ТВОРЧЕСТВОТО, КАТО МИСИЯ
Кой се крие зад името Елена Феранте?
Най-голямата литературна мистерия на нашия век
Автор : / 7927 Прочита 1 Коментара
Няколко книги на италианска писателка с името Елена Феранте за месеци буквално превземат американския пазар. Издателите не смогват да задоволят читателския интерес, а името на Феранте се носи от уста на уста. Най-любопитното от всичко е това, че никой, дори преводачката на американските издания, не знае Кой, или Коя е Елена Феранте.
И до днес никой не е виждал митичната личност, която стои зад това име. Интервютата, с една от най-продаваните писателки в света, се провеждат чрез кореспонденция. В същото време интересът към книгите на Феранте расте - част от тях са преведени на български.
Анонимността на автора зад името Елена Феранте е може би най-голямата литературна мистерия на нашия век, която сполучливо е наречена "Треската Феранте" в документалния филм за нейното /неговото/ творчество, който зрителите на кино-литературния фестивал CineLibri имаха възможността да видят.
Първото, което излиза на бял свят под авторството на Елена Феранте извън Италия, е издадената в Америка нейна тетралогия "Неаполитански романи". Всъщност, американците успяват да осребрят големия успех на книгите на Феранте, защото от Америка - през английски език, тръгват преводните издания на книгите на писателката, към Европа.
Единственото сигурно нещо, което се знае за Феранте е това, което тя /той/ сам казва - че е от Неапол. Липсват снимки, биография, професионално или семейно обкръжение, обществени изяви. Човекът зад всичко това, обаче - независимо дали е жена, или мъж, бе обявен от сп. "Форин полиси" за един от глобалните мислители на века, а сп. "Тайм" постави името на Феранте сред стоте най-влиятелни личности за 2016 година.
Вероятно мнозина се питат, как всъщност излизат книгите на Феранте, щом никой не знае коя е? - Вероятно истината все пак е известна на собствениците на издателство Е/О - нейните издатели, но те опазват самоличността на Елена Феранте. До ден-днешен съпрузите Сандро Фери и Сандра Оцола, винаги предупреждават, че при разкриване на самоличността й, Феранте ще спре да пише. Издателите споделят също така, че те самите от първия момент изпитват неудобството, че не могат да кажат на читателите си чий продукт лансират на книжния пазар, но са приели това условие.
Самата Феранте казва в едно интервю:
"Веднъж написани, книгите нямат нужда от своите автори."
И все пак, доста неловко се получава, когато на представянето на книгите, авторът го няма. Не присъства и на церемониите по награждаванията си?...Така е още от излизането на първата книга на Феранте през 1992 г. Всъщност, първата книга е само повод да се заговори за авторката - книгите й се препоръчват от уста на уста с огромно възхищение, а международният успех идва с втората книга от тетралогията "Неаполитански романи" - "Дни на самота" /"I giorni dell"abbandono"/.
Тя излиза в Щатите с превод от редакторката от сп. "Ню Йоркър" Ан Голдстайн. Читателската аудитория все повече се интересува кой е авторът на мъдрите прозрения за човешката душа, и то поднесени по такъв начин, че "човек не може да спре да чете" - споделя един от почитателите на Феранте - млад американски писател.
Преводачката на Феранте на английски - Ан Голдстайн
В Италия "Треската Феранте" бушува вече трето десетилетие. През годините се раждат нови и нови версии Кой стои зад името Елена Феранте?
Някои мислят, че това е италианската писателка Елса Моранте - единствената жена в учебниците по литература в Италия. Други, че зад псевдонима се крие Марчела Мармо - преподавателка по история в Неаполския университет. Трети са "сигурни", че зад името Елена Феранте стои писателят Доменико Старноне. Според критици стилистиката му на писане била твърде близка до тази на Феранте? Освен това, били открити и възрастови съвпадения между двамата - годината на раждане, случайно "изтървана" от Феранте - 1943-а.
Последно, според разследващия журналист Клаудио Гати, не Старноне, а съпругата на писателя е Елена Феранте? - Става въпрос за преводачката от немски Анита Райа, която - забележете - работи в издателството Е/О!?!
Преди две години - на 2 октомври 2016, едновременно на четири езика в четири от най-централните световни медии, една от които е "New York Review of Books", излиза статия със заглавие "Ето я истинската идентичност на Елена Феранте". В публикацията се разкрива именно версията на Клаудио Гати и как той проследил приходите на всички сътрудници от издателството на Феранте, за да установи чии приходи съвпадат с излизането на неаполитанската тетралогия на Феранте. Така изплувало името на Анита Райа. Гати е доста агресивен в отношението си към анонимността на писателката: "Тя ни е излъгала коя е, казва той, следователно сме в правото си да я разобличим".
Много блогъри некоректно започват да спекулират с името и да пишат "Аз съм Елена Феранте".
Избухва световен скандал. Някои издания са буквално разярени от Гати, други се опитват да го "вразумят" културно с цитат на самата Елена Феранте:
"За да понесем съществуването, ние лъжем и най-вече лъжем себе си. [...] Лъжите ни пазят, усмиряват болката [...] потапят ужасите на нашето време, спасяват ни даже и от нас самите. Но когато пишем, никога не може да лъжем. В литературната фикция се налага да сме честни до болка." /"La Frantumaglia"/.
"Феранте никога не ни е обещавала факти, но определено ни обещава истината", заключават авторите на тази публикация, в защита на правото на анонимност на писателката.
Конспиративната версия на Клаудио Гати предизвиква огромно възмущение сред почитателите на Феранте не само в Италия, но и в огромна Америка. На анонимността на Феранте посвещава свое предаване Опра Уинфри. Аудиоверсия на детска книжка на Феранте е прочетена прочувствено от Натали Портман, с ласкави думи за авторката. Америка преодолява любопитството си към личността на Феранте и когато Гати "разконспирира" анонимността й, се заема да я брани.
Целият литературен свят буквално е разтресен от мита Феранте.
"Мистерията с името Елена Феранте е като вирус - заразява света с истинска истерия - нещо като треска!" , пише един критик, а филмът който ще се появи използва това сравнение в заглавието - "Треската Феранте".
Но защо, биха попитали някои - какъв толкова по-различен и докосващ е начинът на писане на тази митична личност, зад името Елена Феранте, че така завладява умовете на хората?
"Тя пише ударно, трезво и оголено писане без кокетиране или експерименти. Персонажите й разкриват същността си, докато изпадат в гранични, но не и героични ситуации. Техният своеобразен антиконформизъм проличава в делнични условия и това ги прави универсално възможни типажи, с които читателят от всякакви географски ширини лесно би могъл да се идентифицира", пише един критик.
Героите й най-често са жени, които без да се правят на героини, преживяват мрачни моменти и не се срамуват да признаят "излизането от релсите" на душевното си равновесие. Общ мотив във всички книги на Феранте е присъствието на Неапол - градът е важен фактор в биографията на персонажите. В оригиналните текстове на Феранте се срещат думи от неаполитанския диалект.
На всички наши въпроси, Елена Феранте отвръща с анонимност и мълчание. През 2002 г. излиза La Frantumaglia ("Парчета"), сборник, в който са събрани писма на Феранте до издателите й Сандра Одзола и Сандро Фери. Това е своеобразна кореспонденция на Феранте с читателите й, посредством издателите.
Първото писмо датира от 1991 г. и в него Феранте заявява ясно, че няма да представи публично първия си роман "L"amore molesto /"Тежка любов"/.
"Вече направих достатъчно - пише тя - за тази дълга история: написах я; ако книгата струва нещо, това би трябвало да е достатъчно".
Книгата се оказва много успешна, последва я и филм, а през следващите години излизат още два романа на Феранте - "I giorni dell"abbandono" /2002 г./ и "La figlia oscura" /2006 г./.
Когато любопитството към нея започва да расте, в едно от писмата на Феранте до читателите й, четем риторичен отговор на техния интерес към нея:
"Авторът, и по-точно образът на автора, който излиза на сцената благодарение на медиите, той ли е основната опора на книгата? Не е ли излизането на една добра книга новината за културните страници?"
Единственото по-откровено открехване на завесата към Елена Феранте откриваме в едно от последните й интервюта за "Гардиън":
" Като дете в продължение на няколко години писах дневник. Като юноша бях темерут, отговарях с по-една дума и основно мълчах. В дневника си, обаче, се отприщвах. Записвах всеки детайл на всичко, което ми се случваше, много съкровени неща и доста умни мисли. Но се страхувах, че семейството и особено майка ми ще го намери и прочете. Затова постоянно търсех по-сигурно място, на което да го крия.
Защо се тревожех толкова ли? Защото ако във всекидневието бях толкова притеснителна, че едва дишах, в писанията си аз копнеех за истинско изразяване. Когато човек пише, няма смисъл да задържа нищо за себе си, да се самоцензурира. Вероятно затова пишех основно за нещата, за които предпочитах иначе да мълча, прибягвайки включително до речник, който не бих се осмелила да използвам извън дневника.
Скоро тази ситуация започна да ме изтощава. От една страна, аз полагах усилия да съм изключително честна и се убеждавах постоянно, че нищо няма да ме спре да го правя, от друга, бях ужасена, че някой ще прочете написаното от мен. Това противоречие ме придружаваше дълго време и в известен смисъл е факт и днес. Ако не се притеснявам да споделя като писател това, което иначе бих споделила само в тайните си писания, защо тогава се страхувах толкова да не бъдат разкрит дневникът ми?
Когато бях на около 20 години, открих решение на този проблем, което ме удовлетворяваше. Трябваше да спра да пиша дневника и да канализирам желанието да разказвам най-съкровените си и тайни истини в измислени истории. Избрах този път, защото дневникът от само себе си започна да се превръща във фикция. Често, например, нямах време да пиша всеки ден и ми се струваше, че това го лишава от първоначалния му смисъл. Затова запълвах пропуските със страници, които датирах по-късно. Това придаваше кохерентност, която понякога се губеше при всекидневното писане.
И вероятно опитът с дневника ме превърна в писател на художествена проза. В измислените истории усещам себе си и моята си истина малко по-защитени. Всъщност веднага щом започнах да пиша проза, изхвърлих дневниците си. Направих го, преди всичко Коя е защото написаното ми изглеждаше недодялано, преувеличено, пълно с детинщини, но най-вече нямаше общо с начина, по който си спомнях юношеството си. Вече нямам потребност да пиша дневник".
Ако забелязвате, в текста ту се употребяват съществителни като "юноша" и "писател", ту прилагателните се отнасят за съществителни от женски род, като "честна", "изплашена" и пр.
"Елена Феранте не съм аз!", каза наскоро Марчела Мармо
Мъж, или жена е Елена Феранте?
Вижте какво пишат в Италия за нея:
"Вероятно е родена в Неапол през 1943 г. Италианската писателка с малко вероятното име Елена Феранте общува с читателите си само чрез своите издатели, които се боят, че ако разкрият самоличността й, тя ще престане да пише. Елена Феранте е автор на 9 романа. Свръхуспехът обаче настъпва, когато поставя началото на неаполитанските си романи със световния бестселър "Гениалната приятелка, номиниран за международната дъблинска литературна награда, от който за по-малко от две години са продадени 5,5 милиона екземпляра! През 2016 г., когато излиза "Новото фамилно име", втората книга от неаполитанската тетралогия, сп. "Тайм" включва авторката в списъка на стоте най-влиятелни личности. А "Историята на изгубеното дете", четвъртият роман от поредицата, е удостоен със Златен медал на Независимите издатели и е номиниран за Ман Букър Интернешънъл. Две от книгите на Феранте са филмирани. Подготвя се телевизионен филм от 32 серии по тетралогията с главен сценарист писателят Франческо Пиколо".
Вече 27 години анонимността на Елена Феранте се пази стриктно от нейните издатели. Предполага се, че лицето зад един от най-успешните псевдоними на съвремието ни, е вече на 75.
Дали някога ще разберем Кой, или Коя се крие зад него?
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}