ИНОВАЦИИ И ИЗКУСТВО
Александър Хаджиев за фестивала 180°: Искаме да дадем пълна свобода на артистите от влияния, традиции и теми
"Това, за което ние се борим още преди пандемията, е по някакъв начин да махнем границата между публика и изпълнители и да създадем атмосфера, в която те могат да общуват заедно и да комуникират" допълва още той
Автор : / 1672 Прочита 0 Коментара
Александър Хаджиев (Снимка: Julian Paul)
За осма поредна година фестивалът за експериментално изкуство 180° събира в София иновативни артисти от различни държави.
В седмицата от 24 до 30 юли някои от най-актуалните имена в съвременната експериментална музика, танц, театър и визуални изкуства ще творят заедно и ще представят на публиката своята интерпретация на ZOOM - темата на 180° за 2021. Както винаги досега, организаторите не задават предварителни условия към участниците, а им предоставят пълна свобода да развиват творческите си идеи.
Основна мисия на фестивала е да провокира интереса към новото и експериментално изкуство у местната публика и да създаде платформа за изява на младите творци.
Като един от основните медийни партньори на фестивала, Impressio разговаря с творческия директор на 180° Александър Хаджиев.
- С какво тази година фестивалът за иновативно изкуство 180° е по различен и какво ще ни предложи в своята програма?
- Тази година по-различното е сравнение с миналата е, че сме щастливи, че фестивалът може да се осъществи на живо, защото в един момент това изглеждаше като утопия. Миналата година го проведохме в дигитален формат и много се радваме, че тази година можем да го осъществим абсолютно на живо и да посрещнем нашите международни гости в София.
- Имате ли мото, обвързахте ли фестивала с начина, по който се наложи да живеем последната година, има ли подобни теми, които артистите ще засегнат?
- От една страна, това, което се случи според нас беше позитивно за изкуството, защото това, което ни прави по-различни като фестивал е, че ние не се концентрираме върху крайния продукт, а по-скоро върху артистичния процес.
Когато нашите артисти пристигнат в София, те започват да колаборират с български артисти, експериментират, мислят върху света и това, което се случва в него без да са притиснати, че трябва да създадат нещо накрая. В рамките на тези три дни те сами решават какво да представят на публиката и в какъв формат да бъде то. Това може да бъде и дискусия. Идеята в крайна сметка е да запознаем публиката с процеса, в който работят артистите, защото повечето пъти тя вижда само крайния резултат. Тук се опитваме да представим и процеса на работа на артистите, за да може той да бъде разбран.
Александър Хаджиев (Снимка: Julian Paul)
- Нека поговорим за това какво точно означава иновативно изкуство? То идва от взаимодействието между изкуствата и новите технологии или е изкуство, основано на нетрадиционни медии и експерименти?
- Иновативността е много абстрактно понятие, то може да означава много неща. Както и Вие споменахте, може да бъде изкуство съчетано с модерна техника, същевременно може да бъде отбягване от традициите, които са се създали и опит да се намери нещо друго, но тук възниква и философският въпрос - възможно ли да започнем от нула и да изтрием всичко, което сме имали като опит?
Това е въпрос, който през последните 100 години всички артисти си задават, включително и през 20-те години на миналия век, когато по същия начин артисти са се опитвали да направят революция в изкуството. И това винаги е бил въпросът на артистите - възможно ли е или не?
Затова на фестивала предоставяме тази свобода на артистите те да намерят собствения си път без да бъдат повлияни от някаква специална тема, която повечето фестивали и събития изискват.
- Направи ми впечатление, че тази година сте поканили световни артисти в София. Нека разкажем повече за тях и техните интереси.
- Както винаги сме избрали много интересни млади артисти. Например Лена Флайг, която е известна танцьорка в Германия, също така композиторът Сирил Лим от Швейцария, който развива много интересни иновативни музикални проекти.
При нас ще бъде и актьорът от театъра на Мюнстер Валентин Шрьотелер, който се занимава с актьорско майсторство. Имаме и сценографка, Ива Иванова от България. Идеята е тези девет артисти, които ще са тук да бъдат съчетани в три малки артистични екипа, които ще работят паралелно и всеки ден от фестивала публиката ще може да види резултата на всеки един от тях.
Целта е самите екипи да бъдат в нестандартна среда и съчетания. Например сценограф със звуков дизайнер и виолончелист.
Една комбинация, която не би била първия избор на артистите. Всеки ден ще има много интересна колаборация, която може да се наблюдава, а в четвъртък ще бъдат показани резултатите от колаборацията на студентите от Международната академия на Ансамбъл Модерн във Франкфурт, които се занимават със съвременна класическа музика и е една от най-известните в света.
Те ще си колаборират с трима страхотни студенти от Националната художествена академия в София. Техния проект е насочен към проучване на градската среда на София и ще развиват идеи и концепции за случки на открито в градска среда. Същият проект ще го осъществят и след края на фестивала във Франкфурт на Майн в Германия.
- Звучи наистина много интересно...
- До този момент те работиха и дигитално, опитваха се да представят двата града Франкфурт и София дигитално, без да са били в София, затова е интересно дали ще имат същите впечатления след като пристигнат и обратното, когато българските студенти отидат във Франкфурт... Това проучва също така въпросът дали бъдещето е в дигиталните техники, провокира въпросът това ли ще бъде бъдещето ни, в което не трябва да пътуваме чак толкова много?
- Подобен щеше да е следващият ми въпрос. Основната тема е ZOOM. Доста актуална и предразполагаща към интересни асоциации и анализи за настощето, срещите, работата на хората по света.
- Много е интересно, така е. Ние всяка година даваме тема на фестивала, която се състои от една дума или нещо много абстрактно, което е начална точка на всички екипи да тръгнат от едно място, а къде ще се озоват накрая - вече никой не знае. Когато измислихме темата ZOOM, това беше повече от година и този софтуер все още не беше толкова популярен.
Мотивацията ни беше съвсем друга, но някак така се получи, че темата се оказа доста актуална, без ние да го планираме по този начин.
Така че това е една от задачите както на артистите, така и за късометражния филмов конкурс. Идеята е всеки да намери дефиницията на тази дума и какво тя означава за него, или пък да намери някаква друга интерпретация. Затова избягваме да обясняваме какво е значението на тази тема, за да не повлияем на артистите.
Александър Хаджиев (Снимка: Мирела Въвова)
- Какви са подробностите около програмата, които е добре да знаем?
- На 24 юли откриваме в Гьоте-институт, където ще представим участниците по много абстрактен начин и много изненадващо. Ще завършим с леко и приятно парти, един от артистите на фестивала ще пуска музика. В понеделник ще бъдем в едно ново пространство, намира се в така наречения kvARTal, казва се BOBBINA. Там ще видим резултатите на Екип 1, това са пианистката Инес Симеонова, полската танцьорка Кашя Кижор и композитора от Швейцария Сирил Лим.
Във вторник ще бъдем в камерната зала на Студентски дом, там ще видим резултатите от Екип 2, които са актьорът Валентин Шрьотелер, Лена Фрайг и Zero 1, български колектив за дигитални изкуства. В сряда ще бъдем отново в Студентски дом, където ще видим резултатите от Екип 3, които са Лаура Ендрес - звуков дизайн, Ива Иванова - българска сценографка и американският виолончелист Нейтън Уотс.
В четвъртък ще бъдем отново в Гьоте-институт, където ще видим резултатите на студентите и градския им проект с Франкфуртската музикална академия. В петък ще закрием във "Фабрика 126", където ще се случи инсталация, която ще направи публиката изпълнител в нея. Ще се случи и финалът на късометражния конкурс.
- Споменахте публиката няколко пъти, очаквате ли различна връзка между публика и артисти, не само заради идеята и формата на фестивала, но и заради изминалата година в изолация, може би и артисти и публика са различни и гледат различно един към друг?
- Със сигурност виждам разлика в това, че повечето публика, която видях в последните седмици, има огромно желание да посещава събития и се вижда как това им е липсвало. Това доста ме радва.
Това, за което ние се борим още преди пандемията, е по някакъв начин да махнем границата между публика и изпълнители и да създадем атмосфера, в която те могат да общуват заедно и да комуникират. Според нас един от най-големите проблеми на артистите е, че по някакъв начин те се изолират и имат страх от публиката, същевременно и обратно.
По този начин не се получава никакво развитие, защото всеки си е в един собствен балон. Надявам се, че това уединение, което се случи миналата година няма да повлияе още повече в тази посока артистите още повече да се отделят от обществото.
- Тоест фестивалът за иновативно изкуство 180° е опит и в тази посока - публика и артисти да бъдат в една обща ситуация, в която няма начертани граници и дистанция.
- Така е, това е наша основна мисия още от самото начало на фестивала. По някакъв начин да се прекъсне тази изкуствено създадена традиция, в която са се появили тези правила как трябва да изглежда едно събитие или как трябва да се държат едни артисти.
Опитваме се да премахнем това, защото за нас това е много важен аспект от развитието на едно общество.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}