Почина "историкът на идеи" Цветан Тодоров
Философът, литературовед и хуманист Цветан Тодоров почина тази нощ на 77-годишна възраст
Редактор : / 1979 Прочита 0 Коментара
Цветан Тодоров (Снимка: Bulphoto)Тодоров се смята за един от най-важните интелектуалци на съвремието ни. Като учен става известен през 60-те и 70-те години на миналия век с превод на руските формалисти и новаторски анализ, заимстващ методи на семиотиката. Утвърждава се като литературовед, като разглежда отношението към различните и изследва тоталитаризма.
По време на кариерата си Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема "Ние и другите", споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа.
"Във френския интелектуален живот Цветан Тодоров заема уникално място, пише сп. "Нувел обсерватьор". - Той не може да бъде свързан с нито един лагер. Не фигурира в пантеона на Френската теория. Силно антикомунистичен, главно заради собствения си живот, той е част от антитоталитарния устрем, без да стане "нов философ".
Самият Цветан Тодоров се определя като "историк на идеи".
Трудовете на Цветан Тодоров са преведени на 25 езика. През 2008 г. получава наградата "Принцът на Астурия" за обществени науки.
Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия — общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му, Иван Тодоров, е известен физик.
Завършва гимназия в България и учи български език и литература в Софийския държавен университет. През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1966 г. защитава докторска дисертация на тема "Литература и означаване" под ръководството на Ролан Барт.
От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която има две деца. Развежда се с нея след 35 години брак.
В началото на творческия си път се интересува предимно от теория на литературата, а след 1990 г. - от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война.