АЛТЕРНАТИВНО ИЗКУСТВО
Парижкият театър на ужаса "Гран-Гиньол" бил на върха на славата цели 65 години
Зрители масово припадали от натуралистичните сцени
Автор : / 2883 Прочита 0 Коментара
Афиш на театъра и гореща сцена от представление"Той бе играл смъртта на сцената на "Гран-Гиньол" в Париж. Тогава бе познат като Ерик Карон и имаше немалка слава на изпълнител на необичайни роли. После започна войната, а с нея се появи и този шанс. Дълго преди падането на Париж под ударите на немските войски, той стана агент на Райха. Дейността му на шпионското поприще се развиваше изключително успешно и германците много го ценяха; помагаше му и актьорският талант". /откъс от разказа "Живият мъртвец" - "The Living Dead" на Робърт Блох, 1967 г. /
"Гран-Гиньол" - най-малкият парижки театър, с голяма слава
Да, имало е такъв театър в Париж - "Гран-Гиньол" - театърът на ужаса. За кратко време той придобива огромна популярност и е на върха на славата цели 65 години.
Драматурзи поставят на сцената му ужасяващи спектакли с насилие и смърт. Над 1000 постановки, които едновременно шокирали и възторгвали публиката. "Гран-Гиньол" остава в историята на драматургичното изкуство като един от най-големите популяризатори на жанра "ужаси за развлечение".
Сцена в стила на средновековните романи на ужаса
"Гран-Гиньол" бил основан през 1895 г. от френския драматург Оскар Метение /фр. Oscar Méténier/. Той купил стар параклис, разположен в глуха уличка около Монмартр, и го превърнал в театър, като запазил готическия вид на сградата и религиозните символи във вътрешността й.
Дървени ангели се спускали от тавана и буквално удряли по главите музикантите от оркестъра.
Убит арлекин - чест персонаж в постановките на театъра. Афиш от 1920 г.
Салонът побирал само 293-ма седящи зрители - бил най-малкият в Париж, но скоро станал най-прочутия.
Първоначалната идея на Метение била да направи "натуралистичен" театър - натурализмът бил популярно течение в европейската драма през 19-и век.
Луд доктор "съживява" мъртва жена
Сюжетите се развивали в реалистична обстановка от битовото ежедневие. Възгледите на Метение клоняли към "низката" страна на живота, където конфликтите са по-ярки, и разбира се - по-подходящи за драма.
В много от пиесите на драматурга героите са проститутки, престъпници, улични бандити. Полицията веднъж забранила една от постановките му - "Мадмоазел Фифи", в която главната героиня била проститутка.
Афиш на постановката "Веселият" от 1890 г.
В този начален период на съществуването си, театърът далеч не бил така мрачен, както в по-късния, когато натуралистичните постановки отстъпват сцената за истински театрален ужас и кървави представления.
Безумният доктор - един от най-ужасяващите персонажи на постановките в театъра
През 1897 г. театъра поема Макс Мори /фр. Max Maurey/, който първоначално поставил широк спектър драматургични творби - от комедия до драма. След първия сезон тематичният избор се насочил към произведения в стила на Едгар Алън По - с по-задълбочен поглед към социални и политически теми, истории с убийства, халюцинации и насилие.
Така, постъпателно театърът се насочвал към славата си на "театър на ужаса".
Рекламен плакат за шоу на ужаса в театъра, 1928 г.
През 1901 г. в репертоара на театъра били включени пиеси на Андре де Лорд /фр. André de Lorde/.
Персонажите им били повече от страшни - лели, които убиват деца; доктори, извършващи лоботомия; ревниви жени, които с ножици избождат очите на съперниците си.
Ревнива съпруга изгаря в киселина лицето на мъжа си
Де Лорд написал над 150 пиеси на ужаса, които съставляват своеобразна знакова епоха в историята на "Гран-Гиньол". Самият им автор бил кръстен от театралните критици "Принцът на насилието".
През 1910 г. в театъра започват да се поставят още по-реалистични постановки, в които насилниическите сцени включват и секс. За повече съспенс, били включени и специални ефекти. Така публиката можела да види как кръвта изтича от раните на "убитите", или дори как хвръква... нечия отрязана глава.
Убиийство на сцената на театъра в постановка от 1937 г.
Имало случаи, в които някои зрители с по-слаби нерви, припадали - налагало се да се вика линейка. Често зрители крещяли и да дойде полиция.
Усещанията на публиката били толкова шокиращи, че понякога предизвиквали масова паника в салона. Имало случай, в който кървава сцена предизвикала загуба на съзнание у 15 зрители едновременно.
Двойка изверги ослепяват младо момиче
Популярността на театъра продължавала да расте и достигнала своя пик в периода между двете световни войни.
"Гран-Гиньол" се превърнал в такъв хит, че дори туристи, попаднали в Париж, искали непременно да гледат негови представления.
Театърът създал и свои звезди. Една от тях била Паула Маха. Тя си спечелила прозвището "най-убиваната жена в света". За цялата си кариера, от 1917-а до 1930-а година, актрисата "умряла" на сцената в 10 000 представления, и то по разнообразни начини: заклана, стреляна, удушена, отровена и дори веднъж - изядена от... пума.
Паула изиграла ролята на жертва на сексуално насилие над 3 000 пъти.
Статия в сп. "TIME" описва гореща сцена по следния начин:
"Жертвата стоеше завързана със запушена уста. След това садист отряза зърната на гърдите й с градинска ножица, след което извади очите й с помощта на вилица и нож".
Очевидно това садистично развлечение е имало своите почитатели, защото славата на театъра все повече растяла.
Втората световна война слага край на всичко това. Може би хората осъзнали, че реалността може да бъде по-жестока и от художествената измислица, и че ужасът не може да бъде развлечение?!?
"Гран-Гиньол", макар и вече не така на върха на славата, обаче продължил да съществува. До 1962 г., когато последният му директор го закрива с думите:
"Ние не искаме да ни сравняват с Бухенвалд. До войната хората мислеха, че случващото се на сцената, не може да се случи реално в живота. Но сега ние вече знаем, че реалността може да бъде по-жестока и от най-жестокия театър!..."
Еми МАРИЯНСКА