СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Маестро Бошнаков: "Сънят на Пилат" завършва с вярата, че любовта продължава и в смъртта…
"Музиката на танцовата мистерия е много въздействаща и ярко изобразителна", споделя диригентът Владимир Бошнаков дни преди световната премиерата на спектакъла на 16 октомври в Зала 1 на НДК
Автор: 2101 Прочита 0 Коментара
/ Маестро Владимир Бошнаков (Снимка: Държавна опера - Стара Загора)Световната премиера на танцовата мистерия "Сънят на Пилат" ще се състои на 16 октомври, от 19.00 часа на сцената на зала 1 на Националния дворец на културата. Спектакълът се реализира от Старозагорската опера, фондация "Ценности", Палмс Мюзик, с подкрепата на Министерството на културата, Столична община и Община Стара Загора.
Хореографията на "Сънят на Пилат" е напълно поставена с многонационалната балетна трупа на Старозагорската опера от световния балетмайстор Василий Медведев и неговия асистент Станислав Фечо, финални щрихи върху костюмите и сценографията полага художника Павол Юраш, текат усилени музикални репетиции на хора и оркестъра под вещото ръководство на диригента Владимир Бошнаков.
Откъсваме Маестрото за малко от неговата пълна вглъбеност в нотната партитура, за да разберем повече за музиката на Стефан Димитров в "Сънят на Пилат":
Маестро Владимир Бошнаков (Снимка: Държавна опера - Стара Загора)
- Маестро Бошнаков, може ли с няколко думи да се разкаже, да се опише музиката на балета "Сънят на Пилат"?
- С няколко думи няма да е много лесно. Музиката на "Сънят на Пилат" е много въздействаща и ярко изобразителна. Всички може би познават творчеството на Стефан Димитров - той е композитор-мелодик, музиката му е красива с присъщата ѝ лирика.
Но спецификата, че тук говорим за танцова мистерия, за музикалното изграждане на персонажите в балета, композиторът майсторски използва и много други похвати.
- Като симфонично произведение "Сънят на Пилат" е написан в три части - и в балета ли са същите части и в същия ред?
- Балетът е изграден в две действия - "Lux Aeterna" (Вечна светлина) е първата част, а втората е "Misericordia Pro Nobis" (Милост за нас).
Това са двете основни действия, но вътре има много части, в които се експонират образите на Маргарита, на Майстора, на Мария Магдалена, на Исус, на Пилат, на Воланд.
- Може ли да се каже, че някоя от двете части е "по-любовната"? Идеята на Стефан Димитров в този балет е, че любовта продължава и след смъртта?
- Любовната тема присъства от началото до края на балета. Тя еволюира благодарение на противопоставянето ѝ на негативните сили и персонажи в танцовата драма, които се опитват да попречат на тази любов.
И "Сънят на Пилат" завършва по този начин - не с някакъв "хепиенд", а с вярата, че любовта продължава и в смъртта.
- Има ли запомнящо се балетно адажио?
- В балетния вариант, спектакълът завършва точно с такова адажио - изключително красива тема, която Стефан Димитров развива и като песен с текст, която може би ще бъде изпълнена след спектакъла по време на поклоните.
- Любопитно ми е, как този сюрреализъм в произведението на Булгаков "Майстора и Маргарита"се пресъздава с музика?
- Музикално е изобразен чрез големите контрасти между частите, продиктувани разбира се от големите контрасти между протагонистите. Балетът започва в настоящето време, а после действието се пренася 2000 години назад, където се появяват образите на Мария от Магдала и на Пилат Понтийски.
Сюрреализмът по-скоро е изобразен в сценографията, както и в хореографията на танца, а музиката само обогатява и допълва сюжета на балета.
- За Вас кои инструменти се чуват най-отчетливо, кои от тях кои образи пресъздават?
- За любовните теми Стефан Димитров използва нежните инструменти като флейта и обой, виолончело и цигулка. Докато за всичко и всички, които се противопоставят на тази любов, използва инструментите като бас кларинет, тромпети, тромбони, туба.
Аз мисля, че чисто музикално той категорично е постигнал този контраст между любов и агресия.
- Когато е създавал "Сънят на Пилат" Стефан Димитров е работил с музиканта Пламен Велинов, усеща ли се влиянието на класическия музикант?
- Пламен Велинов чисто технически е бил в помощ на Стефан Димитров, за да може музиката, душата и експресията на композитора да придобие вариант, в който да бъде оркестриран.
- Какво е участието на хора?
- В кулминациите на частите композиторът почти винаги добавя човешкия глас, защото явно се нуждае от него като тембър, по този начин музиката става още по-въздействаща. Хорът има участие от първата до последната част на балета с малки изключения, било то с латински текстове или само вокал.
- Оркестърът бързо ли възприема тази музика, интересна ли му е?
- Оркестърът е впечатлен от музиката - абстрактна и въздействаща на подсъзнателно ниво. Смея да твърдя, че всички работят с огромно удоволствие по партитурата на Стефан Димитров.
Интервю на Уляна КЬОСЕВА
Владимир Бошнаков завършва през 1990 музикалното училище "Панайот Пипков" в родния си град Плевен и през 1995 г. се дипломира като магистър по хорово дирижиране и кларинет в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" - София. В периода 1999-2001г. специализира оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Васил Казанджиев.
Дебютира на сцената на Плевенска филхармония със солист проф. Петко Радев през 1996 г. Дирижира филхармониите в Плевен, Пловдив, Шумен, Видин, камерния оркестър в Добрич, оперите във Варна, Русе, Стара Загора, Бургас, Благоевград и на сцената на Музикално-Драматичен театър "К. Кисимов" Велико Търново. През 2002 - 2008 г. с камерния оркестър "Студио Примо" реализира концерти с Васко Василев, Светлин Русев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов и др.
Главен диригент на Музикално-Драматичен театър "К. Кисимов" Велико Търново (2005-2010) и на Плевенска Филхармония (2011-2012). От 2013 г. е диригент в Държавна опера - Русе, а от 2017 - и в Държавна опера-Стара Загора. Артистичен директор на фестивала "Сцена на вековете" от 2016 година.
Осъществява множество гастроли в чужбина в страни като, Австрия, Германия, Люксембург, Холандия, Швейцария и др.
В репертоара на маестро Бошнаков влизат заглавия като "Набуко", Травиата", "Трубадур", "Аида" на Верди, "Тоска", "Мадам Бътерфлай", "Турандот" на Пучини. "Мария Десислава" на П. Хаджиев, балета на П.И. Чайковски "Спящата красавица" и много други.