Ще ви преразкажем една любопитна история, разказана в една рубрика "Куриози и истории из живота на бележити личности". Тя започва с това, че един ден някой си италиански богаташ, на име Гамбеса изплакал, че крадци са го обрали. Крещял, че са му откраднали няколко анжелоти (б.а. старинни монети с неголяма стойност). Слугите недоумявали, как техният господар, който купува скъпи картини, се вълнува за нещо толкова дребно. За да поясни защо тези монети са му толкова ценни, господарят им разказал следното:

"Случи се отдавна, преди повече от петнадесет години. Вие знаете, че някога имах силно желани да стана художник, но като разбрах, че дарът на творчеството ми липсва, залових се да търся и откупувам ценни картини, които после препродавах на високи цени. По това време чух за някой си Антонио Алегри, известен художник от градеца Кореджо, който се подписвал с името Лието. Той бил самоук, но рисувал чисто, елегантно. Боята му била бляскава. Той бил живописец на ангелски форми и първият художник, който рисувал фигури във въздуха. В детските му и женски фигури имало особена грациозност. Бил скромен. Рисувал в родния си град, откъдето по-късно взима името си - Кореджо, и в Парма, но не се одързостявал да се представи в Рим.

Антонио да Кореджо, стар. графика, неизв. автор

"Идете в Парма, влезте в църквата и погледнете купола. Това ви стига, за да се плените от художника", ми каза веднъж един мой приятел.

Заинтересуван, един ден аз се озовах в предградието на Кореджо. Наближавайки града разбрах, че там върлува смъртоносна треска. Без да слизам от коня си, реших да хвана пътя за Парма. Там се озовах в църквата "Сен Джовани". Вдигнах глава нагоре към купола. То не бе купол, а сякаш самото небе! Апостолите се кланят пред бляскавото "Успение".

Св. Богородица като че плава в тихия ефир - възнасяйки се на небето, обкръжена от групи ангели. Едни я подкрепят, други летят около нея, пръскайки във въздуха хиляди цветя; едни размахват кандила с тамян, други извличат пленителни акорди от музикални инструменти... Празник божествен и небесен!

Обхванат от възторг, какъвто друг път не бях изпитвал, аз напуснах църквата, като спрях първия минувач, когото срещнах, за да попитам, къде живее великият живописец и поет, божественият Антонио Алегри. Казаха ми, че живее в родния си град - Кореджо.

- Сигурно му заплащат богато за такива велики творби? - рекох.

- Уви, господине, със своята четка той едва е успял да си купи колиба. Сам преценете: за "Успение", от която толкова сте възхитен, платено му е едва двадесет и пет жълтици, а той я изписваше на скеле, по гръб, с месеци..."

Свети Антоний Абат, Кореджо

Разказът по-нататък ни дава и отговор за скръбта на Гамбеса по монетите: "Те бяха безценни за мене, защото бяха минали през ръката на божествения художник и бяха част от възнаграждението, което бе получил за споменатата картина".

Madonna of St. Jerome, Кореджо

Художникът, за когото става реч, е великият Антонио Алегри да Кореджо (1489 - 1534). Навършиха се 490 години от неговата смърт.

Името, с което е известен, идва от родното му място - малкото градче Кореджо, в областта Реджо Емилия, намиращо се близо до Парма, Модена и Мантуа, и недалеч от такива огнища на изкуството като Ферара и Болоня.

Madonna and Child with St Francis, Кореджо

Предполага се, че Кореджо е роден през 1489 година. Знае се, че баща му бил търговец на дребно. Според биографите му интересът към изобразителното изкуство на младия Антонио бил запален у него от чичо му, братът на баща му - художникът Лоренцо Алегри.

Ecce Homo, Кореджо

В периода между 1503-1505 година, Кореджо бил чирак при Франческо Бианки Ферара в Модена, където работели известните художници на класицизма Лоренцо Коста и Франческо Франсия. След пътуване до Мантуа през 1506 година, младият Кореджо се завърнал в родния си град и до 1510 година се предполага, че вече рисувал по поръчка. Към този период отнасят неговата творба "Поклонението на детето със св. Елизабет и Йоан".

Madonna della Scodella, Кореджо

През 1511 година в Мантуа за пръв път зърнал изящните творби на североиталианския художник от 15 век Андреа Мантеня, придворен художник в мантуанското маркграфство. Творби на Мантеня били изложени в двореца на покровителката на изкуствата Изабела Гонзага. Кореджо буквално бил зашеметен от илюзионистичните похвати на Мантеня и това ще изиграе важна роля в неговите бъдещи творби. В бъдеще той ще съвместява дръзките щрихи на Мантеня с темперамента и топлия колорит на Леонардо да Винчи.

Портрет на жена – 1518 г., Кореджо

Още в двора на Гонзага той слушал много за Леонардо. Самата Изабела Гонзага си била поръчала портрет при него и двамата били в кореспонденция един с друг. Предполага се, че заинтригуван от разказите за него, през 1513 година Кореджо е отишъл в Милано, за да види отблизо някои от най-значителните творби на Леонардо - "Богородица в пещерата" и "Тайната вечеря".

Madonna with basket Лондон, National Gallery, Кореджо

През 1514 година Кореджо завършва работата си при входа на църквата "Сент Андреа" в Мантуа, след което отново се връща в Кореджо, където като все по-известен художник подписва договор за олтара на Мадоната в местния манастир "Св. Франциск". В момента този олтар е експонат в Дрезденската Gemäldegalerie.

Любопитно е как италианският майстор попада в германски музей: През 1746 година германският крал Август III получил като подарък стотина от най-добрите картини от колекцията на моденския херцог, сред които имало четири големи платна на Антонио Алегри да Кореджо. С тези четири шедьовъра на големия италиански майстор Дрезденската галерия придобива едно истинско съкровище от негови картини, каквото няма в нито една колекция на родната му Италия.

Venus with Mercury and Cupid, Кореджо

Бавно и постепенно тънкият художествен усет на Кореджо търсел своя неповторим авторски стил.

Художникът имал весел нрав и лиричен темперамент, и тези качества се усещат в творбите му.

Nursing Madonna with an Angel, Кореджо

Между 1518 и 1520 година Кореджо украсява с митологични сцени свода на приемната зала на девическия манастир "Сан Паоло". Там по-рано били изписани фигурите на светци, на мястото на които Кореджо изобразява богинята на лова Диана. Покрива потона на залата със зелена лозница, през която прозира небето. В синия свод летят амурчета, а под тях са митологическите фигури. Тази голяма стенописна композиция е пръв опит на Кореджо в илюзионистичната потонна живопис, за която вече споменахме във връзка с неговото възхищение от художествените похвати на Мантеня.

Ангели, Кореджо

Тук трябва да отбележим и заслугата на тогавашната игуменка на девическия манастир, която поръчвайки богинята Диана, демонстрирала напредничав за времето светски мироглед и уважение към античните теми през епохата на Ренесанса.

Nativity with Saints Elizabeth and John the Baptist, ca. 1515, Pinacoteca di Brera, Кореджо

Манастирът "Сан Паоло" в Парма изиграва огромна роля в кариерата на Кореджо. Великолепно изпълнените стенописи и всеобщото възхищение му вдъхват увереност. Той става най-търсеният художник на фрески в Парма. Посещава Рим, за да се запознае и обогати с току-що завършените стенописи на Рафаело във Ватикана и на Микеланджело в Сикстинската капела. Поразяват го силата и величието в творбите на двамата ренесансови титани на изобразителното изкуство. Той самият бил скромен и не смеел да се мери с тях.

he Rest on The Flight into Egypt with saint Francis, Кореджо

През 1520-1524 година Кореджо изписва в купола на църквата "Сан Джовани" композицията "Възнесение Христово", в която вече виждаме един много по-жизнерадостен почерк на художника и можем да заключим, че тази композиция е апотеоз на неговия напълно авторски, свободен стил на рисуване.

От 1526 година до смъртта си Кореджо работи над куполните стенописи в катедралата на Парма. Смъртта изпреварва довършването им и поръчката е завършена от учениците на художника.

Noli Me Tangere, Кореджо

За личния живот на Кореджо се знае много малко. Според биографите му той се сприятелил с един виден художник в Парма - Микеланджело Anselmi, който изглежда изиграл роля за запознанството на художника с бъдещата му съпруга. През 1519 година Кореджо се оженил за Джиролама Франческа ди Брагетис от родното му Кореджо, която умира преди него - през 1529 година.

Двамата имали синове, единият от които - Помпонио Алегри, също станал художник, макар и не толкова известен като баща си.

Докато работел над куполните фрески, Кореджо изрисувал и много монументални олтарни картини. Почеркът му се откроява и в тях: пирамидална и разгъната композиция, много по-динамични фигури от първите му работи.

Най-ранната известна творба на Кореджо е "Мадона и Свети Франциск". Картината е поръчана от монасите на миноритския манастир през 1515 година и се отличава с празничната свежест на колорита.

San Sebastiano Madonna, Кореджо

През целия си живот Кореджо най-много е рисувал Мадоната. Неговата "Богородица" и до днес буди възхита. Изложена е в будапещенскщия Музей за изящни изкуства. Интересна в композиционно отношение е картината на Кореджо "Мадона и Свети Себастиан", сътворена през 1525 година за една хорова капела в Модена. Фигурите като че ли плуват във въздуха. Чрез майсторски използваната синя тоналност, Кореджо предава особената нежност на майчинството.

Leda and the Swan, Кореджо

Темата за майчинството е основна в творчеството на Кореджо. Връхна точка в реализирането на тази тема като че ли е "Светата нощ" — първата монументална нощна сцена в европейската живопис. Тук религиозният сюжет отстъпва място на чисто човешката чувствителност, изразена по неповторим начин върху платното. Играта със светлината и изражението на лицата превръщат творбата в шедьовър с непреходна стойност.

Campori Madonna, Кореджо

Въпреки че фреските са изисквали огромни средства, Кореджо се насочва към изобразяване на все по-крупни сцени. Пример за това е "Мадона и Свети Георги" , рисувана между 1530—1532 г. в черквата "Сан Пиетро" в Модена.

Jupiter and Io /Юпитер и Йо/,Кореджо

Към края на живота си художникът е изрисувал и много митологични герои като Даная, Леда, Йо и Ганимед. Те били изработени по поръчка на мантуанския двор, а по-късно били подарени на император Карл V.

Venus, Cupid and a Satyr, Кореджо

В разгара на разработката на скици за нови проекти Кореджо умира на 15 март 1534 г. в родния си град. Погребан бил в черквата "Свети Франческо", където на главния олтар днес изпъква една от безсмъртните му творби - "Мадона и Свети Франциск". Тя поразява многобройните посетители с величието на ренесансовия дух.

The Abduction of Ganymede, Кореджо

И днес туристите се дивят на картината върху купола "Успение Богородично" на Антонио Кореджо, завършена десетилетие след Сикстинската капела.

Той е признат за един от най-големите италиански майстори на Високия ренесанс.

Danaya, Кореджо

А знаете ли, че навремето един епископ нарекъл концентричните кръгове на фигурите в картината на Кореджо "каша от жабешки бутчета"? Всъщност, триизмерната оптическа илюзия, която епископът окачествил по този обиден начин, ще се превърне в тенденция един век по-късно. Опитът на Кореджо ще стане образец за бароковите църкви и дворци.

Madonna and Child with Saint George, Кореджо

Кореджо остава в историята на изкуството като предшественикът на този стил и пример за вдъхновение на следващите поколения хдожници. Въпреки че онзи епископ, възложител на поръчката, не одобрил работата на Кореджо, бароковите артисти не само ще я оценят, но ще обявят Кореджо за равен на Микеланджело и Рафаело, и ще го наричат "божественият Кореджо".

Nativity, ca. 1528-30, Галерия на старите майстори, Кореджо

Еми МАРИЯНСКА