Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Жорж Сименон, между романите, жените, маниите си и самоубийството на дъщеря си

ИМЕНА ОТ СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Жорж Сименон, между романите, жените, маниите си и самоубийството на дъщеря си

32 години от смъртта на "бащата" на инспектор Мегре

3 февруари 1973 г. Жорж Сименон във вилата си в Епалингес в Швейцария (Снимка: Getty Images)

Едва ли има четящ човек на планетата, на когото да не му е известно името на инспектор Жул Мегре. Този герой на родения в Белгия френски писател Жорж Сименон е толкова популярен, че много хора го възприемат като реално съществувала личност. Криминалните романи с името му са толкова много, и интересът към криминалния жанр - толкова голям, че инспектор Мегре продължава да "живее" и след смъртта на своя създател - Жорж Сименон.

На 4-и септември т.г. се навършиха 32 години от смъртта на писателя, през 1989-а година.

Писателят3 февруари 1973 г. Жорж Сименон във вилата си в Епалингес в Швейцария (Снимка: Getty Images)

Сименон е изключително интересна личност. И до днес остава ненадминат в историята на литературата, като най-продуктивния писател в света. Много от творбите му са излизали с псевдоними, така че заедно с останалите, подписани с името му, се оформя едно огромно творчество, на чиито мащаби би завидял всеки писател.

Сименон сякаш е бил обладан от писането, и самият често наричал това свое трескаво занятие "проклятие". Пишел е от 60 до 80 страници дневно. Известен е своеобразният му рекорд от 450 разкази и новели, написани само за няколко дни в хотелска стая. Извършен е и един експеримент - по инициатива на сп. "Пари матен", Сименон се съгласява да напише пред очите на читателите роман за едно денонощие. И го написва.

Жорж Сименон, до модел на статуя на инспектор Мегре (Снимка: Getty Images)

Първият от 75-те романа с инспектор Мегре е "Пьотр Латвиеца" (1931), а последният от тази дълга поредица е "Мегре и г-н Шарл", издаден през 1972-ра година.

Биографията на Сименон дава доста отговори за противоречивия му характер. Всъщност, тази противоречивост сякаш е предопределена още с раждането му. Ражда се на един 13-и, петък през 1903-та година, и тъй като датата е възприета като фаталистична от майка му, тя решава да я промени на 12-и февруари 1903-та година.

Така погледнато, Сименон се "ражда", още преди да се роди...

Малкият Жорж расте като малко объркано в чувствата си дете, което смята, че родителите му обичат повече по-малкия му брат Кристиан. Това тягостно усещане, обаче, му послужва за стимул да се докаже. Едва започнал да срича, само на 3, се научава да чете. Тръгва на училище на 5, а на 11, когато започва Първата световна война, е записан в йезуитско училище - колежа "Сен Луи". Учи се успешно, но напуска училището без да положи годишни изпити, и тръгва на работа, с желанието да бъде самостоятелен.

Сименон е само на 15, когато става репортер на "Газет дьо Лиеж" в родния си град. Води рубрика за убити бездомни кучета и в по-късни интервюта твърди, че този период е бил много ползотворен за него, тъй като събрал "ценна информация за хората, чрез животните".

На 18 публикува първия си роман с измислено авторско име, което затруднява биографите му да определят, точно за кое негово произведение става въпрос. Той самият твърди, че е писател от 18-годишната си възраст. Животът му на писател започва с много лишения. През 1922-ра година заминава за Париж без никакви средства и започва да си търси работа. Нанася се да живее в долнопробен хотел, като няма никаква идея с какво ще плати престоя си там. Единствената му храна са кафето и кроасаните, които предоставя хотелът. Сименон пише разкази и се надява да ги публикува, за да се сдобие със средства за препитание.

Съдбата му се усмихва, когато среща една от редакторките на всекидневника "Матен", която му дава съвет, че ако иска да му потръгне, трябва да "изхвърли литературата в разказите си".

Още

Френската писателка Катрин Панкол се завръща с романа "Буболечка в кревата" (откъс)

Френската писателка Катрин Панкол се завръща с романа "Буболечка в кревата" (откъс)

Известно време Сименон успява да се уреди на работа като секретар на собственичката на едно списание, където публикува откъси от свои романи с любовна и морализаторска тематика. Тези "глуповати писания", за каквито ги определя самият Сименон, му създали някакъв приличен материален стабилитет и му позволили да поиска ръката на приятелката си от детството Тижи, за жена.

Двамата предприемат пътуване до Нидерландия, където именно съвсем спонтанно изниква идеята да започне да пише криминални романи. Каква точно е била провокацията за това решение, Сименон не споделя в нито едно свое интервю.След години, в холандския град Делфзийл, където е написал първия си роман за Мегре, тържествено била открита статуя на героя му. Писателят присъствал на тържеството, заедно с издателите на романите си за Мегре и актьорите, изиграли ролята на легендарния инспектор.

Сименон твърдял, че до времето, в което излиза първия му роман за Мегре, той вече бил написал...150 романа? Все едно дали това е така, романът "Пьотр Латвиеца" полага историческо начало в биографията му на писател, защото в него за пръв път се появява инспектор Мегре.

Още

Ърнест Хемингуей и неговата последна муза (откъс)

Ърнест Хемингуей и неговата последна муза (откъс)

Сименон пише с лекота, където и да се намира. Двамата със съпругата му Тижи обичат да пътешестват. Стигат чак до полярния свят. Романите с вече много популярния Мегре, издавани от издателство "Фаяр", се леят един след друг. Инспектор Мегре става по-популярен и от автора си, когато към него проявява интерес и киното. Жан Тарид екранизира "Жълтото куче", а Жан Реноар закупува правата на "Нощта на кръстопътя". Последват ги още много филмови продукции.

През 1960-а година самият Сименон оглавява журито на кинофестивала в Кан и има огромен принос за успеха на филма "Сладък живот" на Фелини.

Още

Писателят Уолтър Скот фалира като издател

Писателят Уолтър Скот фалира като издател

Сименон е доволен от успеха си, но вече се чувства преуморен от постоянния натиск на издателство "Фаяр". Скъсва с него и подписва договор с "Галимар" - друго издателство, което се съгласява да получава от автора 6 книги на година. Сименон си отдъхва, че ще може да посвети повече време за почивка и пътешествия с Тижи.

През 1935-а година двамата решават да направят околосветско пътешествие през Южна Америка, Галапагос, Таити, Австралия и Индия.

Двойката живее безгрижно. През 1939-а година се ражда първородният им син Марк. Радостта от това, обаче, е бързо помрачена - лекари диагностицират Сименон с тежко сърдечно заболяване. Прогнозата им е толкова лоша, че той започва да живее с мисълта за края.

Все още съвсем млад, написва полумемоарната си книга "Родословие". След края на Втората световна война заминава за САЩ заедно с Тижи и Марк.

В Америка отношенията му с Тижи се обтягат. В живота на Сименон навлиза друга жена. През 1950-а следва развод, и буквално на другия ден след развода с Тижи, писателят е отново женен - за Дениз.

Още

За пръв път директор на Лувъра ще бъде жена

За пръв път директор на Лувъра ще бъде жена

С новата си съпруга заминава да живее в Аризона. Сменя и издателя си - с издателството "Прес дьо ла Сите" на личния му приятел Свен Нилсен. През 1952-ра година Сименон триумфално се завръща във Франция. Там се раждат другите му двама синове, а след тях и дъщеря, кръстена на името му - Мари-Жорж. Семейството обмисля дали да не остане за постоянно във Франция.

През 1955-а Сименон напуска окончателно Америка и се установява в дом на Лазурния бряг.

Животът му отново изглежда щастлив, но въпреки неуморната си работа, писателят е притиснат от огромни данъчни задължения. Хрумва му нова идея - да се преместят да живеят в Швейцария, където налозите били по-ниски.

Сименон постоянно се чувства някак, не на мястото си. Неговото непостоянство се проявява и в личните му връзки и контакти. Втората му съпруга Дениз е разкрепостена до такава степен, че често придружавала палавия си съпруг в публични домове, за да може мъжът й да се "забавлява". Това изглеждало не само "странно", но и осъдително в очите на семейните им приятели. Именно те първи забелязали психични отклонения в поведението на Дениз. Скоро тя се отдала и на алкохола.

Embed from Getty Images

Още

"Балконът" от Джейн Делури - героите търсят любов, смисъл на живота или просто оцеляване (откъс)

"Балконът" от Джейн Делури - героите търсят любов, смисъл на живота или просто оцеляване (откъс)

Брачният им живот се превърнал във временно съжителство между клиниките, където се налагало да бъде принудително въдворявана Дениз. 

И дъщерята - Мари-Жорж проявява психична нестабилност, и през 1978-а година се самоубива, но при нея едва ли може да се говори за генетична обремененост. Момичето преживявало дълбоко от съвсем ранна възраст странностите на родителите си, и е възможно, това да е отключило суицидните й наклонности?

Embed from Getty Images

Още

Ален Делон на 85: Бях програмиран за успеха, но не и за щастието

Ален Делон на 85: Бях програмиран за успеха, но не и за щастието

Мари-Жорж обожавала баща си. Сименон също бил силно привързан към нея. Тя растяла в сянката на бащината си обич, странна като него. Била едва на 8, когато пожелала той да й купи... годежен пръстен. Всички се смеели на детските й приказки, че един ден ще се "омъжи за баща си". Била талантлива като него. Отдавали й се и писането, и пеенето, и фотографията и живописта. Определено носела и актьорски талант.

Само дето скачала от увлечение на увлечение с непостоянството на баща си и не се концентрирала върху нито един от талантите си, за да го превърне в своя професия. Още от съвсем млада предпочитала бохемските компании, в които по думите й "бягала, за да се отърве от жените на баща си". Жорж Сименон определено имал "принос" за нейното неравновесно психично състояние...

Embed from Getty Images

През 1961-ва година той настанява интимната си приятелка - италианката Тереза да живее заедно със семейството му. Всъщност, в мемоарите си, както и в много интервюта, Сименон признава, че в живота си е имал "десетки хиляди" жени, повечето проституки. Мари-Жорж, обаче дори не подозирала за тези увлечения на баща си, до деня в който майка й Дениз й разказала с подробности "какво прави" баща й. По онова време Мари-Жорж била едва на 11. 

Още

Трагичната история на Зелда и Скот Фицджералд

Трагичната история на Зелда и Скот Фицджералд

Влюбената в баща си тийнеджърка била ужасена. Дни наред се криела в килера, а после избягала в снега на двора, като крещяла, че иска да "замръзне". Лекарите алармирали за начална форма на психоза. На по-късна възраст Мари описва драмата си в книга със заглавието "Птичка за котка". Сименон научава именно от тази книга, какво са причинили с Дениз на детето си!...

Два месеца след излизането на книгата, Мари-Жорж се застрелва. Само на 25.

Embed from Getty Images

Още

Роми Шнайдер - живот, смърт и червени рози от Ален Делон

Роми Шнайдер - живот, смърт и червени рози от Ален Делон

Определено, да се живее с гения Жорж Сименон, не е било никак лесно. Близките му стават свидетели на много налудничави действия, продиктувани от неговите мании. Напр., Сименон изпитвал ужас от една евентуална атомна война, и "взел мерки" - построил в дома си противоатомно укритие и дори обзавел операционна за пострадали. Вероятно всички негови близки са били принудени да правят компромиси, избирайки комфорта, пред това да си създават проблеми, като му противоречат.

Но Мари-Жорж очевидно не успяла да помири в себе си огромната си любов към баща си, с товара на всичко онова, което бавно е разрушавало идеалния му образ в нейните детски представи.

Още

Маргьорит Юрсенар е първата жена член на Френската академия

Маргьорит Юрсенар е първата жена член на Френската академия

Дали Сименон е забелязвал, как у Мари мъчително умират ценностите, на които трябва да бъде научено едно дете от своите родители? Едва ли. Той бил твърде зает с толкова много неща. Както и с все по-голямата си известност. През 1967-а година един издател от Лозана публикува пълното творчество на Жорж Сименон, в 80 тома. Всъщност, той бил вече такава знаменитост, че каквото и да напишел, се "купувало като бял хляб".

През същата година Сименон вече е издал "Котката", а по-късно Жан Габен ще изиграе ролята на Мегре в екранизацията на романа. По оценката на критиката, това е най-добрата роля в живота на големия актьор.

Самият Сименон сякаш е постигнал дори повече от онова, което е мечтал. Замисля се да спре да пише, но това се заканвал да направи многократно , и всеки пътх- безуспешно. До 70-ия си юбилей, когато публично обявява в интервю за "Пари мач":

"Отсега нататък в паспорта си вече съм "без професия". Думата "писател" наистина ме ужасява. Аз съм само романист и тъй като няма да пиша повече романи... "Мегре и г-н Шарл", написан през февруари 1972 г., ще бъде последният ми роман."

Бил ли е суетен, при тази слава? - Може би по-скоро е имал самочувствието да бъде себе си. Упорито отказвал да го сравняват с когото и да е от останалите писатели, та дори той да се казва Балзак.

Още

Последният филм на Тарантино отвори стара рана на Роман Полански

Последният филм на Тарантино отвори стара рана на Роман Полански

Може би единственото разтърсващо събитие в живота му, което го кара да се осъзнае, е смъртта на Мари-Жорж. Казват, че преди да разпръсне праха на дъщеря си в двора на имението, Сименон опитал "вкуса" му. Едва по-късно признал, че бил "солен"!... Може би това определение е някаква алюзия за сълзите в тъжния живот на Мари-Жорж?

Сименон сякаш изгубва половината от себе си с нейната смърт. Все повече започва да се оплаква, че има световъртежи и не може да стои дълго време изправен.

Писателят в дома си в Цюрих, Швейцария през ноември 1972 г. (Снимка: Getty Images)

В тези трудни години, италианката Тереза остава най-верният му спътник, и Сименон сключва брак с нея. Остава с тази жена до смъртта си. Преданост, на каквато не бил способен преди смъртта на Мари.

Написал завещание, с което оставя всичките си скъпоценности, с изключение на картините, на банково съхранение, а парите - милиони долари, на болната Дениз и на тримата си синове - Марк, Жан и Пиер. На последната си съпруга - Тереза, завещава къщата в Лозана.

Жорж Сименон, с актьора Рупърт Дейвис (вляво) (Снимка: Getty Images)

Още

Дора Маар - любовница и муза на Пикасо или талантлив творец?

Дора Маар - любовница и муза на Пикасо или талантлив творец?

През последните години на живота си, Сименон изпитвал постоянно чувство на страх от смъртта. На късна възраст преживява операция от тумор на мозъка. Превръща се в истински хипохондрик. Назначил десетки секретарки и медицински сестри, сред които се нареждала и Тереза - "най-голямата любов в живота ми", както я наричал. Вече не пишел собственоръчно, а диктувал на секретарките си.

Много преди това вече е издал мемоарите си, но всеки път, попитан дали е предал личността си напълно обективно в тях, признавал, че през целия си живот е бил измъчван от един въпрос: "Кой съм аз?". Ето защо не бил толкова сигурен, дали напълно обективно е разказал за "непознатия" в себе си.

Бог е бил добър и го възнаграждава със смърт по време на сън. Жорж Сименон просто заспива и не се събужда повече в онзи септемврийски ден през 1989-а, в дома си в Лозана.

Писателят остави на света огромно творчество с неизчерпаеми и заплетени криминални случаи: "Първото разследване на Мегре", "Една изповед на Мегре", "Жълтото куче", "Клопката на Мегре", "Котаракът", "Мегре в пансиона", "Мегре и г-н Шарл", "Мегре и мъртвото момиче", "Мегре и трупът в кабинета", "Мегре и човекът на пейката", "Непознати в къщи", "Пристанище на мъглите" и мн. др.

Роуън Аткинсън в телевизионния сериал "Инспектор Мегре"

Завеща ни и много свои ценни мисли, в които откриваме и чувството му за хумор:

"Всеки счита себе си за изключителен и не желае да се равнява с обикновеното простолюдие."

"Давайки домашни задания, учителите се целят в учениците, но улучват родителите."

"Животът на интелектуалците протича в много тесен кръг. Те се четат един други. И си пишат един за други."

"Започваш да пушиш, за да докажеш, че си мъж. После се опитваш да спреш да пушиш, за да докажеш, че си мъж."

"Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен."

"Съществува само един морал - този, с помощта на който силните поробват слабите."

"Разбирай хората, не ги съди. В живота няма престъпници, има само жертви."

В онова интервю по повод 70-ия си юбилей пред "Пари мач", Сименон казва нещо много съкровено: "Като млад, мечтата ми беше да изживея много животи... Но сега вече не искам да пътувам, добре съм в Лозана... Никога не съм препрочитал впрочем романите си: ако го бях направил, вероятно щях да забраня да ги преиздават... Тегля черта, за да преоткрия себе си. Искам да седна в един фотьойл, без да гледам нищо, да си пиша истории, които веднага ще забравя... Знам, че изобщо няма да ми е скучно..."

20 март 1962 г. Жорж Сименон пристига на летището в Лондон със съпругата си Денис (Снимка: Getty Images)

Съвсем определено, животът на Жорж Сименон е един отделен "роман", в който има толкова много и различни събития, толкова много загадъчно и необяснимо опълчване на общоприетото, че този роман няма как да бъде скучен.

Въпросът е в това, бил ли е щастлив този странен човек, който сътвори толкова много криминални сюжети, изпълнени със сложни колизии и развръзки, в тях разплита интриги и сложни характери, а излиза, че не е могъл да разгадае себе си?! До края на дните си писателят е бил измъчван от един неразрешим, дълбоко личен въпрос: "Кой съм аз?".

В това е и загадката на "романа" Жорж Сименон.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Писателят Уолтър Скот фалира като издател

Писателят Уолтър Скот фалира като издател

Още

Франция чества 150-годишнина от рождението на писателя Марсел Пруст

Франция чества 150-годишнина от рождението на писателя Марсел Пруст

Още

Френският писател Жан-Клод Мурлева с Международната награда "Астрид Линдгрен"

Френският писател Жан-Клод Мурлева с Международната награда "Астрид Линдгрен"

Още

Френският писател Давид Диоп спечели Международната награда "Букър"

Френският писател Давид Диоп спечели Международната награда "Букър"

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Отиде си певицата от "Мистерията на българските гласове" Олга Борисова

Тя е носителка на "Грами" с "Мистерията на българските гласове"

С изложба и прожекция на филм в Пловдив започва "Седмица на Димитър Димов"

От днес в продължение на 14 дни може да бъде разгледана изложба, озаглавена "Литературната аптека на Д. Димов"

Изложбата "Вазов в София" се открива пред Народния театър

На 22 септември за втори път ще бъде връчена награда за духовен принос на името на народния поет

Италия се прекланя пред Данте в деня на смъртта му

Честванията на 700-годишнината от смъртта на поета (1265-1321) започнаха в Италия още през март

Фредерик Бегбеде: Вдигам чаша за Белмондо и за неприемливата смърт

"Подобно на Дийн Мартин, Белмондо винаги е знаел как да сложи двата пола в джоба си: жените искаха да спят с него, а мъжете им да го почерпят питие - понякога беше обратното" пише Бегбеде във "Фигаро"

5 незабравими превъплъщения на Жан-Пол Белмондо

Големият френски актьор ни напусна на 88 години, но ролите му остават