Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Строежът на ловешкия "мост за никъде" през 1986-а от архива на фотографа Иван Григоров

ПРЕЗ ФОТООБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО

Строежът на ловешкия "мост за никъде" през 1986-а от архива на фотографа Иван Григоров

Покръстеният през 2019-а "Богоявленски мост" дълго време бе обект на подигравки

Ловеч е строителна площадка за посрещането на дипломатическия корпус през 1986 г. / Снимка: Иван Григоров

На 26-и юни през 1986-а година Ловеч се готви да посрещне дипломатическия корпус. За целта в града била извършена истинска строителна епопея.

До последно, целият град бил ентусиазиран да направи добро впечатление на чуждестранните гости.

Още

Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас

Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас

Според някои, в дъното на идеята за обновлението на Ловеч, не бил пряко Тодор Живков, а Пенчо Кубадински. Дългогодишният член на Политбюро, министър на транспорта и председател на Отечествения фронт (ОФ), по време на лов през 1984-а останал недоволен от грозния център на Ловеч и недостроения хотел с името на града.

Снимка: Иван Григоров

Още тогава подхвърлил на местните управници: "Абе, що не си издействате тук да мине дипломатическият корпус, и не само хотела ще си довършите, ами и един лъскав мраморен площад ще имате..." По-късно Политбюро одобрило идеята.

Йото Йосифов, завеждащ строителството към ОК на БКП през 1986 г. / Снимка: Иван Григоров

Така възниква "мостът за никъде" в Ловеч, кръстен през 2019-а година "Богоявленски мост", свързващ площад "Екзарх Йосиф I" с ул. "Васил Левски", на десния бряг на река Осъм. Още навремето се предвиждало построяването на нови обществени сгради отвъд реката, но за дълго време идеята не е реализирана, и мостът се сдобил с прозвището "моста за никъде".

Снимка: Иван Григоров

А за строителните дейности на площада и моста били изхарчени близо 180 милиона лева от бюджета на Народна Република България. 

Йото Йосифов, завеждащ строителството към ОК на БКП през 1986 г. / Снимка: Иван Григоров

Още

"Мостът": Изложба скулптура на Георги Л. Георгиев

"Мостът": Изложба скулптура на Георги Л. Георгиев

Докато т.нар. Покрит мост в Ловеч свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват "Вароша", и е единствен по рода си на Балканския полуостров - конкурира европейски образци в други европейски градове като Люцерн, Флоренция, Басано дел Грапа, Ерфурт, Бад-Зекинген, Страсбург, Бат и др., то безименният до 2019-а ловешки втори мост, дълго време бил обект на подигравки. 

Снимка: Иван Григоров

Още

Първата копка на първата финансова пирамида у нас - "Град на мечтите", през обектива на фотографа Иван Григоров

"Анжел сити - град на мечтите": Първата копка на първата финансова пирамида у нас

Покритият мост, за разлика от него, е символ на Ловеч и гордост на ловчанлии от времето на Османската империя. За онзи мост още през 1871-ва година Феликс Каниц отбелязва: "Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив". Но дори и с "клатещ се покрив", мостът служел както на занаятчиите, така и на другите граждани на Ловеч.

Снимка: Иван Григоров

Ловчанлии са полагали постоянна грижа за Покрития мост. През 1874-1876-а година Никола Фичев-Кольо Фичето го превръща в пешеходна и транспортна връзка между града и парка. 

Снимка: Иван Григоров

Още

Испански дизайнер си построи тайно жилище под мост

Испански дизайнер си построи тайно жилище под мост

Мостът на Кольо Фичето просъществувал 50 години. Като се има предвид, че е бил изграден изцяло от дърво с каменни устои, но без метални части - само с дървени клинове, Кольо Фичевият мост геройски е издържал на времето и капризите на реката.

Но не "умира" от вода, а от огън. На 3-ти август 1925-а година мостът изгаря почти до основи.

Снимка: Иван Григоров

През 1926-а година започва 3-годишен ремонт на Покрития мост, по проект на архитект Стефан Олеков и инженер Цветков, които запазват комбинираните му функции. През 1981-ва, по проект на архитект Христо Златев и инженер А. Малеев, е направен нов ремонт - реплика на Кольо Фичевия мост, но от железобетон. Покривът е от армирано стъкло, за естествено осветление.

Покритият мост е любимо място с ясно предназначение за жителите на Ловеч. Затова повечето от тях се чудели на идеята за  втория мост от 1986-а.  

Снимка: Иван Григоров

Гражданите на Ловеч недоумявали, за какво им е онзи - вторият мост?... Все пак се надявали да разберат "по-късно", след онова посещение на дипломатическия корпус на 26-и юни 1986-а година. 

Снимка: Иван Григоров

Такива големи пари и енергия били хвърлени в построяването му, че вярвали, че един ден все за нещо ще им служи... 

 

Снимка: Иван Григоров

Замисълът бил на десния бряг на Осъм да се построят обществени сгради, но скоро идва "избухналата демокрация", и мостът си остава все така нелепо безсмислен в очите на мнозина, като "мост за никъде".  

Снимка: Иван Григоров

От снимките е видно, какъв ентусиазъм кипи в Ловеч преди посещението на дипломатическия корпус. Фокусът са точно площадът в центъра на града и мостът, тръгващ от него.   

Снимка: Иван Григоров

Камерата на фотографа Иван Григоров е запечатила тези паметни моменти на строителен героизъм.

Снимка: Иван Григоров

Да си припомним, че националната строителна епопея в онези години е била свързана с традицията, дипломатическият корпус в социалистическа България да бъде развеждан по най-представителните ни родни градове.

Снимка: Иван Григоров

Преди Ловеч, назад през годините, корпусът посетил Габрово, Русе, Пловдив и други градове. През 1975-а година Тодор Живков поканил за първи път чуждите посланици у нас и в Правец (б.а. по онова време още село), в новопостроената тогава "Шатра".

Снимка: Иван Григоров

По повод тържествата за 1300-годишнината на българската държава, през 1981-ва корпусът посетил старопрестолната столица Велико Търново, като за целта градът бил цялостно обновен, реставрирана била и крепостта Царевец.

Снимка: Иван Григоров

През 1983-та година корпусът посетил Плевен, през 1984-а - Смолян, през 1985-а - Толбухин (дн. Добрич).

И така идва ред и на Ловеч. През паметната 1986-а. 

Снимка: Иван Григоров

Това посещение е знаменателно за града - година по-късно, Ловеч става областен център.

Снимка: Иван Григоров

Но мостът, който глътва толкова пари, остава някак странен, пустеещ и безсмислен като предназначение за гражданите на Ловеч. Дето се вика, "Язък, за барута!"

След Десети ноември традицията с посещенията на дипломатите из България е прекъсната. С това се слага и край на грандиозното планово строителство, във връзка с тези посещения. 

Снимка: Иван Григоров

Митът за българското гостоприемство, както и желанието ни да се "покажем", все пак са зареждали българите с някакъв ентусиазъм по време на соца, макар в случаи като този, за дълъг период от време да са изглеждали безсмислени.   

Снимка: Иван Григоров

През 2019-а година сякаш сам Бог се загрижва да "поправи грешката". В деня на Вяра, Надежда и Любов и майка им София "мостът за никъде" получи своето тържествено именуване "Богоявленски мост" с водосвет, извършен от ловчанския митрополит Гавриил, в съслужение с отец Кънчо Кабадийски и дякон Мартин. 

Изглед от града преди посещението на дипломатическия корпус през 1985 г. / Снимка: Иван Григоров

Най-сетне се осмисли "присъствието" му в града, в конкуренция с легендарния Покрит мост.

"Ако Покритият мост е връзката на новия град с квартал "Вароша", то Богоявленският мост е връзката на Земята с Небето", "Против названието "Богоявленски мост" може да е само някой заклет богохулник, нормалният човек не може да е против", произнасят се и кметът на Ловеч, както и високопоставени гости на събитието.

Така една дълголетна нелепост, най-сетне намира своето Божие име и благоволение. 

Текст: Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ

Още

Графити на спортисти под Моста на влюбените

Графити на спортисти под Моста на влюбените

Още

Мостът на Мечо Пух беше продаден за над 150 000 евро

Мостът на Мечо Пух беше продаден за над 150 000 евро

Още

Древни паметници украсиха площад "Тахрир" в Кайро

Древни паметници украсиха площад "Тахрир" в Кайро

Още

Площад "Толерантност" в Бургас, именуван като апел за морал

Площад "Толерантност" в Бургас, именуван като апел за морал

Коментирай 13

Календар

Препоръчваме ви

Един ден с Гена Димитрова през 1988-а

Снимки на Иван Григоров от урок на знаменитата певица в Софийската опера

За възродения народ и пътя му към светли бъднини (галерия)

Снимките на родЕния репортер Иван ГРИГОРОВ от далечната 1973 ни напомнят за миналото, което на едни носи носталгия, а на други - нищо, защото не помнят "онова" време...

Бърза помощ ще има и хеликоптер.., само че в Прага преди 36 години

Докато в България "Болница на края на града" събира мало и голямо пред малкия екран, фоторепортерът Иван Григоров ни води в истинската "Бърза помощ" на столицата на тогавашна Чехословакия

Употребен и забравен

37 години от оня 1 април 1986, когато обективът на Иван Григоров улови завръщането на Сергей Антонов у дома след 1222 дни в италиански затвор

В края на март 1984 г. - една друга Варшава, една друга Полша, един друг свят

Поглед към живота на Стария град със снимките на Иван Григоров

Анджей Вайда: Светът е тежко болен

Снимки на Иван Григоров от срещата на Анджей Вайда със Стефан Данаилов, Наум Шопов, Васил Михайлов и трупата на Театъра на народната армия на българска сцена през 1978-а