Звездата на българското кино Мариан Вълев е роден на 11 април 1969 г. във Варна. Той е завършил актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Енчо Халачев през 1993 г. От 1987 г. до 1989 г. отбива военната си служба в АШВСМ "Чавдар". Първият филм, в който се снима, е "Граница".

След това заминава за чужбина, живял и работил е в Европа - Италия, Германия, Финландия, както и в САЩ.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Участва във филмите "Смъртоносна Надпревара 4", в "Отвъд Анархията" (2018) - Мъртвеца, във "В името на краля" (2014), в "Корпус за бързо реагиране" (2012) - г-н Георгиев, в "Кецове" (2011), в сериала "Под прикритие" (2011-2016) - Росен Гацов - Куката, в "Лов на дребни хищници" (2010) - Синатра, в "Граница" (1994) - Красавецът

Ролята, с която печели изключителна зрителска любов и става изключително популярен, е Росен Гацов - Куката в сериала "Под прикритие".

Премиерата на режисьорския дебют на Мариан Вълев "Лошо момиче", филм, на който е и сценарист, предстои на 12 април. Филмът е продукция на Българската национална телевизия.

Диляна Попова и Илиана Раева на снимачната площадка на "Лошо момиче", реж. Мариан Вълев (Снимка: БНТ)

Звездата на българското кино, актьорът и режисьорът Мариан Вълев в една уникална изповед за работата на артиста да ходи между световете и да ги събира в един голям свят, за личната история на всеки, която е толкова важна, колкото и на другия до него, за първия му учител по актьорство Чочо Попйорданов, за срещата с легендата Наум Шопов, който вече е част от него, за чувството към детайла, на което го е научил режисьорът Христо Христов, за убедеността, че трябва да бъдеш по-зрял и по-обран, когато отговаряш за труда на цял екип, за смелостта да казваш винаги истината, без да се интересуваш от последствията.

Представяме ви Мариан Вълев пред Dir.bg:

- Странната магия, която носеше образът на Росен Гацов - Куката от сериала "Под прикритие" и хората бяха пощурели по него и Мариан Вълев, забелязвам сега във всеки от твоите герои в "Лошо момиче". Как си го обясняваш?
- Тя магията не е на образа. Магията, предполагам, е на човека Мариан... Ако въобще има такава магия, разбира се.

На човека Мариан, който се опитва да разказва истории, искрено и честно. Надявам се, да е така наистина.

Като Росен Гацов - Куката в сериала "Под прикритие" (Снимка: Личен архив)

Мисля, че зрителите са тези, които трябва да говорят. Изкуството по принцип е един мост, който се изгражда от автора и ако зрителите успеят да стъпят на тоя мост, а авторът и зрителите успеят да се срещнат някъде по средата, е чудесно.

- Каза преди време, че наскоро си гледал епизоди от "Под прикритие" и не си се харесал?
- Нормално е, аз съм актьор. Аз не приемам този образ като завършен резултат. Виждам в него несъвършенства, които би ми се искало да мога да оправя, но вече е късно. Предполагам, че при всеки актьор, при всеки артист, е точно така. Той не гледа на образа си както зрителите гледат на него - като на завършен образ. Той вижда своето изпълнение. Вижда нещата, които би искал да има малко повече време, за да промени.

- Разбрах, че още по време на "Под прикритие" идеята за "Лошо момиче" вече е била в главата ти?
- Няколко идеи имах в главата си. Просто тази, като че ли беше най-завършена и се постарах да я напиша, да я прехвърля върху белия лист.

- Построил си сценария на "Лошо момиче" върху няколко истински, дълбоко лични истории, които обединяваш. Ще разкажеш ли малко повече?
- В живота си съм станал свидетел на много неща. Животът ми беше интересен досега. Аз съм общувал с всякакви хора от най-ниските социални стъпала на обществото до най-високите. Имам, смея да твърдя, приятели, които са политици, артисти, лекари, гангстери, полицаи.

Всякакви - аз съм артист. Моята работа е да ходя между световете. Моята работа е да събирам световете в един голям свят. Не се ограничавам в социалните си контакти с никой. Аз мога да говоря в един момент с министър-председатели, а в следващия момент може да седна на някой бордюр и да разговарям с някой просяк. За мене това е нормално.

С оператора Антон Бакарски на снимачната площадка на "Лошо момиче" (Снимка: БНТ)

Още

Деян Донков: Искам да изиграя всичко

Приемам човешките същества еднакво. Нямам критерий, по който да степенувам човешките същества. Ние всички сме еднакви. Всеки е живо човешко същество. Има осем милиарда... Толкова ли сме вече на планетата? Значи имаме осем милиарда истории. Всеки има своя лична история и тя не е по-малко важна от историята на друг. `Щото видиш ли, единият имал пари, а пък другият нямал, или пък единият бил спечелил златен медал, а пък другият бил останал втори.

- Когато си писал сценария, си си представял конкретни актьори за ролите. Как точно се случваше?
- Образите са в главата ти, докато пишеш. Писането е един доста самотен процес, етап от живота ти, в който си дистанциран, в който си сам - стоиш някъде, опитваш се да наместиш в главата си определени образи. Писането на сценарий, предполагам, е доста по-различно от писането на художествена литература. При сценария ти си длъжен да визуализираш сцените.

Длъжен си да визуализираш пространствата, където се развиват събитията, така наречените локации в киното, длъжен си да визуализираш лицата, реакциите на героите, конфликтите между тях... Когато конфронтираш, да речем, майка срещу дъщеря, както е във филма, ти виждаш определени лица. Това е нормален процес. Така се получи при мен.

Аз винаги съм виждал Станислава Армутлиева като майката и Любомира Башева като дъщерята. Винаги съм виждал малката сестричка на Любомира Башева във филма, другата дъщеря на Станислава Армутлиева, в лицето на прекрасното дете Вилерже, което е дъщеря на една наша много обичана фотографка - Велислава Каймаканова - Ножарова. Така че, нещата се получиха по някакъв съвсем естествен начин. Нямам точно обяснение.

Саня Армутлиева във филма "Лошо момиче", реж. Мариан Вълев (Снимка: БНТ)

- Разкажи как стана и при другите образи?
- И при другите - по същия начин. И с Диляна Попова, и с Дария Симеонова, и с Деян Донков. И естествено, най-вече с Елена Телбис. При нея беше най-ярка представата ми за това как изглежда тази сводничка Йоана, която контролира толкова много момичета и се оказва, че контролира и доста други неща.

Елена Телбис във филма "Лошо момиче", реж. Мариан Вълев (Снимка: БНТ)

Бяхме с Елена на един фестивал в Рим на българското кино преди две години. Аз тогава работех по сценария и прекарахме няколко дни заедно, разхождахме се по улиците. Тогава тя играеше в "Каръци", роля, която е на 180 градуса от ролята на Йоана. Но аз гледах това момиче и виждах в нея тази лудост, която притежаваше моята стара позната от преди 25 години, която е истинска сводничка. Видях Йоана, героинята, в лицето на Елена Телбис.

Елена Телбис и Любомира Башева във филма "Лошо момиче", реж. Мариан Вълев (Снимка: БНТ)

Също както и Дария Симеонова, която играе ролята на Бейби, я видях като една много симпатична и доста повърхностна стриптизьорка. Момиче, което също познавам и е прототип на ролята на Дария. Дори успях да ги срещна. Те си говориха, сприятелиха се. Смея да твърдя, че Дария Симеонова така закова нещата, че аз не можех да повярвам, че това е Дария.
Аз си мислех, че през цялото време там, пред камерата, е прототипът на Дария. Защото тя направи всичко - с всичките физически характеристики на стриптизьорката, с походката, с начина й на говорене, с лекото затруднение при говоренето, което има. Беше наистина вълнуващо.

Любомира Башева и Дария Симеонова във филма "Лошо момиче", реж. Мариан Вълев (Снимка: БНТ)

- Има ли прототип героят на Деян Донков - следователят?
- Аз познавам един такъв следовател.... Познавах го, почина преди много години. Той имаше лека форма на аутизъм, която не му пречеше да общува с хората и да бъде брилянтен следовател. Много дълга подготовка проведохме с Деян, за да може да влезе във физиологическите характеристики на тоя герой, тъй като той нямаше възможност да го види. Работихме и с психолози...

Деян Донков във филма "Лошо момиче", реж. Мариан Вълев (Снимка: БНТ)

Деян е великолепен актьор. Смея да твърдя, актьор на световно ниво. Той подходи изключително сериозно към ролята. Беше много съсредоточен. Въобще, вълнуващо да е работиш с Деян Донков...

- За никоя роля не сте правили кастинг?
- Не, не съм правил каст на абсолютно никой. Аз бях сигурен в избора си. За мен единственият проблем беше дали хората, които избрах, ще изберат мен.

- Веднага ли всички приеха?
- Никой не се е колебал. Аз първо им пусках сценария, те го четоха, разговаряхме. Никой не се колеба нито за секунда. За което аз наистина съм им много благодарен и съм много щастлив. Защото актьори като Елена Телбис, като Деян Донков, като Станислава Армутлиева, Дария Симеонова, Диляна Попова, Бубето - Любомира Башева, това са големи, големи имена в нашата професия.

Още

"Лошото момиче" Любомира Башева: Сблъсъкът с тъмния свят беше нещо непознато за мен

- Откриваш Любомира Башева, която играе главната роля в "Лошо момиче", още за "Под прикритие". Ще разкажеш ли тази любопитна история?
- Ние тогава бяхме в подготвителен период за четвърти сезон. Аз бях част от сценарния екип на "Под прикритие". Имахме една пауза от 15-20 минути, в която аз излязох да се видя с Мартин Карбовски, Ваня Щерева... Те седяха в едно кафене наблизо. Ваня каза: "Сега ще дойде дъщеря ми с една нейна приятелка." Дойдоха две момиченца на по 15 години. При което аз, когато видях Любомира, в първата секунда знаех, че срещу мен стои необикновен талант. Тя беше дете - с брекети в устата, с една усмивка, почти не говореше. Но беше толкова силна харизмата й, толкова ярко присъствие имаше това дете, че аз наистина онемях.

Казахме си "чао" и буквално първата минута след като излязох от кафето, в главата ми се роди образът на малолетната проститутка, която трябваше да помогне на Куката и да го извади от депресията, в която беше изпаднал след загубата на семейството си.

Любомира Башева във филма "Лошо момиче" (Снимка: БНТ)

И Бубето се справи блестящо. Макар и на 15 години. По-късно я приеха в Академията.

Въпреки, че тя беше на 19 години, когато снимахме филма "Лошо момиче", никога не съм се съмнявал в нея, макар че това й е първа голяма роля. Имал съм й 100 процента доверие, защото просто знаех, че в това момиче има нещо специално. Опитах се да й дам всичко, от което аз съм имал нужда като актьор.

Любомира Башева във филма "Лошо момиче", реж. Мариан Вълев (Снимка: БНТ)

- Ти ли я подготви за изпитите в НАТФИЗ?
- Не, не съм я подготвял. Позволих си да й дам един-единствен съвет, когато я приеха, и той беше да внимава много какво трябва да научи там и какво не трябва да научи. Тъй като е много, много важно студентите в академията да избират. Защото понякога някои от нещата, които те научават там, им пречат много в киното. Но това е една друга много сложна тема.

Тя е много много тежка тема. Някой път мисля, че трябва да се проведат сериозни разговори между хората, които отговарят за възпитанието и за актьорската и режисьорската подготовка на младите талантливи хора в България. Има много грешки в системата.

Любимира Башева във филма "Лошо момиче", реж. Мариан Вълев (Снимка БНТ)

Въпросът е принципен. Да бъдеш актьор, режисьор, да бъдеш артист - това е въпрос на съществуване. Това не е просто да излезеш на сцената и да изиграеш нещата. В интерес на истината, системата не работи. Казвам го с цялата отговорност. Има нужда от промяна и то доста сериозна промяна. Защото много деца влизат там с надежди и мечти и излизат като хора, изгубили надежда.

- В началото на кариерата ти Чочо Попйорданов е човекът, който пък теб те учи на много неща в актьорството?
- Имах щастието Чочо да да ми е първият учител. Той е най-талантливият актьор, с който съм работил някога. Тази енергия, тази страст и тази отдаденост към това, което прави, е нещо, което е наистина неподражаемо. Аз нося част от него.

С Чочо Попйорданов във филма "Граница" (Снимка: Личен архив)

Тук трябва да прибавя, естествено, и Илиян Симеонов, режисьорът на "Граница". Така също един изключителен човек, може би най-великият български артист, Наум Шопов, от който научих страшно много. Имах шанса да докосна легенда. Той вече е част от мен. Аз нося част и от него. По-късно работих със сина му Христо Шопов, кой знае, може пък някой ден ще работя и с внука му, който е прекрасно момче.

С Чочо Попйорданов (Снимка: Любомир Любенов)

- Кои партньорства още няма да забравиш? С кои актьори?
- Мария Каварджикова е човек, от който съм се учил. Имах шанса да работя с нея в един филм "Всичко от нула". Имах и шанса да работя като съвсем съвсем млад актьор, дали не още като студент, в една постановка на Димитър Еленов в "Сълза и смях". Казваше се "Приятели" на Кобо Абе. Много ярки спомени имам от Мария Каварджикова. Изключителна актриса.

Разбира се - Захари (Бахаров) и Александър Сано в "Под прикритие". Това са великолепни актьори. С много силно собствено излъчване и собствена харизма.

Беше изключителен шанс да снимам с Доналд Съдърланд, който е работил с Бертолучи и с Фелини. И така...

С Доналд Съдърланд (Снимка: Личен архив)

- А кои са най-знаковите режисьори, с които си работил, и са оставили отпечатък върху теб?
- Работил съм с един велик кинорежисьор. Той ми беше, може би, последният ментор в живота - проф. Христо Христов. За съжаление, не успяхме да работим с него в киното, а само в театъра - една прекрасна постановка "Изгори го", на която той беше режисьор. Роден е на моята дата, бяхме много близки.

От него научих много неща, и най-вече - отношение към детайла. Той работеше като старите майстори. С няколко щриха успяваше да намери точния детайл, с който да разкаже за сцената и филма или постановката. Професор Христо Христов беше, Бог да го прости, изключителна личност. Той остави много сериозна следа в живота ми. Дори, когато сега си мисля за него, се вълнувам.

А Снежина Танковска е човекът, който ме научи на всичко в моя живот на артист. От нея научих, че търсенето няма лимит. Просто няма.

- Какво ти даде и какво ти отне "Под прикритие"? Представи си, че го нямаше този сериал в твоята биография, какво щеше да е различно за теб?
- О, със сигурност има си позитиви, има си и негативи.. Много труден въпрос ми зададе. Наистина, това е най-трудният въпрос, който ми задаваш...

С Алън Форд, който се снима в "Под прикритие" (Снимка: Личен архив)

- Страхувал ли си се, че образът на Куката ще ти се "лепне", и после няма да могат да те приемат в друга роля - и хората, пък и режисьорите?
- Да, аз не обичам да ме наричат така. Аз не съм този характер. Моето име е Мариан. Това е характер от филм.

- Да, но понякога става толкова истинско, че хората не правят разлика между героя и актьора...
- Не мога да се сърдя на никой, че ме нарича така. Знам, че не е обидно, разбира се. Но ми е много трудно да ти отговоря на тоя въпрос: Какво ми даде и какво ми взе "Под прикритие"?

Със сигурност ми даде възможност да общувам с много хора. Ако говорим за това, как една роля може да повлияе на личния ти живот. Даде ми възможност да разбера, че хората в по-голямата си част, са наистина свестни. Позволи ми да имам нови приятелства. Позволи ми много по-лесно да отварям врати, което естествено ми помага за професията ми.

С Доминик Пърсел (Снимка: Личен архив)

А какво ми взе? Даде ми много известност, което ме ограбва като човек. Това е истината. Направи ме много по-затворен, направи ме много по-тих. Със сигурност ми взе доста. Абсолютно съм наясно, че малко хора ще разберат това, за което говоря, но със сигурност "Под прикритие" ми взе повече, отколкото ми даде.

- Каква е все пак "компенсацията", която получи?
- Чудесно е, когато видиш очите на хората, начина, по който те блестят, когато те видят. Това е нещо, което компенсира всичко останало. Благодаря на Господ, аз усещам тая любов.

- Какъв щеше да бъдеш сега, ако не беше "Под прикритие"?
- Щях да бъда същият, бъди сигурна Аз не мисля, че съм се променил. Слава Богу, тая т. нар. слава, ме застигна в един етап от живота ми, в който действително имах някаква натрупана вече мъдрост от годините и зрялост. Не че не съм я имал, когато бях на 21 - 22, когато играех в театъра като млад актьор, снимах роли в киното. Мисля, че не съм се променил с нищо. Аз съм същият.

Като Куката в сериала "Под прикритие" (Снимка: Личен архив)

- Да, но по време на голямата слава ти беше по-експанзивен в интервютата си, емоционално показа дори среден пръст в ефир - сега си по-умерен, филмът ти е насочен към младите... По-мъдър ли си станал? Къде е старият Мариан Вълев?
- Когато зад теб стоят стотина човек екип и носиш огромната отговорност за труда им, трябва да бъдеш по-зрял, по-обран и по-нормален. (смее се) Не знам дали точно това е думата...Но е важно, защото аз трябва да защитавам всички тия хора. Не че нямам оня огън в себе си, той няма да угасне този огън...

Виж, аз съм човек, който казва истината. Такъв бях и в училище. Изключваха ме от училищата, защото казвах всичко, което усещам, че не е справедливо. После същото беше и в казармата, и в Академията. През целия си живот съм бил такъв. Аз никога не съм се страхувал. А камо ли сега на 50 години, да се страхувам да кажа истината. Ако се страхувам да кажа истината, защо, аджеба, съм станал артист? Има два варианта: или хората да приемат истината или да не я приемат.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Но най-точно казано е, че казвам това, в което вярвам в момента. Ние сме човешки същества и се развиваме. Истината днес за нас е много по-различна от истината вчера. Ние света не можем да го променим, светът променя нас. И трябва да сме абсолютно наясно с този процес.

- Ако ти предложат една хубава роля, ще я предпочетеш ли пред един желан режисьорски проект?
- Винаги ще предпочета нещо, в което намирам себе си в желанието да разкажа тая история. Дали като сценарист, дали като актьор, дали като режисьор - няма значение - ако аз намеря себе си, ако намеря смисъл за себе си да разкажа тая история.

В изкуството има три основни въпроса - какво, защо и как? Ако аз намеря отговор на тия три въпроса - защо искам да разкажа тая история, какво точно искам да разкажа, как искам да разкажа историята, съм о`кей.

- Защо направи филм точно за младите, които мъчително търсят себе си с цената на фатални грешки?
- Интересува ме много това, какво се случва с младите хора, които са бъдещето на тази държава. И въобще бъдещето на света. Във филма не става дума за България, не става дума за нещо, което е български локален проблем. Вълнува ме изборът на младите хора, или по-скоро, това са изборите, представени пред тях от родителите им, от заобикалящата среда, от медии, от артисти.

Снимка: Личен архив

Ние сме тези, които трябва да представят алтернативни избори на младите. Когато им представяме само един избор е лошо. Това ме вълнува. Няма нищо по-тъжно на тоя свят от пропиляния талант, както се случва във филма, това също е нещо, което ме интересува - този процес, този стръмен наклон от грешки, които ние лавинообразно правим една след друга.
И когато няма една ръка, която да ни помогне и да ни спре, ние продължаваме да се спускаме надолу и надолу.

- Ти като баща на син как действаш?
- Старая се да давам възможности за избор на сина си. Да му дам възможност да избира какъв иска да бъде. А не просто да му налагам една единствена опция - ти ще бъдеш такъв! Ти ще си артист, ти ще си, както е във филма - художествена гимнастичка, и това е твоят живот.
И ще минеш през всички трудности, унижения, болка и скръб, само и само за да нахраниш моята лична амбиция като родител.

- Кой ти помогна най-много твоето "Лошо момиче" да се случи?
- Много, много хора. Филмът е изцяло продуциран от БНТ. Без Българската национална телевизия нямаше как да станат нещата. Помогнаха ми Севда Шишманова, Янко Терзиев, Боряна Пунчева.

Огромна беше помощта на екипа, на оператора Антон Бакарски, който засне "Възвишение" на Виктор Божинов - великолепна личност. Той избра мен, не аз него - пуснах му сценария, поговорихме си малко и после смирено чаках решението му. Защото този човек е изключителен артист.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

Много ми помогна Нина Алтъпармакова, режисьор по монтажа на филма и продуцент на постпродукционния период - изключителна личност, легенда в киното, в монтажа. През нейните ръце и очи са минали толкова много филми. Огромно беше нейното търпение към мен, нейното огромно трудолюбие и любов към филма... Без нея нямаше да направя нищо. Без нея просто щях да се саморазруша през тази една година...

- Кога по твоите хард критерии филмът ще има успех? Какво трябва да се случи? Кога ще бъдеш доволен?
- Аз никога няма да бъда доволен, това е ясно. Нито като актьор, нито като режисьор. Вече съм достатъчно голям, за да се познавам. Аз доволен няма да бъда!

Но смирено се надявам зрителите да намерят нещичко за себе си в тая история, която сме се опитали да разкажем.

- Благодаря ти! Желая ти успех!

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Филмът ще бъде представен за първи път в рамките на "София филм фест" на 15 март в Кино "Люмиер" от 18.30 часа. Гледайте "Лошо момиче" в кината от 12 април.

Още

Звездата от "Откраднат живот" Дария Симеонова: Обичам! Заявявам - зависима съм!

Още

Елена Телбис - наопаки, отвъд клишетата