СРЕЩИ
Денис Черевичко: Имах късмета да участвам в този легендарен балетен конкурс във Варна
Бях закъснял да подам документите си, но спечелих златния медал! , спомня си премиер солистът на Виeнската опера
Автор: / 2532 Прочита 0 Коментара
Снимка: Личен архив/Колаж: Юлиян Илиев/ Dir/bg
Когато Денис Черевичко се появява за първи път пред българска публика, познавачите във Варна веднага разпознават в него претендент за златния медал от балетния конкурс.
Денис Черевичко, Балетен конкурс Варна (2012г.), златен медал (Снимка: Виктор Викторов)
Елегантен танцьор с безупречна техника, но същевременно и експресивен артист с висок заряд в изпълнението на съвременна хореография, той има идеалния комплекс от качества за истински звездна балетна кариера.
Още с завършването си през 2006 г. Денис Черевичко печели място в ансамбъла на Виенската опера.Много бързо, само за 6 години, той преминава през различните категории в трупата - от солист за малки роли, през солист до премиер. Пътят му към балета съвсем не е гладък, понякога дори е изглеждал невъзможен. И въпреки това днес Денис е под светлините на прожекторите в преследване на своята голяма мечта - да се превърне в най-добрия танцьор, който може да бъде.
Представяме Ви премиер солиста на Виенската опера Денис Черевичко есклузивно пред Dir.bg:
- Как балетът влезе в живота Ви?
- Имам по-голяма сестра, която ходеше на народни танци. На 5 години майка ми ме изпрати заедно с нея в Националното училище за народни танци. Учих там една година. Преподавателката ми ми даде документи за прослушване на млади танцьори в Балетното училище и така започна всичко.
- Това Ваше желание ли беше или просто съдба?
- На 5-годишна възраст не разбирах много, но ми хареса и продължих.
- Кой е най-важния човек в кариерата Ви?
- Не само в кариерата, а и в живота ми, най-важният човек за мен е моят учител Александър Прокопиев. Бях негов ученик в Мюнхен от 2004 до 2006 г. Той беше просто гениален с всичкото знание за танца, което той имаше зад гърба си. Сред учениците му има наистина големи балетни звезди като Сергей Филин, Андрис Лиепа, Ирек Мухамедов. Той не просто ни преподаваше нужната техника за един балетен артист, той ни преподаваше също и за нещата от живота.
- А най-важният урок, който сте получил от него?
- Най-важният урок, мога да ви го кажа с точните му думи. Казваше ни, че всичко, което искаме от живота си е под пода на балетната зала. Имаше предвид, че ако мечтаем за хубава кола или къща, трябва да дойдем в залата и да работим за него. Това беше неговата метафора.
- Коя е най-голямата Ви мечта, свързана с балета?
- Най-голямата ми мечта - да стана премиер солист, да изтанцувам всички главни роли, които изобщо съществуват. Така че още не съм достигнал най-голямата си мечта, чака ме още много работа, имам още много неща, които да постигам. Мечтая за работа с известни хореографи и педагози.
- Имате ли идол в балета?
- Разбира се, харесвам много известни танцьори като Баришников, Нуреев, Василиев. Все танцьори от тази величина.
Но също така за мен е важно да откривам вдъхновение във всеки танцьор, дори в колегите ми от трупата, защото в нашето изкуство човек може да научи нещо ценно от всеки.
- Как станахте част от трупата на Виенската опера?
- Веднага след като завърших училище се явих на официално прослушване и получих договор за кордебалета през 2006г. Там срещнах още един от хората, изиграли голяма роля в живота ми - директорът на нашата трупа Мануел Легри. Голям професионалист. Чувствам като благословия работата си с него, защото той носи опита от работата с големи хореографи, педагози и партньори. Той е много взискателен, но в нашата работа това е изключително важно.
- В кариерата Ви се е случвало да трябва да научите един балет буквално за часове и да тнцувате на премиерата. Разкажете ни.
- Няколко пъти в моята кариера ми се е налагало буквално да скоча и да танцувам на премиерата. Това е много предизвикателно преживяване. Така ми се случи на премиерата на "Спящата красавица", версията на Питър Райт. Имаше определен състав и те репетираха два месеца и половина. Но имаше няколко сериозни травми. В деня на премиерата момчето, което трябваше да танцува вечерта получи сериозни болки в гърба, дори не можеше да стане от стола. Невъзможно беше да танцува. Тогава Мануел Легри дойде при мен и ме попита мога ли да поема премиерата. Говорихме в 11 часа, а спектакълът беше в 19. Можете да си представите. Това е дълъг балет с три пълни действия, които трябваше да науча за тези часове и да ги изтанцувам. Няма да говоря за притеснението си. Трябваше да го направя и да Ви призная това е един от най-добрите спектакли в живота ми.
- Имахте ли успех като принц Дезире онази вечер?
- Да, имах, въпреки че по време на спектакъла се случи още един инцидент. Имах партньорка, с която трябваше да танцувам, но при нея се появи сърдечен проблем по време на представлението и не можа да продължи. Така че се наложи да продължа с друга балерина. За мен беше вечерта на изненадите.
- А бяхте ли танцувал с балерината, която довърши спектакъла?
- Аз самият дотогава не бях танцувал изобщо "Спящата красавица". За мен това беше дебют. Сами разбирате, че и да си танцувал с някого преди това не е от голяма помощ при тези обстоятелства. Аз едва бях научил стъпките, изобщо не бях репетирал. Бях танцувал с Людмила Канавалова, но това не беше от кой знае какво значение в тази ситуация. Изобщо не можех да предположа какво ще ни се случи на сцената.
- Коя е ролята, в която усещате, че можете да надскочите собствените си граници?
- О, това усещане се опитвам да го имам на всеки спектакъл. Опитвам се да разширявам границите си всеки път. Няма такова нещо като на едно представление да се опитвам да дам повече от себе си, а в друго- не толкова. Всяка вечер се опитвам да дам най-доброто, което мога. Но спектакълът, който съм танцувал най-много и над който най-много съм работил е "Дон Кихот" във версията на Нуреев. И това е една от най-трудните версии на този балет, според мен. Харесва ми да танцувам също "Лебедово езеро" и "Раймонда" на Нуреев, "Силфида" на Пиер Лакот и "Човешка вариация" на Баланчин.
- В Стара Загора ще откриете балетния сезон с "Лебедово езеро", какво е този балет за Вас?
- "Лебедово езеро" е балетът, който всеки човек знае. Много е популярен. Аз танцувам обикновено версията на Нуреев, която е доста различна от останалите и е доста предизвикателна за танцьора.
- В България няма да танцувате с Вашата обичайна партньорка, а с балерина, която не познавате. Любопитен ли сте и как ще изградите контакта помежду си?
- Винаги подхождам просто. Казвам "Здравей, да се захващаме за работа!". После идва спектакъла. Но, когато партнирам на една балерина аз се грижа тя да се чувства комфортно. Цялата ми отговорност при партнирането е в това тя да изглежда добре на сцената. С много позитивни мисли очаквам срещата ни. Нямам търпение да работя с тази нова балерина, да я опозная и да излезем заедно на сцената на спектакъла.
- Това не е първото Ви идване в България, нали?
- За първи път дойдох в България през 2012 на Балетния конкурс във Варна. За мен си беше изпитание. Имах късмета да участвам в този легендарен балетен конкурс. Много съм щастлив, че съм негов лауреат.
Интересното е, че аз бях последния, който подаде документи за участие. В действителност бях изпуснал даже срока, но просто имах късмет и ме допуснаха да се явя. И спечелих Златния медал. Не беше никак лесно.
Балетен конкурс Варна (2012г.), златен медал (Снимка: Виктор Викторов)
Всеки на тази сцена създава една специална атмосфера и танцьорите се борят до последно. Но съм доволен, че нещата се случиха за мен по начина, по който се случиха. А и се запознах с толкова много други артисти там. Научих много, това е един важен момент от развитието ми на професионалист.
Снимка: Личен архив/Колаж: Юлиян Илиев/ Dir/bg
- Какво Ви очаква този сезон след "Лебедово езеро" в Стара Загора?
- Във Виена ме чакат "Скъпоценности" на Баланчин, "Копелия" във версията на Пиер Лакот, после "Корсар" на Мануел Легри. Предстои ми да изиграя и Ленски в "Евгений Онегин".
Интервю на Миглена Стойчева
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}