Всеки, който е виждал картините му, се учудва на графиката им и магнетичното им въздействие. Стълби, които отиват нагоре, като че ли се "връщат" на обратно. Сложни геометрични фигури обемат погледа и го карат да щъка напосоки в лабиринта от детайли, изпълнени с математическа прецизност.

Известен е със своите дърворезби, литографии и мецотинти ( mezzo-tinto - букв. "боядисан отчасти", техника в изобразителното изкуство, вид гравюра върху метал).

2018 г. На изложбата "Ешер по пътя" в Леуварден, Нидерландия (Снимка: Getty Images)

Картините на Мориц Корнелис Ешер имат буквално магическо въздействие върху сетивата. Автор е на 448 литографии, дърворезби и гравюри. Нарисувал е над 2000 рисунки и скици. Освен това е илюстрирал книги, проектирал е гоблени, пощенски марки и стенописи.

Най-известните му творби са "Рисуващите ръце", "Относителност", "Летяща риба", "Безгранично пространство", "Пространствени окръжности и спирали", "Огледални изображения", "Инверсии", "Многостени", "Невъзможни сгради" и др.

"Метаморфоза 1" (1937) на М. К. Ешер (Снимка: iStock by Getty Images)

Някои го наричат "рисуващият математик", защото прецизността на техниката му е изчислена до най-малката чертичка. Ешер е художник в специфичен жанр и трудно може да бъде "сбъркан" с някой друг. Той е абстракционист, но е много добър и в пейзажната живопис, натюрморта и портрета. Учи в Академията за архитектура и декоративни изкуства в Харлем. До края на живота си изучава природата, като имал особен интерес към насекомите.

Художникът е роден на 17-и юни 1898-а година в Леуварден, Нидерландия. Работи до края на живота си. Умира на 73, на 27-и март 1972-ра година.

Роден е в семейството на строителен инженер, от втория брак на баща си. Мориц е едва на 5, когато семейството се премества да живее в Арнем, където малкият бил записан да учи дърворезба, а в свободното си време взимал уроци по пиано. Въпреки старанието си в училище, бил слаб ученик.

Дори на два пъти повторил класовете.

През 1919-а година постъпва да следва в Академията за архитектура и декоративни изкуства в Харлем. Първоначално изучавал архитектура, после се прехвърлил в декоративните изкуства. Попада на преподавател със силна творческа индивидуалност и намира в лицето на Самуел Хесурун де Мескита своя истински учител.

Именно той го насочил към печатната графика. Ешер напуска Академията и се отдава на творчески пътувания по света.

"Три свята" (1955) на М. К. Ешер (Източник: artchive.com)

През 1922-ра рисува картината "Осем глави", в която буквално "слепва" контурите на четири женски и четири мъжки глави. Използва техниката на учителя си Мескита - т.нар. ксилография. Прави и първите си опити по литография, създава първите си гравюри върху дърво.

Най-известната му работа - "Рисуващите ръце" (1948) (Източник: artchive.com)

За периода между 1922-ра и 1935-а година Ешер създава около 70 дървореза и гравюри, и около 40 литографии. По-късно ще се отрече от тях с думите, че те "нямат никаква стойност", но феновете му не са на това мнение.

Това е периодът, в който художникът среща в Италия Джета Умикер и се жени за нея.

"Hell" (1935) на М. К. Ешер (Източник: artchive.com)

През 1925-а година му съобщават жестоката вест, че брат му е загинал в планините на Южен Тирол. Повикали го да разпознае тялото. Ешер дълго време не може да се отърси от преживяното. Съдбата му предлага в един и същи перод голяма любов и голяма загуба. Тези амбивалентни чувства художникът превъплъщава в творбата си "Дни на Сътворението".

В този период на депресивни настроения, Ешер рисува ментални картини. Те нямат сюжет, но силно въздействат на сетивата с визуалните си техники.

"Development 2" (1939) на М. К. Ешер (Снимка: iStock by Getty Images)

Първата си гравюра на тема невъзможна действителност "Натюрморт с улица" ("Still Life and Street"), Ешер прави през 1936-а година.

Двамата с Джета живеят десет години в Рим. До 1935-а година, когато властта на Мусолини става нетърпима. Двойката се мести в в Шато дьо Окс, Швейцария, където остава две години. Ешер тъгувал за Италия, за нейните пейзажи - така и не харесал Швейцария и по негово предложение се местят в градчето Юкел в Белгия.

Сред известните му картини от онзи период в серията "Покрития на равнината" са: "Въздух и вода" ("Sky and Water", 1938, дърворез), Освобождаване" ("Liberation", 1955, литография) и "Вербум" ("Verbum"1942, литография); сериите "Кръгов лимит" ("Circle Limit", 1958-60, дърворез), "Квадратен лимит" ("Square Limit", 1964, дърворез), "Метаморфози" ("Metamorphoses", 1939-40, 1967-68, дърворез) и др.

По време на Втората световна война Ешер се връща в родината си и с Джета се установяват в Баарн. Там художникът остава три десетилетия - до 1970-а. Там експериментира и техниката мецотинто - дълбок печат върху медна плоча. Впоследствие я изоставя.

В Баарн Ешер създава най-добрите си творби. Сред тях, в категорията "Невъзможни сгради" много популярни са: "Белведере" ("Belvedere", 1958, литография), "Изкачване и слизане по стълби" ("Ascending and Descending", 1960, литография), "Водопад" ("Waterfall", 1961, литография) др.

През юли 1969-а година Ешер рисува последната работа преди смъртта си - "Змии" ("Snakes", дърворез).

През 1970-а художникът се мести в дома за възрастни художници "Роза-Спиър" в Ларен, Северна Холандия, където разполагал със собствено студио, макар че все по-рядко работел през последните две години от живота си.

Какво е особеното в картините на Ешер? - Той, както казва един критик, има "интуиция за математика". Няма друг художник, който да предава визуално "сложни конструкции на зрителното възприятие" като него. Наистина човек добива усещането, че всичко това е предварително "изчислено".

"Up and Down" (1947) на М. К. Ешер (Източник: artchive.com)

Ешер използвал обекти от листа на Мьобиус (б.а. триизмерна конструкция, образувана от дълга правоъгълна лента, която се усуква по дължина на 180 градуса), равнинни изображения на невъзможни в тримерното пространство обекти, по идея на триъгълника на Пенроуз (б.а. т.нар. трибар е изображение, създаващо оптична илюзия за съществуването на невъзможен във физическото пространство обект); рисува многостени, разгъвки на тела и пр. Всичко това в някои картини той умело съчетава с пейзажи, животни, портрети на хора и пр.

Математикът Дъглас Хофстетер, автор на книгата "Гьодел, Ешер, Бах в една златна примка", наградена с Пулицър през 1979-а година, разкрива "тайните" на Ешер, изумен от неговия природен математически талант.

Всъщност, Хофстегер разкрива и как една статия вдъхновила художника да рисува по този начин. Неин автор е Дьорд Пойа, и тя била посветена на това, как могат да се разположат симетрични групи в една равнина, каквото е платното на една картина, да речем. Именно тази статия станала причина, Ешер да изработи чудноватия си стил и да бъде причисляван към математиците на своето време. Самият той отричал да разбира от математика, и се определял като любител, който се възхищава на тази наука.

След симетричните групи, художникът се посветил на концепцията, как може една безкрайност да бъде визуализирана в двуизмерна (двумерна) равнина. Ешер се запознал с хиперболичната равнина и създава серия картини с наименованието "Кръгов лимит" ("Circle Limit", 1958-60, дърворез).

"Relativity" (1953) на М. К. Ешер (Източник: artchive.com)

За тези картини бил посветен в рицарство на Ордена "Оранж Насау". През 1958-а година самият Ешер публикува статия със заглавие "Правилно деление на равнината", в която описва как строи математическите обекти в творчеството си.

"Математиците са отворили врата, която води към необятни територии", пише Ешер. Признава, че се дразни от плоските фигури: "Правя така, че те да изскачат от равнината".

Разбира се, че с тези дръзки опити за визуализация, Ешер става любимец на много математици. "Той им създава забавен начин да си "играят" с равнините", отбелязва един критик.

Някои намират "противоречие" между реалността и фантастиката в творчеството му. Но точно в това е неговото очарование. Рисувайки странните запълнени с обекти равнини, той всъщност по необикновен начин стига до дълбините на човешката душа. Там, където тя винаги е искала да проникне, но не успява да го направи в реалността.

"Небе и вода 1" на М. К. Ешер на изложба в Кеймбридж, Масачузетс (Снимка: Getty Images)

Мозайкоподобните му изображения, които се повтарят симетрично, създават илюзията за кристална решетка. Така се заговаря за кристалографията. Ешер смело запълва равнини, разчупва ги и отново ги запълва със симетрични предмети. Той е като магьосник, който си играе с пространството и времето, и ту го "събира", ту го разделя по начин, който наподобява сублимация - присъствие и "изчезване", едновременно.

"Белведере" (1958) на М. К. Ешер (Източник: artchive.com)

Самият Ешер се чувствал силно повлиян от изкуството на италианския Ренесанс. Всъщност, той и живеел като ренесансов човек - вглъбен в своя си свят от интереси, водел скромен живот. Има сведения, че е пишел и поезия.

Така че Ешер наистина може да бъде разбран само ако гледаме на него като на един ренесансов човек на модерното време. Около него имало не само куп математици, но и физици. Художникът непекъснато усъвършенствал познанията си в точните науки, нтересувал се от теорията на Айнщайн и пространствената логика.

Най-известната картина на Ешер в наше време е "Рисуващите ръце", за която се твърди, че я създава след като видял скица на известната картина на Леонардо да Винчи "Портрет на Джиневра де Бенчи".

В Хага, в някогашния кралски дворец, се помещава Музеят на Ешер, за който много туристи споделят, че са излизали от там буквално изумени. Един от тях възторжено пише в интернет: "Ешер задава два основни въпроса - дали е само гений, или е и магьосник".

Това е шега, разбира се, но оптическите илюзии на Ешер наистина ни изправят пред този въпрос, а който посети интерактивната зала в музея, може не само да гледа, но и да участва в тази истинска игра на сетивата.

Изложба на Ешер в Museu de Arte Popular в Лисабон през 2018 г. (Снимка: Getty Images)

А чували ли сте за т.нар. Парадокс на водопада на Ешер? Най-простичко казано, става въпрос за падаща вода, която върти колело, а колелото изтласква водата нагоре. Водопадът де факто реализира принципа на невъзможния триъгълник. Конструкцията работи като вечен двигател.

Е, ето че си отговорихме на въпроса, какъв всъщност е Ешер: Той е гений, който владее магията на човешкото въображение и е успял да я превъплъти в творчеството си.

Изложба на Ешер в Museu de Arte Popular в Лисабон през 2018 г. (Снимка: Getty Images)

Мориц Ешер - мисли

Живеем в красив и подреден свят, не в хаос без правила, както понякога ни се струва.

Работата ми е една игра, една много сериозна игра.

Резултатът от борбата между мисълта и способността да я изразиш, между мечтата и действителността, рядко е нещо повече от някакъв компромис или приближение.

Еми МАРИЯНСКА