НАЙ-ГОЛЕМИТЕ
Джими Хендрикс: Извинете ме, докато целувам небето
На 18 септември се навършват 47 години, откакто, само на 27, виртуозният китарист се преселва в Отвъдното след свръхдоза
Редактор : / 5667 Прочита 0 Коментара
Джими Хендрикс
"Животът е по-кратък от едно мигване" е жестокото му прозрение.
През своите 27 години Джими Хендрикс се разделя с мечтите си. Надеждата му, че нещо може да бъде променено с музика, е попарена. Затова и запалва на сцената китарата си, втората си душа.
(Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Върви неотклонно по пътя на самоунищожението.
Наркотиците са коварните му спътници.
Животът му е точно като неговата музика - смес от избликваща ярост и нежност, от нетърпение и отчаяние.
Той обогатява начина на свирене на рок китара с използването на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти, подобно на китаристи като Дейв Дейвис от Кинкс и Пийт Тауншънд от Ху.
Но дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката позволява на Хендрикс да достигне уникално звучене и да оформи неповторимия му почерк.
Връх в неговата кариера като идол на хипитата е появяването му на легендарния фестивал "Уудсток" през 1969 година.
С лента в буйните си къдрави коси Джими Хендрикс изпълнява националния химн на САЩ по много особен начин, в някакво диво музикално соло.
Със специална апаратура той разстрелва безпощадно американския химн, нота по нота, дума по дума.
Джими Хендрикс е роден на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон под името Джони Алън Хендрикс.
Майка му Люсил Джитър го отглежда сама, докато баща му Ал Хендрикс е на фронта по време на Втората световна война.
Джими е силно привързан към баба си по майчина линия, която е индианка-чероки и от която наследява силното чувство на гордост и уважение към корените.
Майка му обаче се алкохолизира и Хендрикс е изпратен да живее при свои роднини в Бъркли, Калифорния.
Баща му се връща от фронта през 1945 г. и взима Джими при себе си, развежда се със съпругата си и прекръства Джими на Джеймс Маршал Хендрикс. Когато Джими е на 13
години баща му го научава да свири на акустична китара.
Майка му умира през 1958 г., когато той е 16-годишен.
През 1959 г. Джими напуска училище и се записва в армията, но скоро се разочарова от военната служба. След като чупи глезена си по време на тренировка, е освободен с почести.
Хендрикс е уволнен от армията три години преди да започнат големите военни набори за Виетнамската война, но песните му стават любими на американски войници, особено кавъра на Боб Дилън "All Along the Watchtower".
Първоначално Джими започва работа в банда за ритъм и блус, но печели много малко.
Отегчава се от тази работа и се премества в Ню Йорк с надеждата да пробие в музикалния бизнес.
През 1966 г., Джими сформира своя група, "Jimmy James and the Blue Flames".
През този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа. Запа му показва наскоро изобретения китарен ефект "уа-уа", след което Хендрикс се превръща във всепризнат майстор на този ефект.
По-късно Хендрикс среща бас китариста Час Чандлър. Той го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения си продуцент Майкъл Джефри и му помага да сформира групата "The Jimi Hendrix Experience" с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.
Стенопис с образа на китариста във Ванкувър, Канада (Снимка: Shutterstock)
Любопитен факт е, че в Лондон Хендрикс, заедно с приятелката си Кати Ечингам, се установява на улица "Брук" №23, където през 18 век е живял бароковият композитор Георг Фридрих Хендел и Хендрикс е бил видимо доволен от това съвпадение. Обстановката на самата улица е описана в "The Wind Cries Mary".
Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на британската музикална индустрия.
Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън, с когото остават приятели до края, Джеф Бек, а също и на членовете на The Beatles и The Who.
Мениджърите на The Who му уреждат договор със звукозаписната компания "Трак Рекърдс".
Първият сингъл на Джими е вариант на песента "Hey Joe", която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс и която по това време е "стандарт" за рок-групите.
Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните "Purple Haze" и "The Wind Cries Mary", които заедно с "Hey Joe" са хитове в музикалните класации.
Първият албум на групата излиза през 1967 г. "Are You Experienced?" е съчетание между мелодични балади като "The Wind Cries Mary" и поп-рок - "Fire".
На 3 март 1967 г. Хендрикс постъпва в болница заради изгаряне на ръцете, след като за пръв път запалва китарата си в лондонския театър "Астория". Същата година Хендрикс участва в "Monterey Pop Festival", където дебютира пред американска публика.
Впечатляващото му представяне е запечатано във филма на Д. А. Пенбейкър "Monterey Pop". По време на изпълнението на "Wild Thing", той отново запалва китарата си.
Разширяването на музикалните хоризонти на Хендрикс е съпроводено с влошаването на отношенията му с Ноел Рединг и през 1969 годинаа The Jimi Hendrix Experience се разпада. Последното участие на групата е през юни 1969 година на Denver Pop Festival.
На 3 май е арестуван на летището в Торонто, след като е открит хероин в багажа му.
Хендрикс е освободен с гаранция от 10 000 долара.
По-късно е оправдан.
Властите намират за убедителни твърденията му, че наркотикът е подхвърлен в чантата му от почитател без негово знание.
През август 1969 г. Хендрикс сформира нова група, наречена "Gypsy Suns and Rainbows" за участието си на фестивала Уудсток, но тя се разпада веднага след това, като Джими запазва само басиста Били Кокс.
Хендрикс създава ново трио "The Band of Gypsys" с Били Кокс на бас китарата и Бъди Майлс на барабаните.
За четири концерта по случай посрещането на новата 1970 г. в Ню Йорк групата създава изумителен брой песни за краткото време, с което разполага.
Записите от тези концерти разкриват едни от най-силните живи изпълнения на Хендрикс, включително и запомнящата се 12-минутна версия на антивоенната му композиция "Machine Gun" - съдържаща едно от най-добрите му китарни сола.
По време на един от концертите в "Медисън Скуер Гардън" в Ню Йорк на 28 януари 1970 г.
- Хендрикс първо изпълнява по ужасен начин "Who Knows", после ругае жената помолила ги да изсвирят "Foxy Lady" и по средата на следващата песен спира да свири, казвайки: "Ето какво се случва, когато Земята се ебава с Космоса".
След това сяда кротко на сцената и охраната го изнася зад кулисите. Поведението му се обяснява с наркотиците.
(Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
През юли 1970 г. свири пред най-голямата си публика - 400 000 души на поп фестивала в Атланта, Джорджия, а през август е последното му появяване във Великобритания на "Isle of Wight Festival" с Мичъл и Кокс. Хендрикс изразява на сцената разочарованието си от желанието на публиката да слуша само старите му хитове.
На 6 септември 1970 г. е последното му изпълнение на живо на "Fehmarn Festival" в Германия, където е освиркан от публиката, на чиито реакции Хендрикс отвръща с неприлични жестове.
Поради проблеми с наркотиците басистът Били Кокс напуска турнето и се завръща в Щатите. Хендрикс остава в Англия.
Седмица по-късно - на сутринта на 18 септември 1970 г., е намерен мъртъв в апартамент на хотел "Samarkland".
Той прекарва нощта с германската си приятелка Моника Данеман и умира в леглото, след като поглъща голямо количество сънотворни с червено вино.
Паметникът на Джими Хендрикс в Greenwood Memorial Park в родния му Сиатъл (Снимка: Shutterstock)
Четири години по-късно Данеман твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с линейката, но полицията и медицинските власти, докладват, че към момента на тяхното пристигане Хендрикс е бил мъртъв, външната врата на апартамента - широко отворена, а самият апартамент - празен. Самата Данеман се самоубива през 1996 г. по време на ново разследване, след като е обвинена от Кати Ечингам за смъртта на Хендрикс.
Джими Хендрикс умира на 27 години. Животът му е кратък, но неговото влияние върху рок китарата е огромно.
Той дава началото на една нова ера в рок музиката.
Имиджът на Хендрикс е на див, ексцентричен китарист, използващ всякакви трикове като свирене със зъби, свирене зад гърба, чупене и палене на китара.
Свири на китара с лявата ръка. Хендрикс е известен с перфекционизма при записите на музиката си.
Всяка песен е записвана безброй пъти, докато той открие правилното й звучене. "Gypsy Eyes", например, e записвана 43 пъти.
Първоначално поддържа строга дисциплина по време на студийните записи.
Тя обаче скоро е изместена от непостоянност и разхвърлени идеи, предизвикани от наркотиците.
Паметникът на Джими Хендрикс в Greenwood Memorial Park в родния му Сиатъл (Снимка: Shutterstock)
През кариерата си на музикант, Хендрикс е притежавал различни китари, включително и един Gibson Flying V, която той оцветява с психиделични рисунки. Все пак китарата, която най-вече е свързана с неговото име е Fender Stratocaster или "Strat".
Той купува първия си Strat около 1965 г. и използва преимуществено тази марка китари. Хендрикс допринася най-много, за да стане Stratocaster най-продаваният модел китари в историята. Преди пристигането му в Англия, повечето китаристи използват Gibson и Rickenbacker, но след Хендрикс на Stratocaster преминават почти всички, дори Ерик Клептън и Джеф Бек.
Хендрикс купува десетки Strats и подарява много от тях, например на Били Гибънс - китаристът на ZZ Top). Също така много от китарите му са откраднати или унищожени по време на зрелищните му концертни изпълнения.
Изгорената и счупена Stratocaster, с която той свири на Miami Pop Festival през 1968 е подарена на Франк Запа, който я поправя и свири на нея в периода 1970-1980 г. През май 2002, синът на Запа - Дуизъл се опитва да я продаде на аукцион, надявайки се да вземе около 1 милион долара, но така и не успява да я продаде.
Легендарната бяла китара Strat, с която Хендрикс свири на Уудсток е продадена през 1990 от аукционната къща "Сотби" за 295 800 евро и препродадена през 1993 за 1 275 000 евро.
Една от китарите на музиканта (Снимка: Shutterstock)
През 1992 година Джими Хендрикс е включен в "Залата на славата на рокендрола".
През 1993 година посмъртно получава "Грами" за цялостен принос. През 2000 година получава "Грами" за най-добро видео - "Band Of Gypsys - Live At Fillmore East".
През 2011 година е обявен за най-великия китарист на всички времена от сп. Rolling Stone.
Звездата му в Алеята на славата (Снимка: Shutterstock)
Какво каза Джими Хендрикс:
- Вие трябва да продължавате и да бъдете луди. Лудостта е като да си на небето.
- Всичко, което мога да направя, е просто да продължавам да правя това, което чувствам.
- Въображението е ключът към моята поезия. Останалото се оцветява с малко научна фантастика.
- Знанието говори, а мъдростта слуша.
- Извинете ме, докато целувам небето.
- Историята на живота е по-бърза от едно мигване с око; историята на любовта е: здравей и довиждане.
- Когато изгорих моята китара, това беше като жертва. Можете да жертвате само нещата, които обичате. А аз обичам моята китара.
- Когато силата на любовта надвие любовта към силата, тогава светът ще познае мира.
Марка с образа на Джими в САЩ през 2014 г. (Снимка: Shutterstock)
- Моята цел е да се слея в едно в музиката. Посветих целия си живот на това изкуство.
- Музиката е моята религия.
Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}