ИЗКУСТВОТО Е НЕОБЯТНО
Диригентът Деян Павлов: Музиката няма край, а оркестърът е като брака
Всяко следващо произведение, което дирижирам, е като мое дете, казва той
Автор : / 3247 Прочита 2 Коментара

Това е огромно щастие - да можеш да изпълняваш музика на гениалните автори, да я интерпретираш, да стигнеш по-близо до написаното, да усетиш духа му. На тях сякаш Господ им е дал музиката, която са написали съвършено...
...Неусетно минаха 30 години професионален живот, онзи ден съпругата ми ми напомни, че на 1 октомври 1988 г. ме назначиха за професионален диригент в Русенска филхармония, Русенска опера, Младежки симфоничен оркестър - Русе и Хор "Дунавски звуци" - Русе. Тоест на 1 октомври, преди месец, съм направил тези 30 години.
Това сподели в началото на нашия разговор главният диригент на Плевенската филхармония доц. Деян Павлов, с когото разговарям в "диригентската стаичка" в Музикалната академия в София.
Диригентът "запалва" оркестъра и заедно заразяваме публиката (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)
- Едновременно назначен на всички тези позиции ли...
- Да, оказа се, че на всички тях имат нужда от млад диригент, който да помага. Всеки млад диригент, когато започва, е нещо като стажант, на друг език казано, като калфа, започва да учи на занаята. При нас се наричаше стажантска бройка.
Деян Павлов е концертирал в много европейски зали
- Прочетох за твоето творчество и то ми заприлича на мозайка. Разкажи с какво започна, през какво мина и докъде стигна в подреждането й?
- Равносметката за тези неусетно преминали 30 години е и хубава, и леко тъжна, защото имам 750 излизания на сцената, което включва опера, оперета, оратория, симфонична музика, съвременна българска музика, филмова музика. В репертоара си имам произведения от всички жанрове и стилове, почти всичко известно, което сте чували, съм го дирижирал на сцената.
Имам записани 350 филма с българска компания - СИФ 309 Филм Мюзик, на семейство Чучкови, с която записваме филмова музика за френски, италиански, американски и всякакви международни компании.
Имам над 100 компакт диска с популярна и класическа музика.
Много работа стои зад всичко това. Възпитан съм, като се захвана с нещо, да бъда като японски багер, както казваме ние - работиш, докато го свършиш и има успешен край. Много си обичам професията, много обичам музиката, звучи банално - но тази обич ми дава сили в тежките и трудни моменти да продължавам напред и да работя.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Голямата награда е, че ние, музикантите, които се занимаваме предимно с класическа музика, имам предвид и себе си, се допираме до такива образци на гениални композитори като Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Верди, Пучини, Росини.
Това е огромно щастие - да можеш да изпълняваш такава музика и да я интерпретираш по някакъв начин да влезеш по-близо до духа на автора и това, което е написал.
Дирижирал е повечето опери и оркестри в България (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)
- Какво от твоето творчество би откроил, от какво, което си постигнал, си най-доволен и от какво не си?
- Изкуството е необятно. Никога, никой от нас, не може да каже, че е постигнал някакъв максимум, някакво съвършенство. Съвършенство в изкуството почти не съществува, освен в произведенията на тези автори, които изброих, които всички познаваме и които са гениални. Според мен на тях Господ е идвал през нощта и им е наливал тази музика, която са написали, защото тя е съвършена.
Не мога да кажа от какво съм най-доволен и какво откроявам. Обичам всичко, което правя. Всяко следващо произведение, което дирижирам, е едно следващо мое дете, към което се привързвам и което се старая да интерпретирам по най-добрия начин според моите възможности.
Естествено за мен най-близки са оперната музика и особено оперите на Пучини. Дирижирал съм Бохеми, Бътерфлай, Тоска - трите най-известни опери на Пучини. Продължават да ме вълнуват тези произведения, независимо че съм ги дирижирал много пъти. Но това е много субективна оценка.
30 години творческа кариера зад гърба на Деян Павлов (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)
- Имаш богата кариера в чужбина. Какво е да свириш пред чужда публика?
- Ще започна с изявите за по-широката публика. Преди 7-8 години (2011 г.) чествахме 50 години творческа дейност на Силви Вартан в зала Плейел в Париж с български оркестър. Силви Вартан е голямо име и в българската, и във френската естрада. Нейният съпруг Тони Скоти беше направил аранжименти за симфоничен оркестър и с фирмата на семейство Чучкови, след подготовка в България, отидохме в Париж. И се получи такова събитие, че до ден днешен се вълнувам. Тази жена на почти 67-68 г. тогава, започнала на 16 години, пя три часа и се раздаде безапелационно.
Публиката беше на крака, а ние бяхме безкрайно щастливи да й акомпанираме, а аз - да бъда до нея, когато пее. Разбира се, освен симфоничния оркестър, до Силви Вартан беше и нейната банда. (Деян пояснява, че банда не означава банда от бандити а идва от band - "бенд" - на английски, което той тълкува като малък естраден оркестър).
Друго, с което много се гордея е, че мой запис с Наташа Марш (певица сопрано от Уелс) попадна през 2009 г. в рекламния годишен диск на EMI Classical - една от най-големите звукозаписни компании в света. Осъвременен вариант на ария на Царица на нощта от Вълшебната флейта на Моцарт.
С Пазарджишкия и Пловдивския симфонични оркестри сме представяли българското музикантство в почти всички градове на Испания, и повечето големи градове на Италия и Гърция - повече от 35 турнета в тези страни.
С Младежка филхармония - София на Музикалното училище бяхме на 4 или 5 концерта на най-високо ниво - свирихме в Академия "Санта Чечилия". Свирихме в Прага в зала "Сметана". В Канада свирихме в залата на Монреалската филхармония. Това са незабравими мигове със Симфоничния оркестър на Музикалното училище, който водих 10 години и с който направихме над 100 участия.
Така че няма край... Мога да изброявам още.
- Дирижирал си толкова оркестри, ти ли се нагаждаш към всеки един или оркестърът се нагажда към теб?
- Взаимно става. Точно като в брака (смее се), точно като в човешките взаимоотношения - без компромис не може. При диригентската професия има един проблем. Изправяш се сам пред 40, 50, 100 човека, ако има хор, и трябва с твоите жестове, разбира се, имат някои правила, да ги убедиш, че ги водиш по убедителен, интерпретационен или музикантски път и да ги запалиш. Ако те разберат, че ти ги водиш добре и на тях им харесва това, което правиш, те те следват безпрекословно.
С всеки оркестър е различно, но основата е тази - изправяш се отпред, за да им дадеш една искра, един огън на това, което ще изпълнят, така че да усетят, че ти си влязъл в някаква степен под кожата на автора, че ги запалваш и им е интересно да свирят с теб.
Тогава се получава тази страхотна магма между диригент и оркестър. И тогава заразяваме и публиката.
- Прочетох твое изказване, че при всеки диригент интерпретацията на произведението е различна. Би ли обяснил?
- Няма как иначе. Диригентите сме различни. Диригенти от началото до 50-60-те години на 20 век свирят известната 40-та симфония на Моцарт по един начин (изтананиква как), Дойде Херберт фон Караян през 70-те години и каза: не, това е много старомодно и придаде на същата музика съвсем друг характер (изтананиква). Същото е с известната 5-а симфония на Бетовен. При Фурвенглер - предшественикът на Фон Караян, симфонията се свири по един начин (изтананиква), но Фон Караян казва "не", вече е съвременно (изтананиква) и оттогава се свири така.
Има наистина написани индикации от композитора, но те варират в някакви граници. Диригентът трябва да го придаде, един иска да е по-огнено, друг иска да е по-лирично, трети - леко меланхолично, четвърти иска да придаде комичен елемент.
Всичко е възможно. Една бавна част може да бъде много тъжна като една изповед, може да бъде и малко по-бързичка и леко танцувална или по-реалистична. Много е сложно.
- В края на разговора ни ще споделиш ли твоите предстоящи планове с Плевенската филхармония, на която си главен диригент. Какво да очаква публиката под твоето диригентство?
- Съвсем скоро мина откриването на нашите лауреатски дни "Катя Попова", които се правят през година, съвместно с Плевенска община. Нашият директор Любомир Дяковски избра за откриването операта "Бохеми" от Пучини с млади, много талантливи певци, вече лауреати на конкурси. Мина много добре при пълна зала.
На 8 ноември ще дирижирам българското произведение "Оратория Заветът" на проф. Александър Танев, на когото честваме 90-годишнина от рождението му.
За жалост той вече е покойник. Проф. Танев ми е предавал композиция, беше приятел на баща ми, израсъл съм с неговата дъщеря Борислава Танева - една много известна българска пианистка, в момента заместник-ректор на Музикалната академия.
Това е едно много сложно произведение, става дума за това, което знаем от историята за завета на Кубрат към своите синове, написано в стила на съвременната българска музика от 60-те - 70-те години на миналия век за голям смесен хор, детски хор, соло баритон и четец и голям оркестър.
Това е едно събитие за българската музика, защото напоследък малко има отлив от свиренето на български произведения, а ние трябва да се гордеем с тях, имаме страхотна музика, която за жалост е забравена.
В Австрия например, ако искаш да изсвириш съвременно австрийско произведение, получаваш субсидия и ти поемат разходите. Разбирате какво означава това - как държат на своята национална музика. И веднага издават произведенията на автори, които са членове на техния Съюз на композиторите.
Много ми се иска и тук да се поощрява българската музика, но нашият Съюз на композиторите е бедничък. А имаме прекрасни композитори, прекрасни произведения, повечето от които тънат в забрава.
Интервю на Виктор СТЕФАНОВ
Деян Павлов е главен диригент на Плевенската филхармония
Доц. Деян Павлов е главен диригент на Плевенската филхармония. Завършва Национално музикално училище "Любомир Пипков" - София през 1980 г.; Национална Музикална Академия "Панчо Владигеров" - София през 1989 година със специалности - хорово и оперно-симфонично дирижиране. Учил е при професорите Георги Робев (хорово), Васил Казанджиев (симфонично), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно).
Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).
В периода 1988-1991 е диригент на Русенска филхармония и Русенска опера. През 1992-1995 е главен диригент на Симфоничния оркестър и Оперетния театър в град Пазарджик; 1996-1998 е диригент в Пловдивска опера; 1999 е диригент в оперно-филхармонично дружество Пловдив; 1992 - 1999 музикален директор на фестивала "Зимни музикални вечери", Пазарджик. 2001 - диригент на Младежка филхармония София.
Деян Павлов е дирижирал повечето опери и оркестри в България. С местни и български оркестри е концертирал в Германия, Англия, Гърция, Франция, Португалия. Испания, Турция, Чехия, Италия, Канада.
Музика към филми, записана от Деян Павлов, имат награди "Сезар" 2001-2004, номинация за Оскар 2006 и номинация за Златна Палма 2007.