ПРЕЗ ФОТООБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО
Строежът на ловешкия "мост за никъде" през 1986-а от архива на фотографа Иван Григоров
Покръстеният през 2019-а "Богоявленски мост" дълго време бе обект на подигравки
Автор : / 16517 Прочита 13 Коментара
Ловеч е строителна площадка за посрещането на дипломатическия корпус през 1986 г. / Снимка: Иван Григоров
На 26-и юни през 1986-а година Ловеч се готви да посрещне дипломатическия корпус. За целта в града била извършена истинска строителна епопея.
До последно, целият град бил ентусиазиран да направи добро впечатление на чуждестранните гости.
Според някои, в дъното на идеята за обновлението на Ловеч, не бил пряко Тодор Живков, а Пенчо Кубадински. Дългогодишният член на Политбюро, министър на транспорта и председател на Отечествения фронт (ОФ), по време на лов през 1984-а останал недоволен от грозния център на Ловеч и недостроения хотел с името на града.
Още тогава подхвърлил на местните управници: "Абе, що не си издействате тук да мине дипломатическият корпус, и не само хотела ще си довършите, ами и един лъскав мраморен площад ще имате..." По-късно Политбюро одобрило идеята.
Йото Йосифов, завеждащ строителството към ОК на БКП през 1986 г. / Снимка: Иван Григоров
Така възниква "мостът за никъде" в Ловеч, кръстен през 2019-а година "Богоявленски мост", свързващ площад "Екзарх Йосиф I" с ул. "Васил Левски", на десния бряг на река Осъм. Още навремето се предвиждало построяването на нови обществени сгради отвъд реката, но за дълго време идеята не е реализирана, и мостът се сдобил с прозвището "моста за никъде".
А за строителните дейности на площада и моста били изхарчени близо 180 милиона лева от бюджета на Народна Република България.
Йото Йосифов, завеждащ строителството към ОК на БКП през 1986 г. / Снимка: Иван Григоров
Докато т.нар. Покрит мост в Ловеч свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват "Вароша", и е единствен по рода си на Балканския полуостров - конкурира европейски образци в други европейски градове като Люцерн, Флоренция, Басано дел Грапа, Ерфурт, Бад-Зекинген, Страсбург, Бат и др., то безименният до 2019-а ловешки втори мост, дълго време бил обект на подигравки.
Покритият мост, за разлика от него, е символ на Ловеч и гордост на ловчанлии от времето на Османската империя. За онзи мост още през 1871-ва година Феликс Каниц отбелязва: "Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив". Но дори и с "клатещ се покрив", мостът служел както на занаятчиите, така и на другите граждани на Ловеч.
Ловчанлии са полагали постоянна грижа за Покрития мост. През 1874-1876-а година Никола Фичев-Кольо Фичето го превръща в пешеходна и транспортна връзка между града и парка.
Мостът на Кольо Фичето просъществувал 50 години. Като се има предвид, че е бил изграден изцяло от дърво с каменни устои, но без метални части - само с дървени клинове, Кольо Фичевият мост геройски е издържал на времето и капризите на реката.
Но не "умира" от вода, а от огън. На 3-ти август 1925-а година мостът изгаря почти до основи.
През 1926-а година започва 3-годишен ремонт на Покрития мост, по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков, които запазват комбинираните му функции. През 1981-ва, по проект на архитект Христо Златев и инженер А. Малеев, е направен нов ремонт - реплика на Кольо Фичевия мост, но от железобетон. Покривът е от армирано стъкло, за естествено осветление.
Покритият мост е любимо място с ясно предназначение за жителите на Ловеч. Затова повечето от тях се чудели на идеята за втория мост от 1986-а.
Гражданите на Ловеч недоумявали, за какво им е онзи - вторият мост?... Все пак се надявали да разберат "по-късно", след онова посещение на дипломатическия корпус на 26-и юни 1986-а година.
Такива големи пари и енергия били хвърлени в построяването му, че вярвали, че един ден все за нещо ще им служи...
Замисълът бил на десния бряг на Осъм да се построят обществени сгради, но скоро идва "избухналата демокрация", и мостът си остава все така нелепо безсмислен в очите на мнозина, като "мост за никъде".
От снимките е видно, какъв ентусиазъм кипи в Ловеч преди посещението на дипломатическия корпус. Фокусът са точно площадът в центъра на града и мостът, тръгващ от него.
Камерата на фотографа Иван Григоров е запечатила тези паметни моменти на строителен героизъм.
Да си припомним, че националната строителна епопея в онези години е била свързана с традицията, дипломатическият корпус в социалистическа България да бъде развеждан по най-представителните ни родни градове.
Преди Ловеч, назад през годините, корпусът посетил Габрово, Русе, Пловдив и други градове. През 1975-а година Тодор Живков поканил за първи път чуждите посланици у нас и в Правец (б.а. по онова време още село), в новопостроената тогава "Шатра".
По повод тържествата за 1300-годишнината на българската държава, през 1981-ва корпусът посетил старопрестолната столица Велико Търново, като за целта градът бил цялостно обновен, реставрирана била и крепостта Царевец.
През 1983-та година корпусът посетил Плевен, през 1984-а - Смолян, през 1985-а - Толбухин (дн. Добрич).
И така идва ред и на Ловеч. През паметната 1986-а.
Това посещение е знаменателно за града - година по-късно, Ловеч става областен център.
Но мостът, който глътва толкова пари, остава някак странен, пустеещ и безсмислен като предназначение за гражданите на Ловеч. Дето се вика, "Язък, за барута!"
След Десети ноември традицията с посещенията на дипломатите из България е прекъсната. С това се слага и край на грандиозното планово строителство, във връзка с тези посещения.
Митът за българското гостоприемство, както и желанието ни да се "покажем", все пак са зареждали българите с някакъв ентусиазъм по време на соца, макар в случаи като този, за дълъг период от време да са изглеждали безсмислени.
През 2019-а година сякаш сам Бог се загрижва да "поправи грешката". В деня на Вяра, Надежда и Любов и майка им София "мостът за никъде" получи своето тържествено именуване "Богоявленски мост" с водосвет, извършен от ловчанския митрополит Гавриил, в съслужение с отец Кънчо Кабадийски и дякон Мартин.
Изглед от града преди посещението на дипломатическия корпус през 1985 г. / Снимка: Иван Григоров
Най-сетне се осмисли "присъствието" му в града, в конкуренция с легендарния Покрит мост.
"Ако Покритият мост е връзката на новия град с квартал "Вароша", то Богоявленският мост е връзката на Земята с Небето", "Против названието "Богоявленски мост" може да е само някой заклет богохулник, нормалният човек не може да е против", произнасят се и кметът на Ловеч, както и високопоставени гости на събитието.
Така една дълголетна нелепост, най-сетне намира своето Божие име и благоволение.
Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fvtori-pogled%2Fstroezhat-na-loveshkiya-most-za-nikade-prez-1986-a-ot-arhiva-na-fotografa-ivan-grigorov&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F06%2F20%2F2372887%2F768x432.jpg%3F_%3D1655889924&description=Строежът на ловешкия "мост за никъде" през 1986-а от архива на фотографа Иван Григоров', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}