СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Леа Тодоров: Баща ми ме научи, че в любовта се ражда познанието
Дъщерята на изтъкнатия френски интелектуалец с български произход Цветан Тодоров ще бъде гост на кино-литературния фестивал Синелибри
Автор : / 7616 Прочита 5 Коментара
Снимка: Francois Berraldacci
Леа Тодоров идва в България като член на международното жури на фестивала.
Тя ще представи първия си пълнометражен филм "Мария Монтесори: Новата жена" с италианската актриса Жасмин Тринка в главната роля. Освен това ще представи видео проект с архивни материали, свързани с баща й Цветан Тодоров и връзката му с България. Филмовият пърформанс "Цветан Тодоров, България и аз" ще бъде френската гала вечер на фестивала на 18 октомври във Френския институт.
Кадър от филма на Леа Тодоров "Мария Монтесори: Новата жена" (Източник: Синелибри")
През 2014 г., три години преди смъртта си, Цветан Тодоров моли дъщеря си да заснеме едно последно пътуване.
"Пътуваме заедно през една непозната страна. Този, който е напуснал комунистическа България преди 51 години и който толкова трудно се връща...сякаш се страхува да срещне там далечния си зъл двойник. Двойника, в когото би се превърнал, ако беше останал в тази тоталитарна държава."
Още
Излиза ново издание на „Ние и другите“ от българо-френския философ и литературовед Цветан Тодоров
Леа Тодоров е родена в Париж през 1982 г.
Леа Тодоров е кинорежисьор и актриса с българо-френски произход, дъщеря на световноизвестния интелектуалец Цветан Тодоров - философ, литературовед, историк, структуралист и културолог, и на канадско-френската преводачка и писателка Нанси Хюстън.
Леа режисира документалните филми "Спасяване на човечеството през работно време" (2012) и "Руска утопия" (2015).
Участва в биографичната драма "Спомен за болката" (2017), адаптация по романа на Маргьорит Дюрас.
Филмът участва в Международния фестивал на историческия филм в Женева и във филмовия фестивал в Ла Рошел. Този проект за алтернативните методи на преподаване вдъхновява нейния първи пълнометражен игрален филм "Новата жена" (2023 г.), носител на наградата Emergence 2021, за една от тези учителки, известната Мария Монтесори.
В интервю за Impressio, Леа Тодоров споделя за вдъхновението си и интереса към личността на Мария Монтесори и нейните революционни методи в медицината и женските движения, но и за отношението ѝ към България и най-важните уроци, завещани от баща ѝ.
- Идвате в София, за да представите първия си филм "Мария Монтесори: Новата жена". Как историята на Мария Монтесори ви вдъхнови да заснемете този филм? Кое беше онова, което най-много ви впечатли?
- Преди години прекарах четири години в работа по документален филм за алтернативните методи на преподаване между двете войни (School Revolution, в съавторство с Йоана Груджинска).
Така проучих Мария Монтесори, която по онова време беше звездата - и дивата - на новото образование.
Животът ѝ е сложен и завладяващ. Но това, което наистина привлече вниманието ми, беше фактът, че тя е трябвало да се откаже от детето си, за да стане жената, която е била. Това е историята, която избрах да разкажа.
Кадър от филма на Леа Тодоров "Мария Монтесори: Новата жена" (Източник: Синелибри")
- Мария Монтесори е изпреварила времето и е имала нова визия за жените. Да имат равни права и задължения, а бракът и майчинството да са избор на самите жени. Смятате ли, че нейната визия за новата жена е напълно осъществена днес?
- Разбира се, това зависи от държавата! И дори когато законът е равнопоставен, колективното несъзнавано понякога работи в обратна посока.
Именно това исках да покажа във филма чрез образа на Джузепе Монтесано: модерен мъж, който разбира и интелектуално подкрепя избора на Мария, но е завладян от тежестта на традицията.
- Във вашия филм ролята на Мария Монтесори се изпълнява от Жасмин Тринча. Как се събрахте с голямата италианска филмова звезда за този филмов проект?
- Още от първите чернови на сценария мислех за нея, когато си представях ролята.
Но когато най-накрая й го изпратихме официално, тя тъкмо беше започнала да снима първия си пълнометражен филм като режисьорка. Така че й отне известно време да се съгласи. Но участието ѝ във филма беше решаващо: Жасмин ме накара да заобичам Мария.
Когато пишех, не изпитвах особена любов към нея като персонаж.
Намирах я за сурова и авторитарна, а някои елементи от биографията ѝ бяха непонятни за мен.
Затова исках да се дистанцирам от нея, да покажа нейните двусмислици и амбивалентност, но интерпретацията на Жасмин просто я кара да бъде, отвъд доброто или злото. На снимачната площадка тя сякаш беше посетена от Мария Монтесори.
Кадър от филма на Леа Тодоров "Мария Монтесори: Новата жена" (Източник: Синелибри")
- По интересен начин показвате защо Мария Монтесори е една от "новите жени", които променят историята. Колебаехте ли се как искате да я представите?
- Дълго се колебаех за периода от живота на Мария, който искам да представя: първата Casa dei Bambini, пътуванията до Америка, сътрудничеството ѝ с фашизма на Мусолини...
Но имах интуицията, че най-интересният момент в биографията на Мария е, когато тя изоставя сина си. По онова време тя все още не е създала училище за деца със специални нужди.
Тя е работила в този логопедичен институт с деца, наричани "идиоти" или "непълноценни", и именно с тези деца със специални нужди е експериментирала това, което ще се превърне в неин метод.
И всъщност това е периодът от живота ѝ, който намирам за най-богат: тя провежда завладяващи образователни експерименти с тези деца и защитава модерна визия за жената.
- На френската гала вечер на фестивала за кино и литература Cinelibri ще представите филмов спектакъл за вашия баща, известния интелектуалец Цветан Тодоров. Проектът ви се нарича "Цветан Тодоров, България и аз". Какво е била България за него?
- Спектакълът е озаглавен "Цветан Тодоров, България и аз" и е опит да се отговори на този голям въпрос!
- А каква беше България за вас през живота ви? Говореха ли ви за България, когато бяхте дете, и какво беше впечатлението ви от страната?
- Не съм идвала в България много преди 2014 г. - датата на пътуването, което предприехме с баща ми и брат ми, за да се сбогува с родната му страна.
От друга страна, дълго време съм пътувала из региона, в Източна Европа и на Балканите. Заснех документален филм в Грузия, друг в Косово и последно в Русия...
- Коя е най-важната философска идея на баща ви и коя е тази, която според вас е оказала голямо влияние и върху вас лично, като дъщеря, но и като режисьор?
- Филмът ми "Мария Монтесори: Новата жена" до голяма степен е посветен на образованието.
Четейки нова версия на сценария, една от моите сътруднички ми каза, че за нея централната тема на филма е любовта чрез ученето и ученето чрез любов.
Това съответства на това, което наблюдавам в отношенията с дъщеря ми. Сякаш начинът, по който я обичам, е през това да я уча на знания и умения.
И че именно моята любов ѝ дава възможност да учи, че именно в любовта може да се роди познанието за света. Този прочит и на сценария, и на живота ми, ме докосна много, защото видях в него наследството на баща ми, който ме обичаше и едновременно с това ме възпитаваше.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}