Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Диригентът Деян Павлов: Музиката няма край, а оркестърът е като брака

ИЗКУСТВОТО Е НЕОБЯТНО

Диригентът Деян Павлов: Музиката няма край, а оркестърът е като брака

Всяко следващо произведение, което дирижирам, е като мое дете, казва той

Деян Павлов е главен диригент на Плевенската филхармония (Колаж: Юлиян Илиев)

Това е огромно щастие - да можеш да изпълняваш музика на гениалните автори, да я интерпретираш, да стигнеш по-близо до написаното, да усетиш духа му. На тях сякаш Господ им е дал музиката, която са написали съвършено...

...Неусетно минаха 30 години професионален живот, онзи ден съпругата ми ми напомни, че на 1 октомври 1988 г. ме назначиха за професионален диригент в Русенска филхармония, Русенска опера, Младежки симфоничен оркестър - Русе и Хор "Дунавски звуци" - Русе. Тоест на 1 октомври, преди месец, съм направил тези 30 години.

Това сподели в началото на нашия разговор главният диригент на Плевенската филхармония доц. Деян Павлов, с когото разговарям в "диригентската стаичка" в Музикалната академия в София.

Диригентът "запалва" оркестъра и заедно заразяваме публиката (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Едновременно назначен на всички тези позиции ли...
- Да, оказа се, че на всички тях имат нужда от млад диригент, който да помага. Всеки млад диригент, когато започва, е нещо като стажант, на друг език казано, като калфа, започва да учи на занаята. При нас се наричаше стажантска бройка.

Деян Павлов е концертирал в много европейски зали

- Прочетох за твоето творчество и то ми заприлича на мозайка. Разкажи с какво започна, през какво мина и докъде стигна в подреждането й?
- Равносметката за тези неусетно преминали 30 години е и хубава, и леко тъжна, защото имам 750 излизания на сцената, което включва опера, оперета, оратория, симфонична музика, съвременна българска музика, филмова музика. В репертоара си имам произведения от всички жанрове и стилове, почти всичко известно, което сте чували, съм го дирижирал на сцената.

Имам записани 350 филма с българска компания - СИФ 309 Филм Мюзик, на семейство Чучкови, с която записваме филмова музика за френски, италиански, американски и всякакви международни компании.

Имам над 100 компакт диска с популярна и класическа музика.

Много работа стои зад всичко това. Възпитан съм, като се захвана с нещо, да бъда като японски багер, както казваме ние - работиш, докато го свършиш и има успешен край. Много си обичам професията, много обичам музиката, звучи банално - но тази обич ми дава сили в тежките и трудни моменти да продължавам напред и да работя.

Голямата награда е, че ние, музикантите, които се занимаваме предимно с класическа музика, имам предвид и себе си, се допираме до такива образци на гениални композитори като Бах, Моцарт, Бетовен, Брамс, Верди, Пучини, Росини.

Това е огромно щастие - да можеш да изпълняваш такава музика и да я интерпретираш по някакъв начин да влезеш по-близо до духа на автора и това, което е написал.

Дирижирал е повечето опери и оркестри в България (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Какво от твоето творчество би откроил, от какво, което си постигнал, си най-доволен и от какво не си?
- Изкуството е необятно. Никога, никой от нас, не може да каже, че е постигнал някакъв максимум, някакво съвършенство. Съвършенство в изкуството почти не съществува, освен в произведенията на тези автори, които изброих, които всички познаваме и които са гениални. Според мен на тях Господ е идвал през нощта и им е наливал тази музика, която са написали, защото тя е съвършена.

Не мога да кажа от какво съм най-доволен и какво откроявам. Обичам всичко, което правя. Всяко следващо произведение, което дирижирам, е едно следващо мое дете, към което се привързвам и което се старая да интерпретирам по най-добрия начин според моите възможности.

Естествено за мен най-близки са оперната музика и особено оперите на Пучини. Дирижирал съм Бохеми, Бътерфлай, Тоска - трите най-известни опери на Пучини. Продължават да ме вълнуват тези произведения, независимо че съм ги дирижирал много пъти. Но това е много субективна оценка.

30 години творческа кариера зад гърба на Деян Павлов (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Имаш богата кариера в чужбина. Какво е да свириш пред чужда публика?
- Ще започна с изявите за по-широката публика. Преди 7-8 години (2011 г.) чествахме 50 години творческа дейност на Силви Вартан в зала Плейел в Париж с български оркестър. Силви Вартан е голямо име и в българската, и във френската естрада. Нейният съпруг Тони Скоти беше направил аранжименти за симфоничен оркестър и с фирмата на семейство Чучкови, след подготовка в България, отидохме в Париж. И се получи такова събитие, че до ден днешен се вълнувам. Тази жена на почти 67-68 г. тогава, започнала на 16 години, пя три часа и се раздаде безапелационно.

Публиката беше на крака, а ние бяхме безкрайно щастливи да й акомпанираме, а аз - да бъда до нея, когато пее. Разбира се, освен симфоничния оркестър, до Силви Вартан беше и нейната банда. (Деян пояснява, че банда не означава банда от бандити а идва от band - "бенд" - на английски, което той тълкува като малък естраден оркестър).

Друго, с което много се гордея е, че мой запис с Наташа Марш (певица сопрано от Уелс) попадна през 2009 г. в рекламния годишен диск на EMI Classical - една от най-големите звукозаписни компании в света. Осъвременен вариант на ария на Царица на нощта от Вълшебната флейта на Моцарт.

С Пазарджишкия и Пловдивския симфонични оркестри сме представяли българското музикантство в почти всички градове на Испания, и повечето големи градове на Италия и Гърция - повече от 35 турнета в тези страни.

С Младежка филхармония - София на Музикалното училище бяхме на 4 или 5 концерта на най-високо ниво - свирихме в Академия "Санта Чечилия". Свирихме в Прага в зала "Сметана". В Канада свирихме в залата на Монреалската филхармония. Това са незабравими мигове със Симфоничния оркестър на Музикалното училище, който водих 10 години и с който направихме над 100 участия.

Така че няма край... Мога да изброявам още.

Диригентите сме различни, един иска творбата да е по-огнена, друг - по-лирична, трети – леко меланхолична (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Дирижирал си толкова оркестри, ти ли се нагаждаш към всеки един или оркестърът се нагажда към теб?
- Взаимно става. Точно като в брака (смее се), точно като в човешките взаимоотношения - без компромис не може. При диригентската професия има един проблем. Изправяш се сам пред 40, 50, 100 човека, ако има хор, и трябва с твоите жестове, разбира се, имат някои правила, да ги убедиш, че ги водиш по убедителен, интерпретационен или музикантски път и да ги запалиш. Ако те разберат, че ти ги водиш добре и на тях им харесва това, което правиш, те те следват безпрекословно.

С всеки оркестър е различно, но основата е тази - изправяш се отпред, за да им дадеш една искра, един огън на това, което ще изпълнят, така че да усетят, че ти си влязъл в някаква степен под кожата на автора, че ги запалваш и им е интересно да свирят с теб.

Тогава се получава тази страхотна магма между диригент и оркестър. И тогава заразяваме и публиката.

Имаме прекрасни композитори, прекрасни произведения, повечето от които тънат в забрава (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

- Прочетох твое изказване, че при всеки диригент интерпретацията на произведението е различна. Би ли обяснил?
- Няма как иначе. Диригентите сме различни. Диригенти от началото до 50-60-те години на 20 век свирят известната 40-та симфония на Моцарт по един начин (изтананиква как), Дойде Херберт фон Караян през 70-те години и каза: не, това е много старомодно и придаде на същата музика съвсем друг характер (изтананиква). Същото е с известната 5-а симфония на Бетовен. При Фурвенглер - предшественикът на Фон Караян, симфонията се свири по един начин (изтананиква), но Фон Караян казва "не", вече е съвременно (изтананиква) и оттогава се свири така.

Има наистина написани индикации от композитора, но те варират в някакви граници. Диригентът трябва да го придаде, един иска да е по-огнено, друг иска да е по-лирично, трети - леко меланхолично, четвърти иска да придаде комичен елемент.

Всичко е възможно. Една бавна част може да бъде много тъжна като една изповед, може да бъде и малко по-бързичка и леко танцувална или по-реалистична. Много е сложно.

- В края на разговора ни ще споделиш ли твоите предстоящи планове с Плевенската филхармония, на която си главен диригент. Какво да очаква публиката под твоето диригентство?
- Съвсем скоро мина откриването на нашите лауреатски дни "Катя Попова", които се правят през година, съвместно с Плевенска община. Нашият директор Любомир Дяковски избра за откриването операта "Бохеми" от Пучини с млади, много талантливи певци, вече лауреати на конкурси. Мина много добре при пълна зала.

На 8 ноември ще дирижирам българското произведение "Оратория Заветът" на проф. Александър Танев, на когото честваме 90-годишнина от рождението му.

За жалост той вече е покойник. Проф. Танев ми е предавал композиция, беше приятел на баща ми, израсъл съм с неговата дъщеря Борислава Танева - една много известна българска пианистка, в момента заместник-ректор на Музикалната академия.

Това е едно много сложно произведение, става дума за това, което знаем от историята за завета на Кубрат към своите синове, написано в стила на съвременната българска музика от 60-те - 70-те години на миналия век за голям смесен хор, детски хор, соло баритон и четец и голям оркестър.

Това е едно събитие за българската музика, защото напоследък малко има отлив от свиренето на български произведения, а ние трябва да се гордеем с тях, имаме страхотна музика, която за жалост е забравена.

В Австрия например, ако искаш да изсвириш съвременно австрийско произведение, получаваш субсидия и ти поемат разходите. Разбирате какво означава това - как държат на своята национална музика. И веднага издават произведенията на автори, които са членове на техния Съюз на композиторите.

Много ми се иска и тук да се поощрява българската музика, но нашият Съюз на композиторите е бедничък. А имаме прекрасни композитори, прекрасни произведения, повечето от които тънат в забрава. 

Интервю на Виктор СТЕФАНОВ

Деян Павлов е главен диригент на Плевенската филхармония

Доц. Деян Павлов е главен диригент на Плевенската филхармония. Завършва Национално музикално училище "Любомир Пипков" - София през 1980 г.; Национална Музикална Академия "Панчо Владигеров" - София през 1989 година със специалности - хорово и оперно-симфонично дирижиране. Учил е при професорите Георги Робев (хорово), Васил Казанджиев (симфонично), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно).

Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

В периода 1988-1991 е диригент на Русенска филхармония и Русенска опера. През 1992-1995 е главен диригент на Симфоничния оркестър и Оперетния театър в град Пазарджик; 1996-1998 е диригент в Пловдивска опера; 1999 е диригент в оперно-филхармонично дружество Пловдив; 1992 - 1999 музикален директор на фестивала "Зимни музикални вечери", Пазарджик. 2001 - диригент на Младежка филхармония София.

Деян Павлов е дирижирал повечето опери и оркестри в България. С местни и български оркестри е концертирал в Германия, Англия, Гърция, Франция, Португалия. Испания, Турция, Чехия, Италия, Канада.

Музика към филми, записана от Деян Павлов, имат награди "Сезар" 2001-2004, номинация за Оскар 2006 и номинация за Златна Палма 2007.

Още

Марк Кадин:  Вдъхновявам се от музикантите в оркестъра

Марк Кадин: Вдъхновявам се от музикантите в оркестъра

Още

Маестро Найден Тодоров: Независимо от средата, в която живеем, хармонията е възможна

Маестро Найден Тодоров: Независимо от средата, в която живеем, хармонията е възможна

Още

Диригентът Димитър Христов: БНР е най-големият продуцент на българска музика

Диригентът Димитър Христов: БНР е най-големият продуцент на българска музика

Още

Диригентът Даниела Войнова:  Издържам семейството си като художник

Диригентът Даниела Войнова: Издържам семейството си като художник

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Спенс: Какво като няма ДС, да не би да не сме всички агенти на системата?

Новият рап стана новата чалга, "задухаха комерсиалните вятъри, не мога да се размина от рапери" споделя рапърът

Ива и Елена Тодорови в страната на една "красива лудост"

Двете сестри - накратко IVA, ни пренасят в различните измерения на едно музикално пътешествие с прелюбопитния им дебютен албум "Beautiful Madness"

Касиел Ноа Ашер: Колкото въздухът не стига, толкова се съвкупляваш с вълшебството

"Коко Азарян - моят професор - винаги ни е казвал, че на репетиция идваш като за любовна среща" споделя актрисата

За българското кино, думите и хората

Интервю с Йордан Георгиев и Таня Димова - авторите на подкаста "Кино с думи"

Младият руски пианист Сергей Редкин: Вдъхновението идва само, когато то реши

"Дори цялата тази история със социалната изолация да продължи още дълго време, бих искал душите ни да не отиват в самоизолация", споделя музикантът

Документалистът Николай Василев: Имаме нужда от сакрална революция

"В моите филми се опитвам да търся и утвърждавам нещо повече от вяра, търся знание за духовното. Интересни са ми хора, които не са победени от баналното или от традициите, които са конфекция за улеснение на непробудените", споделя режисьорът