ПАМЕТНИЦИ НА ВЕЧНОСТТА
Авторът на "Трите грации" проектира сам мавзолея и паметника си
200 години от смъртта на Антонио Канова
Автор : / 5777 Прочита 0 Коментара
Оригиналната гипсова отливка "Трите грации", направена за херцога на Бедфорд от Антонио Канова, изложена на предварителния преглед на изложбата "Le Grazie Eterne di Canova" на 6 декември 2013 г. в Посаньо, Италия / Снимка: Getty Images
Наблюдавайки скулптурите на Антонио Канова, човек изпитва усещането, че техните мраморни фигури всеки момент ще се пробудят и ще тръгнат като "живи". Толкова силно е внушението за живот в тях. Много изкуствоведи са се дивили на майсторството на италианския скулптор, който успява да постигне това магическо съвършенство.
Антонио Канова умира точно преди два века на 13-и октомври 1822-ра година във Венеция.
Антонио Канова / Снимка: Getty Images
Възпитаник е на Венецианската академия за изящни изкуства и е носител на Ордена на златната шпора. Канова се посвещава изцяло на изкуството - не създава семейство, няма деца, но "живите" му скулптори продължават да живеят вечно, като най-удивителното наследство на един човек за идните поколения.
"Тезей върху убития Минотавър", 1781–1783, Музей „Виктория и Албърт“, Лондон
Канова е роден на 1-ви ноември 1757-а година в Посаньо, Италия. Баща му бил потомствен каменоделец, който умира, когато малкият Антонио е само на четири.
Майка у Анджела се омъжва повторно и момченцето е отгледано от дядо си - Пазино Канова - собственик на каменоделска работилница. Там малкият изучава занаята.
Гипсови отливки на Антонио Канола / Снимка: Getty Images
Старият Пазино бил човек с труден характер - държал се строго с внука си. Когато забелязва изключителния му талант, обаче, Пазино продава една ферма и с парите праща Антонио да учи антично изкуство.
Първите си уроци по скулптура Канова получава от Джузепе Торети. През 1770-а година постъпва като чирак в ателието на венецианския скулптор Джузепе Бернарди, а след две години отива да учи при Джовани Ферари и постъпва във Венецианската академия за изящни изкуства.
Още докато следва става носител на няколко награди. Талантът му впечатлява преподавателите му и той дори получава поръчки за няколко творби в местни манастири. Канова започва да твори в бароков стил, след което намира свой собствен почерк в изкуството.
За младежа се разчува в светските кръгове. Венецианският сенатор Джовани Фалиеро поръчва на Канова да изработи статуи на Евридика и на Орфей за вилата му в Азоло. Младият скулптор работи в продължение на две години върху фигурите. Изяществото им предизвиква възхищението на личност от висок ранг - Пиетро Ветор Пизани, който поръчва на Канова цяла скулптурна група - "Дедал и Икар".
След излагането на скулптурата на площад "Сан Марко" всички единодушно признават, че Канова е един от най-талантливите скулптори на своето време. А той е още толкова млад.
След година Канова заминава за Рим. Тогава е едва на 22, а славата му вече се носи и се разпространява с всяка следваща негова творба. Получава поръчки от много аристократични семейства и кралски особи. През 1802-ра година самият папа Пий VII го прави главен пазител на всички художествени паметници във владенията си.
За скулптора чува и Наполеон Бонапарт. Кани го в Париж с предложението да му направи колосална статуя, както и други творби. Канова изработва истински шедьовър - Полин Бонапарт като Венера.
След падането на Наполеон, Антонио Канова се погрижва художествените съкровища, отмъкнати от императора от Рим, да бъдат върнати във Вечния град. Папа Пий VII е истински трогнат от патриотичния жест на своя сънародник и нарежда името на Канова да бъде вписано в Златната книга на Капитолия.
Антонио Канова / Снимка: Getty Images
Дава на скулптора и титлата "Маркиз на Иския". Антонио Канова е един от малкото хора на изкуството, получили такава висока чест.
Издигнат е и за първия президент на Папската римска археологическа академия.
"Наполеон Бонапарт" на Антонио Канола, Пинакотека „Брера“, Милано
Не са ясни причините, поради които обаче, въпреки високите почести и отношението, което му засвидетелстват най-влиятелните римляни, Канова напуска Рим и прекарва последните години от живота си в Посаньо, където е роден.
Умира във Венеция и е погребан в мавзолей, който самият той приживе е проектирал. Последното обиталище на знаменития скулптор е изградено по модел на римските надгробни паметници, наподобяващи пирамида.
За огромното уважение на сънародниците на Канова към него свидетелства фактът, че сърцето му било поставено в порфирена урна, а Венецианската академия събира пари за изработването на паметник на скулптора. Всъщност, самият Канова изработил приживе и този проект. След смъртта му паметникът бил изработен от негови ученици и бил открит през 1827-а година - пет години след смъртта на Канова. Урната със сърцето на скулптора е неделима част от този паметник.
Антонио Канова е най-значимият представител на неокласицизма в европейската култура. По хроники от онова време става ясно, че е работел по 14 часа на ден с пълна отдаденост на своето изкуство.
Скулпторът е използвал само бял мрамор за моделиране. Характерно за таланта на Канола е максималното полиране на материала. Всички негови творби буквално блестят.
Най-големите колекции от произведения на скулптора се съхраняват в Лувъра и Ермитажа.
Една от най-изящните му творби - "Трите грации" е създадена в периода между 1813-а и 1816-а година. Талия, Ефросиния и Аглая, красивите дъщери на Зевс, са придружителки на богинята на красотата Афродита. Единството между тях се засилва от обединяващия ги шал. Играта на светлината и сянката се постига чрез плавните извивки на телата и идеалната обработка на мрамора.
Оригиналът на скулптурата се съхранява в Ермитажа.
Друга изключителна работа на Канова е "Мария Магдалена", създадена в периода 1793-1796-а година. Това произведение е показано на Парижкото изложение през 1808-а година. Красивата грешница с наведена глава и сълзи в очите. Изражението й поразява със своята изразителност. Канова сякаш е искал да ни внуши, че само божествената прошка издига човека. Постигнал е съвършенство, което само по себе си изглежда божествено.
"Покаяната Мария Магдалена" на Антонио Канола, Ермитаж, Санкт Петербург
Талантът на Антонио Калона изглежда толкова "неръкотворен", че сякаш творбите му са били изваяни от Божията ръка. Студеният мрамор излъчва такъв живот, че сякаш фигурите са замръзнали само за миг покой по пътя си към вечността.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Favtorat-na-trite-gratsii-proektira-sam-mavzoleya-i-pametnika-si&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F10%2F13%2F2407559%2F768x432.jpg%3F_%3D1665679422&description=Авторът на "Трите грации" проектира сам мавзолея и паметника си', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}