ЗВЕЗДНИ ГОСТИ
Laibach: Магазините и скулптурите в Северна Корея изглеждат като проектирани от Джеф Кунс
Магията Laibach, пионери на индустриалния звук, взривиха българската сцена за пети път
Автор : / 9526 Прочита 6 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Заринатата в сняг и лед София не попречи на феновете да посрещнат легендарната банда с овации и емоции на сцената на Pirotska 5 Event Center, за да се разтопят от удоволствие под звуците на индустриалната лава, предоставена от пионерите на индустриалния звук и смятани за вдъхновители на Rammstein словенци.
За пореден път Laibach предизвиква истински пир за сетивата сред стотиците фенове на индъстриъл стила у нас. Laibach подариха невиждано шоу със светлини, музика и остър текст, с безкомпромисно изпълнение и поведение в ивент пространството.
По традиция авангардният пърформанс започна още преди излизането на Laibach с грандиозна мултимедийна среда. По този начин музикантите доказаха за пореден път защо са една от най-чаканите и завладяващи групи у нас.
Спектакълът бе разделен на 3 части заедно с виртуозно бис изпълнение.
Впечатляващият концерт в България бе част от европейското турне на Laibach.
С легендарната словенска банда разговаряме за космическите пътешествия, музикалния аванград във времена на политическа коректност и преживяванията на групата в Северна Корея през 2015 г., когато те се превърнаха в първата западна група, свирила в Пхенян. Събитието е документирано във филма Liberation Day.
- В последния ви албум вие сте кънтри и диско психеделични астронавти. Не съм си представяла Laibach и така. Вие правите музика вече повече от пет десетилетия - това ли е най-логичното нещо - да се изстреляте в космоса?
- Това EP има много смисъл. Първо - разказва историята от края на филма "Iron Sky - The Coming Race", за който Laibach написаха музиката и наскоро издадоха този албум.
На второ място желанието ни за бягство от планетата Земя на друга планета става все по-актуално и някои от най-богатите хора от единия процент богати земляни вече сериозно се подготвят за това пътуване, защото планетата Земя се унищожава непоправимо.
Трето - не е нужно да се изстрелваме никъде - вече сме в космоса, но имаме нужда и от космическа музика, за да разберем това.
- Какви са космическите истории, които разказвате в този албум?
- Албумът разказва историята за пътуването на последните оцелели земляни в нашата Слънчева система след унищожаването на Земята, опитвайки се да достигнат Марс или друга планета, потенциално подходяща за живот. Силата, която ги дърпа напред, освен волята за оцеляване, е преди всичко любовта.
Любовта е истинският двигател на оцеляването, най-мощната, но и най-разрушителната сила във Вселената.
- Песента LOVE IS STILL ALIVE е част от саундтрака на филма "Iron Sky: The coming race" от 2019 г., където вие композирате музиката. Защо решихте да направите това EP сега и да направите турне с него?
- Отне ни известно време, за да компилираме всички песни за албума с филмовата музика, също трябваше да пренасрочим някои проекти поради епидемията, но е по-добре да го пуснем някога, отколкото никога.
- Винаги сте съчетавали различни стилове музика, пионери сте на индъстриъл жанра, вашите албуми включват поп, рок и класическа музика. Все още ли се чувствате комфортно с индустриалната музика и нейните мрачни елементи? (някак си светът също става по-тъмен, въпреки че казвате обратното с новото EP)
- Индустриалните звуци са навсякъде - както Kraftwerk казват в песента си Metal on Metal - те са основно атмосферата на едно време и място, което няма да си отиде просто ей така.
Всъщност всяка музика е индустриална, особено съвременната популярна музика, която се произвежда по предварително направен калъп и сякаш на конвейер.
Следователно използването на елементи от индустриалната музика не е въпрос на комфорт, а въпрос на Zeitgeist.
- Laibach пародират идеологии и политически системи, изградили сте автентичен стил като музика, но авангардът е и в текстовете ви. Възможна ли е авангардната музика днес? Авангард в смисъл на създаване на подривни, провокативни и новаторски идеи?
- Искрено се надяваме, че все още е възможно, иначе ние, Laibach, сме просто мъртва материя, съществително без значение, идея без смисъл. Може би някой се опитва да ни убие?
- Сега искам да ви задам вечния въпрос, който е обект на дискусия, но през друга призма. Славой Жижек коментира феномена Laibach като казва, че самата система трябва да се приема по-сериозно от самата нея - и че това е основният ключ към вашата група. Какво мислиш, че винаги ви е определяло?
- Laibach винаги са били определяни от факта, че идваме от Източна, славянска Европа или по-скоро от Титова и комунистическа Югославия, от индустриалния град Трбовле, и че все още живеем в малка Словения, където четири големи световни култури като славянската, романската, германската и угро-финската се срещат на едно място.
И разбира се, бяхме силно определени и от нашия приятел Славой Жижек.
- Възможни ли са днес авангардисти, бунтари, критици, хора, които владеят изкуството на пародията? Все пак живеем в политически коректни времена, човек може да бъде публично линчуван и за най-малкото нещо.
- Съществуваме, следователно сме възможни.
- Вие сте първата чуждестранна група, която свири в Северна Корея. Гледах документалния филм Liberation Day за този изключителен концерт. Въпросът ми е свързан с отношението на публиката към вас, как я почувствахте, какво ви каза в емоционален план? Какво преживяване беше за вас?
- Представянето пред севернокорейската публика в Пхенян беше изключително преживяване за нас - и за тях, с много просветление и от двете страни.
Въпреки че пуснахме песни от филма The Sound of Music, които те очевидно знаят много добре, тъй като учат английски с помощта на филма, корейците никога преди не са чували такава група като Laibach, така че наистина не знаеха какво да мислят за нас и нашата музика.
Въпреки това, те реагираха учтиво, ръкопляскаха след всяка песен, а в края на концерта ни аплодираха на крака.
Първоначално отидохме в Пхенян, за да отбележим и отпразнуваме 70-ата годишнина от освобождението на Корейския полуостров от японската колонизация и последвалото разделяне на две вражески държави и да подкрепим и насърчим процеса на обединение между двете Кореи (малко по-късно направихме концерт и в Южна Корея със същата програма).
Северна Корея, разбира се, е напълно различен свят от всичко, което можете да си представите, и от европейска гледна точка реалността в тази страна е основно сюрреалистична.
Въпреки че разполагахме с известна "вътрешна" информация от хора, които вече са посетили страната, все още имахме всички обичайни предубеждения, които хората на Запад обикновено имат за нея.
Но Северна Корея е много повече от това, за което медиите на Запад продължават да повтарят. И като цяло намерихме повечето от таблоидните истории и стереотипи за КНДР за напълно неверни.
Кадър от легендарното посещение на Laibach в Пхенян (Източник: Getty Images)
Всъщност Северна Корея е много силно, ако не и напълно неразбрана страна, дори от като цяло отворени, либерални хора на Запад и това само по себе си е един вид феномен.
Страната е бедна и изолирана и има репресивна политическа система (не много по-малко от САЩ или Саудитска Арабия), но положителните промени и добрата енергия се виждат навсякъде.
Хората са много мили и изглежда притежават ценна мъдрост, която ние, европейците, не притежаваме.
Не можахме да открием никакъв цинизъм, сарказъм, ирония, вулгарност и други "западни културни характеристики", само елементарна скромност, доброта, гордост и уважение.
Те обичат да се смеят, да се усмихват и да се шегуват, много повече от хората в Европа днес. Севернокорейците също са добре облечени. Семпло облечени, но елегантни, учат чужди езици.
Пхенян, който беше напълно бомбардиран и заличен от американците по време на Корейската война, днес е чист, добре поддържан и цветен град с впечатляваща социалистическа и постмодернистична архитектура, скулптури и паркове.
Освен това магазините там имат поразителни характеристики на поп арт и изглеждат така, сякаш Джеф Кунс ги е проектирал, заедно със скулптурите в парковете им.
Бяхме искрено впечатлени от Северна Корея и съветваме хората да посетят тази страна, преди да е станало твърде късно.
- Преди години посетих изложба, посветена на NSK в Музея за съвременно изкуство в Москва "ГАРАЖ". Тогава бях силно впечатлена от артистичната енергия, оригиналността, смелостта на групата, но също и от важните теми, които провокират размисъл и дебат в тези специални времена. Какво ви интересува днес от сферата на политическия дискурс?
- Основната отправна точка на нашата дейност е анализът на връзката между изкуство и политика, между култура и идеология и в този контекст ни интересува всичко, което определя тази връзка.
Ние със сигурност не сме политическа група и абсолютно не се занимаваме с ежедневна политика, но вярваме, че всяко изкуство е политическо, или по-точно - всяко изкуство е обект на политическа манипулация, с изключение на това, което говори на езика на същата тази манипулация.
Както прави Laibach.
- За какво мечтаете?
- Сега мечтаем за бялата Коледа...
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}