IN MEMORIAM
Христо Юскеселиев - Мечтателят с камера остава вечно жив
Днес изпратихме една от легендите на българската фотожурналистика, който ни напусна на 16 юни на 86-годишна възраст
Редактор : / 2088 Прочита 2 Коментара
Христо Юскеселиев-Тити през 2012 г. (Снимка: Петър Петров)
Множество близки, приятели и роднини, между които и 9 фоторепортери се събраха днес в храм "Покров на Света Богородица" в София, за да се сбогуват и покажат уважението и обичта си към бележития български фоторепортер Христо Юскеселиев-Тити, който си отиде на 16 юни на 86 години.
Христо Юскеселиев-Тити е син на един от първите наши фотожурналисти Иван Юскеселиев и брат на друг голям наш фотограф, педагог и фотокритик, Борис Юскеселиев. Работи като фотограф от 1949-та година, първо във в."Народен спорт", после вестник "Народна Младеж", в. "Септемврийче", но най-дълго работи във в."Вечерни новини"- до 1995 година. Носител е на званието фотограф-художник, удостоен е със "Златно перо" на Съюза на българските журналисти. Негови снимки са представени в Интерпрес фото в Букурещ, Будапеща, Варшава, Москва, Атина и в Биеналета по художествена фотография.
Христо Юскеселиев-Тити (Снимка: Петър Петров)
"Безумно харесвах професията си на фотожурналист, споделя Тити в автобиографичната си книга "Тити, една камера - един живот, която излезе преди няколко години.
"Ние сме потомствена фотографска фамилия и затова аз частично съм описал живота на баща ми Иван Юскеселиев - един от първите фотожурналисти в България. Неслучайно са ни наричали династия, защото в нашия род има четири поколения, осем души фоторепортери. Това е уникално."
"Като дете останах сирак, баща ми почина, когато бях на 13 години. Фотографията беше зараза. Завърших философия в Софийския университет, но науката не ме влечеше. Мен ме влечеше този динамичен живот на фоторепортера", продължава разказа си, който завинаги ще остане за идните поколения, решили да поемат по интересния, динамичен и рисков път на фотожурналиста.
Във времeто ще останат и думите му, че за фоторепортера не трябва да има пречка да изпълни задачата: "Ако не те пуснат през вратата, ще влезеш през ключалката, ако не може да влезеш през ключалката ще влезеш през комина. Снимка трябва да има!"
Цветан Томчев (Снимка: Иван Григоров)
Ето и част от трогателните думи на неговия колега Цветан Томчев, които той каза на поклонението:
"Тук всички сме се събрали заедно за последен път с Христо Юскеселиев-Тити. Да споделим нашата любов и уважение към него, да си спомним за срещите ни с него, дошли сме за да се сбогуваме, но и да му благодарим.
С името си, в този храм, Божията майка е разперила своето покривало над нас като закрилница на християните. Мария се е казвала и майката на Христо и библейските препратки в рода на нашия скъп Тити продължават с произхода на семейството на неговата майка, които са родом от Светити зами и Витлеем.
Щом заговорваше за майка си Мария, очите на Христо се пълнеха със сълзи, той заговорваше за голямата и вярна любов на татко му. Мария била потомка на заможен католочески род от Палестина, които се преселили в България, но любовта на католичката с православния българин била толкова голяма, че и тя приела източното православие.
Мария Жадалова е учителката на Христо във фотографията, защото баща му Иван Юскеселиев починал през 1947 г. Баща му е грамадна личност за българската фотожурналистика. Иван Юскеселиев е един от учредителите на "Дружеството но българските фотожурналисти" у нас през 1924 г. Тити с вълнение разказваше за силния характер, привързаност към семейството, за борбеността му и за фоторепортажите на баща си. За това как майка му тичала на събитията редом с него, грабвала сниманите стъклени плаки и негативи, че да ги прояви бързо и да ги занесе първа в редакцията за печат.
Христо Юскеселиев-Тити (Снимка: Петър Петров)
Христо Юскеселиев беше активен фотожурналист от края на 40-те до 90-те години.
Автор е на безброй снимки и репортажи, на портрети на български интелектуалци: Емил Камиларов, Георги Калоянчев, Николай Гяуров, Юлия Винер, Никола Николов, Апостол Карамитев, Ружа Делчева, Константин Илиев, Людмила Чешмеджиева, Видин Даскалов, Григор Вачков, Мистер Сенко...
Огромен брой снимки за обложките на грамофонни плочи на Балкантон са негово дело. Илюстрирал е 15 книги.
Винаги забързан, търсещ, склонен да направи немислимото, дори с риск за живота си заради хубавата снимка, можеше да видим Тити качен на най-високото, в клоните на дърво, на покрива на сграда, тичащ пред кортежите на политиците, оригинален и находчив в стремежа да изпълни задачата си, защото: "Няма пречка, няма стена, която да те спре да си свършиш работата като фотожурналист. Снимка за вестника трябва да има!"
Тити беше първият човек, който посетих и с него започнах работата ми по книгите "Големите фоторепортери на България".
Той имаше невероятно точна, честна и безпристрастна оценка за хората. Благодарение на него събрах сведения за приноса на цялата фамилия фоторепортери Юскеселиеви, за Любен Антонов, Антон Татонов, Туше Андонов, Петко Цонков, за фамилиите фотографи Карастоянови и Кацеви.
Благодарение на него, на неговите спомени успях да създам една карта на българската фотожурналистика през ХХ век и да работя по творчеството на близо 60 български фотожурналисти. Мисля, че той си отиде щастлив от този свят.
И сега под покрова на Богородица, Тити ни прегръща за последно, преди да прегъне на небето любимата си майка Мария, батко си Борис, татко си Иван и чичовците си Любен и Цико."
Поклон пред светлата ти памет, Тити!
Мечтателят с камера остава вечно жив!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}