IN MEMORIAM

Поклонихме се пред големия Николай Волев (снимки)

"Николай Волев беше много интересен човек, особняк, много горд, изключителен мъжкар, безкомпромисна личност във всеки един кадър, в който сме работили заедно. Имаше един невероятен талант – разкриваше фалша в зародиш", каза актьорът Христо Мутафчиев

Редактор : Impressio / 22 октомври 2024 / 15:41 14724 Прочита 0 Коментара

Десетки колеги и приятели изпратиха днес Николай Волев в столичния храм "Света София" (Снимка: Антон Тошков/BulFoto)

"Не зная какво ще е бъдещето, но всичко, което съм направил, си е струвало, защото то е плът от плътта ми и кръв от кръвта ми, то е от духа ми. Ако това нещо вълнува хората и ги подтиква към размисъл − аз съм щастлив", казваше Николай Волев.

Още

Сбогувахме се с едно от емблематичните имена на българското кино Радослав Спасов

Близки, приятели и колеги се се простиха с известния режисьор Николай Волев в столичния храм "Света София" днес, малко след поклонението пред друго голямо име на българското кино - операторът, режисьор и сценарист Радослав Спасов.

Николай Волев загина при битов инцидент на 15 октомври 2024 г.

Пред храма "Света София", където беше изпращането на Николай Волев, имаше венци от министър-председателя, Министерството на културата, парламентарната комисия по медии и култура, Съюза на артистите в България, театър "Възраждане", Столичната община, от БТА.

Още

Волев притежаваше волята да бъде себе си

Той беше режисьор на едни от най-обичаните наши филми като "Господин за един ден", "Да обичаш на инат", "Маргарит и Маргарита".

Николай Волев е роден в София на 10 април 1946 г. Следва пет семестъра архитектура във ВИАС, но през 1968 година пресича нелегално българо-турската граница. След престой в бежански лагер в Турция заминава за Англия. През 1972 г. завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище.

Още

Режисьорът Николай Волев загина след падане от тавански прозорец

Режисьорът на "Да обичаш на инат" Николай Волев загина след падане от тавански прозорец

Всичките му игрални филми са удостоени с множество български и международни награди. Първият му игрален филм е "Двойникът" (1980), за който същата година получава наградата за най-добър дебют на Съюза на българските филмови дейци. Следват "Господин за един ден" (1983), за който получава наградата за най-добър комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 г., "Да обичаш на инат" (1986), за който същата година получава специалната награда на журито и награда "Дон Кихот" на Международната федерация на киноклубовете на 25-и кинофестивал в Карлови Вари, както и специалната награда на журито, награда за операторска работа, награда на кинокритиката и награда на зрителите - на 17-ия кинофестивал във Варна, както и таграда за режисура на Съюза на българските филмови дейци.

През 1989 г. за "Маргарит и Маргарита" (1989) получава наградата за най-добър филм на Съюза на българските филмови дейци. През 1994 г. за филма "Козият рог" (1994), на който е сценарист, получава "Златна роза" за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 г. излиза игралният му филм "Огледалото на дявола". Последният му игрален филм е "Извън пътя" (2017).

Десетки колеги и приятели изпратиха днес Николай Волев в столичния храм "Света София" (Снимка: Благой Кирилов/БТА)

Съпругата на режисьора Доротея Волева (Снимка: Благой Кирилов/БТА)

Съпругата на режисьора Доротея Волева (Снимка: Антон Тошков/BulFoto)

Още

"Не се подчиних на никого освен на собствената си съвест"

"Николай Волев беше много интересен човек, особняк, много горд, изключителен мъжкар, безкомпромисна личност във всеки един кадър, в който сме работили заедно. Имаше един невероятен талант - разкриваше фалша в зародиш. Много пъти, докато снимаме, в момента, в който започнем, той казва "Стоп! Фалшиво ми е!" и започваме отначало.

Докато не се получи това, което иска. Правили сме по 54 дубъла", каза актьорът Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България пред БТА.

Елена Петрова (Снимка: Антон Тошков/BulFoto)

Вежди Рашидов (Снимка: Благой Кирилов/БТА)

Христо Мутафчиев (Снимка: Благой Кирилов/БТА)

Христо Мутафчиев (Снимка: Антон Тошков/BulFoto)

"Ще го запомня като един от малкото аристократи на българското кино и с това, че имаше един особен характер. Трябва да погледнеш о друг начин на този характер, за да разбереш, че зад него се крие много любов. Ще го запомня като човек, който никога не го беше страх да каже, че учителят по пеене не може да пее.

Така че, дай Боже, младите хора да се учат повече от такъв тип страстни хора. Аз лично съм почитател на това, което той най-много обичаше в киното - да разказваш истории, в които докато плачеш, можеш и да се посмееш. Това се опитвам да правя и аз в моите филми", каза режисьорът Виктор Божинов.

Виктор Божинов (Снимка: Благой Кирилов/БТА)