СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Проф. Светослав Овчаров: Киното е любов. Другото е самозадоволяване
"Смъртта на класическото кино е прогласявана многократно. Но, както е казал Марк Твен: "слуховете за моята смърт са преувеличени", казва професорът за Деня на българското кино
Автор : / 2282 Прочита 4 Коментара
Проф. Светослав Овчаров
Снимка: Миро Златев/BulFoto
Датата е 13 януари 1915 година. В салона на кино "Модерен театър" на булевард "Мария Луиза" - сграда, която днес стои заключена и тъмна - светлините угасват, за да се роди една нова магия. На екрана оживява "Българан е галант". А зад този първи филм стои един мечтател - Васил Гендов. Човекът-оркестър. Той е сценаристът, той е режисьорът, той е главният актьор. Той е началото.
Днес, 111 години по-късно, ние празнуваме този ден. За съжаление лентата на "Българан" е изпепелена при бомбардировките над София по време на Втората световна война, когато домът на Гендов е ударен. От началото на българското кино са оцелели само един-два кадъра. Всичко останало е пепел и спомен.
На 13 януари отбелязваме Деня на българското кино
И може би точно това е най-голямата метафора за нашата културна памет - честваме история, която физически сме изгубили, но духът ѝ отказва да си тръгне.
С режисьора проф. Светослав Овчаров, който знае цената на архивите, разговаряме за това какво оцелява след огъня. За потомството, за залога на твореца и за паметта, която някой трябва да пази.
Проф. Светослав Овчаров (Снимка: София Филм Фест)
- Проф. Овчаров, има един парадокс - от първия български филм са останали са само 1-2 кадъра. Като човек, който живее в архивите - това метафора ли е за нашата памет? Честваме началото на родното кино, което сме изгубили, колко крехка е лентата на българската памет?
- Лентите, както знаете, са направени от подложка, върху която е залят желатин и сребърни съединения. При експонирането на лентата, върху нея се появява латентно изображение, което не е видно с просто око. Трябва лентата да се прояви, а за да се превърнат сребърните кристали в стабилно метално сребро. (извинете ме за опростеното обяснение)
Това пространно въведение е само, за да кажа, че и с паметта е същото: тя понякога е латентна, понякога остава в сферата на сивото изображение, понякога блести с блясъка на среброто.
Освен това старите ленти са на нитроцелулозна подложка и лесно горят. Заради това има толкова много пожари в кината в началото на ХХ век. Да, лентите горят. Но все ми се иска да вярвам, че е прав Булгаков (в "Майстора и Маргарита") , който казва "Ръкописите не горят". Помните ли тази реплика, казва я Воланд - дяволът.
Истинското изкуство не може да бъде унищожено. Духът не може да изчезне. Чезне тленното, но духовното - никога.
- Спомняте ли си първия български филм, който Вие гледахте като дете или по-късно и който Ви накара да си кажете: "Искам да правя това"?
- Спомням си прожекцията на "Инспекторът и нощта" на Рангел Вълчанов. Ще да е било през лятото на 1964. Бяхме с мама и татко в лятното кино "Република" във Варна - по-късно върху него построиха фестивалния комплекс. Филмът вече не беше нов, беше излязъл по кината през зимата на предната година. Кой знае как го бяхме пропуснали, та отидохме да го гледаме в лятното кино. Мама и татко ми купиха две кебапчета от една барачка на гарата и така екипирани, влязохме в киното. Но то беше едно гледане - не ти е работа! Копието беше изхабено от въртене. И без това във филма вали дъжд, но от надирането на копието "дъжд валеше" и напреко на кадрите.
Рангел Вълчанов: Да обичаме веригите си - те са нашата свобода
Филмът е с криминална интрига, но от нея не оставаше нищо, благодарение на честите прекъсвания. Току лентата се скъсваше, от прожекционния апарат излизаше искрящ сноп светлина и заливаше боядисаната в бяло стена, на която вървеше прожекцията. В едно такова прекъсване на екрана се появи огромна сянка на птица. Ама о-гром-на, чудовищна! Вдигнахме глави и видяхме гларус, който прелита в снопа светлина.
Докато цялата публика го гледаше, гларусът се спусна, грабна парче кебапче, натъпкано в залък хляб от ръката ми и отлетя. Даже нямах време да се уплаша. Публиката се разсмя и се раздюдюка. Гледах мама, която мълчаливо се разплака. Прожекцията започна и ние се изнизахме в тъмното. Такива ми ти първи впечатления от българското кино.
Димо Коларов: Един майстор дава на един калфа толкова, колкото самият той може да си вземе
Години по-късно гледах отново "Инспекторът и нощта" - това е един от най-добрите български филми на всички времена. Все се канех да разкажа на Рангел Вълчанов тая случка и все забравях.
"Залог" на режисьора Светослав Овчаров ще открие 29-ия София Филм Фест
- Често казваме, че "старото кино" е било по-добро, по-човешко. Това носталгия ли е, или обективна истина? Има ли "златен век" на българското кино според Вас?
- Не, не е вярно, че преди киното е било по-добро. Просто по онова време хората повече ходеха на кино. А ходеха на кино, не защото много обичаха културата, а просто защото нямаше какво друго да правят.
Нямаше заведения, нямаше интернет, нямаше мобилни комуникации. Имаше една телевизионна програма, която свършваше в 24 часа, да не говорим за руската телевизия, която излъчваха в петък. Е как да не идеш на кино в петък, тогава?!
Когато падна комунизмът и се оказа, че обществените средства са опоскани до голо, първото, което пострада, беше културата. Всички: и автори, и публика се занимаваха с физическото си оцеляване. Хората предпочитаха пълна чиния с праскови на масата, пред "Натюрморт с праскови". Имам предвид картината на Сезан.
Изчезнаха кината. Тия в центъра на София или Варна се превърнаха в бинго зали. В продължение на повече от десет години имаше големи градове, например Русе, в които нямаше нито едно кино. За малките градове и за селата да не говорим.
Кадър от филма "Врагове" на режисьора проф. д-р Светослав Овчаров (Снимка: Omegd Films)
Все се сещам за един случай: Имам къща в едно малко село край Троян. В читалището в нашето село има киномашини, но няма прожекции на филми от десетилетия. Изведнъж, преди години, се появиха някакви евангелисти, които искаха да прожектират филма "Иисус", при това от филмова лента. Постегнаха за своя сметка машините и залата и - о, чудо! Киното се напълни до покрива с хора. Трябва да направя уговорката, че в нашето село половината от населението са турци. Всички бяха в киното! Християни, мюсюлмани, всички! Никакво значение нямаше кой е филмът, който гледат, важното беше, че има движещи се картинки и усещане за общност пред екрана.
Днес бюджетите на филмите са много по-малки, отколкото по времето на комунизма, количеството на произвежданите филми е по-малко, но колегите устояват героично. Никога българското кино не е получавало толкова много международни награди, колкото в последните двайсетина години.
Уви, често зрителите на някои български филми в чужбина са повече от тия в страната.
Светослав Овчаров: За някои режисьорът е човек, който крещи с мегафон, но аз не съм от "кресливите"
- Българският зрител е много критичен към родното кино - често чуваме "звукът е лош", "диалогът не е естествен". Като професионалист, как си обяснявате тази вечна "любов и омраза" между публиката и творците у нас?
- Чувал съм всякакви неща през годините. Имаше едно време лаф: "Филмът хубав ли е, или е съветски?" и под този "общ знаменател" минаваше всичко - и кинематографичната плява, и гениалните филми.
По време на комунизма имаше квоти за обмен на филми между страните от източния блок, в зависимост от броя на салоните и населението. Заради това най-много бяха съветските филми. Но покрай тях имаше и полски, и чешки, и унгарски филми. Тук бяхме гледали и филмите на Менцел и на Форман, на Вайда и Кешловски, на Миклош Янчо и Петер Бачо. Кажете и сега къде да гледам унгарски филми, например? В унгарския културен институт. Ами ако съм от Тетевен, къде да ида да гледам полски филм?
Кадър от филма "Залог" на проф. Светослав Овчаров
Източник: "Арт фест"
Колкото до техническите изисквания към филмите: звукът на българските филми не е по-лош от тия на "западняшките". Просто в нашите филми основната информация идва от синхронния говор на екрана, докато в чуждите филми четеш субтитри, не гледаш актьорите в устата. При съвременните дигитални технологии на запис на практика всички звукови фонограми по света са еднакви.
Що се отнася до чувствата на "любов и омраза", които споменавате: там където има любов, не може да няма и омраза. Обикалял съм много из страната и съм показвал различни филми. Навсякъде има големи групи хора, които са готови да идат на кино, да дискутират, да спорят. За някои това е средство за себеизразяване покрай прожекциите.
Нищо лошо няма в това, напротив - една от същностните страни на изкуството е освен емоции да предизвиква и размисли.
- Зрителите на "Филмаутор" и фестивала "25 през 2025: История на кино" наскоро си припомниха Вашите знакови филми - "Стамболов", "Врагове" и "Фердинанд Български". Когато ги гледате днес, от дистанцията на 2026-а година, промени ли се прочитът? Защо ние, българите, продължаваме да търсим "врагове" помежду си, вместо да търсим път един към друг?
- Струва ми се, че и трите филма, които споменавате не са много остарели. Те не са правени като плод на някаква конюнктура, не са правени, за да се харесат на някого. А разбира се - публиката се променя, днес тя има различна представа и познание за живота и историята. Това е съвсем нормално. Така публиката открива своята истина във филмите.
Филмите не са истина от последна инстанция. Последна инстанция е човекът, който стои в салона. Всъщност, май е предпоследна, защото след вчерашния зрител на неговото място сяда друг, минават десет-двайсет години години и вече в салона седят децата му, та и внуците... Няма как да очакваме, че възприемането на филмите ще е същото.
- Днес, когато гилдията често е разединена, успявате ли творците в българското кино да бъдете съмишленици, или си оставате "врагове" в битката за финансиране и внимание?
- Дълбоко не вярвам в съмишленичеството.
Творците не са политическа партия или банда за обир на банка, та да имат общи цели.
Дори автори, които са излизали с манифести за единни изразни средства (като манифестът "Догма" на Ларс фон Триер, например) много бързо се отстраняват от своите постулати и работят по правилата на живота, на това, което конкретните им филми изискват.
Кинематографистите нямат нужда от обединения, а от това да могат да бъдат оставени да работят самостоятелно - всеки според възможностите и таланта си.
Новият български филм "Залог" открива тази вечер 29-ия "София филм фест"
- Как ще коментирате това, че държавата не прилага промените в закона за авторското право и не изплаща хонорари при препредаване?
- Държавата, уви, е първият субект, който дава пример на своите граждани как не бива да се постъпва. Икономическите интереси на силните на деня (а телевизионните оператори са такива) са по-съществени от честното използване на авторския труд.
От една страна икономическият интерес на телевизиите диктува на народните представители, че това с авторските права е ала-бала, от друга - самите народни представители трудно могат да си представят какво точно представляват авторските права.
Интелектуалният труд за повечето от тях е абстрактно понятие.
"Народните представители" затова носят това име - те са представителна извадка на народа ни. Какво представлява авторското право за обикновения ползвател на филми? Врата в полето. Само баламите минават през нея.
- Вие сте правили кино и в трудни времена, и сега. Кога е по-трудно да си честен режисьор - когато има цензура на идеологията (преди 89-та) или когато има цензура на бюджета (днес)?
- Основният проблем е да оставаш честен към себе си, когато разказваш.
Подражателството, приспособенчеството не са чужди на хората на изкуството. Всеки е отговорен за себе си и отговаря пред съвестта си.
Тоест, отговорът на Вашия въпрос е, че е еднакво трудно.
Кадър от филма "Врагове" на режисьора проф. д-р Светослав Овчаров (Снимка: Omegd Films)
- Преподавате на младите режисьори в НАТФИЗ. Какво виждате в очите им днес? Те по-прагматични ли са от вашето поколение, или носят същия романтизъм?
- Трудно ми е да разделям авторите по поколения. Във всяко поколение има както честни, отговорни и талантливи творци, така и нагаждачи, самохвалковци и подлеци.
Умният се тревожи, трепери, не спи около творчеството си, а глупакът е убеден в своята изключителност. Талантливият е черноработник, а глупакът иска да стане началник. Талантливият се занимава със същността на живота, глупакът - с привидността.
Талантливите автори нямат възраст. Талантливите хора са от едно поколение. Глупаците - също.
Филмът му "Зарево над Драва" днес изглежда "невъзможен"
- Наскоро, на фестивала "Златна роза", наградата на "Филмаутор" отиде при Ваш ученик - режисьора Емил Александров - за филма му "Потомство". Има символика в това заглавие. Чувствате ли се спокоен за Вашето "потомство" в киното - има ли кой да поеме щафетата достойно?"
- Както си говорихме преди малко, само циникът е спокоен. Не мога да бъда спокоен за никого - нито за току-що завършващите, нито за ветераните. Преди години бях на кардиолог. Докторът ми казва: "Трябва да се вълнувате по-малко!"
Аз кимах одобрително, но си мислех: "Ако не се вълнувам, значи съм умрял."
Емил Александров: Киното не е бягство от реалността, а възможност да я изследваме
- Какво е чувството, когато наградата отива в ръцете на човек, когото Вие сте изградили? В интервюто, което направих с Емил, той Ви нарече ментор и сподели, че почти всичко, което знае за режисурата, го е научил от Вас...
- Никой не може да научи някого как да стане филмов режисьор. Можеш да говориш за занаят, да анализираш компонентите на филмовия език, но най-важното е да се опиташ да възпитаваш вкус и искрено отношение към изкуството.
Ако един млад автор има вкус, ще разцъфне. Ако няма - цял живот ще си остане пън.
- Съществува ли заплаха за класическото кино, магията в тъмния салон?
- Смъртта на класическото кино е прогласявана многократно. Но, както е казал Марк Твен: "слуховете за моята смърт са преувеличени". Ще дам следният пример: Всеизвестна е поканата към любим човек: "Хайде да отидем на кино!" И отиват. Купуват си пуканки, стоят в тъмната зала и се държат за ръцете.
Има нещо благородно в лъжата, че "отиваме на кино". Отиваме някъде, където сме заедно.
Киното е любов. Другото е самозадоволяване.
Кадър от филма "Залог" на проф. Светослав Овчаров
Източник: "Арт фест"
- Повече от век след началото на нашето кино, какъв е залогът да бъдеш режисьор в България? Какво залага творецът днес - името си, спокойствието си, или душата си?
- Залогът е еднакъв навсякъде по света. Наскоро се запознах във Франция с едно момче, което току-що беше направило първия си филм. Беше получил наследство от леля си и наместо да си купи къща на Лазурния бряг, беше вложил парите във филма. Казваше: "Зная, че леля ми ме гледа с одобрение!"
Е, струва си да живееш, па макар и само за одобрението на мъртвата си леля, която е щастлива на небето. Къща може и да нямаш, но имаш душевно спокойствие.
Георги Дюлгеров пред БТА: Филмът се ражда три пъти и умира два пъти
- Струваше ли си този залог? Ако днес трябваше да избирате отново пътя си - между архивите (историята) и камерата (киното) - пак ли щяхте да направите същия избор?
- Моят избор на времето беше повече от случаен. Какво знаех аз за киното - 17 и половина годишно момче? Имах увереност, че ще ме приемат във ВИТИЗ, просто щото съм готин и възторжен. И те взеха, че ме приеха.
Никой не можеше да повярва, само аз бях убеден, че съм попаднал на мястото си. Питал съм след години моя учител Георги Дюлгеров: "Защо ме приехте!" А той ми каза: " Ти много искрено се смееше на всичко, което актьорите, които трябваше да управляваш, правеха."
Не помня дали съм се смеел искрено, по-вероятно да съм се смеел от ужас пред неизвестното. Но със сигурност ужасът ми е бил искрен.
- Какво ще пожелаете на колегите си, които днес са на снимачната площадка въпреки студа, липсата на пари и трудностите?
- За студа мога да препоръчам само да се обличат дебело. За липсата на пари - да вярват на приятелите си.
За трудностите мога да кажа: "Сами сте си го избрали. Носете си кръста!"
Интервю на Нели ЖЕКОВА
Прожекция на документалния филм "Образ невъзможен" на режисьора Станимир Трифонов с вход свободен в кино "Одеон"
Иван Ничев: Трябва да преживеем силна национална драма, която да обедини хората
Деян Статулов: Киното е социално изкуство, то е ритуал
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}