КИНО РЕВЮ
Наздраве за съдбата!
Каква е тайната на любовта? Как се променя тялото, когато си влюбен? Същото ли е, като при спирането на храни с глутен? Или като да минеш на кето-диета?
Автор: / 1649 Прочита 1 Коментара
Италианският филм "Супергерои" на италианския режисьор Паоло Дженовезе тръгна по кината от 4 ноември (Източник: Синелибри)
Във всеки случай гледането на "Супергерои" на италианския писател и режисьор Паоло Дженовезе (в случая той екранизира собствения си роман) доста прилича на разгръщането на лайфстайл списание: най-трудните и тежки теми са разказани леко и с чувство за хумор. Как една жена избира мъж, за когото да се ожени?
Разбира се, че подсъзнателно търси бащата за своето бъдещо дете. Какво прави мъжът, когато срещне бившата си? Разбира се, че няма нищо против отново да опита.
Как завършва всеки скандал, в който нещата изглеждат на живот и смърт? Разбира се, че в леглото. Горчив ли е сексът, когато знаеш, че повече няма да си с този партньор? Защо мъжът оставя жената да си тръгне, макар че страда от раздялата?
Защо жената с всички (макар и абсурдно изглеждащи) средства и докрай се бори за любовта си?
Списъкът с въпроси продължава и на всеки от тях в "Супергерои" е посветен епизод, но това не е просто изреждане, а смело преплитане на едната тема с другата, продължаване с един елемент, после вмъкването на друг, изобщо като цяло се получава сложна структура от смяна на времена и сюжетни линии. Дженовезе успява така точно да смеси подправките, че ястието през цялото време да остане свежо и вкусно и нито за миг да не загорчи или закиселее.
И съвсем буквално: в този филм много се готви, яде, пие и пее, което му придава заразителна жизнерадост.
Главните персонажи са Марко и Анна. Той е физик и в началото на филма убеден, че всичко в живота може да бъде измерено. Тя е художничка, в началото на филма рисува комикси със сюжети от всекидневието си. На финала на филма той научава, че има неща в живота, които никой никога не може да предвиди.
На финала на филма тя се превръща в собствената си комиксова героиня. И макар че и на двамата им се иска здраво да държат в ръце юздите на живота си, в края на краищата трябва да признаят, че контролът над всичко се поема от съдбата. "Да пием за съдбата!" - казва Марко.
Между началото и финала на филма има безкрай диалози, които ти се иска да запомниш и да си повтаряш в подобни ситуации. Защото няма никакво съмнение, че всеки от нас не веднъж се е чувствал като Анна и Марко. И ако няма идентификация с героите през цялото време, то частичната е неминуема.
Действието е разположено в три времеви пласта: героите при запознаването им, десет години по-късно и петнайсет години по-късно. Местата понякога се припокриват, дори има сцена, в която по-възрастните герои се разминават на едно стълбище със себе си, но в по-млад вариант.
Направено е изключително деликатно, почти незабележимо, предполагам, че режисьорът се е побоял да не обърка зрителите. Но така или иначе разликата във времето ясно се долавя във външния вид на Анна и Марко и това не е трудно да се проследи и да се нареди пъзелът на техните отношения.
Разказвайки любовна история с всичките й задължителни атрибути - единият ревнува, другият ревнува, от съвсем незначителен повод се стига до голям скандал, после отношенията притихват, настава тишина, мълчанието дотяга, за да се премине отново в бурни разговори (италианците не умеят дълго да мълчат) - Паоло Дженовезе се самоиронизира, като директно казва, че "Супергерои" е за онези зрители, които всяка Коледа сядат пред "Наистина любов".
Дори има епизод в която Марко танцува като Хю Грант в споменатия филм. Да, любовта минава през какви ли не изпитания, от които най-тежкото е болестта. Понякога обаче зейналата поради появилата се болест пропаст може да бъде прескочена само с един въпрос: "Искаш ли да си имаме дете?" и с последвалия кратък отговор: "Да."
Анна и Марко са съвсем обикновени хора, но в същото време са и супергерои, защото само истинските супергерои могат да се справят с капаните на обикновения живот, този живот, който живеят всички зрители на филма. И няма нищо чудно, ако вече стигнали до края, ви се прище да ви пуснат филма пак, ако не за друго, то за да чуете и запомните някоя от сентенциите му за това или онова.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}