Българските зрители очакват с нетърпение появата на един от най-новите родни филми, с интригуващото заглавие "Ятаган". Премиерата се очаква в началото на следващата година. Филмът е продукция на "А Плюс Филмс", зад която се "крият" имената на братята Христо и Янаки Дерменджиеви - едни съвременни последователи на Васил Гендов, които със сърце и душа работят за каузите българско кино на световно ниво и световно ниво филми на българския екран. Кои са те в кратка визитка:

Христо Дременджиев / Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg /

Христо Дерменджиев е разпространител на филми в България от 1991 г. Съосновател на "Александра филмс" - разпространител на най-големите холувудски студиа за България; проект-мениджър на първия кино мултиплекс в България - "Кино Арена Запад", открит през 2003 г. През 2008 г. Христо Дерменджиев основава "А Плюс Филмс" - компания с фокус върху разпространението на независими европейски и американски филми, и на българско кино. През 2010 г. компанията разпространява най-успешния български филм за всички времена - "Мисия Лондон", а по-късно и лентите "Тилт", "Кецове", "Каръци", "Възвишение", "Лошо момиче" и мн. др. От 2014 г. фирмата развива собствени продуцентски проекти, като първият от тях е филмът "Ятаган". Христо Дерменджиев е и първият преводач у нас на филма "Глутница кучета" на Тарантино, както и на култовите ленти "Жега", "Десперадо", "Матрицата", "Замръзналото кралство" и филмовите поредици "Хари Потър".

На преден план - Янаки Дерменджиев и брат му Христо, зад него / Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg /

Янаки Дерменджиев е независим разпространител на филми, мениджър в "А плюс филмс". Той казва се себе си, че е "втория план" на брат си по отношение на "Ятаган" - т.е. ще се намеси едва след приключването на работата по филма - за неговото широко разпространение в киномрежата на страната. Силата на Янаки, по преценката на всички, е в това че той е истински будител за възраждането на старите киносалони в България и изграждането на нови. Примерът, който дава в това отношение, вече има своите реални резултати - откриха се много нови киносалони в различни точки на България. На Янаки Дерменджиев и Борислав Лалев е заслугата за възкресяването на бившето кино "Лъки Синема" като нов филмов център в Пловдив, с идеята там да се показват предимно фестивални и стойностни филми.

Репортер на Impressio.dir се срещна с братското дуо на "А плюс филмс" - Христо и Янаки Дерменджиеви, за да разбере нещо повече за това, какви са очакванията им относно "Ятаган", както и на какво се опират дръзновението и оптимизмът им за българското кино, въпреки че двамата от години наред изпитват на гърба си, както и на "джоба" си, цялата гама от проблеми на киноразпространението у нас.

- Господа Дерменджиеви, от онова, което прочетох за филма "Ятаган", у мен остава усещането, че той е нещо като тъжна сатира на нашето съвремие. Как вие определяте жанра му от гледна точка на съдържанието на филма?

Христо Д.: - Не бих казал "тъжна" сатира. Никога не сме се старали да направим нещо тъжно, напротив - искаме да веселим и да забавляваме публиката. Филмът е комедия, която ще предизвика сериозен размисъл. Първоначалната ни идея беше да създадем просто комедия, но филмът от само себе си започна да става все по-сериозен заради темите, които поставя.

Това са теми от нашето съвремие - теми на обществен фокус.

Но те не са ни били самоцел. Вчера си говорихме с режисьора Андрей Андонов, че онова, което се случва по време на работата ни над филма, сякаш става "въпреки" първоначалния ни замисъл. Причината е в реалността, в случващото се около нас. Тя е по-нелепа от всяка художествена измислица. Любопитен момент е това, че сценарият е писан преди повече от 4 години, а много неща, които са заложени в него тогава, се случват реално едва сега. Авторът Христо Христов е бил много далновиден. Така че, връщам се на въпроса ви за жанра - това е една забавна комедия, в която има сериозни теми. Моето мнение е, че всяка добра комедия трябва да носи такъв заряд. Иначе се превръща в кух фарс.

Христо Дерменджиев по време на снимките на "Ятаган" Снимка: "А Плюс Филмс"

- Кои са сериозните теми във вашата комедия?

Христо Д.: - Когато започнахме работа по проекта беше актуална темата за тероризма. Тази тема се превръща в метафора на това, как нещо толкова сериозно като тероризма може да провокира хората да вършат глупости. Втора голяма тема е как обществото допуска тарикатите да живеят за сметка на другите - една типична "болест" по нашите "географски ширини".

Във филма се развива и темата, как за да просперираш, не винаги е задължително да спазваш правилата, напротив. Такава е реалната ситуация в момента. Можем да накараме хората да я погледнат от забавната й страна, но се надяваме, че тя ще ги провокира и ще ги накара да се замислят.

Христо Дерменджиев /вдясно/ с режисьора Андрей Андонов на снимачната площадка на "Ятаган" / Снимка: "А Плюс Филмс" /

- Тази шпиономания ни показва как нещо незначително може да бъде превърнато в нещо "значимо", и да накара много хора да изхабят ненужни усилия. За мен тук темата е, как се източват силите на обществото, енергията му, в безсмислени посоки...

Христо Д.: - Ние сме се опитали да пресъздадем всичко това - тази връзка между отделния човек и обществото, по комедиен начин. Положихме много усилия при монтажа в тази посока - да не оставяме "въздух" на екрана, т.е. да не допуснем зрителят да започне да скучае, а всичко да бъде много динамично и ясно.

Бих направил аналогия с хубавия виц - като тръгнеш да го разказваш, ти винаги знаеш какъв е краят, но трябва да "заведеш" публиката до него.

Само че, има добри разказвачи и лоши разказвачи. Ние се надяваме да сме от добрите. А добрият разказвач никога не се смее, докато разказва. Това казвахме по време на снимките и на актьорите: "Не мислете, че снимате комедия - трябва да бъде сериозно!" - Защото, ако нещо смешно се представя като сериозно, то предизвиква още повече смях.

- Разбрах, че монтирате филма по някакъв модерен начин?

Христо Д.: - Съвременният монтаж, от техническа гледна точка, не е нищо сложно. Той вече може да се прави и на лаптоп. Разликата в нашия процес е, че още преди снимките, си бяхме "монтирали" филма, както правят американските продукции. Е, не стана точно 1 към 1, защото не винаги онова, което си заснел, съответства на първоначалната ти идея. Имаше промени в диалога, например - опитахме се да премахнем фалша в езика, съобразно самите ситуации - всичко да изглежда напълно реалистично. И "сглобихме" епизодите така, че всяка сцена да носи смисъл.

Братята Дерменджиеви, в творчески разговор с режисьора на "Ятаган" Снимка: "А Плюс Филмс"

Янаки Д.: - На Христо беше идеята за този подход при монтажа, но оттам нататък разработката се подчини изцяло на смисъла - на онова какво искаме да постигнем. Напасвахме сценария по наблюденията си, какво искат да гледат хората, без да угаждаме на тази комерсиална презумпция "докрай".

Търсехме баланс между смисъла, който търсим, и очакванията за гледаемост от страна на публиката.

Това е много трудно, защото винаги може да залитнеш в едната, или в другата посока, но мисля, че крайният резултат е добър. Такива са индикациите, които имаме до момента, от прожекциите на отделни части на филма. И те ни дават увереността, че вървим в правилната посока. Коментарите, които чуваме, ни помагат да настроим, така да се каже, "фино" филма. Като цяло, отзивите за него са позитивни и ентусиазирани. Но искам специално да отбележа нещо: Някои монтират филмите си между 6 месеца и две години, Христо и Андрей монтираха "Ятаган" за един месец.

Христо Дерменджиев, режисьорът Андрей Андонов, операторът Антони Кръстев и Мариан Вълев по време на снимките на "Ятаган" (Снимка: "А Плюс Филмс")

Христо Д.: - Е, това се дължи на факта, че ние знаехме предварително какво правим. На снимките актьорите често се чудеха, когато двамата с Андрей си говорим помежду си: "Ок, това го имаме, това го имаме..." - Какво имате?, ни питаха те с недоумение. Не можеха да разберат как така нещо, което още не сме снимали, вече го "имаме". А ние просто си бяхме "подредили" епизодите предварително по сегменти - тая реплика имаме, това го имаме, и т.н. И затова стана толкова бързо.

- Защо филмът носи заглавието "Ятаган"?

Христо Д.: - Това е част от провокацията на филма и засега ще се задоволите само с рекламното ни мото:"Нищо не е, каквото е". Има и други метафори зад думата "ятаган", но не са тези, за които бихте се сетили "на първо четене".

- А как попаднахте на режисьора Андрей Андонов, който е учил в Ирландия, още не е много популярен у нас...

Христо Д.: - Ние бяхме разпространители на "Никой" - първия филм на Андрей. "Никой" е авторски филм, доста труден за представяне пред публика. Той е филм-поезия - филм, който не държи непременно да бъде харесан от всички. Но ние с Янаки видяхме в този филм един различен начин на заснемане - красиво и "западно" направен, в хубавия смисъл на думата - по световни стандарти. Освен това аз разговарях с Андрей и той сподели, че иска след "Никой" да направи филм "в обратната посока" - нещо чисто комерсиално. Това ме провокира да му дам сценария на "Ятаган. Андрей много го хареса. Каза: "Ех, ако имах възможност!..." Известно време събитията се развиваха така, покрай разни условия, свързани с финансирането на филма, че Андрей отпадна от проекта. Но мина още малко време, и нещата пак се промениха - той се "върна" като режисьор на филма.

- Кой финансира филма "Ятаган"?

Христо Д.: - Има участие НФЦ - спечелихме субсидия за нискобюджетен дебют, но филмът изобщо не е нискобюджетен - добавихме наши пари. Да не говорим за безвъзмездния труд и помощта на колеги и приятели, които трудно могат да се оценят.

Янаки Д.: - Ние от години се занимаваме с всичко. Христо е поел сега работата по създаването на филма, аз ще се заема с намирането на места, където да бъде показан на зрителите.

- Имаше едни братя Мормареви, но те не бяха братя /б.а. смях/, така че вие сте вторите, които познавам да работят в завиден творчески тандем...

Христо Д.: - Да, наистина е рядкост такъв тандем, но ние сме си "разпределили" някак ролите, и по този начин работим и самостоятелно и заедно, като балансираме задачите.

Янаки Д.: - "Ятаган" е първият ни продуцентски проект, така че си е направо скачане "в дълбокото".

- Ще ви споделя нещо от моя гледна точка: много зрители, включително и аз, се изнервят от звука в някои киносалони... И "Ятаган" ли ще ни мъчи така?

Янаки Д.: - Това не винаги е по причина на характеристиките на залата. Ако филмът се направи както трябва, това напрежение от звука няма да се случи. Като човек, който се занимава с кина и познава всички нови технологии, свързани със звука, ще ви кажа каква е причината за това преекспониране на звука в някои киносалони: То съответства на зрителското търсене на младото поколение зрители. Младите вече са свикнали със силния звук в клубове и дискотеки, искат повече шум. Такъв звук им предлагат и повечето филми, които идват от Америка. А у нас идват главно американски филми, които се възприемат като забавление - шумно и с пуканки. Европейското кино, което не е такова, е по-слабо застъпено в разпространението у нас.

Така че въпросът със звука е въпрос на възприемане на изкуството и на различна култура.

Да, силата на звука понякога наистина вреди на осмислянето на филма, но тази вълна, за която говоря - да се гледа на киното като на забавление, отдавна навлезе в България и се наложи като един от критериите за зрителски интерес.

Христо Д.: - А майсторлъкът на звука е не да разсейваш с него зрителя в залата, а той да помага за възприемането на картината. Точно на такъв етап на работа сме в момента по "Ятаган" и се стараем да не трупаме звуци и специални ефекти, които да ошашавят хората, и те да почнат да въртят глави откъде идва шумът, а да им предложим звуково възприятие, което им помага да се "потопят" в картината.

Христо Дерменджиев, в творчески разговор по време на снимките на "Ятаган" Снимка: "А Плюс Филмс"

- А как се спряхте на Жени Калканджиева, и то за толкова сериозна в професионално отношение роля?

Христо Д.: - О, актьорският ни кастинг е голям успех. Сега вече мога да го кажа. Дори непрофесионалните актьори като Жени се правят отлично, защото са в правилната роля. Интересно е, че когато Андрей се включи като режисьор, ние вече почти бяхме приключили с актьорския кастинг.

Имаше роли, за които трябваше да избираме между 30-40 човека. И то не на принципа кой е най-добър като актьор, а кой най-добре "пасва" на ролята.

Аз мисля, че що се отнася до Жени хората, дори да са по-критично настроени към нея като към публична личност, ще останат изненадани от актьорската й игра. По време на снимките тя се държа изключително професионално. Знаеше си безупречно текста, репетираше и беше всеотдайна през цялото време. Рядко съм срещал такава дисциплина при професионалните актьори. Нейната роля по сценарий е с най-много реплики, защото героинята й почти непрекъснато говори. Образът, обаче, е сложен - образ в развитие, и зрителите ще останат изненадани колко добре се справя тя в "кожата" на героинята си.

Янаки Дерменджиев с Евгения Калканджиева на снимачната площадка на "Ятаган" / Снимка: "А Плюс Филмс" /

- Ще се разпознаят ли някои известни хора от нашата родна действителност в героите на филма ви?

Христо Д.: - Ами, сигурно, но ние се "застраховахме" с едно предупреждение още в началото на филма, което няма да ви издам сега, само ще ви кажа, че е уж в типичната формула "Всяка прилика с действителни лица е случайна", но с един по-различен подтекст.

Янаки Д.: - По време на снимките, режисьорът - Андрей постоянно казваше: "Абе, то какво снимаме ние?! - Тоя филм сам си се прави!" И действително ставаше точно така. Когато Мариан Вълев прочете сценария, каза че много му харесва и иска да изиграе главната роля, въпреки че ние вече имахме други варианти за нея. Той ни убеди как вижда героя си, което пък убеди нас да му се доверим. После емоционално реагираше на някои неща - той е такъв по характер - не търпи нещо, което "не му звучи", все пак той вече има и режисьорски опит, но по този начин Мариан допринесе нещо от себе си за филма. Така се случваше и с другите актьори.

Христо Д.: - Във филма Мариан също е в нетипична роля за амплоато, с което е известен. Свикнали сме да го виждаме като бандит, а в "Ятаган" играе полицай.

Търсили сме тези контрасти нарочно, и те се оказаха много сполучливи. Нали помните "Нищо не е, каквото е"?!

И още нещо: Във филма, на актьорите им беше забранено да прилагат телевизионен тип скечове. Ще видите в различна светлина и Зуека - неговата роля също е нетипична за актьорския му профил, но изключително запомняща се.

Христо Дерменджиев, с Мариан Вълев по време на снимките на "Ятаган" / Снимка: "А Плюс Филмс" /

- Ако трябва да сравните "Ятаган" с някоя от силните ни кинокомедии от миналото, до коя от тях се доближава, според вас?

Христо Д.: - Има една комедия, която много прилича на "Ятаган", т.е. обратното - "Ятаган" се доближава до нея, и това е "Кит", с участието на Георги Парцалев. Помните лафа "цаца, ама риба - риба, ама цаца". Тук ще вметна едно мое разсъждение, защо е имало много добри български комедии в миналото: Защото са се "случвали" под натиска на ограниченията. Като опит да бъдат критика и коректив на пороците на системата. Например "Топло" на пръв поглед е битова комедия, но всъщност е критика на целия строй. Добрата комедия се получава, когато по един на пръв поглед лек начин се поднася истината, а заедно с нея и идеята за радикални промени. В този смисъл ограниченията се оказват провокация за творците, те да създадат нещо градивно, майсторски заобикаляйки препятствия като цензурата.

Ние сме се опитали да покажем негативното по комичен и забавен начин, но сме сигурни, че то ще накара хората да се замислят. И определено не правим това с назидателно размахване на пръст "Това не трябва да е така!", защото това не е начинът за въздействие.

Янаки и Христо Дерменджиеви / Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg /

- Някоя "крилата" фраза от филма?

Христо Д.: - Понеже попитахте за Жени, нейната героиня казва нещо, което охарактеризира една от основните теми на филма: "Щом е в медиите, значи е вярно - няма значение дали е истина!" Това е много актуална тема в момента, защото отваря дебата за манипулациите в обществото. Един чужденец, който преди време чете сценария, ми каза, че той много вярно отразявал процесите, които според него са докарали Брекзит и Доналд Тръмп. Това ме изненада, но след като се замислих върху думите му, осъзнах че е много прав: Манипулативният ни подход към всяко едно събитие, което се случва в живота ни, е в основата на целия ни начин на живот. И това много ни вреди.

- Вие двамата се занимавате с кино още от 90-те години. Христо, вие сте от създателите на "Александра филмс". Как се случи така, че наскоро се разбра, че чужденци ще вземат двете кина "Арена" в София - собственикът им ги загуби заради неизплатени кредити...

Христо Д.: - Аз не знам подробности, но ние и двамата с Янаки сме работили в "Александра" от създаването й. Собственикът на тези кина - Стефан Минчев е предприемач, който като всеки един предприемач, искаше и иска да изпревари времето. Това, че е инвестирал другаде, преди да изплати кредитите по тези кина, се случва при всеки предприемач. Рисковете са големи. Преживяли сме много неща заедно и не ми се иска сега да говоря по този въпрос, но е жалко...

Янаки Д.: - В пика на дейността си, Стефан работеше с много хора, които бяха ентусиасти като него: искаха да се направи първата фирма за модерно разпространение на филми, първото модерно кино, първия мултиплекс и т.н. Но през годините тези хора си тръгваха и в един момент той остана с малък екип от хора, срещу един огромен куп задължения и отговорности. И очевидно не е могъл да се справи със ситуацията. Аз не знам какви са тези купувачи чужденци и един българин, чуват се най-различни неща, но ще кажа следното: Погледнато по-глобално, извън частния случай, това е един голям проблем за предприемачите в България.

Става въпрос за отношението на държавата към тях. Тя би следвало да се погрижи за хората, които са инвестирали за създаването на нещо ново и добро за същата тази държава.

У нас, ако някой българин е направил нещо, съградил е нещо ново, на него се гледа като на човек, който трябва да е откраднал тези пари, за да го направи. Да, има такива случаи, не отричам, но има и хора, които са си заложили живота, за да създадат нещо. Със Стефан случаят е такъв. Той навремето си заложи апартамента, за да започне този бизнес. И сега държавата не защитава интереса му. Държавата по принцип не защитава интереса на хората, които работят за нея, а е по-скоро склонна да защити интереса на хора, които идват отвън и наготово. Това е същината на проблема, който се оглежда с двете кина "Арена" в София. И държавата трябва да има механизми да подпомогне хора, които вече са доказали, че могат да създават.

- Янаки, вие имате голяма заслуга за пътуващото кино - да се прожектират филми в онези населени места, където няма киносалони...

Янаки Д.: - Първото пътуващо кино се казваше "Глобул". Идеята беше с техниката, която имаме, да отидем по онези места, където хората са жадни за кино, но нямат киносалони. По-далечната ни цел беше да ги запалим за идеята да се направят кина там. И за 5 години оттогава, вече има открити над 30 нови кина в България. Това е полезно, защото на много места у нас хората са лишени от каквито и да било удоволствия за забавление. И аз съм доволен и удовлетворен, че се отвориха кина. Това е нещо добро и полезно за хората.

- Някога достъпът до кино беше едно от най-евтините неща, а днес не е така. Какво ще кажете за това?

Христо Д.: - Разбирам какво искате да кажете - че достъпът е вече по-ограничен, но да погледнем и другата страна на въпроса - киното е скъпо за правене и затова няма как да е евтино удоволствие. Някогашната цена на билета се е формирала от държавното субсидиране на кинопроизводството. Сега не е така.

Е, има субсидиране - чрез НФЦ, но да се редиш на "опашка" пред Филмовия център, за да ти дадат субсидия да направиш филм, е химера.

Да, държавата има едни пари, които разпределя за кино, но лошото е, че този ресурс в повечето случаи не се разпределя към правилните хора. По време на нашата сесия имаше още 7-8 филма, които взеха субсидии. Ако проследите, обаче, кои са тези филми, ще видите, че много от тях още не са се реализирали, и може би въобще няма да се реализират. И то, става въпрос за субсидии - 4-5 пъти по-големи от нашата, като парично измерение.

- А какво се случва с тези пари, ако с тях не се реализира филм?

Христо Д.: - Субсидията е безвъзмездна - не се иска отчет за нея, не се търси сметка за тези пари. Така се дават пари на определени хора, които многократно са се проваляли с филми без никакъв зрителски, или фестивален успех. Работата де факто е: "Вземи тези пари, и с една част от тези пари направи филм!...", а останалите пари потъват някъде - разпределят се на тъмно. Има хора, които взимат субсидията и просто живеят с парите няколко години. Те не правят филм с нея, а нещо "ей-така", колкото да отчетат субсидията. И това се вижда на екрана - ако субсидията е била милион, онова нещо на екрана явно не струва толкова. Нашият филм е с нищожна субсидия и аз мога да ви гарантирам, че с такива пари, много малко хора в световен мащаб могат да направят такъв филм.

Искаме да докажем, че и с малко пари може да се направи добро кино, но пък това не трябва да се превръща в тенденция, защото пак ви казвам: киното е скъпо изкуство, то ангажира труда на много хора.

На нас много хора ни помогнаха за неща, които струват пари, а те го направиха безвъзмездно. Но това не е правилно. Актьорите, които си поканил, трябва да получават пари за труда си. Всички останали техници и автори - също. На тези хора това им е работата и от това се изхранват. Трябва да се мисли за тези неща и те да не се превръщат в проблем, който снижава качеството на една филмова продукция.

Янаки Д.: - През годините се разискваха тези въпроси, че се крадат пари по този начин. То и в театъра е така, не е само в киното. Но субсидията за кино, по отношение на театъра, е в пъти по-малка. Тя от години наред не е променяна. Тогава откъде да дойдат тези филми?! Как да бъдат направени?! Добре, че в НФЦ вкараха поне субсидията за нискобюджетните филми, с което се подобри това да има повече автори на кино. Защото когато имаш повече заглавия, възможността да има повече добри ленти е много по-голяма, а когато имаш само 5, може да нямаш и нито един филм, който да е добър. Системата е така направена в момента, че критериите за оценка на филмите не са обективни. И ти няма как да ги оспориш.

Христо и Янаки Дерменджиеви, по време на снимките на "Ятаган"Снимка: "А Плюс Филмс"

Христо Д.: - При старите правила до края на миналата година имаше един критерий, който се нарича "интерпретация на сюжета". За това нещо се даваха 10 точки в оценката. Какво означава това, обаче, никой не може да ти каже. Аз първоначално го схванах като адаптация на литературно произведение, за да стане на сценарий. Но как тогава ще отговори на такъв критерий оригиналният сценарий?! В същото време за предишни успехи на режисьора - един обективно много по-ясен критерий - се даваха максимум 7 точки. С други думи, правилата са написани така, че ако искаш, можеш лесно да прокараш проект поради неясните дефиниции на много от оценките. Освен тези "критерии", няма как да се избегне и другият субективизъм: Колкото членове има комисията, толкова мнения има. Има и разни схемаджии, които се договарят: "Аз съм сега в комисията, пък после ще си ти" и т.н. И затова са възможни и схемите, които се разиграват със субсидиите, които в крайна сметка не водят до добър резултат на екрана. Единствените обективни критерии за взимане на субсидия биха били, да речем, колко зрители е имал предишният филм на режисьора; взел ли е някаква награда предишният филм на режисьора; бил ли е на някакъв престижен фестивал предишният филм на режисьора? - И такива критерии трябва да бъдат приоритетни при оценяването на новите проекти, а не неясно дефинираните "интерпретации". Да, един млад режисьор няма как да отговори на горните критерии, но за дебют си има отделна категория, която да му даде първи шанс и изводите за качествата му да се направят от резултата.

Но, за да се въведат обективни критерии, трябва да се пренебрегнат много лични интереси. А там вече трябва да се борим с неща, залегнали в "схемите" от години.

Ще ви дам един пример от Унгария: Андрю Вайна е продуцент от унгарски произход, който дълги години работи в Холивуд - продуцент е на "Рамбо", "Зов за завръщане" и други култови филми. Той се върна в родината си, стана директор на Унгарския филмов център и създаде обективни критерии за субсидиите. Старите "кучета" в бранша, естествено, бяха против него, но като се въведоха новите правила, унгарското кино влезе в подем. За съжаление, Андрю Вайна почина по-рано тази година, но остави един добър пример какво трябва да се направи и у нас не само в НФЦ, а във всички структури, които раздават пари. Сега се сещам да ви дам още един пример: "Възвишение" мина на косъм на сесията за субсидия - беше класиран едва на четвърто място. НФЦ има публичен регистър и всеки може да провери кои са били другите проекти в същата сесия, и да сравни раздадените пари с крайния резултат.

Христо и Янаки Дерменджиеви с актьора Мариан Вълев в средата, по време снимките на "Ятаган" /Снимка: "А Плюс Филмс"/

- Независим ли е независимият дистрибутор, господа?

Христо Д.: - Парадоксът е, че независимият дистрибутор е много по-зависим от пазара и комерсиалното. Ако имаш възможност да работиш за холивудските студиа, например, рискът е почти несъществуващ пред това да закупуваш от независимия пазар филми, които смяташ за стойностни, но едва ли ще имат голяма посещаемост. Така че в този смисъл изборът те поставя в състояние на зависимост от потребителското търсене. Ако работиш за холивудските студиа, ти си техен агент, за което получаваш комисиона. Но ако си избрал да бъдеш независим дистрибутор като нас, трябва сам да си купиш филма, сам да го внесеш, да го преведеш, да го рекламираш и да успееш да изкараш от разпространението му пари, с които да купиш следващия филм. Не изглежда лесно, нали?! А пазарът у нас е малък, рискът - голям.

Янаки Д.: - Има още един много сериозен проблем, на който искам да обърна специално внимание - пиратството. Едно нещо, за което не си дал пари, а ти е дошло ей-така "отгоре", няма как да го оцениш. Получава се следното нещо: ако ние купим един хубав филм, докато му правим рекламна кампания и пръскаме още пари, за да вкараме хората в кината да го гледат, пиратите вече са ни изпреварили, и го пускат. И хората си казват: "А, къде ще дам аз 8 лева за билет, като мога да го гледам безплатно!" И реално погледнато това ни кара да почнем да избираме филми, при които няма риск да останем на загуба заради пиратството. Т.е. пиратството ни принуждава да правим компромис с критериите си за кино, защото иначе рискуваме огромни пари. Един добър чужд филм струва между 30 и 100 000 евро. Това е огромен риск, а ти трябва да инвестираш тези пари, да похарчиш още за реклама, но трябва и да си върнеш парите, защото иначе не може да купиш следващ филм.

Заради пиратството много филми не влизат в киносалон, и по този начин ние ощетяваме ценителите на киното - те не могат да видят тези филми на голям екран - да оценят филмовия продукт по достойнство.

Много хора в нашия бизнес си загубиха жилищата, фалираха заради пиратството. То е брутален процес, който трябва да бъде не само забранен, но и санкциониран със строги правила. Защото в момента, въпреки забраната, работата е като със забраната за пушенето Забранено е, но се практикува. Хората не си дават сметка, че пиратството води до снижаване на критериите за добро кино. И това е най-страшното - пиратството унищожава призванието на изкуството - да възпитава и облагородява.

Когато се правят компромиси с един продукт, защото е "безплатен", и се гледа в съмнително качество, със съмнителен превод, хората се научават да бъдат всеядни, а не да избират като личности. В крайна сметка, неусетно този начин на възприемане на изкуството го лишава от смисъла му. Това трябва да се разбере от хората - че пиратството не ограбва само материално хора като нас, ами ограбва духовно и тях самите - зрителите.

Интервю на Еми Мариянска

Последвайте "Ятаган": FACEBOOK | INSTAGRAM | IMDB