Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Диригентът на Болшой театър Павел Клиничев: Музиката се дели на гениална и по-посредствена

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Диригентът на Болшой театър Павел Клиничев: Музиката се дели на гениална и по-посредствена

"Възхитен съм от компетентната реакция на българския зрител", подчерта почетният гост на класическия музикален шедьовър "Баядерка", представен в Софийската опера и балет

Павел Клиничев бе почетен гост-диригент на класическия музикален шедьовър "Баядерка" на 10 ноември в Софийската опера и балет (Снимка: БТА)

Слушайте хубава музика, по-често посещавайте операта и балета, така ще релаксирате пълноценно. Това заяви в интервю за БТА диригентът на Болшой театър Павел Клиничев, който бе почетен гост-диригент на класическия музикален шедьовър "Баядерка" на 10 ноември в Софийската опера и балет.

Ходете повече на класически концерти, това наистина обогатява и помага за доброто душевно състояние във времената на стреса и мобилните комуникации, допълни той.

Павел Клиничев (Снимка: БТА)

- Павел Евгениевич, напоследък казват, че не сте чест гост в родния Ви град Ростов-на Дон. Защо така? Какво от този град е останало завинаги в сърцето Ви?
- Обожавам Ростов-на-Дон. Там съм роден и израснал. Живях в този прекрасен град до 14-годишна възраст. Работата е там, че сериозно започнах да се занимавам с музика от ранна възраст. Бях 7-годишен, когато вече целенасочено и съзнателно вървях по пътя на музиката и изкуството. А това наложи да се променят някои съществени неща в живота ми още тогава, в юношеските ми години. Когато навърших 14 години бе взето тържествено решение от моите родители да продължа образованието си в Москва. Решението не подлежеше на обжалване и коментар. И така, напуснах родния си град Ростов-на-Дон и се отправих в голямата столица. Смених реката Дон с Москва река, какво да се прави.

Важното е да няма застой в живота, и всичко да тече, като водата в реката.

Напусках Ростов с нежелание, тъй като всичките ми приятели оставаха там. Отивах в неизвестното. Но изкуството иска жертви, както е казал мъдрецът. И аз се жертвах в името на изкуството, на правилното образование, на бъдещето, което отдавна се превърна в настояще. Винаги Ростов на Дон ще е в сърцето ми, там преминаха най-хубавите ми години от живота - детските, а детството не се забравя, то е един постоянен кадър в лентата на живота.

- Какъв мечтаехте да станете като дете, нима диригент?
- С нищо не се отличавах от връстниците си. Минах през всички етапи на мечтите. Исках да стана космонавт, после летец, после футболист. До 12-годишната си възраст не съм и предполагал какво е това диригент, камо ли да искам да стана такъв. Едва когато се потопих в сериозното музикално образование в Москва, вече в по-зряла възраст, осъзнах, че това ми харесва и искам да го работя.

- И все пак как се насочихте към диригентството?
- В консерваторията попаднах в класа на известния диригент от световна величина, който вече не е сред нас - Марк Фридрихович Ермлер. От този момент наистина пораснах в професионален аспект и вече бях категоричен, че искам да стана диригент. Бях във възторг от своя преподавател и се стараех да попивам всяка негова заръка, всяко движение. Започнах изключително сериозно да се занимавам с музиката и дирижирането с една единствена цел - да стана добър диригент.

- Кое е особеното на тази професия? Може ли всеки един музикант да стане диригент?
- Да, това е напълно възможно. Историята има редици примери, в които музиканти впоследствие се пренасочват към диригентството. Това е нормален процес. Някои успяват, други - не. Както ви е известно има много хора, които искат да пеят и си мислят, че могат да пеят, но са далеч от истината.

Диригентството е сложна професия. Диригентът е музикалният директор на един оркестър, който организира оркестъра, дирижира оркестрантите, подбира репертоара и развива обществена и културна дейност. В оркестъра диригентът има най-високия административен статут, след него в йерархията следват концертмайсторът (първа цигулка), водачите на оркестрови групи и редовите оркестранти.

Целта на дирижирането е да покаже на изпълнителите темпото, динамиките, размера, щрихите, встъпленията на всеки изпълнител след паузи и цялостната интерпретация, която диригентът иска да направи на произведението. В допълнение, диригентът следи за ансамбловото музициране на оркестрантите и баланса на звука между отделните инструменти и оркестрови групи. Когато в определен момент или част от произведението има соло без акомпанимент, каденца, безмензурна част или импровизация, диригентът не дирижира.

В някои музикални произведения се изисква диригентът да дирижира едновременно солисти, певци, инструменталисти, симфоничен оркестър, хор и орган. Това прави професията ни трудна с усложнени функции.

Извън концертната дейност на диригента е поверена цялата организационна и административна работа при един оркестър, а в днешно време диригентът извършва и продуцентска и импресарска дейност. В операта, за да построиш един спектакъл, ти зависиш от оркестъра, от хора, от солистите, от балета, от режисьора, дори от декора и осветителите. Така че, откъдето и да погледнете, да си диригент не е никак лесно, но за мен е приятно. Обичам тази професия!

- Бихте ли посочил любимо произведение, изпълнено под ръководството на Вашата палка?
- Сложен въпрос за професионалист. Трудно бих могъл да отсея любимо произведение, което съм дирижирал. За професионалиста е важно добре да си свърши работата, без значение кое е произведението, на коя сцена, с кой оркестър. Смятам, че всяко едно произведение е интересно за дирижиране. Било то балет, симфония, опера. Те не са еднакви по качество, но ние сме длъжни да ги изпълним правилно.

Музиката се дели на гениална и по-посредствена.

И в двата случая диригентът е длъжен да я постави и покаже по един правилен начин, все едно, че е част от теб самия. Независимо дали ни харесва, или не, длъжни сме да я изсвирим правилно, точно и безкомпромисно.

Що се касае до личните ми предпочитания към композитори, то, естествено, че имам любими, и това са: Стравински, Прокофиев, Бетовен. Но тези лични предпочитания по никакъв начин не са свързани с моята професия. Професионално обичам всички и съм длъжен да дирижирам всяка една музика.

- Пристигнахте в България малко преди премиерата на "Баядерка". На какво посветихте времето си?
- Предимно на репетиции с оркестъра, в усърдна и целодневна работа с музикантите на Софийската опера и балет, с които вече се познавам и съм работил веднъж. Графикът на работа е доста наситен, така че не ми остана много време за разходки из София.

И все пак, аз много обикнах този град и ще се постарая в малкото време за почивка да се разходя из прекрасните софийски улици, да се насладя на хубавата златна есен, да подишам въздуха, наситен с аромата на есенните листа.

Пресконференция по повод представянето на балета "Баядерка" на 10 ноември в Софийската опера и балет със звездите на Болшой театър Светлана Захарова, Денис Родкин и Павел Клиничев (Снимка: БТА)

- Какво най-много Ви допада в нашата столица?
- Атмосферата. Всеки град си има нещо специфично, особена атмосфера. София има нейната красота и специфична атмосфера и аура. Спокоен град. Вероятно тази тишина и спокойствие ме привличат. Хората са много мили и доброжелателни. Усещам едно вътрешно спокойствие, когато съм в София.

- Как се чувствате в Софийската опера?
- Преди една година за пръв път имах възможността да работя с оркестъра на Софийската опера и балет. Тогава показахме "Жизел" с примата на Болшой театър Светлана Захарова. Останах с прекрасни впечатления тогава от колегите и този път показахме най-доброто от себе си.

Изключителни професионалисти, много добре и леко се работи с българските музиканти. Разбираме се прекрасно. Бих казал с една дума - великолепен оркестър има Софийската опера. Работя комфортно с тях.

Звездите на на Болшой театър Светлана Захарова и Денис Родкин (Снимка: БТА)

- Какво според Вас е особеното в произведението "Баядерка"?
- "Баядерка" е един от бисерите на балетното изкуство. Дори не бих посмял да разглеждам самото музикално произведение извън балета. То е едно цяло и е истински шедьовър на изкуството. Хореографията на "Баядерка" е на Мариус Петипа.

Още

Звездната Светлана Захарова отново в София за балета "Баядерка"

Звездната Светлана Захарова отново в София за балета "Баядерка"

Това е един от най-вълнуващите шедьоври на прочутия Петипа, вдъхновен от драмата на древноиндийския поет Калидас и баладата на Гьоте "Баядерка". Трагизъм и лирика, стремеж към щастие, любов и свобода се преплитат в тази прочута творба, чието действие се развива в древна Индия. Сюжетът претворява страстната и всепоглъщаща любов на баядерката Никия към смелия воин Солор. Верност, измяна, искреност и коварство са в основата на този изразителен балетен спектакъл, властващ през времето като апотеоз на пламенната любов.

С балетния шедьовър "Баядерка" Софийската опера наистина зарадва почитателите на балетното изкуство с прекрасната музика на Лудвиг Минкус и хореографията на Мариус Петипа. Наистина великолепна, магическа музика. Публиката усети истински чувствата и емоциите на главните герои с помощта на солистите от трупата на Болшой театър - Светлана Захарова и Денис Родкин - артисти със световна кариера, преминаваща и до днес през сцените на оперните театри в Съединените щати, Миланската "Ла Скала" и редица други европейски театри.

Солистите на Болшой театър в "Баядерка" си партнираха със солистите на балета на Софийската опера и балет и учениците от Националното училище за танцово изкуство в София. А, ние с оркестъра с огромна любов изпълнявахме тази прекрасна музика. Така зрителите се насладиха на един невероятно красив спектакъл, една истинска приказка на българска сцена.

Светлана Захарова в "Бадаярка" (Снимка: Дамир Юсупов)

- Каква е българската публика, как я усещате от оркестрината?
- С ръка на сърцето мога да заявя, че българската публика е изключително компетентна, благодарна, ценяща, признателни и много вълнуваща. Съдейки по многобройните аплодисменти, дори по време на самия спектакъл. Да не говорим за препълнената зала на Софийската опера и балет, което наистина ме изуми. Все пак и ние, диригентите, виждаме какво се случва в залата, въпреки че сме там, долу в оркестрината. Залата наистина беше препълнена до последния ред на последния балкон и всички ложи.

Това е забележително. Възхитен съм от компетентната реакция на българския зрител. А това, за нас, артистите, е най-важната и висока оценка. Аплодисментите продължиха близо двадесет минути след края на "Баядерка", а това е показателно само по себе си.

Тук ще се възползвам от възможността да изкажа своята благодарност на българската публика и да пожелая на всички хора повече спокойствие и добро настроение. Старайте се да виждате само красивото, нежното в живота. Слушайте хубава музика, по-често посещавайте операта и балета, така ще релаксирате пълноценно. Ходете повече на класически концерти, това наистина обогатява и помага за доброто душевно състояние във времената на стреса и мобилните комуникации.

Истински се зарадвах на тази препълнена до тавана зала на Софийската опера и балет и пожелавам винаги тази зала да е толкова пълна, колкото беше на нашия спектакъл в София.

Акад. Пламен Карталов целува ръка на Светлана Захарова на пресконференцията по повод представянето на балета "Баядерка" на 10 ноември в Софийската опера и балет(Снимка: БТА)

- С какво впечатление останахте от спектакъла "Баядерка"?
- Да кажа, че съм много доволен няма да е достатъчно. Изключително съм доволен от целия спектакъл, от представянето на "Баядерка", както от артистите на балета, така и от музикантите.

Успяхме да покажем на българския зрител една истинска приказка с великолепно професионално изпълнение на примата на Болшой театър Светлана Захарова и на Денис Родкин.

Задължително бих искал да акцентирам върху невероятния професионализъм на музикантите на Софийската опера и балет.

За мен бе радост и истинско удоволствие да работя с този оркестър. А това, което се случи след приключването на спектакъла беше наистина невероятно, впечатляващо и запомнящо се - Светлана Захарова стана почетен член на Софийската опера и балет. Световноизвестната руска балерина, която е прима на Болшой театър и Миланската скала, бе обявена след спектакъла "Баядерка" за почетен член на Софийската опера и балет. Наградата й бе връчена от академик Пламен Карталов. Това е прекрасно. Такъв жест сплотява нашите два театъра и предвижда нови и нови гостувания. И това не е всичко.

Диригентът Павел Клиничев (вляво) и акад. Пламен Карталов (вдясно) по време на пресконференцията по повод представянето на балета "Баядерка" на 10 ноември в Софийската опера и балет (Снимка: БТА)

Директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, носител на български и международни отличия, получи престижната награда "Золотая муза". Изтъкнатият режисьор отбеляза, че дейността му е свързана отдавна с руския оперен репертоар. Негови постановки на произведения от руски композитори като Чайковски, Бородин, Стравински, Холминов и други са представяни в Русия, Беларус, Полша, Испания, Япония и други държави.

Акад. Пламен Карталов със звездите Светлана Захарова и Денис Родкин (Снимка: БТА)

Да припомним, че през май тази година Софийската опера и балет гастролира с изключителен успех на сцената на "Болшой театър" с постановките на акад. Карталов "Янините девет братя" от Любомир Пипков и "Пръстенът на нибелунга" от Рихард Вагнер. Публиката в Москва бе възхитена и от представянето на балета "Корсар". Така че, ако обобщим - балетният спектакъл "Баядерка" се увенча с пълен успех и две отличия. Дано има повече такива щастливи мигове за Софийската опера и балет и до нови срещи.

Интервю на Оля Ал-Ахмед, БТА

Павел Клиничев е щатен диригент на Болшой театър с богата международна кариера в оперните театри в Съединените щати, Южна Корея, Италия, Германия, носител на редица международни и национални награди. Роден е през 1974 г. в Ростов на Дон. В Московската консерватория специализира оперно-симфонично диригентство в класа на професорите Б. Г. Тевлин и М. Ф. Ермлер. Павел Клиничев е доцент и преподавател в Московската консерватория. Дирижирал е редица известни произведения, гастролирал е с трупата на Болшой театър в Ла Скала, Парижката национална опера, Метрополитен опера, Ковънт Гардън, Центъра на изкуствата "Джон Кенеди", Бунка Кайкан в Токио, Националния център на изпълнителските изкуства в Пекин, Мариинския театър и много други сцени.

Още

Диригентът Деян Павлов: Музиката няма край, а оркестърът е като брака

Диригентът Деян Павлов: Музиката няма край, а оркестърът е като брака

Още

Маестро Найден Тодоров: Независимо от средата, в която живеем, хармонията е възможна

Маестро Найден Тодоров: Независимо от средата, в която живеем, хармонията е възможна

Още

Диригентът Димитър Христов: БНР е най-големият продуцент на българска музика

Диригентът Димитър Христов: БНР е най-големият продуцент на българска музика

Още

Диригентът Найден Тодоров: В изкуството няма място за изрази като "най-добър"

Диригентът Найден Тодоров: В изкуството няма място за изрази като "най-добър"

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Спенс: Какво като няма ДС, да не би да не сме всички агенти на системата?

Новият рап стана новата чалга, "задухаха комерсиалните вятъри, не мога да се размина от рапери" споделя рапърът

Ива и Елена Тодорови в страната на една "красива лудост"

Двете сестри - накратко IVA, ни пренасят в различните измерения на едно музикално пътешествие с прелюбопитния им дебютен албум "Beautiful Madness"

Касиел Ноа Ашер: Колкото въздухът не стига, толкова се съвкупляваш с вълшебството

"Коко Азарян - моят професор - винаги ни е казвал, че на репетиция идваш като за любовна среща" споделя актрисата

За българското кино, думите и хората

Интервю с Йордан Георгиев и Таня Димова - авторите на подкаста "Кино с думи"

Младият руски пианист Сергей Редкин: Вдъхновението идва само, когато то реши

"Дори цялата тази история със социалната изолация да продължи още дълго време, бих искал душите ни да не отиват в самоизолация", споделя музикантът

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

"В моите филми се опитвам да търся и утвърждавам нещо повече от вяра, търся знание за духовното. Интересни са ми хора, които не са победени от баналното или от традициите, които са конфекция за улеснение на непробудените", споделя режисьорът