СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АРТ СЦЕНА
Вера Млечевска, която обедини над 50 знакови български творци
Изложбата "Open Art Files: Записки и бележки под линия" e организирана да се гледа като едно цяло и всяко едно произведение е важно, казва кураторът й
Автор: / 1968 Прочита 0 Коментара
Снимка: Open Art Files@Lina KrivoshievaСнимка: Open Art Files@Lina Krivoshieva
"Open Art Files: Записки и бележки под линия" представя произведения на автори от различни поколения и възрасти, провокирани от обща интуиция, от "духа на времето" или от възможностите на нови изразни средства. Изложбата е инициирана и се организира от фондация "Отворени изкуства", и може да бъде разгледана до 30 септември в новооткритата зала "Капана" в Пловдив. Курирана е от Вера Млечевска и проследява отражението на времето в произведенията на повече от 50 български артисти.
Важна част от програмата й е съпътстващият образователен панел - серия от лекции, прожекции и срещи с художници и куратори с вход свободен.
Ето какво още разказа кураторът Вера Млечевска за пресечните точки на изкуството и търсенията на различните автори в "Open Art Files: Записки и бележки под линия":
Кураторът Вера Млечевска (Снимка: BulFoto)
- Здравейте, Вера. Преди броени дни в галерия "Капана" беше открита изложбата Open Art Files: "Записки и бележки под линия". В качеството си на куратор на изложбата, кой е най-важният акцент, който бихте извадила на преден план?
- Изложбата e организирана да се гледа като едно цяло и всяко едно произведение е важно. Могат да се видят произведения на автори, които почти не са показвани. Такива са рисунките на Рафи Шехирян и Владимир Иванов, картините на Мими Добрева, които са показвани само 3 пъти из цялата страна през 80-те. Показани са и такива произведения, които стоят изложени в различни общински галерии из цялата страна и е рядкост да бъдат видяни на едно и също място - това са изключително интересни картини на Михаил Саздов, Асен Ушев, Иван Кирков, Сашо Стоицов. Има също така и произведения, които се показват за пръв път в България като например работата на Лъчезар Бояджиев. Естествено има и такива позабравени произведения като аналоговите фотографии на Станка Цонкова - Уша и Такор Кюрдян, както и документация от пърформанси на Албена Михайлова - Бенджи или Цветан Кръстев от 80-те също обектите на Галя Шехирян.
Всичко изброено са изключително интересни произведения, рядко показвани и непознати за най-младите зрители.
- Изложбата обхваща три десетилетия и внушителен брой автори. Кой е обединяващият елемент в работата им?
- В изложбата има няколко подтеми. Една от тях е стремежът към определен изобразителен език преди интернет и след това или какво е взаимоотношението на живописта с екрана от края на 80-те до ден днешен. Друга тема, която се разгръща на горния етаж е темата за тялото - неговите трансформации в изкуството от 80-те до 2000 г. Също превъплъщенията на тялото в обществената скулптура или тялото изобразено в скулптура като символ на идеология.
С Красимир Терзиев, с който курираме заедно видео и филмовата програма, сме се опитали да покажем някои видеа и експериментални филми, които се намират на границата между визуалното изкуство и киното или видео записи и творби, които отразяват много точно духа на определени години.
Снимка: Open Art Files@Lina Krivoshieva
- Какво е завещал "духът на времето" на българското съвременно изкуство?
- Мисля, че художниците отлично схващат духа на времето в различни негови аспекти. Самото изкуство го носи този дух.
- Бихме ли могли да говорим за период, който радикално променя историята на съвременното българско изкуство?
- Не ми се иска да давам обобщаващи оценки за българското изкуство. Има естествено такива периоди, защото комунистическия период ограничава за известно време стилово и сюжетно изкуството, а после периодът на късните 80-те пък е период на голям ентусиазъм към освобождаване на езика и начините, по които се прави изкуство.
Разбира се навлизането на Интернет, както и вездесъщото присъствие на екрана радикално са променили целия живот и изкуство не само в България.
Снимка: Open Art Files@Lina KrivoshievaСнимка: Open Art Files@Lina Krivoshieva
- Говорите за отношението към тялото и неговото изображение. Как се променя присъствието му в произведенията от 80-те насам?
- Мисля, че в късните 80-те много художници не просто искат да изобразят класическа композиция на голо тяло. Напротив, те искат да покажат тялото такова, каквото е, в действие. Много често артистите използват собственото си тяло като средство за изразяване, както например го е правела Албена Михайлова, Венцислав Занков, Боряна Росса - по-късно и много други автори.
През 90-те художниците ясно схващат комерсиализацията на образа на тялото, която навлиза с агресивната реклама и нов за родината пазарен лайфстайл. Тук Аделина Попнеделева, Алла Георгиева и Мариела Гемишева недвусмислено показват навлизането на определени стереотипи в обществото.
Снимка: Open Art Files@Lina Krivoshieva
- В изложбата има и образователен панел, който предлага интерактивни възможности за аудиторията. Разкажете ни повече за платформата.
- Да, имаме 5 на брой образователни лекции и турове, както в залите на галерия Капана, така и в града. Те са много важен дял от програмата, тъй като целят да срещнат публиката с важни теоретици и художници. Горещо препоръчвам на публиката да заповяда на тези лекции, защото те са важна част от цялото познание за изкуството.
- Кое е следващото събитие в рамките на изложбата, което бихте ни препоръчала?
- Е, все едно да ме попитате, "кое от вашите деца обичате повече". Всяко събитие е обмислено и целенасочено включено в програмата. Просто отворете програмата и елате на което можете, ако не и на всички.
Интервю на Александра Иванчева/8pm
Пълната програма на "Open Art Files: Записки и бележки под линия" можете да намерите ТУК
Изложбата и образователният панел са част от проекта "Open Art Files: Теми, Хора, Пространства, Документи в българското съвременно изкуство", в рамките на образователната платформа "Въведение в съвременното изкуство" на фондация "Отворени изкуства".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}