Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Прототипът на Пинокио бил джудже с нещастна съдба

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Прототипът на Пинокио бил джудже с нещастна съдба

195 години от рождението на Карло Колоди

Пинокио в илюстрация на Либико Марайа

Карло Лоренцини (1826-1890), по-известен с псевдонима си Карло Колоди, остава в историята на литературата като автора на световноизвестната книга "Приключенията на Пинокио", преведена на повече от 260 езика и настолна книга на децата от цял свят. Героят на Колоди е добродушно дървено човече, чийто нос расте, когато лъже.

Любопитното е, че Карло Колоди не искал да го възприемат като детски писател, и умира без да подозира, че героят му ще го надживее, ще има свой собствен живот, и ще го направи световноизвестен.

Един от анимационните Пинокио на Уолт Дисни

Историята на дървеното човече е екранизирана повече от 400 пъти от 1940-а година насам - многократно в анимациите на Уолт Дисни, играна е на много театрални сцени по света. Приказката на Колоди е била интерпретирана и политически. През 30-те години на миналия век в Италия Пинокио е... фашист, а десетилетие по-късно - разузнавач. В някои азиатски страни е бил представян като герой сред драконите, а в Турция - страстно възхваляващ Аллах мюсюлманин.

Това само идва да докаже, колко популярен в цял свят е героят на Колоди - Пинокио, или пък, колко актуално в живота на хората, и най-вече в политиката, е разпознаването на превъплъщенията на лъжата?

"Приключенията на Пинокио" започва да излиза в подлистник към "Детски вестник" на 7 юли 1881 година.

Карло Колоди (1826-1890)

Авторът - Карло Лоренцини, е роден на 24 ноември 1826 г. в Тоскана, Флоренция, в семейството на готвач и домашна прислужница, като първото от десетте им деца. Родителите на Карло работели в къщата на богатите флорентинци маркиз и маркиза Джинори. Маркизата станала кръстница на детето.

Още

Антоан дьо Сент-Екзюпери - пилотът не се завърна и се смята за изчезнал

Антоан дьо Сент-Екзюпери - пилотът не се завърна и се смята за изчезнал

Карло завършва прогимназия в родния град на майка си - Колоди - името, което по-късно ще използва за свой псевдоним. С финансовата помощ на маркиза Джинори е пратен да учи в богословско училище, въпреки че желанието му изобщо не било да стане свещеник. Още от съвсем млад Карло се интересувал от журналистиката и политиката. Убежденията му го отвеждат в редиците на народното национално-освободително движение на Италия срещу австрийското господство Risorgimento ("Обновяване").

Едва 22-годишен той участва като доброволец в армията, по време на войната за независимост на Италия (1848 г.), която завършва с разгром на италианските патриотични сили. През 1859-а заминава за фронта като доброволец в Тосканската армия. Този път австрийските войски биват победени и някои региони в Италия започнали да се обединяват.

"Приключенията на Пинокио" с илюстрациите на Ясен Гюзелев (Източник: Издателство "Хеликон" )

Междувременно младият Карло обичал да пише есета, кратки разкази и фейлетони, и изпитвал огромна радост, когато вестници и списания публикуват негово произведение. На по-късен етап от живота си той ще стане известен с репортажите и политическите си сатири, а също и като театрален критик. Ето защо, никак не обичал да го наричат просто "детски писател".

Още

Скици, стихотворение и любовно писмо на Антоан дьо Сент-Екзюпери бяха открити в стара къща

Скици, стихотворение и любовно писмо на Антоан дьо Сент-Екзюпери бяха открити в стара къща

Всъщност, приживе става известен с романа си "Par" ("Un romanzo in vapore"), който излиза през 1856-а година. Написва го почти на шега, като четиво за влака. Самият той често пътувал по пътя от Флоренция до Ливорно - разстояние, което навремето се взимало за около 3 часа, и решил, че е хубаво човек да си намери нещо занимателно по време на такова пътуване. Колоди написва роман, който да се чете точно за три часа. "Par" е и първото му произведение с псевдонима Колоди, с който писателят ще стане световноизвестен.

Embed from Getty Images

Едно след друго се зареждат произведенията му "Контури" ("Le Macchiette"), "Смешни истории" ("Storie allegre"), "Очи и носове" ("Occhi e nasi"), "Забавни хумористични бележки за изкуството "(" Divagazioni kritiko umoristiche "), " Забавни бележки "(" Note gaie ") и др.

Самият Карло Колоди остава без собствени деца - нямал никакъв опит като родител, и това е твърде интересна подробност, като се има предвид какъв чудесен разказвач на истории за деца е всъщност.

Кадър от филма "Пинокио" (Италия, Франция, Великобритания 2019 г.)

Още

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

Може да се каже, че бил любител на приказките по природа - бил жизнерадостен и весел човек. През 1875-а година започва да превежда на италиански приказките на Шарл Перо. В периода 1878-1881 г. работи по поредица за приключенията на едно смешно, мързеливо и лакомо момче, на име Джанетино. Въз основа на тези разкази излиза сборникът "Пътешествието на Джанетино през Италия" ("Il viaggio per l"Italia di Giannettino"), който пък от своя страна слага началото на цяла поредица за обединяването на Италия, през ироничния поглед на главния герой.

Още

Снежната кралица на Андерсен - Йени Линд

Снежната кралица на Андерсен - Йени Линд

Карло Колоди бил майстор на иронията и при живия си контакт с хората. Събеседниците му се забавлявали, докато го слушат. Изпадал в мрачно настроение само когато губел на карти. През 1880-а година страстта му картоиграчеството му създало сериозни дългове. Притиснат финансово, той решава да напише нещо, от което да изкара пари. Вероятно Бог чул молбите му, защото именно тогава му хрумва да напише "Приключенията на Пинокио: историята на дървена кукла" ("Le avventure di Pinocchio: storia" di un burattino ").

Кадър от филма "Пинокио" (Италия, Франция, Великобритания 2019 г.)

Всъщност, в превод от италиански "пинокио" ("буратино") е дървена кукла, а на тоскански диалект означава нещо като "парче дърво". Старият дърводелец Джепето създава своето дървено момченце с много любов, и то заживява като живо. Като живо го възприемат и първите читатели на историйките на Колоди. Пинокио бързо придобива популярност сред детската публика.

Embed from Getty Images

И не само: Вестникът, който пръв публикува историята - "Il Giornale dei Bambini", бива залят от читателски писма от родители, които молят автора да продължи историята, като й измисли щастлив край, за да не разплаква децата.

Embed from Getty Images

През 1883-та издателят Феличе Паджи събира всички истории за Пинокио, публикувани в печата, и издава отделна книга - "Приключенията на Пинокио", с илюстрациите на Енрико Мацанти. През следващите 25 години, след първото издание книгата за Пинокио, тя била препечатана 500 пъти само в Италия, с илюстрации от големи майстори на четката.

Pinocchio от Енрико Мацанти (1852–1910) – първият илюстратор (1883) на "Приключенията на Пинокио"

Карло Колоди умира от астматичен пристъп на 26 октомври 1890 г. във Флоренция, седем години след публикуването на "Приключенията на Пинокио". Писателят е погребан на гробището на църквата Сан Миниалто ал Монте.

Според биографи на писателя, той смятал, че пилее времето си, като пише за деца, въпреки че обичал децата. Вероятно е смятал, че ще бъде много по-полезен с журналистиката, а в литературата искал да създаде нещо "по-сериозно". Всъщност, изобщо не е прав, защото рядко някой е написвал нещо толкова сериозно, колкото детската книжка за Пинокио.

Embed from Getty Images

Работата е там, че героят на Колоди заживява собствен живот, и от добро момче, което не вреди никому, постепенно образът му все повече започва да се свързва с темата за лъжата. А тя не винаги е разпознаваема, според описанието на Колоди - с "къси крака" и "дълъг нос".

Съвременните превъплъщения на героя стават все по- обществено опасни в хода на времето.

Да си припомним, какво съветва Пинокио Феята:

"Не се доверявай, мое момче, на тези, които ти обещават да те направят богат просто като щракнат с пръсти. Те по правило са или луди, или мошеници".

Този диалог се превръща във философска дискусия, в която са лесно разпознаваеми различни типажи. Колоди е постигнал истинско чудо - като разказва приказка за деца, той успява да накара възрастните да разсъждават върху казаното.

- А какво ще правим сега в тъмнината?

- Ще седим и ще чакаме Акулата да ни смели.

- Но аз не желая да бъда смилан! - развика се Пинокио, и пак се разрида.

- Аз също не искам бъде смилан - възрази рибата Тон, - но съм философ и се утешавам с мисълта, че след като си се родил риба, по-достойно е да умреш под водата, отколкото в олиото!...

- Когато покойникът плаче, значи, че той започва да оздравява - важно каза Гарванът.

- Съжалявам, че се налага да противореча на моя именит колега и приятел - отбеляза Совата, - но според мен, ако едно живо същество плаче, то това означава, че то не иска да умира.

Embed from Getty Images

Още

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

Сред една от най-любопитните истории около книгата на Карло Колоди за Пинокио, е една случка: При разкопки в Тоскана, американски археолози забелязват, че съвсем близо до гроба на писателя, спи вечния си сън човек, на име Пиноко Санчес (1790-1834). Възникнало любопитството, дали този човек не е бил прототип на Пинокио. След нужната аргументация и когато получават официално разрешение по съответния ред, властите ексхумират Пиноко Санчес и откриват, че сред останките от тялото му има... дървени части.

"Приключенията на Пинокио" с илюстрациите на Либико Марайа (Източник: Издателство "Миранда")

Още

Новият музей на Ханс Кристиан Андерсен ще бъде открит в родния му град

Новият музей на Ханс Кристиан Андерсен ще бъде открит в родния му град

По-нататък се разбира, че Пиноко бил роден като джудже, но го приели в армията и 15 години служил във войската като барабанист. При един инцидент паднал от скала и се потрошил. Наложило се да ампутират краката му. Местен майстор, на име Карло Бестулчи, изработил дървени протези за нещастния Пиноко. За това свидетелствал печат с инициалите на майстора върху част от откритите в гроба на Пиноко протези. Разбрало се и как е живял този човек - Пиноко продължил живота си на инвалид с циркаджийски номера по панаирите. По време на едно от изпълненията си, обаче, отново претърпял инцидент, и загинал трагично.

"Приключенията на Пинокио" с илюстрациите на Либико Марайа (Източник: Издателство "Миранда")

Заинтригувани от тази история, биографите на Колоди започват щателно да разлистват архива му от писма, и в едно писмо до братовчед му, наистина откриват името Пиноко Санчес. Колоди споделя в това писмо, че иска да напише сериозен роман за този "смел човек". Много вероятно е да е познавал лично Санчес, защото в годината на смъртта му, Колоди вече бил 8-годишен -достатъчно голям, за да помни.

"Приключенията на Пинокио" с илюстрациите на Либико Марайа (Източник: Издателство "Миранда")

Както вече стана ясно, приживе писателят изобщо не подозирал невероятния успех, който ще постигне историята му. А още по-малко е подозирал, през какви изпитания ще мине неговият герой. След смъртта на Колоди, Пинокио се превръща в невинна жертва на Ватикана, когато цензорите решават, че книгата е вредна за религията, поради факта, че да "оживи" мъртвата материя можел само Бог, а не някакъв си дърводелец.

"Приключенията на Пинокио" с илюстрациите на Либико Марайа (Източник: Издателство "Миранда")

Разбира се, това тесногръдо разсъждение върху една художествена творба трае кратко. В 20-и век популярността на героя и на неговия автор са толкова безспорни, че от 50-те години на миналия век са издигнати много техни паметници по цял свят. През 1956 г. в Италия, със събрани средства от 10 милиона почитатели на Пинокио, е издигнат паметник на любимия герой в гр. Колоди.

Негов автор е италианският скулптор Емилио Греко, а върху пиедистала на бронзовата фигура е издълбан надписа "Безсмъртен Пинокио - от благодарните читатели от четири до седемдесет години!".

Embed from Getty Images

В Колоди се намират Националната фондация "Карло Колоди" и библиотека с над три хиляди тома преводни издания на "Приключенията на Пинокио". Туристите в Колоди могат да се насладят и на гледка от мястото, където вечерят Котката и Лисицата от творбата.

В Колоди периодично излиза и сп. "Червен рак", издание на Италианската асоциация на ресторантьорите.

Embed from Getty Images

През 2004 г. в пресата се появи съобщение за идея, да бъде изграден Музей на мечтите в гр. Колоди. Хрумването е на Федерико Бертола, италиански милионер, собственик на строителна компания. Мотивацията на богаташа, по собствените му думи, идвала от детството му на момче, израстнало в лоша среда и потърсило мечтата си благодарение на героя на Карло Колоди.

Пинокио е не само символ на града Колоди, но и запазена марка за цяла Италия. Парламентът на страната дори гласува въвеждането на единен етикет с с образа на Пинокио.

А каква е другата страна на "медала"? - Героят на Карло Колоди - Пинокио, чийто нос расте, когато лъже, е буквално първообраз на детектора на лъжата. Неговият уникален "произход" - на "оживяло парче дърво", се радва на още една уникалност - на безсмъртие.

Но след като Пинокио заживя свой собствен живот, в хода на човешката история се появиха много негови ерзаци. Ето защо пред нас, съвременните почитатели на героя, все повече се изправя въпросът, как да разпознаем доброто момче на Карло Колоди и майстор Джепето, сред обикновените лъжци, чиито носове не растат, когато лъжат?

Политически анализатор формулира въпроса така: - Как да разпознаем лъжливите "пинокио", щом носовете им изобщо не растат? Реторичен въпрос, пред който е изправена цялата световна политика. Определено Карло Колоди не е бил само "детски писател". 

Embed from Getty Images

Еми МАРИЯНСКА

Още

Розата на "принца" Екзюпери - неговата Консуело

Розата на "принца" Екзюпери - неговата Консуело

Още

Голямата любов на Антоан дьо Сент-Екзюпери - Натали Палей

Голямата любов на Антоан дьо Сент-Екзюпери - Натали Палей

Още

 Гийермо дел Торо прави своя "Пинокио"

Гийермо дел Торо прави своя "Пинокио"

Още

Американката и Малкият принц: Идилията на Сент Екзюпери е отчасти разкрита

Американката и Малкият принц: Идилията на Сент Екзюпери е отчасти разкрита

 

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Отиде си поетесата Екатерина Йосифова

"Поезията е това, което продължава след стихотворението, остава след него, остава в читателя, в неговото усещане за света, в мисленете и усещането за себе си", казваше именитата ни поетеса

"Това е шокиращо!": Писатели и знаменитости, ужасени от нападението над Салман Рушди

"Невежеството е злото. И защото е Невежество, то не схваща, че с нож, куршум, или чадър не може да убие свободата, мисълта, духа... Салман Рушди ще живее", написа и Захари Карабашлиев

Дейвид Гарет пред Dir.bg: Животът ми досега е завладяващо препускане с увеселително влакче

"Надявам се още много години да се забавлявам с музиката и хората да ме гледат как правя това", казва големият цигулар

Писателят Салман Рушди е бил намушкан с нож в Ню Йорк

Рушди бе нападнат в конферентна зала в град Шътокуа, в щата Ню Йорк, където се планираше той да произнесе лекция

Творческият процес като едно дихание

Хореографката Анна Пумпалова пред Виолета Тончева за подхода си към първата българска постановка за професионална сцена на мюзикъла "Красавицата и Звяра"

Велислав Минеков: Отново започваме битката за бюджета за култура

Минеков ще иска увеличение на бюджета на министерството с 0.2 процента от БВП