Дрор Мишани е един от най-интересните гости на тазгодишния кино-литературен фестивал CineLibri 2018. Израелецът е автор на криминални романи, а фестивалът ни зарадва с френско-белгийския филм по романа му "Липсващото досие" /с преводно заглавие на филма "Черна река"/. Репортер на Impressio.dir разговаря с изтъкнатия писател.

"Харесвам да слушам българска реч!" /Снимка: Авторката/

Кратка визитка: Дрор Мишани е роден на 23 юни 1975 г. в един от кварталите на Тел Авив - Холон. Неговата майка е еврейка, родена в България. На премиерата на филма по "Липсващото досие", писателят сподели, че тя винаги разговаряла с родителите си на български език, и днес на него му е приятно да слуша български език, защото нашата реч е "мил звук от детството му". Самият Дрор Мишани е женен за полякиня, двамата имат две деца. Семейството живее в Тел Авив. Мишани е не само писател, но и преводач и университетски преподавател.

За пръв път публикува криминален роман през 2011 г. Това е именно книгата "Липсващото досие", издадена на български, която става първа от серия романи с един постоянен герой - инспектор Авраам. "Липсващото досие" буквално прави бум на книжния пазар - романът, издаден първоначално на иврит, е преведен на 15 езика и печели наградата "Мартин Бек", за най-добър чуждоезичен криминален роман в Швеция, а също и наградата на читателите на френското издателство "Поен".

Според литературните критици "Липсващото досие" разчупва клишета в криминалния жанр - романът развива сюжетните линии по един невероятно изненадващ начин, и почти до края на повествованието, на читателя му е трудно да открие престъпника. А може би той не е само един?!?

Първият роман на Дрор Мишани от поредицата "The Missing File" /буквален превод "Липсващият файл"/ е включен също така в списъка за наградата CWA International Dagger за 2013 г. Вторият роман - "Възможност за насилие", е първият класиран в прецизния списък на наградите Сапир ("Израелски книжник"), и печели наградата "Беренщайн", за най-добър еврейски роман на годината.

Третият роман от поредицата - "Човекът, който искаше да знае", е публикуван на иврит през май 2015 г.

В романа "Възможност за насилие" криминалната история тръгва от един куфар, в който е укрито взривно устройство. В романа "Човекът който искаше да знае" инспектор Авраам ще бъде изумен да открие, че жертвата - жена на средна възраст, е негов случай от миналото...

Дрор Мишани /Снимка: Авторката/

Интригата в криминалните романи на Дрор Мишани е толкова завладяваща, че читателят буквално следи всеки ход, разсъждава заедно с главния герой - лута се по различни пътеки, за да разкрие истината, а на финала винаги остава буквално шокиран от развръзката.

Сюжетът на романа "Липсващото досие" също е само привидно тривиален - от дома си изчезва 16-годишният Офер. Задачата на инспектор Авраам е да открие момчето. Свидетелите го водят в грешни посоки. Истината се оказва съвсем различна  - тя е тайна, укривана зад стените на дома на момчето.

Филмът на режисьора Ерик Зонка развива темата с различен финал. Трилърът е създаден тази година, а в ролите играят големи актьори като Венсан Касел, Ромен Дюри, Сандрин Киберлен, Ричард Бърлинг и др. Неочакваната развръзка във филма идва като гръм от ясно небе дори за инспектор Авраам?...

Ето какво сподели за книгата и филма пред Impressio.dir самият Дрор Мишани:

- Г-н Мишани, какво ви свързва с България, освен фестивала, чийто гост сте тази година?
- Моята майка е родена в България, и тя разговаряше с моите баба и дядо до смъртта им на български. Така че българският език е част от музиката на моето детство. В самолета, който беше на българска компания, напът от Париж към София, аз слушах по време на целия полет българска реч. Не бях чувал тези звуци цели 22 години, и осъзнах колко много ме вълнуват те - звуците от моето детство!...И откакто съм пристигнал, се радвам на всяка една минута, слушайки българска реч. Въпреки че не разбирам нито дума...

Кадър от екранизацията на романа "Липсващото досие" /ориг. заглавие на филма - "Черна река"/на режисьора Ерик Зонка

- Разкажете нещо повече за себе си - нещо, което не знаем за вас, отпреди да станете известен писател?...
- Когато бях дете, мечтаех да стана кинорежисьор. Едва по-късно открих страстта си към писането. Исках да стана писател - не точно на криминални романи, но да пиша. След като завърших университета, заминах за Париж, за да уча френски език. Исках да науча езика на филмите, които толкова много обичах да гледам - филмите на Трюфо и Годар. Това е и времето, в което започнах да чета много криминални романи. И осъзнах, че точно това искам да пиша! Когато първата ми книга беше публикувана, получих имейл от френския режисьор Ерик Зонка, че искат да превърнат романа ми във филм. Това някакси "затвори цикъла", като превърна моя роман в част от френското кино.

- Харесвате ли екранизацията на романа си "Липсващото досие"?
- Да, това е един много добър филм, но той много се различава от моята книга. Първо, моят главен герой от романа - инспектор Авраам, е срамежлив човек, на който му е много трудно да сваля жените - той е идеалист, човек от Рая...Докато филмовият герой сякаш идва от Ада и си има работа с Ада - за него изобщо не може да се каже, че е срамежлив. Освен това финалът на филма е съвсем различен от книгата. Романът оставя отворена вратата на развръзката, докато във финала на филма има признание, което казва всичко.

Дрор Мишани и посланикът на Израел в България - г-жа Ирит Лилиан, на прожекцията на филма по романа "Липсващото досие" в Дом на киното /Снимка: Авторката/

- Усещам, че зад думите ви прозира някакво леко разочарование от филмовата версия?...
- Не, съвсем не - въпрос на гледна точка - просто ви обяснявам разликата. Но сега ще ви открия една тайна - предстои заснемането на телевизионна версия, която ще се снима от израелски екип, и може би в нея инспектор Авраам ще бъде точно такъв, какъвто си го  представям. 

Венсан Касел, в ролята на полицейския инспектор във френско-белгийската екранизация на романа "Липсващото досие"/ филмът "Черна река" на режисьора Ерик Зонка/

- В самата книга се казва, че в Израел няма серийни убийци и тежки престъпления. Това истина ли е?
- Престъпленията са като навсякъде, но фокусът в Израел има друг ракурс. Преди години работех в един вестник, като редактор в новините. И там имахме едно неписано правило: ако имахме криминален случай на мъж, пробол жена, и мъжът е палестинец, а жената еврейка, тази новина отива на първа страница. Ако евреин е пробол еврейка, отива някъде на 6-а , или 8-а. Но ако палестинец е пробол палестинка, тази история въобще не се публикува. Съществува някаква изборност, продиктувана от политически и други причини. В романите си аз искам да покажа, че няма маловажно престъпление.

Писателят, на среща с публиката в Дом на киното, 18.10.2018 г. /Снимка: Авторката/

- Не смятате ли, като писател, че тези престъпления, които се извършват "зад стените на дома", както е в "Липсващото досие", са много по-страшни от морална гледна точка - те говорят за деградация на най-стабилната клетка на обществото - семейството? - За жалост, такива случаи все повече се превръщат в нещо често срещано в развитите общества...

- Те са наистина най-грозните престъпления, защото ако някой от нас е нападнат от някого, когото обича, или на когото вярва, това е на първо място едно морално предателство. Но от психологическа гледна точка, има един момент, в който омразата и любовта се срещат по трагичен начин.

- В романа ви има нещо, което психолозите наричат "мълчанието на майките". Има ли оправдание за това мълчание - не е ли то най-голямото предателство и престъпление?

- Вината е основна тема в жанра, в който пиша. Майките, тях обикновено ги обвиняват за всичко, което се случва. Майката в моя роман е енигматична личност - тя не казва нищо, но каква е причината? - Дори и аз не съм много сигурен дали я разбирам?... Тя казва, че предпазва дъщеря си и сина си, но не съм много сигурен защо прави това по такъв начин?...Това са много дълбоки душевни колизии, на които не винаги имаме правото да бъдем съдници. Но трябва да си даваме сметка и за нещо по-глобално в съвременния свят - един процес на голяма промяна във взаимоотношенията между половете. Интересът към книгите ми в Израел се дължи именно на него - на интереса към кризата в тези взаимоотношения.

Темата за агресията и насилието, като резултат на дълбоките промени във взаимоотношенията между мъжа и жената, ме вълнува и ще продължа да изследвам тези взаимоотношения в моите бъдещи романи.

Еми МАРИЯНСКА 

Още

Иън Макюън: Свободата на словото винаги е под заплаха

Още

Майсторът на трилъра Херман Кох: Не вярвам, че моите герои са 100 процента зли

Още

Иън Макюън: 60-те във Великобритания не са "рокендрол, секс и наркотици"

Още

Иън Макюън открива лично CineLibri 2018 с една от най-интригуващите любовни истории, създавани по роман - "На плажа Чезъл"