IN MEMORIAM
Сбогувахме се с едно от емблематичните имена на българското кино Радослав Спасов
"Оператор е на десетки филми, като е работил с най-изтъкнатите наши режисьори – и в игралното, и в документалното кино. Но по-важното е да подчертаем, че той е един от най-ярките оператори на българската операторска школа", каза проф. Божидар Манов
Редактор : / 8929 Прочита 2 Коментара
Близки, роднини, колеги и приятели дойдоха днес в църквата "Свети Седмочисленици", за да се поклонят пред Радослав Спасов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Днес е тъжен ден за българското кино. Сбогуваме се с две от неговите емблематични имена - Николай Волев и Радослав Спасов.
Близки, роднини, колеги и приятели дойдоха днес преди обед в църквата "Свети Седмочисленици", за да се поклонят пред оператора, режисьор и сценарист Радослав Спасов.
"Радослав Спасов беше много чувствителен към актьорите, те го обичаха, защото разбираха, че ги усеща", каза пред БТА режисьорът проф. Георги Дюлгеров.
Най-големите български филмови актьори са запечатани на екрана, благодарение на Радослав Спасов, каза пред БТА кинокритикът проф. Божидар Манов по повод кончината на известния български оператор и режисьор.
"Моите филми биха били немислими без него", каза Георги Дюлгеров. По думите му Радослав Спасов е бил не само човек на камерата, но и един много верен съавтор, защото е имал вродено чувство за ритъм, за композиция.
"Казвахме, че неговото рамо е "кранчето на бате Радко", защото той много обичаше да снима от ръка и камерата да бъде на рамото му. Беше много чувствителен към актьорите. Те го обичаха, защото разбираха, че ги усеща. Да не говорим, че правеше великолепни портрети. Много сърцат човек, с изключително чувство за хумор.
Той разведряваше обстановката на терена с шеги, с някакви разигравания дори, ако щете. За мен неговата кончина е мъчителна, защото си отива един много важен човек на живота ми", отбеляза Дюлгеров.
Проф. Божидар Манов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
"Тъжната новина за кончината на Радослав Спасов е, уви, повод да си дадем сметка какво изключително място заема той в българското кино, в съвременното българско кино. Оператор е на десетки филми, като е работил с най-изтъкнатите наши режисьори - и в игралното, и в документалното кино. Но по-важното е да подчертаем, че той е един от най-ярките оператори на българската операторска школа. Позволявам си да кажа това, защото, наистина, в нашето кино има изключително силни оператори", каза Божидар Манов.
Той разказа, че Спасов е имал академично образование от московския институт за кино, който е най-старият в света. Винаги е подчертавал обаче изключителната роля за неговите ранни години факта, че е бил асистент на легендата Димо Коларов, обясни проф. Манов. "През неговите ръце са минали като млади асистенти някои от най-добрите ни оператори и Славчо винаги е казвал, че школата на бате Димо е незаменима. И той, Радослав Спасов, го потвърди в своите десетки великолепни операторски филми", допълни Божидар Манов.
Той отбеляза, че сред най-ярките филми на Радослав Спасов като оператор са "Лачените обувки на незнайния войн" на режисьора Рангел Вълчанов, "Мера според мера" и "Авантаж" на Георги Дюлгеров, "Време разделно" на Людмил Стайков. "Още десетки филми би трябвало да се споменат, защото той наистина е работил с водещите български режисьори и името му е вградено във фундамента на съвременното българско кино не само като оператор. Да прибавим, че той успя да направи и четири свои филма като режисьор, при това и съсценарист. Тук, разбира се, че трябва да споменем първият му самостоятелен режисьорски филм "Сирна неделя". След това - "Откраднати очи", "Пеещите обувки" и последният, който успя да направи - "Живи комини", посочи проф. Манов.
Радослав Спасов, Христо Кирчев и Свилен Спасов с награди на 30-ия кинофестивал "Любовта е лудост"
Филмовият критик отбеляза, че Радослав Спасов е мислил и е възприемал света с всички свои сетива през камерата. "По удивителен начин след лабораторния процес, когато киното беше на лента, след монтажа, успяваше да остави отпечатъка си по абсолютно неповторим начин с цялостната атмосфера на екрана, пространството, което работи само за себе си, благодарение на неговата камера и разбира се - на първо място и в най-първия план - великолепните актьори, които той е снимал и които трябва да са му вечно благодарни, че е създал техния неповторим екранен образ.
Актьорът в живота е различен човек, на екрана е съвършено друг. Но най-големите български филмови актьори са запечатани на екрана, благодарение на Радослав Спасов", каза Божидар Манов.
По думите му Радослав Спасов е направил и четири документални филма с изключителни качества. "Имам предвид двата документални филма за Индия с режисьора Рангел Вълчанов и двата изключителни документални филма за Нешка Робева - легендата на българската художествена гимнастика, в двата документални филма на режисьора Георги Дюлгеров. Добре си спомням тези филми, заради очакването на финалната развръзка в състезанието на световно или европейско първенство, когато мигът трепери от вълнение кой ще спечели златния медал.
Камерата на Славчо Спасов успяваше да предаде това вълнение както на килима, където играят момичетата, така и в съблекалнята, където преживяват вълнението на своите колеги. А Нешка Робева с неповторимото си лице на външно сурова, но в действителност изключително чувствителна жена и треньор, преживява тези успехи", разказа Манов.
"Документалните филми, които Славчо е оставил като оператор, са сред безспорната документална класика на българското кино и не трябва да не ги забравяме. А в голямото игрално кино епосите, които споменах, са наистина върховите постижения както за нашето кино, така и за техните автори - режисьори. Те са наистина в колекцията от най-доброто, което при всяка анкета, годишна класация или обобщение, каквито направи БНТ по повод 100-годишнината на българското кино, те неслучайно изплуваха на първи позиции.
Киното е колективно изкуство, но в този синтез на литература, изображение, звук, актьорска игра, музика, художник, декори, костюми - в този сложен, изключително сложен синтез, мястото на оператора е абсолютно незаменимо.
През неговата оптика, през неговото съзнание и сърце, през неговата емоционалност преминава всичко като сумарен резултат, за да остане на екрана. Славчо Спасов остави забележителни филми. Поклон пред паметта му", допълни проф. Божидар Манов пред БТА.
Самуел Финци (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Ивайло Христов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Виктор Чучков - син (Снимка: Христо Касабов/БТА)
"Помня го от дете. Той е много сериозна част от моя живот, макар и не от най-близките до мен хора. Това е човекът, с който моят баща е заснел най-много филми, и до последно се чувахме и виждахме с него. Много уютен човек бе Славчо.
Само един оператор може да разбере какво е усещането зад камерата да има един човек, който те обича, обича актьорите, да се вгледа в тях - в душата им, в сърцата им. Затова всички много го обичаха - заради тази негова доброта, уютност, щедрост, непримиримост", каза актрисата Ани Вълчанова.
Ани Вълчанова (Снимка: Христо Касабов/БТА)
"Беше един от най-близките ми приятели, чувствахме го като част от нашето семейство. Като талант, това е една от най-големите звезди на българското кино отпреди 1989 година. Най-важното е, че той е изключителен човек, много добър, със страшна грижа към всеки приятел или колега.
Започнах своя път в киното с него и с Георги Дюлгеров, с него направих първия си филм като продуценти. Невероятна загуба е за българското кино и култура, за всички нас", каза кино продуцентът Стефан Китанов.
Стефан Китанов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Тони Николов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Керан Коларов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
"Всички го наричахме бате Радко, защото към редица поколения той се държеше като грижовния по-голям брат, за някои буквално беше като баща. Изключително широко скроен човек, от тези, за които в любимия му край Ковачевица казват, че има сърце като планина. Наистина беше такъв.
Беше един от най-талантливите оператори, създал своя школа. Много от операторите, които започнаха след него, а и тези, които могат да му бъдат деца, са били негови асистенти или са се допитвали до него. Напусна ни един от най-сърдечните и най-нормалните хора в българското кино", каза режисьорката Иглика Трифонова.
Иглика Трифонова (Снимка: Христо Касабов/БТА)
"От него научих страшно много за операторската работа, как операторът трябва да работи в един филм, как най-важното нещо е емоцията. И когато трябва да снимаш, просто снимаш. Това го научих когато снимахме заедно "Пеещите обувки", каза операторът Веселин Христов.
Веселин Христов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Таня Михайлова (вдясно) (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Дълбок поклон!
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}