ШОУ
Нежният звяр на цигулката: Ара Маликян в Пловдив
Световноизвестният виртуоз изнесе вълнуващ концерт в Античния театър в града
Автор : / 5540 Прочита 12 Коментара
Снимка: Анастас Търпанов
Ара Маликян не за първи път е посрещнат топло от българската публика. Той е музикант, изключително обичан тук и това няма как да е иначе - всички усещаме силния заряд и енергията, с които арменският цигулар, живеещ от години в Мадрид, взривява душите ни.
Благодарение на организаторите от Bg Sound Stage, събитието премина като изключително удоволствие - и публика, и артисти изглеждаха щастливи.
В една прекрасна лятна пловдивска вечер в древноримска атмосфера, той още в началото на концерта си заяви, че ще свирят до безкрай и че публиката може да се разхожда насам натам докато трае 24-часовия музикален маратон.
Разбира се, в края на концерта, Ара сподели, че макар и да искат, не могат да свирят толкова много, тъй като вратите на Античния театър в някакъв момент затварят и всички от екипа ще трябва да се приберат при семействата си.
Музиката на Маликян обаче ни донесе абсолоютно задоволяване на всички желания. Интензивен, магичен и забавен - такъв е той. Грабва ни в неговия мелодичен лабиринт и не ни пуска до самия край, когато душите и сърцата са ни в оптимален възторг.
Пълния древноримски театър волно аплодираше арменецът, който през целия си живот е емигрирал в различни точки на света, от Ливан и Сирия чак до Германия.
Пъстротата и силата, които се е наложило да преживее през нелекия си живот, личат в музикалното му пиршество.
Освен виртуоз, Ара Маликян е изключително дружелюбен на сцената. Той е бъбрив и иска да си приказва с публиката, иска да са близки и дистанцията да бъде минимализирана.
Така той ни въвеждаше във всяко едно от своите парчета с кратка история, която в крайна сметка, не се оказваше чак толкова кратка.
Ара Маликян пред Dir.bg: Беше ми писнало да обяснявам, че в калъфа си нося цигулка, а не картечница
Представяйки музикантите от бенда си, той разказа история как ги е срещнал и как се е случило така, че свирят заедно днес. Връщаме се 20-30 години назад, когато Ара е живеел в Германия и се е опитвал да изкарва пари като свири по клубове. След това става така, че заминава за Куба, където среща своя бенд, с който свири до днес. Това са носителят на Грами - пианистът Иван Мелон Луис, Иван Руис Мачадо на бас, Даян Абад на китара и Георвис Пико на барабаните.
Кубинската енергия в музикалната хармония се усещаше на моменти, а публиката накрая вече не можеше да седи по местата си и беше на крака в ритъма на танците.
Ара Маликян този път заложи основно на свои авторски парчета, за които разказваше, но не пропусна да изсвири и няколко от запазената марка кавъри на легендарни песни - чухме Life on Mars на Дейвид Боуи и "Мисирлу" на Дик Дейл, позната ни най-вече от филма на Куентин Тарантино "Криминале".
В типичния си хумор, той сподели с нас и историята зад песен, която написал за двете си по-големи сестри.
Макар да живеят на различни места по света, той каза, че се чувства много близък с тях, решил да им напише песен, а след като я чули, те му споделили, че не е добре да я свири пред публика и дори спряли да му говорят. След това започнали да си говорят отново, но сестрите изрично подчертали, че тази песент не бива да се свири пред публика.
Е, Ара каза да внимаваме със социалните мрежи и да не записваме, докато изпълнява парчето, защото сестрите му ще избият целия му бенд и него, ако разберат.
Така между шеги и изключителна музикална селекция, Маликян ни превзе в своя магичен и наистина автентичен музикален свят.
Ара е композирал и песен за сина си Кайро, който бил запален по сепиите. Решил да посвети песен, която е за риба сепия робот. Започнал да работи усилено, но когато Кайро чул музиката, казал "Татеееее, това не е сепия робот, това е октопод".
Е, Ара все още нарича песента си "Сепия робот" и я изпълнява. В края на концерта, когато вдигна публиката на крака, той изсвири композиция, която направил по време на пандемията от Ковид-19. Въпреки, че за никой не е приятно да се връща в онова време, той все пак отдели внимание на чувствата и усещанията, които е изпитвал, а те няма как да се забравят.
Ара Маликян за пореден път доказа, че бълбукащата му енергия, носеща полъх от Изтока, сърцатото му свирене и музиката му като абсолютна форма на любов, се вливат напълно в кръвната група на българската публика.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}