ЕКРАНЪТ
Филмовият рекламен стратег Михаил Вучков: Ключът е в публиката!
Разплаках се на "Възвишение"
Редактор : / 4056 Прочита 0 Коментара
Михаил Вучков (Снимка: Златина Ричева)
Наскоро в медиите отново бе повдигнат въпросът за киноразпространението и кинопрограмирането в България. Плачевно големият брой закрити кина у нас ограничават до критичния минимум достъпа на много хора до това изкуство, което допреди т.нар. демократичен преход, бе считано за най-достъпното. Днес, освен скъпо удоволствие, то е оставено в ръцете на програмисти, които по свой избор налагат масов вкус.
Особено страда от това т.нар. независимо кино. Статистиката сочи, че в София има само две държавни кина, ръководени от две различни структури?
Парадоксално се оказва, че за избора на онова, което ще гледат столичани в двете кина, отговаря един човек? Извън този парадокс, в столицата се оказват нищожно малко на брой и почти ги няма в провинцията, т.нар. арткина, в които да се прожектират "по-различни" филми - ленти за ценители.
Арткината са общо 10 за страната и такъв род кино може да се гледа само по фестивали, и то от отбран брой зрители. А както е известно, не винаги и не за всеки "касовият" филм е най-добрият.
По тези и други въпроси разговаряме с един от специалистите в тази област, който пряко участва като медиатор между авторите на кино и зрителите - филмовият рекламен и медиен стратег Михаил Вучков. Той е образован млад човек с многопрофилно образование и креативен опит в телевизията и киното.
Завършил е Пространствено оформление, Сценография и Медийни науки, живял е и е учил в двете големи държави - Русия и Америка, и вече е натрупал доста жизнен и професионален опит. Бил е програмен директор на телевизия ММ, като тръгва от най-ниското стъпало - на репортер и водещ, след което работи като изпълнителен продуцент и редактор на няколко култови предавания и риалити формати, реализирани в няколко други телевизии, и преди няколко години се насочва към сегашната си дейност в киното - като рекламен и медиен стратег към разпространителската компания "А Плюс Филмс". Част от "филмографията" му в това качество включва филмите "Чужденецът", Бензин", "12 А", "Кецове", "Каръци" и др.
Михаил Вучков (Снимка: Златина Ричева)
- Г-н Вучков, има ли разнобой между зрителския интерес, тематиката на съвременните български филми и техният подбор за екран?
- Не, проблемът е друг: В България няма познания Коя е кинопубликата в страната. Това е най-големият проблем на българското кино, защото когато ти създаваш нещо, което няма адресант, то няма да имаш и публиката за него. Ключът за всичко е в публиката. Това, че по-голямата част от българското кино в момента се прави чрез държавна субсидия, според мен не само не помага, ами вреди. В момента нашето кинопроизводство се състои от странен "конгломерат" от хора - от такива, които сами си търсят пари, и такива, които са изцяло спонсорирани от НФЦ. И както казах, това не прави услуга на българското кино.
Майкъл Медсън и Асен Блатечки на снимачната площадка на "Бензин"
Оставям фактора предварителен подбор и критериите за субсидии настрани, и ще обясня защо имам това мнение от моя гледна точка. Ще я формулирам така:
Не може публиката предварително да е заплатила един филм! Това са държавни пари. И това кара режисьора да не се интересува дали филмът му ще се гледа след като отиде на екран. Такъв режисьор се интересува главно от личната си творческа експресия, а не от това ще влезе ли някой в салона, за да гледа филма му. Отдавна киното не е просто и само изкуство. И когато ти правиш филм с парите на онези, които ще го гледат, то подходът трябва да се съобрази с този факт.
Филмът, казано на прост език, трябва да е гледаем.
Сблъсквал съм се с много режисьори, които имат самочувствието, че са създали нещо много "арт" и въобще не ги интересува дали някой ще го гледа. Продуцентите на подобни филмови "продукти" са си взели хонорара, филмът често пъти е направен с половината от субсидията, и по-нататък нито режисьорът, нито продуцентът се интересуват какво ще се случи с този филм. Ето защо казвам, че държавата прави "мечешка услуга" на киното, като раздава субсидии за кино.
Михаил Вучков (Снимка: Златина Ричева)
- Тук опираме и до болезнената тема "На кого се раздават такива пари"? Едва ли главната грешка на държавата е в това, че се дават пари, а "На кого се дават"? Не мислите ли?..
- Тази "грешка" е ясна на абсолютно всички и може да бъде наречена "обществена тайна". И добре че има "пукнатини" в областта "Дебют", благодарение на което влизат отвреме-навреме и нови лица.
За мен хубавата формула, която дава резултат, е част от парите да се взимат от НФЦ и другата част да бъде намерена от комерсиални спонсори.
"Възвишение" на режисьора Виктор Божинов, по едноименния роман на Милен Русков
- А държавата не може ли да регламентира така нещата, че да пресече "раздаването на пари на наши хора" от комисиите още на ниво сценарий? И по-нататък примерно да се дадат пари за реализацията на този сценарий, но с един ангажимент от страна на авторите на филма, под формата на клауза в договора, с която те да бъдат задължени да реализират възвръщаемост на разходваните средства? Казано простичко, да се постараят да си заработят печалбата?
- Ами тук се получава един голям проблем - разпространението. В Америка например има регулация, според която собствениците на кина не могат да бъдат нито производители, нито разпросранители на кино. За да няма никаква спекулация по отношение на това какво ще изберат за екрана.
Ние в България имаме три вериги, две от които са мастодонтите с комерсиални кина и разпространители на кино. И световното кино идва през тях в България. Това е стопроцентов монопол.
Аз от 7 години работя и се сблъсквам с това. Като започвах, имаше дузина разпространителски компании, сега са едва две-три. Има градове без кина, и когато възможностите са толкова ограничени, а контактът с разпространителите толкова утежнен, нещата не се случват така, както бихме искали. По места се правят опити за реставрация на старите салони, но ще мине много време, докато всичко си влезе в правилния път.
Михаил Вучков (Снимка: Златина Ричева)
- Не е ли анахронизъм пътуващото кино? Не ви ли изглежда като връщане към времето на Васил Гендов? Раздадохме кината за дискотеки, а сега гледаме кино "под чадър", на открито под дъжда?...
- Една от идеите, като тази на БНТ, е да се възстановят летните кина, друга идея е, да има лятно пътуващо кино, което ще даде възможност на хората да гледат все пак новите филми там, където в радиус от 100 километра няма киносалони. Реалността е тъжна, факт. И затова, отговарям така: Кое е по-добре - да няма кина, или да има все пак някаква алтернатива?!
- А защо се допусна това?
- На този въпрос няма еднозначен отговор и можем да стигнем много по-далеч от конкретиката му, във връзка с киното. Защото бихме могли да питаме, например, защо се допусна 3 и половина милиона млади българи да напуснат страната?! И прочее въпроси, от които няма да ни стане по-весело. Много са въпросите "Защо".
Конкретно за българското кино, то спада към т.нар. независимо кино, защото нямаме голяма компания, която да произвежда филми. Тук в повечето случаи "разпространение" означава един филм да бъде програмиран в кината, а трейлърът към него да бъде завъртян в национален ефир, и готово. Няма реална кампания на филма. Докато българското кино изисква много по-различен подход на рекламната кампания. Появата на бТВ студио като разпространител, и на "Лента" на Нова тв, не решава проблема. Защото там изниква един друг проблем - скритото зад този род разпространение е:
"Ние подкрепяме българското кино, но само онова, което ние разпространяваме"!.. Това за мен не е реална подкрепа. На практика се получава: "Работим за частен интерес, за да си спечелим едни "частни" пари".
Вижте, пари се печелят от крайната продажба. Получава се така, че онзи, който влага пари в продукцията, взима от печалбата почти толкова, а в някои случаи и по-малко от разпространителските компании на националните телевизии БТВ и Нова. И затова в последно време има едно "бягане" от тези разпространители. Както се получи с филма "12 А". За независимите разпространители беше много важно да се покаже, че един филм, дори и да не бъде подкрепен от национална медия, може да бъде успешен, а пиарът да постигне добър резултат. И го постигнахме - "12 а" влезе в топ 10 за всички времена на новото българско кино. От екипа на "Възвишение" също се довериха на независим разпространител като "А Плюс Филмс".
Велислава Костадиноваи Деян Георгиев във филма на Магдалена Ралчева "XII A"
- С кои други филми постигнахте успех, без да използвате двете цитирани национални медии?
- Ще ви отговоря с един пример: Резултатът на "Бензин" е 794 966 лева, резултатът на "Вездесъщият" - 269 080 лева. Разликата е огромна, а количеството реклама на Нова тв за двата филма поотделно е горе-долу една и съща. В същото време, "Вездесъщият" взе пет награди, а "Бензин" не всички го похвалиха. А защо резултатът е толкова различен, ще попитате? - Ами, поради това, че "Бензин", за разлика от "Вездесъщият", разчиташе за рекламната си кампания не само на телевизионната реклама, а заедно с продуцентите създадохме индивидуален рекламен подход и кампания за този филм. Мисля, че вече става ясно, че не винаги, ако се похарчат 700 000 лева за реклама в национален ефир, това ще ти гарантира зрителите да влязат в киносалоните. Пак казвам, важно е На кого рекламираш филма, и Как.
- Ами, ако филмът не си струва?..
- Имал съм такъв филм - не лош, но проблемен - да се изразя така - "неядлив" за широка публика, а ти искаш да направиш боксофис като за комерсиален филм. В този случай всички усилия се хвърлят в посока да направиш максимално висок резултат на първия уикенд. Но гилотината винаги после ще падне - това не може да се избегне!
- Май се получи нещо такова с филма "Воевода"...
- Ами не съвсем, защото все пак "Воевода" изкара 677 824 лева, въпреки, че очакванията за него май бяха по-високи. Зрителят, като излезе от салона и после някой го попита в квартала, в който живее, какво мисли, край! Аз, след като гледам филм, по който трябва да работя, считам за правилно да кажа на авторите мнението си за него и да им дам някакъв прогнозен резултат: "От този филм може да се направят толкова пари". Важно е режисьорът и продуцентът още тогава да разберат истинската финансова стойност на очакванията си. Или по-точно, съответства ли на очакванията им.
"Кецове" (Снимка: Диляна Флорентин)
Филмът "Кецове", например, на мен ми хареса и искахме да го разпространим като комерсиален филм. Цялата рекламна кампания беше насочена към младежта и да си призная, малко откровено "лъжехме" за него, като се опитвахме да го лансираме като "Плажът" с Леонардо ди Каприо. Работата ни е такава. Но не ме разбирайте погрешно, като казвам "лъжехме". Такава "лъжа" беше и представянето на "Бензин" - като холивудския "Бързи и яростни", а разликата между двата филма е голяма, в много отношения. В кампанията за "Бензин" ние буквално "махнахме" любовната история, която всъщност е гръбнакът на този филм. С цел реклама.
Пак казвам, това е нашата работа. Много е важно да познаваш публиката, на която продаваш. А публиката в България, в активната си част, е на възраст между 16 и 28, до 35 години максимум. За пръв път сега ще работя върху филм, който искрено харесвам, няма да "лъжа" за него и той ще има широко комерсиално разпространение. Това е филмът "Лили рибката".
Татяна Лолова и Дарина Досева във филма на Ясен Григоров "Лили рибката" (Снимка: The Flying Agency)
Друг филм, за който не съм правил никакви компромиси със себе си, беше филмът "Никой". Но знаех, че той е насочен не към голямата публика, а към т.нар. арт среди.
С "Бензин" пък помогна и това, че публиката поначало изпитва една голяма симпатия персонално към Асен Блатечки. Той е една от малкото български звезди, към които хората изпитват слабост - Асен има тази харизма. Но пак се връщам на разсъждението си, с което започнах: Българското филмопроизводство не може, в смисъл не трябва да си мисли "Аз мога да направя каквото и да било, но ще го дам на някоя национална медия и тя ще ми направи такава реклама, че ще ми вкара публика!"
Филмът "Вездесъщият" показва, че това не е така. Не може да се вярва също в това - "Аз ще направя един много хубав филм, и независимо кой го разпространява, той ще бъде комерсиален и хората ще го харесват!" - И това не е така. Ако няма екран, на който да го показваш, филмът ти ще си остане на дивана в хола. Не че случаят с филма "Никой" е такъв, но това е един филм, който не получи достоен брой публика, защото разказва една нормална човешка история, за един любовен триъгълник на трима души. И понеже не засяга турското робство и други щекотливи теми от историята и миналото ни, в които сякаш сме се вкопчили, фиксирали, или не знам как да се изразя, в тези "много важни" теми за националното ни самочувствие, сякаш обикновената история в един филм не го откроява като ярко произведение.
Аз казвам "Стига вече с това! Дайте малко обикновени човешки истории!".
Михаил Вучков (Снимка: Златина Ричева)
- А какво ще кажете за пипелметричните измервания на двете медии, за които говорихме - бТВ и Нова тв?
- Ами, какво да кажа за парадокса, че в един и същи ден за един и същи часови пояс в който се излъчват сходни телевизионни формати, и двете медии казват в новините си едно и също: "Днес 73 процента от българите гледаха бТВ/Нова"?! - Ами, излиза, че не сме 100, ами сигурно сме 150 процента народ! Аз, като човек който се занимава с рекламна стратегия, ви казвам кой е моят барометър - първият уикенд. Ако тогава дойдат много хора, значи рекламната кампания е била успешна. Ако спадът нататък е голям, това е индикатор за работата на режисьора и на продуцента - на филмопроизводителя. Не е по вина на пиара. Затова, като разговарям с екипа създал даден филм им казвам: "Ще видим вие как сте си свършили работата след първия уикенд".
Един от най-големите ми лични страхове е да не изпадна в положението на човек, който няма реална преценка за себе си. И мисля, че това трябва да важи и за другите хора. Когато човек няма реална преценка, той не може да се постави на правилното място. Независимо с какво се занимава.
Самозалъгването е много опасно нещо.
- Сред филмите, които сте рекламирали е "Сбогом, мамо"...
- Ето този филм е пример за това, че ако филмът е със съмнителни качества, колкото и пари да вложиш в реклама, нещата не се получават. Аз съм много голям киноман - изгледал съм много филми и във всеки виждам нещо интересно. Мога да намеря красотата във всеки един филм и това ми помага в професията, защото мога да насоча зрителското внимание към позитивното в него, но това понякога не е достатъчно.
Татяна Лолова и Мишел Бонев (Драгомира Бонева) по време на снимките на "Сбогом, мамо!"
- В същото време, може ли да се дава на публиката само онова, което тя иска. Къде отива изкуството, творческата еманация?
- Не, не може. Този въпрос обсъждам много напоследък с мои приятели, които работят в телевизии. Защото ти ще затъпиш по този начин зрителя до такава степен, че в един момент няма да има какво да му дадеш.
Нивото "в името на рейтинга" до такава степен ще се превърне в комерсиално забавление, че в един момент ще се озовем в едно тотално масово затъпяване.
Режисьорът Илиян Джевелеков на снимачната площадка на "Вездесъщият"
- Ами не е ли това форматът "Вип брадър", да речем?
- Аз съм работил като редактор в почти всички тв формати, включително и в "Биг брадър", но сте права, че сега нещата доста се изродиха, по сравнение с първите си опити. Телевизията има една единствена цел - да вземе един персонаж и да го "изсмуче", и после да го "изплюе" на улицата. Последният формат, по който съм работил, беше "Мастър шеф" - на сезон 2 бях кастинг директор, а на сезон 1 - редактор и въпреки, че на пръв поглед това е предаване за готвене, всъщност е формат за човешки съдби.
И пак стигаме до въпроса с публиката. Специално за кино, тя има възрастов диапазон - от 16 до 35. И ако ти не си интересен за тази възраст хора, просто нямаш никакъв шанс.
Не знам дали гледахте "Възвишение", но това е българският филм, който чакаме 27 години. Най-накрая можем да кажем, че имаме българско кино. Супер звук, перфектна актьорска игра...Аз ще ви призная, че плаках на този филм. Много е тъжен и прави един такъв психоразрез на нас, българите - кои сме и какви сме, че просто накрая не ти остава нищо друго, освен да се разревеш!..
Режисьорът Виктор Божинов (вляво) по време на снимките на "Възвишение"
- Радвам се, че оценявате така високо актьорската игра в този филм, защото има едно всеобщо впечатление у публиката, че повечето български киноактьори говорят неестествено на екрана. А съвременните камери снимат синхронно, т.е. това несъвършенство не може да се отдаде на някога използвания нахтсинхрон...
- Аз си мисля, че тука причината е друга. Ние от 90-те години насам много гледаме чуждоезично кино със субтитри. И когато не четем субтитри, а гледаме филм на родния си език, ставаме много по-претенциозни. В това е проблемът, според мен.
- Като казахте, че на киното ни трябват по-обикновени истории, имате ли примери за такива?
- Ами, ето например един Ники Илиев прави такива филми. Много хора казват, че имал "гръб" в семейството си, но в това няма нищо лошо. Всеки би се възползвал от такъв "гръб" и да не направи нищо. А Ники прави, и то добри филми. И ходи и чука по много врати, за да си набави пари, за да снима. Възхищавам му се и за друго - прави кино без никаква претенция. За разлика от много други български режисьори. Разказва едни обикновени истории, разказва ги добре и дори те кара да се смееш. Неслучайно има два филма в Топ 10 по продажба - единият е "Чужденецът", другият е "Живи легенди".
Любомир Ковачев и Кристоф Ламбер във филма на Ники Илиев "Чужденецът"
- Какво би подобрило картината - да се постигне някакъв синхрон между филмопроизводството и зрителския интерес?
- Ще отговоря така: В България е възможно киното да бъде бизнес. Да вложиш пари, които да ти се върнат, а и да спечелиш.
Но трябва и филмопроизводители и разпространители да познават публиката, а разпространението да е в ръцете на независим разпространител.
Разбира се, важно е какво се прави. Ако филмът ти няма история и няма качества, дори държавата да се заеме с разпространението, това няма да му гарантира успех. Регулация може да се постигне и сега, чрез НФЦ. Как? - Още от сценария. После е важно разпространението.
Аз, като рекламен стратег сега специално за филма "Лили рибката" искам всички деца от първи до осми клас, да влизат да го гледат с преференциална цена на билета. Това е филм, който трябва да гледат. Приказното и философията в него са така умело вплетени в историята, че до всеки ще достигне една много актуална за съвремието ни тема - какво е да си различен.
- Има ли Възраждане на българското кино, според вас?
- Има Зараждане. Новото поколение - родените от 86-та година насам, до такава степен искат да имат нещо родно на екрана, че това ми вдъхва надеждата, че процесът е започнал и е обещаващ. Имахме номинация за "Оскар" със "Сляпата вайша". Много от творците се научиха да не чакат от държавата, а да си намерят средствата, с които да творят. Това са много позитивни индикации за добро бъдеще.
И трябва да си дадем сметка, че държавата се е оттеглила от този сектор и няма друг път, освен да се научим да се справяме сами - като в приказката за Неволята.
Интервю на Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}