Г-жо Фучеджиева, кое отключи силата на настоящите демонстрации в САЩ? Знаем, че и преди е имало случаи на полицейско насилие над черни хора, но те не са довеждали до такива настоятелни и многобройни акции на протест. С какво те се оказаха по-различни?
- Полицейското насилие е сериозен проблем в Америка и не само спрямо черните. В САЩ затворите са частни, а частните затвори получават пари от федералното правителство. За да получат субсидии, те трябва да изпълнят квоти. Квоти със затворници. Тези квоти се изпълняват с огромна корупция в съдебната власт. Ние вярваме, че само тук има корупция в съдебната система, но там още по-голяма корупция. И тя е на ниво да се осъждат възможно най-много хора и да се вкарат в затвора. Затворите буквално се пръскат по шевовете от черни момчета.
Благодарение на ДНК тестовете става ясно, че има несправедливо осъдени за убийство. Човек осъден за убийство на доживотен затвор, се оказва невинен. Нещата са много по-сложни от това, което виждаме в медиите.
Гледаме златни ковчези, ридаещи кметове, падащи на колене депутати, заметнати с африкански шалчета срещу които се оплакаха от Африка. Сериозността на проблема е омаловажена от кадри на потресаващи демонстрации на лицемерие. Ридаещият кмет на Минеаполис сигурно не се е тресъл така над ковчега на роднина. Светла памет на Флойд, но беше безобразно шоу.
- Интересно е как личността на Джордж Флойд предизвика цялата тази критична маса в повечето щати, има протестиращи в райони с почти изцяло население.
- Аз няма да дискутирам личността на Джордж Флойд, защото той не е поставен в позицията на герой, а е изкупителната жертва, издигната на пиедестал. Трябва да се прави разлика между герой и жертва. Ясно е, че човекът беше жестоко убит, ясно е и, че полицията е по-агресивна отколкото трябва.
Снимка: Getty Images/ Guliver Photos
Американската полиция е тежко въоръжена, имат оръжия, непропорционални на задачите им. Сега ще им орежат бюджета и ще прехвърлят парите към образование и здравеопазване, което може и да не е лошо.
- Расизмът отивал ли си е от САЩ някога изобщо?
- Разбира се, че не. Това е другият голям проблем на Америка. И той е факт, не е измишльотина, глезотия на черните. Би било добре всеки да прочете законите на Джим Кроу, които са в действие между 1890-1968 г., за да разбере за какво отношение става въпрос. 1968 г. е съвремие. Тогава са последните всенародни бунтове в Америка и тогава се приключва с тези закони.
Един от тези закони е, че черен човек не може да бъде погребан наблизо, в една и съща земя с бял човек. Децата трябва да учат в различни училища. Това са живи хора, съвременни, които трябва да живеят с тази гигантска несправедливост.
След премахването на дискриминацията, на черните им се обещава, че ще имат равни права, но въпреки това се намират начини те да не бъдат наравно с белите - примерно по отношение на даване на кредити, на работни ръководни места, възможности да имат собственост. Съответно тези хора се чувстват и финансово ощетени.
На дъното на яростната ситуацията в момента стои и въпросът за финансовите репарации. Афро-американското общество ще иска репарации за това, което им е било обещано преди 50 години, но не са го получили.
Тръмп би могъл да спечели безусловно, ако даде репарации на черните, но за това се иска много сериозна политическа воля. Демократите натегнаха обстановката, някой ще трябва да реагира с реформи. Всички тези млади бели хора, които протестират в големите градове в подкрепа на Black Lives Matter са в изключително трудна финансова ситуация. Америка от страна на неограничените възможности вече е страна с доста проблеми.
29 май 2020г., протести в Атланта, Джорджия (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
- Безредиците, които се случват в момента там изкарват на показ най-вече социалните неравенства. Това е бунт срещу нетърпимостта на условията в страна, която винаги е била примерът ни за свободи, възможности, демокрация, свободна преса.
- Неравенствата са се увеличи, защото социалната политика тотално отсъства. Проблемите в здравеопазването и образованието са най-големи. Младите хора са натоварени с гигантски заеми, а в здравеопазването до този момент всичко е провал, включително Obama care, която обслужваше само бедните, но не и средната класа за която беше твърде скъпа. Цената на медицината в Америка е срамна. Също така заемите за висше образование трябва да се изплащат десетки години.Балонът на студентските заеми всеки момент ще се спука, и кризата ще стане още по-голяма. Идеята за дом, семейство и сигурност, планиране на бъдещето - американската мечта - в момента е недостижима за младия американец.
Особено за хора, които живеят в големите градове като Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анджелис. Цените на наемите и недвижимото имущество са безобразни. Средната класа и хората с нисък доход биват избутвани в периферията от все повече милионери и милиардери. Аз се радвам за всеки успял човек, но процентът на богатите се увеличава, средната класа изчезва, има едно огромно разделение между богати и много богати и от друга страна хора, които са на ръба на бедността и на възможностите да се издържат. Такава пропаст е липса на баланс в обществото, тя не води до нищо добро.
Средната класа е на ръба на бедността. И младите протестиращи хора живеят в едни кутийки в Ню Йорк за най-малко 3000 долара на месец. Дойде COVID-19, имат заеми, трябва да са затворени в тези килери, които не могат и да си платят... И накрая им избиха балансите и заявиха, че искат социална справедливост.
- Тоест силата на демонстрациите идва от изолацията, сякаш хората са си дали сметка, че досегашната нормалност вече не е нормална.
- Натрупва се. В момента тече марксистка революция в Америка, която ще има и негативни последици, като всяка революция. Аз, като човек живял в комунизма, който си е мерил приказките, имах мечта, която осъществих - да съм част от Америка, продължавам да я обичам безкрайно, но никога не съм предполагала, че няма да е възможно да изкажеш мнение, което да е по средата, да не е непременно в едната или в другата крайност.
Точно като в България хората са се хванали за гушата и се карат, но и все повече са тези, които се страхуват да кажат какво мислят, защото медиите са масово контролирани от ултра леви млади хора, които не търпят различно мнение.
- Защо според Вас излиза така, че тези протести са на леви млади хора, Тръмп ги нарича даже анархисти? Как така изобщо думата социализъм вече не е табу за американското общество?
- Те мечтаят за демократичен социализъм. А левите се увеличават заради нарастващите неравенства и бедност, заради все по-големите трудности за справяне с живота си на хиляди млади хора. Колкото и да им се обяснява за комунизма, те не биха могли да разберат. В момента се превежда "Сексът и комунизмът" на английски. Нека младите да я прочетат и да си правят изводите. Защото никой там няма да иска да се раздели с удобствата си, за да бъде истински комунист - или дори социалист.
Подозирам, че ако пазарните им възможности станат обект на "уравновиловка", демократичният социализъм бързо ще се изпари от главите им.
- Все пак в днешно време не можем да говорим за онзи държавен социализъм от съветски тип, който го е имало тук, поне героите и времето няма как да са такива, та така и самият социализъм ще е различен...
- Невъзможно е да накараш американците да приемат идеята за равенство. Аз също не я приемам. Чаровната Александра Окасио-Кортес иска да осъществи химера. Не по-малко чаровната Кандис Оуенс пък успява да прави на пух и прах хора като Кортес и ислямо-марксистката Илхан Омар. Тя е много интелигентно черно момиче, което се е създало само, и би била чудесна противоположност на Кортес в политиката. Нейната гледна точка също е валидна.
Тя дразни демократите, защото демонстрира, че има черни, които не желаят да бъдат представяни единствено като жертви.
Александра Окасио-Кортез, Ню Йорк, 14 април 2020г. (Снимка: Getty Images)
Наскоро гледах видео, заснето на шега от чернокожо момче. Той спира спортуващо русо момиче с маска и лъже, че е от Black Lives Matter. Моли я да покаже съпричастността си към каузата на черните, падайки на колене на улицата. За мой ужас тя му падна на колене. Това не беше достатъчно и той поиска и извинение. Безкрайно трудно ми е да гледам как момиче е карано да коленичи на улицата. Бяло или черно, това е безобразие. Това е комунизъм - ако не коленичиш, най-малкото ще си обвинен в расизъм, а може и да те набият.
Аз се махнах от България 1990г. с идеята, че никога повече няма да коленича пред никоя власт. А тези, които искат властта в момента, ще искат да коленичим за вини, които не са наши, те са на част от белите американци от миналото.
Това няма да доведе до нищо добро, само ще тласне хората да гласуват за Тръмп. Поради последните събития той има сериозен шанс да спечели, именно заради тайния вот на хора, които не искат да бъдат карани да коленичат по улицата пред който му скимне да си отмъщава. Не харесвам нито Тръмп, нито Байдън. Отдавна не харесвам и Клинтън и Хилари за която някога исках да гласувам. И двамата са бламирани личности - той като лъжец-женкар, тя като псевдо-феминистка, съпруга на лъжец-женкар, готова да преглътне всяка негова лъжа за да реализира политическите си амбиции.
Последната лъжа на чаровния Бил беше, че е ходил на острова на Джефри Епстийн само няколко пъти, а се оказа, че е документирано, че е летял 23 пъти със самолета му. А Обама пък също беше една чаровна усмивка, която не направи реформите за които черните сега протестират.
И сладката гневна Мишел се снима с Джордж Буш, и всичките демократи изведнъж прегърнаха Буш Джуниър, забравяйки за тоалетната хартия с неговия лик. Но аз я пазя в един шкаф. И не само тоалетната хартия е спомена за милионите избити невинни хора в Ирак и Близкия Изток заради лъжливата война, която той и Чейни поведоха. Невероятно е просто как 20 години по-късно Буш стана любим и всичко изплюто срещу него и и заснето дори в игрални филми се забрави, само защото е срещу Тръмп.
А Тръмп е одиозен и несистемен, но няма нито един убит американец или чужденец благодарение на неговата политика. И впрочем синът на Байдън и интересите им в украинската газ са демократския Халибъртън за който обаче и гък няма в медиите. Демократи и републиканци са в нечувана криза на лицемерие и двойни стандарти.
Смърди отвсякъде. Америка е в нечувана политическа криза. Няма нито един качествен човек, който да може да отговаря на изискванията на ляво-дясната политическа олигархия.
Кандис Оуен, Индианополис, САЩ, 26 април 2019г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
- Тази енергия в момента по улиците не води ли към тотално отрицание на Тръмп?
-Ако той бъде избран, младите, които са на улицата в момента отново ще протестират, защото ще са убедени, че изборите са фалшифицирани, което най-вероятно няма да бъде вярно.
Води се и война със средствата на политическата коректност. Тя е комунизъм, унищожаване на мисленето, тя руши способността за критическо мислене. Cancel culture не дава възможност човек да бъде на друга позиция, освен на "правилната". Или подкрепяш, или си "затрит" - да, това е комунизъм. Но те явно искат да си го изживеят. Нека да имат този опит. За съжаление обаче той руши една велика държава. Не искам да се бъркам на младите хора в Америка, защото те ще живеят с последиците от избора си.
Колкото повече се комунизира едно общество, свободите не стават по-големи, а по-малки. Контролът над мисълта за мен е едно от най-ужасяващите неща.
- Има ли граница между това човек да не е привърженик на расистка или антифеминистка идеология, но в същото време да не понася политкоректността, която смазва като с валяк идеята за творчество, което не може и не бива да е подчинено на догматичност?
- Не позволяват да има граница. Политкоректната тълпа ще се появи веднага и ще те унищожи. Това е най-страшното - неписаната безмилостна цензура. Преди няколко дни махнаха главната редакторка на сайта Vulture.com - тя напусна и се извини. Всеки ден и непрекъснато някой трябва да се извинява.
Протести в Калъмбъс, Охайо, 1 юни 2020 (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
- Какво е отношението Ви към продуктите на културата, които все повече се правят по шаблоните на политкоректността? С политкоректност се печелят фестивали, тя продава днес. Всеки режисьор например знае, че ако направи такъв филм, третиращ определени проблеми и ги заложи по "правилната" гледна точка, той ще спечели, ще се хареса. Ако направи обратното, ще бъде свален, цензуриран, игнориран.
- Знаеш ли, имам надежда, че това ще стигне до някаква връхна точка, от която нататък ще престане да има значение. Просто ще му мине времето. Но тези неща не стават за 5-10 години, а се нуждаят от по-дълги натрупвания. Човешката природа е такава, че не може целият свят да бъде принуден да следва една единствена доктрина.
Хората са сложна комбинация от емоции, култура, възпитание, условия, в които са израснали. Расизмът никога няма да изчезне напълно. Анти-семитизмът дали е изчезнал? Не, разбира се - за съжаление. Дори се появи тия дни на протестите в Париж.
Предубедеността към различни прослойки също никога няма да изчезне напълно.
Въпросът е да има закони, които хората да знаят, че не бива да пристъпват и да ги спазват, за да не могат да обиждат другите. Без закони не си го представям, че е възможно да се случи, освен в едно много еволюирало общество. Даваме примери с Швеция и Норвегия, но там също има сътресения, свързани със засилващото се крайно дясно, расизмът, ислямофобията.
- Как се отрази пандемията на хората? Говорихме за Америка, където тя отключи нетърпимост към настоящите социални условия, неравенства, расизъм, полицейщина... Но как повлия на хората в България, на Вас лично?
- На мен ми повлия много градивно. Като пишещ човек, аз съм изначално по-изолирана. Но изгубих проект. Трябваше да започна да пиша втория сезон на сериала "Пътят на честта". Имах договор, той беше развален. От година и половина работя по два мои проекта, които са исторически. И двата са филмови - единият документален, другият игрален.
Заех се изцяло с тях, защото в момента виждам спасение в миналото, за да избягам от принудата да мълча или да говоря това, което искат да се чуе. И ще си търся теми от миналото, които да са адекватни към настоящето, защото то е опасно за коментиране - не мога да повярвам, че казвам това. Мислех, че с този вид опасност приключихме с падането на комунизма. Ковидът за мен беше много градивен, но той показа и безумието на българския народ.
Всички пищяха, че са затворени, а за разлика от французи и много други, можехме да излизаме до магазина без декларация. Оказа се, че изобщо не ценим това, което ни спасява. То моментално се политизира и отрече, само защото е създадено от това правителство и този щаб. Всички се уплашиха от един човек в униформа, но не разбраха, че ако не беше този страх, сега щеше да има много повече заразени и жертви, и медицинската система щеше да рухне. Българите сме такива, че ако не ни стресне човек, няма да спазваме правила. Има една поговорка, която в случая е много вярна: "Страх лозе пази".
Ковидът дойде добре за нашите сънародници, за да се научат да си мият ръцете и да бъдат малко по-чисти. Също така пандемията сплоти хората. Хората, които са заедно станаха още по-заедно. Хората, които са имали проблеми, със сигурност са увеличи проблемите си.
Но икономически за целия свят започва голяма криза. Вирусът промени бюджета на много хора, моя също, както и на много бизнеси. Но знаеш ли, пандемията ни даде сигнал и че сме били доста разглезени до този момент и че трябва да потърсим в себе си малко повече стоицизъм.
Осъзнахме, че можем да живеем с по-малко и по-скромно. Светът живееше в нечувано разхищение и материална свобода. Време е за преоценка на важните неща. Човек трябва да има воля и други ценности в себе си, за да може да излезе победител в тази ситуация.
На о-в Китира, Гърция (Снимка: Личен архив)
- Споменахте вече филма на Нетфликс "Filthy Rich/ "Неприлично богат", който е документален филм за милиардера Джефри Епстийн, открит мъртъв в килията си на 10 август 2019г., месец след като е обвинен за трафик на малолетни момичета с цел сексуална експлоатация. Харесва ли Ви как е направена документалната поредица?
- Сериалът е много сериозно разследване, направен е перфектно. Голяма част от жертвите на Джефри Епстийн разказват за съдебната корупция в Америка от първо лице. Епстийн е нещо като новия претендент за народен будител Васил Божков. Гледайте сериала и си правете изводите.
Светът е затънал в лъжлив, брутален олигархичен капитализъм. Младите са прави да искат промяна. И покрай сухото ще гори и мокрото.
- The Morning Show е също интересен сериал, който онагледява добре от една страна истерията за политкоректност в Щатите и докъде е стигнало това безумие, но и игрите за власт в медиите между жени и жени, мъже и жени, черни и бели.
- Да, героинята на Дженифър Анистън е много интересна, защото от една страна прави всичко от егоистични подбуди, за да може да оцелее, но от друга дава възможност на едно момиче от малка провинциална телевизия да седне до нея. И същевременно се опитва да запази статуквото. Тя е типичен човек с позиции и власт. Изгоненият от телевизията водещ също не е черно-бял герой. Сериалът е за последиците от #metoo и начините, по които движението навлезе в американските институции.
Проблемът е, че медиите вече са крайно политически коректни и който не играе на играта им, просто няма да бъде в медиите - а това означава, че той не съществува като професионален играч. В България мисля, че няма да се стигне до такива крайности, но трябва да се внимава.
Няма нищо по-важно от свободата, личната, на изразяване, на придвижване, на мислене. Всяко несвободно общество е обречено на крах.
Интервю на Юлия Владимирова
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}