Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Светла Цоцоркова за филма "Сестра": Люшкаме се между цинизма и великодушието

НА ФОКУС

Светла Цоцоркова за филма "Сестра": Люшкаме се между цинизма и великодушието

"Пораснах в малко странджанско село. Там не се случваше нищо и всички знаеха всичко за всеки. Беше ми скучно и заради това започнах да си измислям света, в който живея" споделя режисьорката

Режисьорката Светла Цоцоркова по време на снимките на филма "Сестра" (Източник: София Филм Фест)

От 11 ноември по кината из цялата страна можете да гледате филма "Сестра" на Светла Цоцоркова. Едно заглавие, познато от фестивалния живот на страната и придобило своята популярност покрай премиерата му на София Филм Фест, когато взе и голямата награда на фестивала, както и с наградите от фестивала Сан Себастиан (Златен диплом), наградата на за най-добър оператор на фестивала "Златна роза" във Варна и награда за най-добър филм на кинофестивала в Котбус, Германия. 

Сценарият е на Светла Цоцоркова и Светослав Овчаров, а в ролите гледаме Моника Найденова, Светлана Янчева, Елена Замяркова, Асен Блатечки и Валентин Ганев. 

"Сестра" можете да гледате по кината в цялата страна (Източник: София Филм Фест)

Още

"Сестра" на Светла Цоцоркова тръгва по кината

"Сестра" на Светла Цоцоркова тръгва по кината

Филмът на Цоцоркова стреля право в сърцето. Не сами заради тежката съдба на едно семейство само от жени, но и заради средата, в която то съществува. Среда на разпад. Порутени пътища, мизогиния, патриархални порядки, бедност и липса на адекватна медицинска грижа. Звучи ви познато? Възможно е да сте попадали поне веднъж в подобна среда, ако не живеете в нея, както мнозина. 

Историята обаче е и универсална, защото ни води през магическия свят на едно младо момиче, което послъгва, но в крайна сметка, какво друго ѝ остава в суровия свят, в който всякаква магия е изключена. Затова Светла Цоцоркова ни въвежда в свят колкото и социален, толкова и магически. 

Разговор с режисьорката за мотивите да реши да направи този филм, за силните жени и въпросите, които си задаваме след филма. 

- Светла, откъде и как дойде идеята за този филм, имаше ли история, момент, събитие, което да е провокирало и отключило създаването на "Сестра"?
- Пораснах в малко странджанско село. Там не се случваше нищо и всички знаеха всичко за всеки. Беше ми скучно и заради това започнах да си измислям света, в който живея.

Иначе казано, лъжех на поразия. Понякога лъжите ми лъсваха и за да ги заобиколя, измислях още по-опашати лъжи.

Още

Наздраве за съдбата!

Наздраве за съдбата!

В един момент вече и аз не можех да се оправя кое е истина, кое е лъжа, кое е само опашката на лъжата. Опитах се да разкажа на Светослав Овчаров за този лъжовен период и така се роди сценарият на "Сестра".

Написахме го за седмица, докато бяхме на фестивал в Цюрих с предния ни филм - "Жажда".

Другите кинаджии тичаха от коктейл на коктейл, а ние пишехме и ядяхме люта тайландска храна от ресторанта отсреща. Може би заради това езикът на филма е по-лют. Това е шега, разбира се. Езикът на филма е такъв, какъвто го чуваме ежедневно. Опитваме се да слушаме и наблюдаваме света край нас и да го препредаваме в характери, конфликти, образи и звуци.

- Филмът ти е изключително реалистичен, в същото време в главната героиня Райна има някаква магия, може би магически реализъм. Изглежда, че много добре си подбрала актрисата Моника Найденова.
- Ние живеем насред магически реализъм, но толкова сме свикнали с него, че не го забелязваме.

Също като в Латинска Америка и ние живеем модерен живот, който е свързан с фолклора с невидими нишки. Всеки от нас е виждал изискано облечени мъже и жени в центъра на столицата, които плюят в пазвата си, или се въртят три пъти около себе си, когато котка им мине път.

Героите на "Сестра" живеят на кръстопът. Колите бръмчат, минават и отминават, а те са си все там - заровени в глината, която ги храни. Това понякога е комично, понякога драматично, но винаги е някак си хем във времето, хем извън него.

"Сестра" можете да гледате по кината в цялата страна (Източник: София Филм Фест)

Още

Гледаме Пенелопе Крус, Джесика Частейн, Моника Белучи и Изабел Аджани на Киномания

Гледаме Пенелопе Крус, Джесика Частейн, Моника Белучи и Изабел Аджани на Киномания

Моника игра главната роля и в първия ми филм - "Жажда". Тогава, за да я намерим пробвахме повече от 3000 (три хиляди) деца. Тя има магнетично присъствие на екрана. Големият турски режисьор Нури Джейлан каза за нея, че може да я гледа до безкрайност.

Моника спечели няколко награди за главна женска роля, както за единия, така и за другия филм. Но не иска да става актриса. Странна птица е тя. Обичам я въпреки, че сега се е татуирала от глава до пети. Пак сме написали роля за нея.

Режисьорката Светла Цоцоркова по време на снимките на филма "Сестра" (Източник: София Филм Фест)

Татуираните също обичат, мразят, страдат, лъжат, крадат, прощават, извисяват се и плачат.

Както всички ни.

- Хареса ми много силната женска нишка в твоя филм. Една майка, отгледала дъщерите си сама и трите се борят за оцеляване, независими са. В същото време имаме и фигурата на мъжа, с което много добре изразяваш патриархалността на обществото ни. Интересува ли те тази именно женска позиция за филма?
- Може би като жена подсъзнателно посягам към такъв сюжет. Но това в никакъв случай не е нравоучително и преднамерено.

"Сестра" можете да гледате по кината в цялата страна (Източник: София Филм Фест)

Още

"Сестра" на Светла Цоцоркова бе удостоен с награди от Лече и Босфора

"Сестра" на Светла Цоцоркова бе удостоен с награди от Лече и Босфора

Не приемам деленето на киното на "мъжко" и "женско". Има филми, които вълнуват и такива, които виждаш, че са направени "служебно", без душа. Колкото и красив да е един филм, ако не усетя в него искреност и откровено вълнение на авторите, той ме оставя безразлична.

- Впечатляващ беше и образа на лекаря, изигран от Валентин Ганев, както и условията, на които попадаме в болницата. Това е една цялостна картина на здравеопазването в България и грижата. Какви са въпросите, които би искала да постави "Сестра" в хората, които го гледат?
- Вальо Ганев е чудесен актьор. И приятел.

Наблюдавали сме по света зали, които избухват в ръкопляскане, когато той завършва втората песен, която изпълнява във филма. А картината в болницата, която е празна и няма кой да обърне внимание на нашите герои съм наблюдавала лично, при това не веднъж.

"Сестра" можете да гледате по кината в цялата страна (Източник: София Филм Фест)

Но нашият лекар, изигран от Валентин Ганев, е готов да помогне, въпреки, че е пиян и не е на работа.

Такова е положението у нас, не само в здравеопазването: ние се люшкаме от цинизма във великодушието и това е някак си така оплетено, че не можеш да разбереш кое е глава, кое крака...

Не сме си поставяли за цел да кажем: "Здравеопазването в България е кофти, лекарите - пияници, а пациентите - страдалци." Във филма понятията лесно сменят местата си и пияницата лекар се оказва един самотен мъж, готов да помогне всекиму.

Просто трябва да гледаме по-надълбоко и без предубеждения всеки човек.

"Сестра" можете да гледате по кината в цялата страна (Източник: София Филм Фест)

Още

"Сестра" на Светла Цоцоркова взе голямата награда на София Филм Фест

"Сестра" на Светла Цоцоркова взе голямата награда на София Филм Фест

- Ти какви въпроси си задаваше докато правеше филма , а и след като беше готов?
- Всеки ден, когато тръгвах на снимки си задавах въпроса: "Дали не съм забравила ютията вкъщи включена?" Шегувам се. Нямам ютия.

Тъй като снимахме близо до селото, в което прекарваме голяма част от времето си, се събираха мнозина от нашите съселяни да гледат как се "прави кино" ( те и участват в много епизодични роли).

Една съселянка дълго гледа как правя дубли на един и същи кадър и накрая ми каза:

"Е, айде, стига мъчи хората, те си го направиха!" интересното е, че позна - точно този дубъл беше най-добър. Такова ми ти "възпитание на чувствата". Когато филмът беше готов и го показвахме на същите тези хора, те се смяха, но и си поплакаха. Значи сме си свършили работата.

- "Сестра" е по-скоро филм за нещастието или филм за оцеляването?
- "Сестра" е филм за любовта, която ни позволява да преодолеем себе си и да простим.

Да приемем другия с неговите странности, слабости и дори с онова, което ни дразни и вбесява. Трябва да живеем заедно, а ако можем да живеем и достойно, значи не напразно тъпчем тая земя.

Интервю на Юлия Владимирова

Още

Най-доброто от фестивалното кино в София

Най-доброто от фестивалното кино в София

Още

"Сестра" на Светла Цоцоркова с премиера в конкурсната програма на 24-тия София Филм Фест

"Сестра" на Светла Цоцоркова с премиера в конкурсната програма на 24-тия София Филм Фест

Още

Букет от документални филми

Букет от документални филми

Още

Лех Майевски: Всичко, което съм правил, е било от любов

Лех Майевски: Всичко, което съм правил, е било от любов

 

Коментирай 7

Календар

Препоръчваме ви

Георги Господинов: Разказването на истории прогонва страховете

"Писането е самотно занимание, писателят стои сам, ден след ден, намираш се в убежището на една книга. Когато излезеш от това убежище след това, чувството е много особено, то е странно приятно, защото ти е липсвало през дните, в които си писал"

Маестро Емил Табаков на 75: Има много произведения, които харесвам и още не съм издирижирал

Виолета Тончева разговаря с големия музикант за варненската премиера на неговия Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев на 25 ноември 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1, за виртуозността на солиста и оркестъра, за формулата за добър оркестър и за творческите му намерения

Маестро Найден Тодоров: Необходима ни е здравословна глухота

"Това, което човек вижда, това го спохожда. Свикнал съм да виждам хубавото по света, в повечето случаи и в хората. Понякога ми се натрапват и другите неща. Онова, нехубавото, е много по-малко, но е много по-шумно...", сподели пред гостите на He's the Man директорът на Софийската филхармония

Владимир Зарев: Свободата е форма на различие

Владимир Зарев за романа "Объркани в свободата" пред БТА

Ариел Брингес: Липсва ми най вече спонтанността на кубинския живот

Кубинският саксофонист ще представи своя проект Nostalgia Cubana на 1 декември в София Лайв Клуб

"Нашата професия не се работи, а се живее": Той е Човекът - Малин Кръстев

"Защо бедуините правят чести почивки в пустинята? Не само, за да си починат камилите , а и за да позволят на душата им да ги настигне... От време на време искам да седна в себе си и да изчакам моята душица да ме настигне...", разкри актьорът