БЪЛГАРСКОТО ИСТОРИЧЕСКО КИНО
Прожекция на документалния филм "Образ невъзможен" на режисьора Станимир Трифонов с вход свободен в кино "Одеон"
С архивни материали, коментар и изследване на историята, филмът "Образ невъзможен" е посветен на Георги Стойков Раковски, революционерът на бъдещето
Автор : / 288 Прочита 0 Коментара

На 13 юни от 18.00 часа във Филмотечно кино "Одеон" ще се състои прожекция с вход свободен на документалния филм "Образ невъзможен" на режисьора Станимир Трифонов.
Прожекцията е рамките на фестивала: "25 през 2025: История на кино" по идея на Филмаутор с подкрепата на Национален филмов център и Българска Национална Филмотека.
С архивни материали, коментар и изследване на историята, филмът "Образ невъзможен" е посветен на Георги Стойков Раковски, революционерът на бъдещето.
Богатата и наситена със събития биография на Георги Раковски, делата, с които се е захващал, цялото му битие го нареждат между такива дейци на европейските освободителни движения като Джузепе Гарибалди и Лайош Кошут. Без излишна скромност филмът разказва подробно, увлекателно и убедително за живота на този велик българин.
Преди началото на филма историкът проф. д-р Надя Манолова ще въведе зрителите в историческия контекст и ще коментира темите и историческите препратки във филма.
Филмът "Образ невъзможен" донася първата "Златна роза" в живота на режисьора Станимир Трифонов.
През 1996 г. заради кризата, която по това време е в страната, фестивалите са слети и няма отделен "Златен ритон". Всичи филми се обединяват в един фестивал за българско кино във Варна и бива присъдена първата "Златна роза" за документален филм в страната - което е доста необичайно и парадоксално дори.
Режисьорът Станимир Трифонов за "Образ невъзможен":
"Историята на филма е вече с 30-годишна давност. Продуцентът на филма проф. Любомир Халачев ме покани да направим този филм по сценарий на Тончо Жечев с оператор Христо Бакалов. След това поканихме и драматурга Влади Киров, който активно се включи в правенето на филма. Времето тогава беше особено - годината беше 1996-та, кабинетът на Жан Виденов.... И филмът по някакъв начин искаше да бъде реакция на времето, в което живеехме тогава.
Защото, каквото и да се говори за Раковски, аз мисля, че няма да бъде достатъчно. По-голямото ми опасение беше, че ще се получи страхотно клиширано. Когато се разказва за съдбата на революционерите, има много натрупана инерция през годините. Тези 150 години са изградили една патетична механика, която лично на мен не ми е по вкуса. Но това не означава, че величието на Георги Стойков Раковски е по-малко.
Той е бащата на българската революция. Големият концептуалист за съдбата на България.
Иван Вазов: Дадох всичко на отечеството. Малко бе, но толкова имах
С изключително точен поглед към реалността, в която живеел, и към бъдещето, което очаква България. Изключителна фигура е този човек. Животът му е бурен - затвори, карантини, писане на научни текстове... какво ли не. И дори след смъртта му това продължава - когато от Букурещ пренасят костите му обратно в България, ги прибират на тавана на църквата "Света Неделя".
Там остават дълго време. И когато комунистите взривяват храма, костите му са още горе на тавана - ирония на съдбата.
Аз наистина се вълнувам, когато става дума за този велик човек. И да ви затрупам сега с факти и емоции - не мисля, че е разумно. Но едно нещо, докато съм жив, ще помня от този филм. За първи път го казвам. Когато трябваше да се избере заглавие на филма, продуцентът предложи това заглавие - "Образ невъзможен" от "Епопея на забравените" на Иван Вазов. Много хубаво заглавие, разбира се. Този образ е толкова огромен, че е чак невъзможен. Аз много исках друго заглавие - но беше твърде дълго.
Прожекция на филма "Атентатът" открива фестивала "25 през 2025"
Може би от всичко, което ви разказвам сега, този кратък фрагмент ми е най-свиден. Раковски има много близка, топла, нежна връзка с баща си. И когато заради поредното му "приключение" го затварят в Цариград, те си пишат писма. Малкият Сава, както е истинското му име - Сава Попович, пише на баща си в Котел, а баща му му отговаря.
Писмата стигат до затвора. И в едно от тях, баща му завършва с ужасяващ, екзистенциален въпрос. Почти буквален, ще го цитирам, за да осъзнаем колко висока е била връзката между тях, колко дълбока е била тази любов: "А има ли друг баир отвъд смъртта?" Шокиран съм дори и сега. 30 години по-късно още не мога да се съвзема. А има ли друг баир отвъд смъртта? Просто онемявам. Такива хора са били тогава. И колко много все още ненамерени остават.
Такива филми почти не се правят. И ще се правят още по-малко. Това е неконвенционално кино. Аз ги наричам "документни документални филми". Няма интервюта вътре, има един задкадров глас и документи. Това е къртовски труд. Но тези филми са важни. Трябва да продължават да се появяват.
Нуждаем се от много по-дълбоко познание за нашата история и за белите петна в нея. Но и от преговор - преговаряне на старите теми. Защото иначе много ще сбъркаме. Много. Българската история е трънлива, обрасла поляна. Забиваш си пръста в пръстта - и бликва нещо."
В рамките на фестивала "25 през 2025: История на кино" публика и специалисти имат възможност да обсъждат историческите теми в контекста на съвременния поглед върху българската история, като се акцентира на творческата и професионална стойност на българските автори и техните произведения.
Фестивалът е и възможност да се изследват и дискутират както историческите събития, така и тяхното изобразяване в киното - обективно или пречупено през идеологията на времето, в което са създавани някои от филмите, и влиянието върху културната памет на нацията.
Фестивалът е с вход свободен за всички прожекции. Събитията са отворени за всички, които искат да научат повече за историята на България, както и за ролята на киното в създаването на културната памет.
Програмата на фестивала "25 през 2025 - история на кино" можете да проследите - ТУК