КОНТРАКУЛРТУРАТА
Забравиха ли феновете на Боб Дилън какво означава "да свириш за 50 души"
"Изпълнението за 50 души е трудно, защото всеки човек има своята индивидуалност. На изпитание се поставя честността на артиста и неговия талант", казва носителят и на Нобелова награда за литература
Редактор : / 1054 Прочита 0 Коментара
Боб Дилън (Снимка: Getty Images)Преди около седмица носителят на Нобелова награда за литература и величина в контракултурата на 60-те години Боб Дилън се извини на феновете си за това, че е използвал машина за автографи.
Едва ли някой би се впечатлил от употребата на устройство от страна на 81-годишния изпълнител, ако целта на тази употреба не е била подписването на книги на цена от 599 щатски долара всяка. При това "подписаните" от автора бройки са едва 900, съобщават от БТА.
През 2016 г. Боб Дилън изпрати американската посланичка в Швеция да прочете вместо него Нобеловата му реч. Изпълнението на друга легендарна фигура от света на поезията и музиката - Пати Смит, на парчето на Дилън "A Hard Rain's a-Gonna Fall" трогна публиката и сякаш примири двата лагера "за и против" наградата му.
Боб Дилън бе избрал да сподели със света каква е разликата между това "да свириш за 50 и за 50 000 души". Когато са повече, гласеше Нобеловата му реч, е по-лесно, защото се обезличават, сливат се. А изпълнението за 50 души е трудно, защото всеки човек има своята индивидуалност. На изпитание се поставя честността на артиста и неговия талант.
Вероятно феновете на Боб Дилън, които са готови да платят 600 долара, за да прочетат подписаните му размисли със заглавие "Философия на модерната музика", са били категорично в лагера "за" Нобеловата му награда. Дали обаче са слушали или чели внимателно речта по повод награждаването? Най-трудно се свири за 50 души. За стотици или хиляди вероятно мнозина биха били изкушени да си спестят усилието.
Ден след скандала с уж ръчните автографи "Гардиън" публикува примери и мнения за това колко е изкушаващо да се използва устройство. Сара Вон, журналист и автор на бестселъри, споделя за болките в ръката и необходимостта да се постави лед. И дори с лед не е възможно да се подпишат повече от 30 книги дневно, казва Вон, подписът става нечетлив. А дали феновете ще платят ексклузивна цена за нечетлив подпис?
В свят, в който небрежно изрисувани покривки, използвани стари обувки и дори дъвки, дъвкани преди десетилетия, се продават на търгове за рекордни цени, за да могат почитателите да притежават частица от култова според тях фигура, без значение дали става дума за създателя на "Епъл", или за "Бийтълс"? Вероятно Сара Вон и издателят й изпитват известни съмнения. Очевидно и Боб Дилън ги е изпитал. По думите му е започнал да страда от световъртеж в началото на пандемията. След това е дошло изкушението да подписва книги (и картини, както се оказа, но в много по-малък мащаб) с устройство.
Имат ли право купувачите да винят идола си, след като са готови да платят стотици долари за подпис, превръщайки един от най-големите автори и изпълнители на XX век в производител на скъпи сувенири? И може ли публиката да каже, че Боб Дилън е излъгал почитателите си? Все пак още преди години авторът на "Mr. Tambourine Man" призна на всички, че истината е в това човек да се изправи пред 50 души. Безличната тълпа е твърде жестока.
През 2010 г. т.нар. Кръстник на пънка - Иги Поп, заяви публично, че се отказва от култовия си "стейдж дайвинг". На концерт в прочутата зала "Карнеги Хол" Иги пада на главата си, след като при очаквания според него скок в публиката няма ръце, които да го поемат. "Гледаха ме, сякаш се чудеха какво всъщност правя", споделя унизителните си усещания след злополучния концерт Игуаната.
Десет години по-късно, през 2020 г., той все пак успя да отмъсти на многохилядната публика по подходящ за съвременните нрави начин. Старите му панталони в металически цвят бяха предложени на търг с начална цена от 1200 щатски долара.