IN MEMORIAM
С електричество в кръвта: Как Ван Хален уплаши милиони китаристи по света
С китарния си стил той промени света на рок музиката
Редактор : / 10504 Прочита 7 Коментара
8 февруари 2012 г. Снимка: Getty Images/ Guliver Photos
Мелодиите, ослепителната скорост, хиперактивността, контролът и иновативните му техники поставиха него и неговата едноименна банда "Ван Хален" в челото на най-големите рок групи на всички времена, а той самият беше признат за рок божество.
Като един от най-влиятелните китаристи, Ван Хален е известен със своята double-hand техника и с връщането на виртуозното китарно соло в популярната музика в края на 70-те и 80-те години.
Като един от големите иноватори, Ван Хален издигна мост между рок стиловете от 70-те години и хеви метъл звученето от 80-те.
Той представи най-доброто от своя талант с известна доза небрежност, която оспорва обучението, нормите, воденето по досега известните модели на свирене.
Сега Еди Ван Хален отива във вечността, като се изкачва там, където са истинските звезди.
В деня, в който членовете на семейството му обявиха смъртта му - вторник, синът му Волфганг Ван Хален написа в социалните медии:
"Той беше най-добрият баща, който можех да си пожелая".
Със своите отличителни китарни сола, Еди Ван Хален допълва по най-добрия начин калифорнийската рок среда, с което превзема чартовете и измества позициите на диско музиката през късните 70-те.
Тогава излиза албумът, кръстен на самата група - Ван Хален, и по-късния шедьовър "1984", от който са част от класиките "Jump", "Panama" и "Hot for Teacher".
Ван Хален са сред Топ 20 на най-добре продаваните артисти на всички времена, а бандата от 2007 година насам е в Rock and Roll Алеята на славата.
Според списание Rolling Stone Еди Ван Хален е на 8 място в списъка със 100 най-велики китаристи в историята на музиката.
Еди Ван Хален обаче е нещо като музикално противоречие. Той е до голяма степен самоук музикант, но въпреки това и мултиинструменталист, който свири на множество инструменти.
След новината за смъртта на Еди Ван Хален, Лени Кравиц написа:
"Раят ще бъде електрически тази вечер."
Членовете на "Ван Хален" - двамата братя Ван Хален - Еди и Алекс, вокалистът Дейвид Лий Рот, басистът Майкъл Антъни се събират през 1974 г. в Калифорния. Те са членове на съперничещи си гимназиални банди, след което отиват заедно в колежа Pasadena в Калифорния. Събират се, за да сформират бандата Mammoth.
Първият им албум от 1978 г. - "Van Halen", започва с удивителната "Running with the Devil", а в следващата "Eruption" Еди Ван Хален демонстрира невероятните си качества с яростно китарно соло, продължаващо 1:42 мин. Албумът съдържа и кавър на The Kinks на "You Really Got Me".
"Ван Хален" реализират бързо и следващите си албуми - "Van Halen II" (1979), "Women and Children First" (1980), "Fair Warning" (1981) and "Diver Down" (1982) до монументалния "1984," който удря челното 2-ро място в класацията Billboard 200, като пред него е само "Thriller" на Майкъл Джексън.
Истинска иновация
Звуците и техниките, използвани в "Eruption", изглеждат възможни само на електрическа китара. И само когато тя е в ръцете на Еди. С което той вече е създал изцяло нови възможности пред китаристите. Но Ван Хален продължава да търси нови музикални изразни средства и във "Van Halen II". Там ясно демонстрира какво е възможно, когато виртуозният подход е адаптиран към акустична китара.
"Еди върна усмивката върху рок китарата във времена, когато тя ставаше малко по-мрачна. Освен това той стресна милиони китаристи по света, защото беше адски добър. И оригинален", споделя легендарният Джо Сатриани през 2015 г.
Ван Хален свири в един от най-великите сингли на 80-те години - "Beat it" на Майкъл Джексън. Солото му продължава 20 секунди и е записано само за половин час. Той го прави като услуга на продуцента Куинси Джоунс, докато останалите момчета от "Ван Хален" са извън града.
Ван Хален не получава нищо в замяна, никакво заплащане.
"Това бяха просто 20 минути от живота ми. Не исках нищо за това", казва той пред списание "Билборд" през 2015 г. И допълва:
"Кой ли пък щеше да разбере, че свиря в записа на това дете?"
Напрежението между Дейвид Лий Рот и групата нараства след световното им турне "1984". Тогава Рот си тръгва. След това взимат за вокалист Сами Хагър, след което някои музикални критици наричат групата с нова формулировка - "Ван Хагър".
С Хагър бандата достига №1 с албума "5150", като следват още студийни албуми: "OU812," "For Unlawful Carnal Knowledge" и "Balance." Хитовите им сингли включват "Why Can"t This Be Love" и "When It"s Love."
Хагър все пак излиза от групата през 1996 г., а на негово място идва бившият певец на Extreme Гари Чероне, който се включва в албума "Van Halen III". Не особено успешен опит, заради което Чероне бързо напуска.
Дейвид Лий Рот се завръща през 2007 г. и се присъединява към турнето за албума "A Different Kind of Truth", после за "Tokyo Dome Live in Concert".
Музиката на Ван Хален се появява в редица филми като "Супер яки", "Миньоните" и "Ела, изпей", както и в много телевизионни сериали и видеоигри (Gran Turismo 4, Guitar Hero).
"Аз не пиех, за да се забавлявам", споделя Ван Хален пред "Билборд". "Алкохолът и кокаинът бяха лични неща за мен. Използвал съм ги за работа. Действието им те държи буден, а алкохолът намалява задръжките. Сигурен съм, че има музикални неща, до които нямаше да стигна, ако не бях в такова психическо състояние."
Еди Ван Хален е роден в Амстердам. Семейството му емигрира в Калифорния през 1962 г., когато той е на 7 години.
Баща му свири на кларинет в голям оркестър, а след преместването в САЩ трудно намира работа. Майка му е домакиня, която мечтаела двамата ѝ синове някога да станат класически пианисти.
"Дойдохме тук с пиано за 50 долара" споделя Еди пред "Асошиейтед Прес" през 2015 г.
"Изминахме половината свят без никакви пари, без определена работа, без място за живеене и дори без да говорим езика."
В същото интервю той казва още, че най-ранните му музикални спомени са за дрънкането по тигани и тенджери вкъщи, както и маршируването под звуците на Джон Филип Суза.
"Аз никога не съм искал да свиря на китара", признава Еди Ван Хален в свое изказване в Смитсоновия Музей през 2015 г. Но брат му бил добър на барабаните и Еди се съобразил с неговото желание.
"Казах му, давай, взимай барабаните! Аз ще свиря на проклетата ти китара!"
Споделя, че музикалните му влияния са основно от Ерик Клептън и Джими Хендрикс.
Бил е женен два пъти - за актрисата Валери Бертинели от 1981 до 2007-ма, а след това през 2009-а, се жени за каскадьорката, по-късно публицистка Яни Лишевски.
"Толкова съм благодарна на Волфганг, благодарение на когото можех да държа ръката ти в последните ти мигове", написа бившата му съпруга Бертинели в Instagram, споделяйки и снимка с техния син като бебе.
"Ще се видим в следващия ни живот."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}