Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Диригентът Даниела Войнова: Издържам семейството си като художник

ИЗКУСТВО И МИСИЯ

Диригентът Даниела Войнова: Издържам семейството си като художник

Баща й - диригентът Димитър Войнов се отказа от почетно гражданство в Ботевград

Снимка: Авторката

Тя е дъщеря на заслужилия диригент на Ботевград Димитър Войнов, който скандално отказа почетното си гражданство заради предишния свален кмет на града Георги Георгиев. Войнов е създател на Младежкия духов оркестър на Ботевград, а Даниела Войнова - достоен наследник на баща си. Историята на семейството е готова за книга, или филм. През 1998 г. Войнови продават почти всичко, което имат като недвижими имоти и всичките си спестявания, за да закупят недвижим имот в центъра на Ботевград, представляващ полуразрушена 100-годишна двуетажна сграда.

Семейството иска да възстанови постройката и да я превърне в Етнографски център, но скоро след това Войнови са прогонени от града, под натиска на местни властимащи, които присвояват сградата и в момента я ползват за...хотел. Инструментите на Войнови са хвърляни от втория етаж на Етнографския център, всичко е изпотрошено и изкрадено. Те напускат града обидени и се настаняват в София. По случая се водят съдебни дела. В столицата Даниела издържа семейството си вече не с музика, а като художник.

Ето какво разказа пред репортер на Impessio.

  Снимка: Авторката

- Г-жо Войнова, как стана така, че от диригент, станахте художник?
- Да се занимавам с приложно изкуство не е ново за мен, но преди ми беше повече като хоби, а сега е начин на препитание. Превратностите на живота могат да те превърнат във всякакъв. Важното е с честен труд да си изкарваш парите. А рисуването ми доставя удоволствие. Все пак, разбира се, музиката и оркестърът ми липсват. Липсват ми децата, с които съм работила...През 2006 г. моят оркестър поздрави Бойко Борисов при встъпването му в длъжност като кмет на София. Аз и децата-музиканти пристигнахме в столицата с автобус, платен от пенсията на баща ми. Лаврите обаче си ги "приписа" бившият кмет - той ги обра, а по-късно ни ограби и живота!..

С баща ми направо казано бяхме изгонени от читалището в Ботевград. Но аз съм много амбициозен човек и веднага направих мой оркестър, мажоретна и знаменна групи, кукерска група - исках да продължа традицията на моя баща. Етнографският център, който ни отнеха незаконно, не беше за нас някакъв имот, към който се стремим за материална облага. За нас той беше и си остава идеална цел, на която сме посветили живота си. Ще продължим да се борим да си го върнем и да реализираме идеята си, но засега нещата са такива, каквито са: живеем далеч от родния си град и аз съм принудена да изкарвам хляба на семейството си - прехраната за родителите ми и за двете ми дъщери като художник-пластик.

- Разкажете малко повече за себе си...
- Животът ми е свързан преди всичко с музиката. И това е обяснимо - аз съм дъщеря на баща си. От 5-годишна свиря на пиано, после на акордеон, на 9 се научих на флейта. През 1979 г. участвах в Първата международна детска асамблея "Знаме на мира". През 1980 г. участвах в "Парламент на мира" с композиция за флейта и пиано. През 1981 г. ме приеха да уча в СМУ "Любомир Пипков", специалност флейта. Вече свирех в духовия оркестър, който ръководеше баща ми - диригентът Димитър Войнов. Той беше много взискателен към мен и трябваше много да репетирам, докато ме направи солистка на оркестъра. След като завърших Музикалното училище, започнах работа като преподавател по пиано в чталището в Ботевград. Допълнително преподавах флейта в Ученическия духов оркестър.

Снимка: Авторката

- По онова време рисувахте ли?
- Да, съчетавах музиката с рисуването. През 1986 г. дори направих първата си самостоятелна изложба живопис и графика. Стана така, че в същата година бе и първият ми самостоятелен концерт в Ботевград.

- А кога започнахте да се занимавате с кожената пластика, към която очевидно проявявате пристрастие, а и много се харесва от хората - виждам ваши пластики да се купуват от чужденци - разпознават се произведенията ви...
- Да, давам мои авторски пластики на търговци, които ги продават в някои специализирани магазинчета за изкуство в София. Първите ми опити, след като се пробвах в живописта, бяха рисунки върху коприна. После някак от само себе си дойде кожената пластика. През 1994 г. дори направих цяла изложба в Българския културен център във Виена. По онова време вече бях и диригент на ботевградския Ученически духов оркестър. Така че в живота ми до скандала с Етнографския център, музиката и изобразителното изкуство м живота ми вървяха ръка за ръка.

Не мога да кажа кое от двете обичам повече, но със сигурност в момента оркестърът ми липсва!.. За мен всичко в творческия процес е Божа работа. Не знаеш откъде ти идва, как ти хрумва и как ръцете ти го създават. Но изкуството не е само картина, музика или поезия - то е начин на живот, и затова всички страдания, през които преминаваме, отекват в душата на твореца и оставят своя отпечатък - и в произведението, но по-трайно - в душата му!..

Снимка: Авторката

Разбрах, че не са ви приемали в Консерваторията...
- О, да. Това беше едно от първите ми житейски разочарования. Кандидатствах 4 пъти, и все ме късаха. Обидена заминах за Виена и там учих две години. Всъщност, Бог е знаел накъде ме води. Замалко да се откажа от музиката, когато осъзнах, че не мога без нея. И така ги съчетавах двете си творчески любови. Точно след завръщането си от Виена, ме обхвана някакъв творчески стимул да рисувам върху коприна - там научих това. После открих като материал кожата, и направих много красиви кожени пана. И до днес експериментирам. Може да прозвучи претенциозно, но съм обсебена от желанието постоянно да създавам нещо красиво. Така че не гледам на работата си в момента само като на препитание, а на част от живота си - много важна част от мен самата!

Снимка: Авторката

Когато съм огорчена, рисуването и музиката ме спасяват! Въпреки неволите, които преживяхме аз, родителите ми и децата ми, не позволих да ме направят агресивен човек. Приемам сегашната си съдба като предверие към нещо хубаво, което предстои. Човек трябва да се учи на позитивизъм. За мен позитивното мислене не е философия на оцеляването, а на личностен растеж.

В позитивизма диша хуманизъм, има надежда, а без тях, каквото и да сме преживяли, е трудно да продължим пътя си!..

Интервю на Еми Мариянска

 

Коментирай 0

1/1

Снимка: Авторката

Снимка: Авторката

Снимка: Авторката

Снимка: Авторката

Снимка: Авторката

Снимка: Авторката

Снимка: Авторката

Снимка: Авторката

Снимка: Авторката

Снимка: Авторката

Снимка: Авторката

Календар

Препоръчваме ви

Художникът L от Лос Анджелис, който ще превърне Римския стадион в храм за спиритуално посвещение

Ритуалът-пърформанс, част от програмата на "НОЩ Пловдив" 2019, e предназначен да свърже миналото и настоящето във всички космически измерения

Il Volo, в България: Куинси Джоунс ни посъветва да останем скромни

Новите трима тенори са истински куриоз в историята на музиката

Вера Млечевска, която обедини над 50 знакови български творци

Изложбата "Open Art Files: Записки и бележки под линия" e организирана да се гледа като едно цяло и всяко едно произведение е важно, казва кураторът й

Атанас Михайлов-Майкъла: Работя "мъдрец"!

Как 4-годишен труд "заличи" името му, но промени живота му

Мартина Вачева - авторът, който срещна сатира и поп култура

Сатирата винаги е била устойчиво средство в съвременното изкуство, със свойството да коментира или критикува най-често в социален или политически план, казва младият творец

Португалската писателка Дулсе Мария Кардозо: Изкуството като част от живота е прегръдка към този, когото обичаме

В интервю за БТА Кардозо разказва за "женското" писане, за любовта, за социалната ангажираност на хората на изкуството