СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
Кърт Вонегът: Щом някоя страна загуби свободата си, Съединените щати веднага ще довтасат да й я възвърнат
100 години от рождението на американския писател-романист и сатирик
Автор : / 38340 Прочита 56 Коментара
Писателят Кърт Вонегът, съпругата му Джил Кременц и актрисата Мери Катрин Гарисън присъстват на вечерта на откриването на Rabbit Hole After Party в China Club на 2 февруари 2006 г. в Ню Йорк / Снимка: Getty Images
Някои го наричат циник, но трябва да се съгласим, че реалността твърде често е цинична, така че Кърт Вонегът е безпощаден реалист. Той изказва нещата пиперливо, но достатъчно ясно. Както се изразява един от биографите му - "така, че и най-тъпият да ги разбере".
Тази "непоносимост" към увъртането е типична за всестранно развитите личности. Те сякаш презират възможността другите да не знаят колкото тях, и стават директни до степен на цинизъм. Но на него всичко му е позволено, защото той е Кърт Вонегът - безспорно талантлива личност, човек с безапелационно мнение и характер.
Трудно е да се изброи всичко, написано от него: "Механично пиано", "Сирените на Титан", "Майка нощ", "Котешка люлка", "Прозорец", "Бог да Ви поживи, мистър Розуотър, или Не хвърляйте бисери на свинете", "Кланица-5, или Кръстоносният поход на децата", "Закуска за шампиони, или Сбогом, черен понеделник", "Фарс или никога вече самота", "Затворникът", "Галапагос", "Фокус бокус", "Времетръс" и др.
Вонегът е не само писател - романист и сатирик, но и художник.
За живота му е писано много, затова само ще припомним някои моменти от него, които са дали своя отпечатък върху изграждането на характера му.
Роден е в Индианаполис на 11-и ноември 1922-ра година и тази година се навършват 100 години от рождението му.
Следвал е в два университета, пише още от студент и първоначално работи като журналист.
Преживява ужаса от самоубийството на майка си по време на Голямата депресия. После служи като американски войник във Втората световна война. По време на жестоките бомбардировки над Дрезден го пленяват. Заедно с други затворници работи в подземен склад за месо. С очите си среща смъртта, когато много от другарите му са избити.
По-късно ще разкаже за ужаса на пленничеството в романа си "Кланица-5".
Писателят Кърт Вонегът / Снимка: Getty Images
След войната учи антропология и започва работа като полицейски репортер в Чикаго. Премества се в Скънектади, щата Ню Йорк, където работи като пиар за "Дженеръл Електрик".
Три години по-късно продава на списанието "Colliers" първия си разказ - "Доклад върху ефекта на Барнхаус". Вече е женен за ученическата си любов. В онзи период преподава на емоционално нестабилни деца, работи в рекламна агенция и става търговец на коли.
Първият му роман - "Механично пиано", е публикуван през 1952-ра година. През 1963-та публикува "Котешка люлка". Първоначално от романа са продадени само 500 копия, а днес той е световно известен, преведен на много езици и дори се изучава в часовете по английски в много училища в Щатите.
В "Кланица-5" Вонегът написва една знаменита фраза:
"Преди две вечери стреляха по Робърт Кенеди, чиято лятна къща е на осем мили от дома, в който живя през цялата година. Снощи той почина. Така е то. Мартин Лутър Кинг бе също застрелян преди един месец. Така е то. И всеки ден моето правителство ми дава отчет за труповете, създадени с помощта на военната наука във Виетнам. Така е то."
Кърт Вонегът за живота, вселената и всичко останало в безумно забавния си роман "Сирените от Титан"
Твърде смело осъждане на политиката на страната, в която си роден и за която си се сражавал. Доблест, на която са способни малцина. "Кланица 5" достига номер 1 в класациите за бестселъри, превръщайки Вонегът в култов автор. Някои училища и библиотеки в Щатите различни периоди от време са забранявали книгата "заради сексуалното съдържание, грубия език и сцените на насилие", но единодушната оценка за романа е, че посланията в него трябва да стигнат до всекиго.
Любопитен факт от биографията на писателя е, че след публикуването на романа "Кланица-5" Вонегът изпада в дълбока депресия и се заклева да не пише повече. Бил ли е суициден? - Известно е, че майка му, която произхожда от заможна фамилия на пивовари, не издържа на мизерията по време на Голямата депресия и се самоубива с хапчета. Вонегът носи тази травма още от младите си години и през 1984-та също опитва да се самоубие с приспивателни и алкохол.
Оцелява и за известно време спазва обещанието си да не пише романи, като се пробва като драматург.
Първият му драматургичен опит е пиесата "Честит рожден ден, Уонда Джун", с която през 1970-та Бродуей открива театралния си сезон. Оценките на театралните критици са противоречиви. Вонегът по онова време се разделя с жена си и се мести да живее в Ню Йорк, заедно с Джил Кременц, писателка и фотограф. Двамата се женят през 1979-а година и им се ражда дъщеря. Животът, както се казва, редува тъмното и светлото в дните на Вонегът, но той успява да превъзмогне депресията си и да изплува на повърхността с нов творчески подем. През 1973-та издава "Закуска за шампиони".
Много любопитен е романът му "Времетръс", който излиза през 1997-а година. Той е разказ за ситуативен миг от времето и пространството, който кара света да преживее отново 90-те години. Струва си да прочетем отново този роман на Вонегът, за да преосмислим грешките от т.нар. мащабно демократизиране на света, в което много народи сякаш изгубиха своята идентичност, а отделните човеци - своята индивидуалност.
В пролога на "Времетръс" Вонегът обявява, че това ще е последният му роман. Всъщност, става точно така. Преди смъртта си - през 2005-а писателят издава още една книга - "Безотечественик", но тя се състои от есета. Последният му роман остава "Времетръс".
През март 2007-а година след една битова злополука Кърт Вонегът получава черепно-мозъчна травма, след която не успява да се възстанови и умира на 11-и април същата година в Ню Йорк.
Според някои от биографите на писателя нецензурните изрази в книгите му вероятно са плод на желанието му да "изхвърли" от себе си натрупания гняв от преживяното и живота наоколо. Рисунките му също изглеждат като форма на "изхвърлянето", за което говори Фройд, разсъждавайки върху подсъзнанието и техниките за самозащита.
Все едно дали е така, както смятат психолозите, за обикновения читател Вонегът е олицетворение на отрицанието на клишето и това е причината, поради която е толкова харесван. В литературознанието дори се появява терминът "вонегътизъм", кръстен така неслучайно на името на писателя. Оригиналният му стил се възприема като оригинален новаторски подход.
Казват, че романите на Вонегът изобразяват реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутопии. Съвсем сигурно е, че по този начин писателят се е опитвал да я "илюстрира" - пресъздавайки недъзите й в други измерения. На неговата планета Тралфамадор някога са живели нормални хора, които постепенно са били изместени от машини. Но това не е направило никого от жителите й щастлив. Животът загубил смисъла си. Тази алюзия към индустриалното общество, което унищожава духовността, е толкова близка до ставащото днес, че Вонегът изглежда като прорицател на бъдещето.
Любопитно е и това, че героите на Вонегът сякаш живеят по едно и също време в няколко реалности, или пък участват във всичко, което се случва в линейната реалност. Много от тях преминават от един роман в друг, като по този начин биографиите им се дообогатяват и развиват. Сред постоянните герои на Кърт Вонегът са писателят-фантаст Килгор Траут, милионерът-филантроп Елиът Розуотър, художникът-авангардист Рабо Карабекян и др.
Вонегът е истински майстор на сатирата. Всъщност, тя е най-добрият начин да осмива действителността. Благодарение на сатиричния си талант писателят успява да заклейми всички политически и социални недъзи на своето съвремие и да направи едно безкомпромисно предупреждение към бъдещите поколения.
Романите му засягат актуалните теми за антиуманното технократско общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи и др. Характерно за отрицанието на Вонегът е, че то не ни препраща в някакво светло утопично бъдеще, а тъкмо напротив - ясно и категорично ни предупреждава, че кризите могат да се задълбочат до степен на пълна деградация на човешкото и дори до израждане на физическия му облик.
В "Галапагос" хората претърпяват обратна еволюция и се превръщат в тюленоподобни същества, които не притежават нито един атрибут на цивилизацията такава, каквато я познаваме. Сигурно човечеството трябва да се върне толкова назад към "нулата", че да започне отначало, за да поправи грешките си, намеква ни писателят.
Това изглежда жестоко безнадеждно, но погледнато под друг ракурс, представлява един урок, който трябва да ни научи на отговорност ктъм всяко наше действие.
Кърт Вонегът - мисли
Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля.
Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.
Нищо не може да погуби една любов по-успешно от откритието, че доскоро приемливото ти поведение вече се е превърнало в нелепо и смешно.
Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.
Щом някоя страна загуби свободата си, Съединените щати веднага ще довтасат да й я възвърнат.
Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари.
Историята е поредица от изненади. Тя може само да ни подготви да не бъдем изненадвани отново и отново.
Казват, че когато остарееш, най-напред си отиват краката и зрението ти. Не е вярно. Най-напред си отива успоредното паркиране.
Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}