ГРАДОВЕ И ФАСАДИ
Стрийт арт легендата Mr. June пред Dir.bg: Много е важно да бъдеш фрийк в изкуството
Той ще гостува в София от 8 до 11 септември като част от второто издание на проекта "От вандализъм до изкуство" на Sofia Graffiti Tour
Автор : / 1990 Прочита 23 Коментара
Дейвид Луф, по-известен като Mr. June, започва да създава графити през 1985 г. Силно повлиян от хип-хопа и брейка от старата школа, скоро той се влюбва в концепцията за графичен дизайн (Източник: Личен архив)
Дейвид Луф, по-известен като Mr. June, започва да създава графити през 1985 г. Силно повлиян от хип-хопа и брейка от старата школа, скоро той се влюбва в концепцията за графичен дизайн. Не след дълго неговият талант е забелязан и още преди да е завършил художественото училище му предлагат позиция на арт директор.
Така започва да работи в сферата на търговията и рекламата, но осъзнава, че това ограничава стила му и променя курса. Създава своето студиото за графичен дизайн "Outoforder" в Ротердам и предлага мултидисциплинарен подход към изкуството чрез видео, илюстрация и интерактивни продукции.
На 8 и 9 септември в SOHO Co-working, ул. "Искър" 4, София ще се проведе майсторски клас с участието на Mr. June, както и с Алекс Поуп (Музей за улично изкуство и графити STRAAT), Хавиер Абарка (графити артист, преподавател, изследовател, основател на Urbanario).
От 9 до 11 септември Mr. June ще изрисува стена в София и ще бъде лектор в майсторския клас.
Още
"От вандализъм до изкуство" - пътят на български и холандски графити артисти от улицата до галериите
През последните години Mr. June умело комбинира любовта си към типографското оформление, цветовете и добавянето на допълнително измерение и пътува по целия свят, за да прави стенописи в голям мащаб. За тях Mr. June предпочита да не създава предварителни скици, а да реагира на стената и заобикалящата го среда.
Така той се наслаждава максимално на творческия процес, а крайният резултат създава уникална кохезия между среда, картината и "зрителя". По време на гостуването си в София, стрийт арт легендата ще изрисува и една стена в централната част на града.
- Нека започнем с въпроса трябва ли и кога графити изкуството ще спре да бъде наричано вандализъм и по някакъв начин това определение дразни ли Ви?
- Не, това не ме притеснява, но нека подчертая, че графитите са графити, а стрийт арт е нещо друго. Дори в самите графити има различни сцени. В основата си графитите са все още нелегални, голяма част от тях поне. Така че, да, една част от графитите може да бъде наречена вандализъм и това е факт.
Стрийт арт (улично изкуство) пък е нещо различно. Тъй като графитите са ужасно голяма сцена по света, част от нея няма как да не бъде вандализъм. Има хора, които правят графити тайно и оставят имената си навсякъде. Но има графити, които се превръщат в наистина красиви символи на различни градове.
До голяма степен стрийт изкуството по-скоро е свързано с послания за социална справедливост и политически такива, докато графитите повече биват свързвани именно с нелегалната част - просто слагаш името си на някаква стена.
Един олдскуул графити артист от Ню Йорк наскоро беше казал, че нелегалните графити артисти са нещо като "кучета, които маркират територията си". Всичко това започва началото на 70-те в Ню Йорк, когато нелегалните графитаджии оставят името си и едни номера. Тези номера маркирали улиците, на които живеели.
Трябва да сложиш името си колкото можеш повече в собствения си квартал, само за да го защитиш. Всъщност това е в основата на графити изкуството, а не просто някакви красиви изображения, с каквито по-късно някои хора свързват графитите. В основата си графитите не са толкова за публиката и нормалните хора, колкото за самите графити артисти. Това е един вид комуникация помежду им.
- Идвате в София за специален мастърклас с български художници, какво най-вече искате да научите тези, които започват или искат да се занимават със стрийт арт?
- Преди време, преди двайсет години, аз преподавах графичен дизайн в Академията по изкуствата. Винаги съм се опитвал да кажа да студентите, че ако искат да са успешни творци, независимо в коя област, графити, архитектура, графичен дизайн, то те трябва да бъдат най-добрите в тази област. Най-малкото да се опитват да бъдат такива. Казвах им: "Трябва да бъдете фрийкове и да правите това, което искате да направите!"
Да бъдеш фрийк е нещо много важно в изкуството.
Трябва да се събуждаш с това, което правиш и да си лягаш с него. Ако не е така, то е просто едно хоби. Има много графити артисти, които имат потенциала да бъдат много известни и невероятни артисти, защото имат талант и наистина рисуват добре, но практикуват тази дейност като странично хоби, да кажем, само уикендите.
Ако искаш да бъдеш професионален артист и наистина да си изкарваш хляба от това, трябва напълно да се посветиш на това занимание и да не се страхуваш от грешките и стъпките, които предстоят. Наистина вярвам в това, че ако искаш да си някой в изкуството, трябва да бъдеш фрийк.
- Днес по-лесно ли е да бъдеш известен стрийт арт или графити артист заради Instagram?
- Да, абсолютно! Има много хора, които са станали известни днес благодарение на Фейсбук и Инстаграм. Можеш да направиш нещо на изоставено място, никой да не го види, но като го публикуваш в Инстаграм или Фейсбук, вече имаш публика, която да види творбата ти.
Преди години ние рисувахме, за да се борим за публика, там, където минаваха много хора. Трябваше да правим нещата си в центъра на градовете или места, през които преминават потоци от хора. Със социалните мрежи днес става много по-лесно да изложиш творбите си.
- Как културата на 80-те години и хип-хопът повлияха на артистичния Ви свят? Вие точно тогава започвате своята работа като стрийт арт артист.
- Те не просто ми повлияха. Аз започнах да се занимавам с графити, защото танцувах брейк танци. Когато бях на 13-14 бях тотален фен на хип-хопа.
Танцувах брейк, беше някъде 1985 г. Покрай всичко това бяха и графитите. Те са неизменна част от тази култура.
Когато се докоснах до тях, бях решил, че това е нещото, което искам да правя. Разбира се, аз винаги рисувах като дете. Постоянно рисувах скици, комикси, илюстрации. Така че хип-хоп културата не ме е вдъхновила да правя графити, а започнах да правя графити заради хип-хоп движението.
- Кое е онова, което най-много ги свързва?
- Хип-хоп е определение за нещо, което се състои от поне пет елемента. Това са рап, диджеи, брейк денс, графити. Всички тези елементи представляват хип-хопа. В олдскуул рапа се пее много за графити изкуство и за брейк танци. Всичко е комбинирано. Хип-хопът не е просто музиката като жанр, а всички тези елементи.
- Изкуството Ви е абстрактно и винаги търси интуициите на градовете. Какво за Вас означават градовете и как търсите тези интуиции?
- Абстрактното изкуство се нуждае от по-малко интуиция. Например, когато аз рисувам по стени на сгради, следвам формите на самата сграда. И реагирам на ситуациите, които ми дават нейните елементи. Никога целта ми не е да правя просто красиви рисунки по стени.
Аз колаборирам с елементите на сградата така, че нарисуваното да създаде хармония с детайлите и формите на архитектурата. Мисля, че стените на сградите са моят терен, където реализирам идеите си. Рисунките ми върху платно обаче ми дават достатъчно възможност да изследвам тези идеи и да ги докарам до завършеност.
- Наричат Ви "Ешер на стрийт арта" заради триизмерните рисунки, които създавате върху различни сгради по света. Типографията е нещо, което много Ви вълнува. Кой е основният импулс, с който провокирате сетивата на зрителите?
- Всичките ми 3D рисунки са винаги реакция на стената, върху, която се намирам и нейната ситуация. Всички такива рисунки решавам как да направя на място, когато съм там. Затова често казвам, че правя публично изкуство, а не улично изкуство.
Аз правя изкуството си за публиката и ако преценя, че тя би видяла произведението ми по-добре като триизмерен образ, то рисувам такъв. Всичко е реакция на формите на сградата. Винаги се опитвам да оставя фантазията на самия зрител. Това е задачата ми. Затова реагирам различно на местата, на които рисувам.
Затова има разлика между илюстрациите и произведението на изкуството. Илюстрация може да бъде красиво лице на жена или цвете. Абстрактното изкуство е когато оставиш зрителят да остави собствената си история в произведението.
- По какъв начин се променя уличното изкуство и графитите с промените, които настъпват в градовете, с новите урбанистични предизвикателства - инфраструктурни, климатични, демографски, социални.
- Навсякъде по света можете да видите как стрийт арт и графитите са започнали в квартали в лоши условия, бедни, крайни.
В тези квартали е имало наркотици, бедност, криминалност, били са на ръба на обществото. С графитите обаче те започват да се променят, хората започват да ги намират за интересни, отиват да ги видят и така се получава джентрификация.
След няколко години такива места могат да се превърнат в най-популярните квартали на даден град. Лошото обаче е, че освен, че развиват кварталите, появяват се барове, кафенета, магазини, наемите растат много бързо и самите артисти, които живеят там, в един момент не могат да си ги позволят.
В Ню Йорк, Маями, Лос Анджелис, Денвър съм рисувал по изоставени места, които в момента са пълни с барове и заведения, апартаменти, хотели и няма вече стени за рисуване! Ако има такива, то те са свързани с реклами и там не може да се рисува. Джентрификацията за артиста със сигурност не е нещо добро.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}