Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Бразилският китарист Шико Пинейро: Мечтая да направя света по-поносим

РИТЪМ

Бразилският китарист Шико Пинейро: Мечтая да направя света по-поносим

Живеещият в Ню Йорк бразилски китарист пристига на Plovdiv Jazz Fest

Бразилският китарист Шико Пинейро гостува на Plovdiv Jazz Fest (Източник: Личен архив)

Израснал в Сау Пауло, Шико Пинейро започва да свири на китара, когато е едва на 6 години. На 14 вече работи активно и скоро различни бразилски и чуждестранни музиканти започват да го канят за колаборации.

Купи билетПрез 2002 г. той създава собствена група и издава първия си албум "Meia Noite Meio Dia".

През 2010 г. излиза неговият четвърти албум, в който участват гост-артисти като Даян Рийвс и Боб Минцър. Междувременно около появата на петия му албум, Шико Пинейро е избиран три пъти за изгряваща звезда в категория "Китара" на списание Downbeat, заедно с Джулиан Лаж, Питър Бърнстейн и Адам Роджърс.

Шестият албум "City of Dreams" е номиниран за "Грами" през 2021 г. за "Най-добър латино джаз албум". Шико Пинейро е участвал в проекти на Пласидо Доминго, Брад Мелдау, Кърт Елинг, Дейв Грусин, Данило Перес, Боб Минцър, Хърби Хенкок, Браян Блейд и много други. В Пловдив той пристига със своя квартет.

Концертът на Шико Пинейро на Plovdiv Jazz Fest е тази вечер в Дом на културата "Борис Христов". 

- Шико, разкажи ни как се срещна с китарата? Как китарата се появи в детството ти в Сао Пауло?
- Любовта към китарата се зароди много рано, но страстта към музиката дойде преди това. От първите ми месеци, според майка ми.

Тя казва, че винаги, когато плачех, е пускала Жоао Жилберто на грамофона и звукът на китарата и гласът му веднага ме успокоявали. Тя винаги свиреше на китара или пиано у дома, така че музиката винаги e била част от ежедневието ни.

Имахме и вдъхновяваща колекция от записи, вариращи от прогресив рок до шору, всички видове бразилска музика, от джаз до класика. Тя винаги ни е представяла всяка възможна музика. Винаги слушахме всякаква музика вкъщи.

Когато родителите ми отиваха на работа, започвах да пробвам китарата на майка ми сам около пет или шестгодишна възраст.

Скоро след това, на седем, получих електрическа китара и любовта ми към инструмента само се увеличи.

Бразилският китарист Шико Пинейро гостува на Plovdiv Jazz Fest (Източник: Личен архив)

Още

 Един носител на „Грами“ и общо 24 номинации за музикантите от деветия Plovdiv Jazz Fest

Един носител на „Грами“ и общо 24 номинации за музикантите от деветия Plovdiv Jazz Fest

- Как реши, че искаш да правиш това? Някой повлия ли ти?
- Официално започнах да свиря професионално, когато бях на дванадесет, печелейки първите си пари като музикант. Първо записвах джингли, след това като акомпаниращ артист с Chico Cesar, José Miguel Wisnik и т.н. Списъкът растеше и възможностите се умножаваха, но все още не бях сигурен дали с това мога да се прехранвам.

На петнадесет години най-накрая реших, че искам да се занимавам с музика до края на живота си.

Следвах физика в Университета на Сао Пауло. След като получих пълна стипендия, напуснах колежа и отидох в Бостън, за да посещавам Berklee College Of Music. И двамата ми родители винаги много ме подкрепяха.

Оттогава нататък сякаш имах своя професионален ритуал на преминаване от музикант на непълен работен ден към музикант на пълен работен ден.

Знаех, че няма връщане назад; че музиката беше моята най-голяма страст.

Бразилският китарист Шико Пинейро гостува на Plovdiv Jazz Fest (Източник: Личен архив)

Още

Деветият Plovdiv Jazz Fest: бутиков и камерен, с някои от най-активните и влиятелни музиканти в джаза днес

Деветият Plovdiv Jazz Fest: бутиков и камерен, с някои от най-активните и влиятелни музиканти в джаза днес

- Какво ви даде културата, музиката, средата в Бразилия?
- Бразилия е много музикална страна. Във всяка къща, на което и парти да отидете, винаги има някой, който свири на нещо. Това е много жизнена, свързана с културата си страна. Моят роден град, Сао Пауло, има почти двадесет милиона души, което естествено го превръща в културен котел.

Бразилия има дълбока музикална традиция, от боса нова до шору, от ритмите на североизтока до хармонията на Villa Lobos и Garoto и всички велики автори на песни от MPB (Música Popular Brasileira).

Слушал съм всичко това и съм бил вдъхновен от негото е било мое вдъхновение през целия ми живот.

Живея в Ню Йорк през последните шест години и не мога да бъда по-благодарен на града и неговата музикална общност, които ме приеха с отворени обятия и невероятна щедрост.

Но знам много добре, че ако не идвах от дълбока музикална традиция, може би историята щеше да е различна. И да, Ню Йорк оценява това.

Много съм горд, че съм бразилец и че нося моята традиция, култура и обичаи винаги, когато правя музика. Ню Йорк ми даде перспектива и невероятна свежест, за което съм благодарен.

Също така, винаги съм свирил джаз, така че се чувствам като у дома си, свирейки с американци, но в крайна сметка Бразилия ми даде идентичност, която никога няма да загубя. Слава Богу!

Още

Четирима пианисти от четири държави откриват осмия Plovdiv Jazz Fest с музиката на Чарлз Мингъс

Четирима пианисти от четири държави откриват осмия Plovdiv Jazz Fest с музиката на Чарлз Мингъс

- Очевидно бразилската музика е важна за теб, това си личи в музиката, в комбинациите и импровизациите с бразилска, класическа и джаз музика. Кои са великите ти учители и вдъхновители?
- Най-големите ми учители бяха всъщност записите, които слушах и все още слушам. Както спомена, израснах, слушайки бразилска музика, джаз, класика и други жанрове.

Но мога да назова няколко основни албума и хора, които ме вдъхновиха.В Бразилия това са Пиксингуиня, Виля Лобос, Жобим, Гарото, Жилберто Жил, Каетано Велосо, Еду Лобо, Баден Поуел, Милтън Насименто.

В джаза някои от хората, които ме вдъхновиха, бяха Колтрейн, Weather Report, Майлс Дейвис, Хърби Хенкок, Уес Монтгомъри, Луис Армстронг, Джим Хол, Арт Блейки, Джако, Чик Кърия, Майкъл Брекър, Джо Хендерсън, Пат Метини и др. В класическата музика съм вдъхновен най-вече от Шопен, Вила Лобос, Форе, Равел, Малер, Дебюси, Шьонберг.

- Вие сте смятан за един от най-влиятелните и интересни китаристи на нашето време. Вече имате опит в колаборации с големи музиканти. За какво още мечтаете в музиката?
- Винаги съм мечтал да строя мостове. Мостове, които могат да свързват хора, различни култури и различни религии.

Вярвам, че музиката е една от последните форми на изкуство или дори повече от това, един от последните човешки изрази, които неволно и силно обединяват хората по възможно най-добрия и конструктивен начин.

Още

Антонио Санчес и Тана Алекса: Джазът е свобода

Антонио Санчес и Тана Алекса: Джазът е свобода

Тя може да нарисува чудесна картина на поведението, културата и очакванията на всеки човек относно самия живот.

Както веднъж каза Франц Лейбовиц, ако искате да направите някого щастлив, пуснете му музика от младостта му.

Мигновено ще предизвикате голяма усмивка на лицето му. Музиката е толкова силна.

Мечтая да правя музика, с която да направя света по-поносим и годен за живеене.

Знам, че мечтая много, но това прави всичко си струва.

Купи билет- Били ли сте в България преди, знаете ли нещо за нашата страна, за нашата музика?
- Никога не съм бил в България! Повече от развълнуван съм. Знам, че това е красива страна, с невероятни хора и музика.

Обичам балканската музика, особено ритмите и текстовете. Искам да стигна и още по-дълбоко, но естествено съм наясно и с невероятната хорова традиция в България.

Наскоро слушах "Мистериятяа на българските гласове". Абсолютно невероятно!

- Довършете изречението "Джазът за мен е..."
- Джазът за мен е чиста магия.

Още

Среща на двама китарни виртуози с неповторимо звучене от двата края на Европа

Среща на двама китарни виртуози с неповторимо звучене от двата края на Европа

Още

Носителят на "Грами" Иван Мелон Люис: Куба и България са далеч една от друга, но има нещо общо между нас

Носителят на "Грами" Иван Мелон Люис: Куба е далеч от България, но има нещо общо между нас

Още

Нежният звяр на цигулката: Ара Маликян в Пловдив

Нежният звяр на цигулката: Ара Маликян в Пловдив

Още

Роберто Фонсека от Buena Vista Social Club: Винаги нося парче от Куба там, където свиря

Роберто Фонсека от Buena Vista Social Club: Винаги нося парче от Куба там, където свиря

 

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Здравка Евтимова на 65: Пишещият човек може да живее 1000 години

Според писателката, талантът е да умееш да правиш нещо, защото така си се родил

Писателят Тодор П. Тодоров: Живеем в епоха, в която мислещият човек е застрашен вид

"Свободата на словото и правото на другия станаха нещо съмнително, нароиха се нови цензори, налагат се забрани, изключвания, черни списъци" споделя още писателят

Клара Фюри: Харесва ми, когато драматургията възниква случайно

"Понякога когато думите не достигат, аз танцувам с изпълнителите и те танцуват за мен и така намираме думите, с които да облечем нещата, които правим!", разкрива известната хореографка

Десислава Терзиева: Целта ми е да отпразнувам необикновеното!

"Приемам факта, че докато някои неща се губят в превода, други се появяват от пукнатините", споделя българо-американската художничка, която представя своята нова изложба "между другото" в Sarieva/Gallery

Столина Добрева: Фестивал АЛЕГРА се превърна в семейство за нас

Директорът на Националното музикално училище Любомир Пипков за предизвикателствата на музикалното образование, успехите на децата и силата на приемствеността в музиката

Васил Василев: Театърът е изкуство, което трябва да следва пулса на живота

Печелим световни режисьори с професионализъм, страхотни актьори и добра атмосфера, конкуренцията между творците повишава качеството на продукта