ЗВЕЗДИТЕ ОТБЛИЗО
Веселин Калановски: Много колеги, в друга държава, щяха да са световни звезди
Никога не съм се харесвал на екрана
Редактор : / 3789 Прочита 0 Коментара
Актьорът по време на снимките на филма "Бензин" (Снимка: Христо Дачев)
Веселин Калановски е актьор, чието присъствие на сцената и на екрана не остава незабелязано. Завършил е ВИТИЗ в класа на Енчо Халачев през 1985 г. Играл е в Благоевградския театър, театър "Възраждане", театър "Сълза и смях", Свободен театър, Сатиричния театър, театър "Галерия" и др. Съосновател и председател на УС на Свободен театър и зам.-председател на УС на сдружение "Артист Аутор". Калановски е човек с активна гражданска позиция.
Има интересна житейска биография - за да издържа семейството си, в отделни периоди от живота си се е занимавал с различни трудови дейности. Има 4 деца, които се гордеят с баща си.
Като актьор, Калановски стана много популярен след тв сериала "Хотел България" /2004 г./, макар че до участието си в него има десетки силни роли в театъра и бе играл и в голямото кино - във филмите "Убийства" и "Ад". Зрителите го познават и като водещ на няколко телевизионни предавания. Озвучавал е много от героите на култови тв сериали и чужди игрални филми. Продължава да играе и на родна театрална сцена.
Онова, което в момента ни отвежда при Веселин Калановски, е актьорското му участие в режисьорския дебют на Асен Блатечки - филма "Бензин", който тръгва по кината от 19 май.
Премиерата на екшъна ще бъде на 16 май във Варна и на 18-и в София.
- Г-н Калановски, предстои да ви видим в дългоочаквания филм на Асен Блатечки "Бензин"...
- "Бензин" беше цяла епопея. Снимките по него започнаха, после филмът беше спрян, после отново започнаха... Свалям шапка на Катя и Асен, че намериха енергия, сили и средства, разбира се, за да довършат този филм. Преди 2 години и половина, положението беше почти безнадеждно, а ето ни сега, вече сме готови да ни гледате на екран!
- Във филма вие играете ролята на ментор на героя на Асен Блатечки ... Сюжетът не ни е познат, така че очаквам от вас да ни открехнете поне вратичка към него...
- Във филма става въпрос за онези изконни и нормални неща, които хората искат в живота си, но и за онези, които не бихме искали да ни се случват, но за жалост ги има в нашия живот.
- Смятате ли, че филмът ще стане филмова сензация? Големи са очакванията ни...
- Гледал съм отделни епизоди от филма, не целия филм, така че и аз като вас силно се надявам да отговори на очакванията. Това, което съм гледал, ми хареса.
За моето участие във филма мога да кажа, че работата ми с този екип беше прекрасна.
В "Бензин" (Снимка: Христо Дачев)
- Удовлетворен ли сте от вашето екранно присъствие във филма?
- Ще ви призная нещо, което не се отнася само за този филм, а за всичките ми филмови роли. Аз никога не се чувствам удовлетворен от себе си. Дори не се харесвам на екрана. И то, независимо какво казват колеги, или критици, аз никога досега не съм се харесвал. Това е усещане, същото като това, да чуете гласа си за пръв път на запис на магнетофон. Не знам как да ви го обясня... И затова не обичам много да се гледам на екран. Но това не е важно, важното сега е филмът да се хареса на зрителите.
- Филмът вече е готов, така че да вървим напред - над какво вие лично работите в момента?
- Аз не съм на щат в нито един театър още от 1991 г. В момента репетирам една пиеса, която е частен проект и вероятно ще се играе в театър "Възраждане". В нея играя Нобеловия лауреат Нилс Бор. Отделно, в Театъра на армията участвам в постановката "Тайната вечеря" и се снимам в един голям нов български телевизионен сериал, за който, съгласно декларация за конфиденциалност, която съм подписал, нямам право да говоря.
- Играл сте в чуждестранни игрални продукции. Направи ми силно впечатление една случка, в която извън снимките, си изпускате цигарата, и вашият знаменит партньор - Жан- Клод ван Дам се навежда да ви я вдигне от земята. Способни ли са на такъв жест българските ви колеги?
- Да. Има великолепни български колеги. Ето например, в същия този филм, всеки път когато трябваше да си партнирам с Жан-Клод ван Дам, а него го нямаше, Вальо Танев заставаше от другата страна и ми подаваше репликите, за да мога да играя. Между българските актьори, в болшинството им, съществува такава колегиалност. Единици са онези, които се правят на звезди. Повечето са чудесни актьори, партньори и колеги. Най-добритя ми приятел е актьор - завършили сме заедно - Петър Върбанов. И до ден-днешен сме заедно и работим.
У нас има огромно количество недооценени български актьори. Не знам, може би е мое лично пристрастие това, което ще ви кажа, но в България се раждат изключителни актьори. Сигурно, ако бяха се родили в друга държава, щяха да са световно известни.
Аз съм зам.-председател на "Артист Аутор". Опитваме се да защитаваме правата на актьорите. Законодателството в България, обаче, е доста "снизходително" към онези, които трябва да изплащат авторските възнаграждения. Някои европейски директиви направо "липсват" в нашия закон. Моето впечатление е, че държавата България "работи" през конкретните лични интереси на съответния чиновник, от когото зависи нещо. И трябва да се замислим върху това, защото "етикетът" с лошото име не е това на чиновника, а на България.
- Публиката ви хареса в тв сериала "Хотел България". Направихте силно впечатление и визуално в него, сдобихте се тогава с доста фенки...
- Това беше доста отдавна, а времето не винаги е толкова милостиво, колкото бихме искали. Остаряваме, но по-важното е да се поддържаме в добра душевна кондиция. Имаше един период в живота ми, докъм 2003-та, в който почти бях напуснал актьорската професия. Може би изпуснах много неща през това време, но така се случи. Човек не винаги знае как ще му се подреди животът.
Странното е, че през най-тежките години - 92-ра - 93-та, не само че играех на сцена, ами дори създадохме с мои приятели втория частен театър в България - Свободен театър.
Играехме и у нас, и на чужда сцена - във Виена, в Париж, в Истанбул, че чак и в Колумбия играхме на един фестивал. Нещата се случваха. Друг е въпросът, че все пак става въпрос за един частен камерен театър.
- Заинтригува ме фактът, че сте работил в доста професии, извън актьорската си работа? - Бил сте шлосер, шофьор на такси, барман, в строителството сте работил...
- Много от тези професии, в интерес на истината, не съм упражнявал доброволно. Като шлосер-монтьор в ТЕЦ-а работих по разпределение след техникума, и за да имам стаж, за да мога да кандидатствам във ВИТИЗ, след като ме скъсаха. Шофьор на такси станах в "сладката Луканова зима", която си спомнят доста добре много образовани хора, които като мен работеха, да го наречем - не по специалността си. Мен и наскоро ме вози в такси един пилот, така че да не навлизаме в темата много ли са се променили нещата... Какви ли не аномалии се случват в нашата държава!.. За нито една от тези прекрасни трудови авантюри, обаче, аз не съжалявам. Бях дори технически ръководител на строеж, и макар че не бих се наел втори път с такова нещо, това е още една жизнена опитност - човек не бива да съжалява за такива неща, защото те го обогатяват житейски.
- А какво точно се случи с някогашния театър "Възраждане", в който работехте?
- Говорите за периода, когато го управляваше Калуди Калудов? - Там се появиха едни спорове и за една нощ закриха театъра и ни уволниха всички. После този театър пак се раздели на две, като едната от двете групи остана с Недялко Йорданов. След това театърът се премести на площад "Славейков". Изобщо, този театър "Възраждане", който е в момента, е третият поред театър "Възраждане".
- Г-н Калановски, вие сте играл в ролята на Левски. Какво лично за себе си успяхте да извлечете от неговия образ?
- Играх в ролята на Левски преди 31 години, и сега от една година - пак. Самата личност на Левски, не бих имал смелостта да кажа, че съм опознал. Но силно ме вълнува онова, което е искал този човек.
Онова, за което е мечтаел като политическо бъдеще на държавата, и като начин на мислене на свободния човек. За промяна на един робски манталитет, който сме носили по онова време и за съжаление, според мен - носим и сега. Ние никога не сме стигнали до честта сами да се освободим.
За съжаление и в т.нар. постдемократично време, някой много добре усети "пулса" на "робското" ни мислене. За българина продължава прехраната му да е по-важна от духовната му свобода. А това априори прави човека склонен към робство.
Покрай последните парламентарни избори обиколих много места в провинцията. Не знам дали си давате сметка, какъв див феодализъм цари в по-малките населени места в България!.. Хората ги е страх да изразят политически виждания, които не отговарят на тези на кмета на дадено село, тъй като са зависими от неговата благословия. Без нея утре няма да имат работа. Знаете ли, има една чудесна мисъл на Станислав Йежи Лец:
"Той искаше да пробие с глава стената. Добре, но какво ще прави в съседната килия?!" - Ето така мога да илюстрирам положението на обикновените българи в момента. И все пак, човек трябва да опитва да "пробива стени"!.. Поне да опитва!..
Като Апостола в "Тайната вечеря на Дякона Левски" (Снимка: Иван Дончев)
- Вие сте и политик, освен артист...
- Членувам в една нова партия - "Да, България". Опитвам се да заявявам гражданската си позиция, защото така се прави гражданско общество. Ако гражданите не реагират като коректив на властта, то наистина ние ще се оправим чак през 3021-а година! В момента имаме един министерски съвет, в който "недоразуменията" са поне 3-4. Не съм изненадан, защото в България явно постоянно е издиган в култ компромисът. И вече не толкова онзи компромис, който позволява да се "напаснат" отделни политически сили, колкото компромисът, заради самия компромис!
- Лидерът на вашата партия Христо Иванов стана известен покрай идеята за т.нар. правосъдна реформа. Ще се случи ли тя, според вас, изобщо?
- Правосъдна реформа не само няма да се случи, но проблемите ще се задълбочат след избора на новия ВСС - тогава вече няма да има дори опозиция. Т.е., ще настане едно пълно "единомислие" по въпроса за т.нар. реформа. А когато хората нямат стабилен регулатор в лицето на съдебната власт, ще станат проблематични много неща - и инвестициите отвън, също.
- Ще продължите ли да се занимавате с политика, или проумяхте, че май е безсмислено?
- Няма безсмислени неща, когато съществува шанс чрез тях да промениш нещо. Колкото и малък да изглежда този шанс, и колкото и крехка да е надеждата, човек трябва да продължава да упорства. Както е казал един мъдър французин: "Нямам нужда от надежда, за да се реша, нито от сполука, за да постоянствам!" .
- Един последен, личен въпрос: Как се справяте като баща на четири деца?
- Справям се, но с помощта на двете им майки. Заради моята работа, основната тежест по тяхното възпитание, легна на техния гръб.
- Някое от децата ви иска ли да ви наследи професията?
- Не. Голямата ми дъщеря Владимира завърши анимация в НАТФИЗ, втората - Анна е студентка в четвърти курс в Консерваторията - иска да се занимава с джаз пеене, София учи компютърни науки, а най-малкият - Данчо, неговата страст са компютърните игри. Дори не знам кога учи.
Интервю на Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}